РЕШЕНИЕ
№ 570
гр. Враца, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20221420101019 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. А. Б., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *****срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №
52-54.
В исковата молба се твърди, че към момента срещу ищцата се води изп. д. №
1826/2016 г. на ЧСИ А. Б., като същото е образувано по молба на ответника от 30.06.2016 г.
въз основа на изпълнителен лист, издаден от Районен съд – Враца на 21.06.2016 г. по ч.гр.д.
№ 2677/2016 г. в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Сочи се, че по изпълнителното дело на
12.07.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, а след това по делото е
бил насрочен опис на движимите вещи на длъжника, но същият е бил отложен и не се е
състоял. Поддържа се, че считано от тогава по делото не са предприемани никакви други
действия. Твърди се, че ищцата не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като същите се
явяват погасени по давност. Посочва се, че подадената молба за образуване на
изпълнителното дело не прекъсва погасителната давност, а депозирането на молба за
насрочване на опис, както и самият опис на движими вещи по принцип са действия, които
прекъсват давността, но в случая действието не е такова, тъй като насроченият опис не са се
състоял и е бил отсрочен, вината за което била на взискателя. Излагат се съображения, че
налагането на запор върху банковите сметки на длъжницата на 12.07.2016 г. е принудително
действие по смисъла на закона и същото е валидно и прекъсващо давността, като нова
погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Поддържа се, че 5-годишният срок,
считано от последното валидно прекъсващо давността действие на дата 12.07.2016 г., е
изтекъл на дата 12.07.2021 г., тъй като други прекъсващи давността действия не са
предприемани и към тази дата вземането вече е било погасено по давност.
Навеждат се доводи, че вземането е погасено по давност и на друго основание, като
се твърди, че дори и да се счете, че насроченият опис, макар и неизвършен, е валидно
1
действие, с което е била прекъсната давността, то след него в продължение на 2 години
други действия изобщо не са предприемани по делото, с оглед на което делото е било
прекратено по силата на закона – настъпила е перемпция, при която с обратна сила се
заличават всички действия, извършени по прекратеното изпълнително дело, а предприетите
изпълнителни действия не прекъсват погасителната давност. Твърди се, че ако е налице
прекратяване в хипотезата на перемпция, тогава няма да има каквито и да било валидни
изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и погасителната давност никога няма
да е била прекъсвана по време на неговата висящност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД.
Поддържа се, че е без значение какви действия са били сторени, кога са били сторени,
принудителни и валидно извършени ли са били тези действия по цитираното по-горе
изпълнително дело на ЧСИ Б., тъй като делото е прекратено и действията сторени по същото
се заличават с обратна сила и все едно не са били извършвани. По таза причина се изтъква,
че последното прекъсващо и валидно изпълнително действие, с което е била прекъсната
давността спрямо ищеца, е настъпило на 21.06.2016 г. – датата на издаването на
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2677/2016 на Районен съд - Враца, като към момента на
депозиране на исковата молба давността на вземането е изтекла и на това основание, тъй
като са изминали повече от 5 години, считано от тази дата.
Предвид тези и останалите подробно изложени съображения в исковата молба се иска
от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника процесните суми по
издадения изпълнителен лист.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, в който се излагат
съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че
ответникът не следва да бъде конституиран като такъв по настоящото дело, доколкото не
претендира да е кредитор или взискател относно вземания към ищеца. Сочи се, че по делото
следва да се конституира като страна встъпилият като взискател по изпълнително дело №
1826/2016 по описа на ЧСИ А. Б. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********.
Твърди се, че уведомяването за извършена цесия за вземания по ДПК № ********* от
06.04.2015 г., сключен с ищеца, е извършено надлежно чрез изпращане на Уведомление за
извършена цесия, което е приложено към отговора на исковата молба. Сочи се, че в случая
на посочения в договора негов адрес е изпратено до длъжника уведомление от дружеството
кредитор „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, гр. София, като същото е върнато като непотърсено. Изтъква се, че в случай
че в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между
страните, редовността на връчването на уведомлението следва да се преценява според
клаузите на договора. Твърди се, че в договора за потребителски кредит /чл. 25.11/ е
предвидено, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата
страна без фактически същото да е получено, като такава клауза фингира недоставено или
само изпратено съобщение като получено. С оглед на това се счита, че ищцата е редовно
уведомена за извършеното прехвърляне на вземане от страна на ответника. Алтернативно, с
отговора на исковата молба се отправя уведомление към длъжника за извършена цесия на
вземания. Изразява се становище и за неоснователност на предявения иск.
