№ 2524
гр. Варна , 16.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501413 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №275318/26.02.2021г. по описа на ВРС на
„Интейк” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена чрез законен
представител Русанка Костова Манолова, срещу определение №261771 от 11.02.2021г. на
Варненски районен съд, 16-ти състав, постановено по гр.д. №1539/2021г. по описа на ВРС, с
което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на
Окръжен съд - Варна.
Като излага лаконично твърдение, че позоваването на разпоредбата на чл.104, т.4 от
ГПК е неправилно, тъй като в случая се касае за предявени деветдесет и шест обективно и
субективно съединени установителни искове, всеки един от които е с цена под 25 000 лева,
жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВРС.
Частната жалба е била надлежно администрирана от районния съд.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Пи Маркет” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София. Като поддържа становище, че преценка за родова
1
подсъдност се дължи и служебно от съда, като съда, на който делото се изпраща по
подсъдност (в случая ВОС) може да повдигне препирня за подсъдност, а от друга страна,
постановеното от окръжния съд като първа инстанция решение по иск, който е бил родово
подсъден на районен съд, не би било недопустимо, този ответник счита, че за
жалбоподателя липсва правен интерес и активна процесуална легитимация да повдига
въпроса относно подсъдността с подадената частна жалба. Изложени са съображения и за
правилността на обжалваното определение на районния съд като се твърди, че исковата
претенция на ищеца е обусловена от спогодба-анекс от 23.12.2014г., поради което и цената
на иска следва да се определи от общия размер на вземането по нея, независимо, че същото
е формирано от различни факти (договори за цесия). Моли обжалваното определение да
бъде потвърдено.
Подаден е и отговор от ответника „Глас Голд Груп ЕУ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, в който се твърди, че в случая е целесъобразно спорът да бъде
разгледан и разрешен от окръжен съд като първа инстанция, за да има възможност и
Варненският апелативен съд да се произнесе по споровете между страните и да отсъди, че
именно „Глас Голд Груп ЕУ” ЕООД е носител на процесните вземания, тъй като неговата
цесия е първа по време.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 и чл.121
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна по следните
съображения:
За надлежно упражняване на правото на иск следва да са налице предвидените в
закона процесуални предпоставки за това. Правното значение на подсъдността се изразява в
това, че овластява и задължава съда да реши делото по същество, респективно обуславя
правото на иск спрямо сезирания съд, бидейки предпоставка за неговата допустимост.
Родовата и функционалната подсъдност са абсолютни процесуални предпоставки за
надлежно упражняване на правото на иск, за които съдът следи служебно.
Правилата на родовата подсъдност са установени в чл.103 и чл.104 от ГПК, като
тяхното нарушаване обуславя процесуална недопустимост на постановеното съдебно
2
решение. Разпоредбата на чл.104 от ГПК установява правила за разглеждане на
гражданските и търговски дела като първа инстанция от окръжния съд, давайки детайлна
уредба съобразно на вида търсена защита.
В настоящия случай в исковата молба ищецът е очертал спорното право, като е
посочил правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на
правоотношението, и по този начин е определил предмета на делото (чл.6, ал.2 от ГПК).
Защитимия си правен интерес, съответно активната и пасивната легитимация,
ищецът е определил въз основа на следните обстоятелства: – спогодба анекс от 23.12.2014г.,
сключена между „Интейк” ЕООД като цесионер, „КНМ Груп” ЕООД като цедент и „Глас
Голд Груп ЕУ” ЕООД като солидарен длъжник; - договори за цесия, сключени от „КНМ
Груп” ЕООД като цедент и „Пи Маркет” ЕООД като цесионер, които цесии ищецът оспорва
като антидатирани и непротивопоставими на правата на ищеца като цесионер, съгласно
спогодбата анекс от 23.12.2014г.
Първоинстанционният съд правилно е определи родовата подсъдност по така
повдигнатия спор, съобразно правилото на чл.104, т.4 ГПК. Оспорването на правата на „Пи
Маркет” ЕООД като непротивопоставими на ищеца, е с релевантност на единен интерес по
смисъла на посочената разпоредба. Определящо в случая е търсения правен резултат от
решението по спора – установяване със сила на пресъдено нещо, че „Пи Маркет” ЕООД не е
кредитор, съответно взискател на „Енерго-Про Продажби” АД, за сумата от 77 717,50 лева.
При така формулирания от ищеца защитим правен интерес и вида на търсената от него
защита трябва да се посочи, че сключените индивидуални договори с всеки един от
първоначалните цеденти (клиенти на „Енерго-Про Продажби” АД) не са предмет на
настоящия исков спор и изхода от делото няма да засегне валидността на сключените с тях
цесионни договори, нито ще доведе до промяна в съдържанието на тези цесионни сделки.
Основата на спора е сложен със зачитането на тези индивидуални цесии, но те формират
„пакетния” общ интерес на ищеца да установи, че именно той е титуляр на вземанията. Ето
защо същите са ирелевантни за решаването на повдигнатия спор относно родовата
подсъдност на исковете.
По тези фактически и правни съображения съдът намира частната жалба за
неоснователна. Обжалваното определение е законосъобразно и правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
3
На основание чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и в съответствие с разрешенията, дадени в т.9,
б.”в” от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, настоящия съдебен
акт подлежи на инстанционен контрол по реда на чл.280, ал.1 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.278, ал.2 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261771 от 11.02.2021г. на Варненски районен съд,
16-ти състав, постановено по гр.д. №1539/2021г. по описа на ВРС, с което е прекратено
производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд - Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р.
България с частна жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на
препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4