Третото лице – помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ангажира становище
за допустимост, но неоснователност на предявения иск. В становището се твърди, че
искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като законодателят не е поставил като
условие за прекъсване на давностния срок постигането на резултат от съответното
изпълнително действие. Сочи се, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността, като когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпция е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ. Твърди се, че новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
2
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет изпълнителен лист от 21.06.2016 г., издаден срещу ищцата в полза
на ответника по ч. гр. дело № 2677/2016 г. по описа на Районен съд – Враца за сумите от:
823,72 лв. – главница по договор за потребителски кредит № **********/06.04.2015 г.
съгласно извлечение от счетоводните книги към 07.06.2016 г.; 67,59 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 15.11.2015 г. до 16.01.2016 г.; 40,38 лв. – обезщетение
за забава за периода от 15.11.2015 г. до 07.06.2016 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението /20.06.2016 г./ до изплащане на
вземането; 25,00 лв. – държавна такса и 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Представено е запорно съобщение изх. № 130291/12.07.2016 г. от ЧСИ А. Б., рег. №
850, с район на действие Софийски градски съд, до „Банка ДСК“ ЕАД, с което е наложен
запор върху вземанията, които ищцата Д. А. Б. – длъжник по изп. д. № 1826/2016 г. по описа
на ЧСИ А. Б., образувано въз основа на горепосочения изпълнителен лист, има към трето
задължено лице – „Банка ДСК“ ЕАД.
По делото е прието уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания изх.
№ УПЦ-С-ТБИ/**********, адресирано от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, до ищцата Д. А. Б., с което на последната се съобщава, че на
основание Приложение № 1/12.12.2018 г. към сключен Рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от 31.08.2018 г. между цедента „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и цесионера
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е прехвърлило на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД изцяло вземането си към Д. А. Б., произтичащо от договор за
кредит № **********/06.04.2015 г.
Приет като доказателство по делото е и процесният договор за потребителски кредит
№ **********/06.04.2015 г., сключен между ищцата Д. А. Б. и ответника – „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, от който се установява, че ищцата е получила паричен кредит, като общата сума,
дължима по кредита от нея е била в размер на 1 779,19 лв., като се е задължила да погаси
задължението си на осемнадесет погасителни вноски в размер на 98,84 лв. за седемнадесет
от тях и в размер на 98,91 лв. за една от тях. Като падеж за изпълнение на последната вноска
по кредита, съгласно погасителния план, уговорен в договора, е определена датата
15.10.2016 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаването за установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумите: 823,72 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № **********/06.04.2015 г. съгласно извлечение от счетоводните
книги към 07.06.2016 г.; 67,59 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от
15.11.2015 г. до 16.01.2016 г.; 40,38 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.11.2015 г.
до 07.06.2016 г.; 212,10 лв. – законна лихва върху главницата, считано от 20.06.2016 г. до
датата на депозиране на исковата молба; 25,00 лв. – държавна такса и 300,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 21.06.2016 г. по
ч.гр.д. № 2677/2016 г. по описа на Районен съд – Враца в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
ЕИК: *********.
По допустимостта на иска:
Ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД оспорва допустимостта на предявения иск, с
твърдения, че вземането по процесния договор за потребителски кредит е прехвърлено на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като на посочения в договора адрес на ищцата
било изпратено уведомление от дружеството кредитор „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез
пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което е върнато като непотърсено.
Прехвърлянето на вземането е противопоставимо на длъжника от момента на
3
връчване на уведомлението за извършената цесия, което в случая е станало след образуване
на делото. Към отговора на исковата молба е приложено уведомление, изходящо от цедента
и адресирано до ищцата, с което я уведомява за извършената цесия, като препис от това
уведомление, ведно с препис от отговора на исковата молба са връчени на ищцата, заедно с
определението на съда по чл. 140 ГПК. По делото липсват каквито и да било доказателства,
че към датата на предявяване на иска ищцата е била уведомена, че вземането е прехвърлено,
поради което и за нея е съществувал правен интерес да насочи иска си срещу кредитора, в
чиято полза е издаден изпълнителният лист. За настъпилото частно правоприемство ищцата
е научила в хода на производството и в тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 226,
ал. 1 ГПК, като делото следва да продължи между първоначалните страни.
Правоприемникът може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице –
помагач, което и е сторено в настоящия случай. Възможността по чл. 226, ал. 2 предл. 2 ГПК
приобретателят да замести своя праводател при условията на чл. 222 ГПК не изключва
правото на ищеца да поиска производството да продължи между първоначалните страни и
не го задължава непременно да направи искане за заместване на другата страна. Ето защо,
съдът намира, че предявеният иск е допустим.
По основателността на иска:
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът
отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника е при
условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че
за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране
или прекъсване течението на давността.
За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на
изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна
давност, който период не е бил спиран или прекъсван.
Установи се, че за процесното вземане е издаден изпълнителен лист от 21.06.2016 г.,
срещу ищцата в полза на ответника, по ч. гр. дело № 2677/2016 г. по описа на Районен съд –
Враца. Не е спорно между страните обстоятелството, че въз основа на горепосочения
изпълнителен лист е образувано изп. д. № 1826/2016 г. по описа на ЧСИ А. Б., рег. № 850, с
район на действие Софийски градски съд.
В исковата молба ищцата прави признание на неизгоден за нея факт, а именно, че по
образуваното изпълнително дело на 12.07.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор
върху банковите й сметки, което изпълнително действие твърди да е извършено преди
давността за вземането да е била изтекла и да прекъсва последната. Видно от представеното
запорно съобщение изх. № 130291/12.07.2016 г. от ЧСИ Александър Бизов, рег. № 850, с
район на действие Софийски градски съд до „Банка ДСК“ ЕАД, със същото е наложен запор
върху вземанията, които ищцата Д. А. Б. – длъжник по изп. д. № 1826/2016 г. по описа на
ЧСИ А. Б., образувано въз основа на процесния изпълнителен лист, има към трето
задължено лице – „Банка ДСК“ ЕАД.
В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва
с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсването
обаче се осъществява, само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или
повече конкретни изпълнителни способи. Ето защо може да се направи извод, че давността
по време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
В коментираното тълкувателно решение съдиите от ВКС посочват неизчерпателно
4
група от действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Като
такива са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Видно е от приложеното запорно съобщение изх. № 130291/12.07.2016 г., че на
същата дата е предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие – налагането на
запор върху вземанията на длъжника към трето задължено лице /банкова институция/.
Съдът намира, че с налагането на запора върху вземанията на ищцата давността за
вземанията по процесния изпълнителен лист се смята за прекъсната, като от тази дата е
започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност. От 12.07.2016 г. до 12.07.2021 г. е
изтекъл периодът на общата погасителна давност /5 години/, в което време по делото
липсват доказателства да са били реализирани основания за спиране или прекъсване
течението на давността. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за
тях да не е изтекла.
С оглед правната квалификация на предявения иск съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора. Предвид характеристиките на иска по
чл. 439 ГПК и подлежащите на установяване в хода на съдебното дирене правнорелевантни
факти, именно на ответника е принадлежало процесуалното задължение /доказателствената
тежест/ за установяване чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на
чл. 154, ал. 1 ГПК, настъпването на обстоятелства, обусловили прекъсването или спиране на
погасителната давност за вземанията, предмет на принудителното изпълнение. В тази връзка
от негова страна не са направени доказателствени искания, както с отговора на исковата
молба, така и в проведеното единствено открито съдебно заседание по делото, като не са
представени и доказателства. Следователно в настоящия казус ответникът не доказа по
безспорен, несъмнен начин, че след валидно извършеното изпълнително действие на
12.07.2016 г. са били поискани и извършени по изпълнителното дело действия, водещи до
прекъсването или спирането на погасителния давностен срок.
Гражданският исков процес е състезателно производство /арг. чл. 8, ал. 2 ГПК, който
предписва, че страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят
доказателства за тях/, в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест –
чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и доказателства за установяване на
действителното фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят в
гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги подведе под
приложимата правна норма, като уважи или отхвърли предявения иск. В този смисъл,
крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения, неподкрепени с
други годни доказателства по делото, и да бъде постановяван въз основа на недоказани
фактически твърдения. Поради тези правни съображения, при съобразяване със
законоустановените правила за разпределяне на доказателствената тежест, настоящият
съдебен състав приема, че от датата на налагане на запора върху вземанията на длъжника на
12.07.2016 г. давността не е била спирана и прекъсвана, като на 12.07.2021 г. вземанията са
погасени поради изтичане на 5-годишна давност.
Не се събраха доказателства процесното вземане или част от него да е погасено,
липсват данни за извършени доброволни плащания или принудително осребрено имущество
на ищцата в рамките на образуваното срещу нея изпълнително производство. Ето защо,
цялото вземане, обективирано в издадения на 21.06.2016 г. изпълнителен лист следва да се
счита за погасено поради изтекъл давностен срок. Искът следва да бъде уважен като
основателен.
По разноските:
5
При този изход на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право
на разноски, но те не следва да бъдат присъждани, тъй като нито в исковата молба, нито до
края на устните състезания пред настоящята инстанция е релевирано съответно искане в
тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Д. А. Б., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: гр. *****, не дължи поради изтекла погасителна давност на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, сумите от: 823,72 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № **********/06.04.2015 г. съгласно извлечение от счетоводните
книги към 07.06.2016 г.; 67,59 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от
15.11.2015 г. до 16.01.2016 г.; 40,38 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.11.2015 г.
до 07.06.2016 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението /20.06.2016 г./ до изплащане на вземането; 25,00 лв. – държавна такса и
300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от
21.06.2016 г. по ч. гр. дело № 2677/2016 г. по описа на Районен съд – Враца.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6