№ 67
гр. Велико Търново, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ М.
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ М. Въззивно гражданско дело №
20224000500029 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 426/21.10.2021 година по гр. д. № 221/2021 година на Окръжен съд
Велико Търново ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) е осъдено да
за плати на Й. А. Д. сумата 28 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.05.2019 година,
ведно със законната лихва върху сумата от 6.11.2019 година до окончателното изплащане на
обезщетението.
С посоченото решение предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди – до пълния предявен размер от 30 000 лева като частичен от 60 000
лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Със същото решение ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“
АД) е осъдено да заплати на адвокат Д.Т. Д. сумата 1 370 лева – адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца по делото.
С посоченото решение Й. А. Д. е осъден да заплати на ЗК „Лев инс“ АД
(„Застрахователна компания „Лев инс“ АД) сумата 34 лева – направени по делото разноски
за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от иска.
1
Със същото решение ЗК „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“
АД) е осъдено да заплати по бюджетната сметка на Окръжен съд Велико Търново сумите:
1 120 лева – дължима държавна такса върху уважения иск за неимуществени вреди; 550 лева
– изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещите лица, от заплащането на което
ищецът е освободен.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Застрахователна компания „Лев
инс“ АД против Решение № 426/21.10.2021 година по гр. д. № 221/2021 година на Окръжен
съд Велико Търново в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размер над 15 000 лева. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилно
прилагане на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди – 35 000 лева е несъразмерно висок размер предвид
изложените в исковата молба твърдения, морфологичния характер на травмите, периода и
степента на възстановяване на увредения. Изтъква се, че с действията си Й.А. Д. в
значителна степен е допринесъл за настъпване на инцидента – приетият от първостепенния
съд процент на съпричиняване е занижен; ищецът е имал възможност да предотврати
настъпването на пътнотранспортното произшествие в равна степен с водача на товарния
автомобил; произнасянето по възражението за съпричиняване е формално. Сочат се
аргументи за необоснованост на решението.
Направено е искане да се отмени Решение № 426/21.10.2021 година по гр. д. №
221/2021 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната част и да се постанови
друго такова, с което да се отхвърли претенцията на Й. А. Д. за сумата над 15 000 лева,
ведно със законните последици; в полза на дружеството-жалбоподател да се присъдят
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Д.Д. – пълномощник на Й. А. Д., с който я оспорва.
С писмена молба процесуалният представител на Й. А. Д. оспорва въззивната
жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 221/2021 година на Окръжен съд Велико
Търново е образувано въз основа на предявен от адвокат Д.Д. – пълномощник на Й. А. Д.,
против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД частичен иск за сумата 30 000 лева с
посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45,
чл. 52 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се твърди, че на
13.05.2019 година около 8.30 часа в село Козаревец, община Лясковец пред № 25 Г. М. Г.
2
при управление от запад на изток по ул. „Васил Левски“ на товарен автомобил влекач марка
„ДАФ“, модел „ФТ 95 ХФ 430“, рег. № ВТ 05 **** и прикачено полуремарке марка „Шмитц
СО1“, с рег. № ВТ 90 **** нарушава правилата за движение по пътищата при изпреварване
и осъществяване на маневра „завой надясно“ към ул. „Велико Търново“, допуска
пътнотранспортно произшествие, при което блъска движещия се в същата посока
велосипедист Й. А. Д.. Образувано е досъдебно производство № 260/2019 година на
Районно управление Горна Оряховица, което е прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от НК.
Описват се получените увреждания от Й. А. Д., проведеното лечение, претърпените от него
болки и страдания. Относно моторното превозно средство е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователна компания „Лев инс“
АД за времето от 16.05.2018 година до 16.05.2019 година. Предявена е претенция пред
дружеството-застраховател по реда на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането, но не е
постигнато извънсъдебно споразумение.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД да заплати на Й. А. Д. сумата 30 000 лева –
частичен иск от 60 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и
страдания) от причинените му вследствие пътнотранспортното произшествие телесни
увреждания, ведно със законната лихва от изтичането на петнадесет работни дни от
предявяване на претенцията на пострадалия пред дружеството-застраховател; направените
по делото разноски и съответните адвокатски възнаграждения.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД, с който не се оспорва предявяването на
претенция спрямо дружеството от Й. А. Д.; излагат се съображения за неоснователност на
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер, както и
на искането за присъждане на законна лихва, за завишен на размер на претендираното
обезщетение; спори се наличието на изключителна вина на водача на влекач с прикачено
ремарке за настъпване на инцидента; обосновава се съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия – нарушение на правилото, регламентирано в чл. 25, ал. 1 от
Закона за движенето по пътищата.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
дружеството-застраховател оспорва претенцията.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 426/21.10.2021 година по гр. д. № 221/2021 година на Окръжен съд
Велико Търново е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният от Й. А. Д. против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД
3
частичен иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. При
наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените
му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят – в случая „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането
(чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Пред въззивната инстанция не са наведени оплаквания относно заключението на
първостепенния съд за наличие на предпоставките на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за ангажиране на отговорността на „Застрахователна компания „Лев инс“
АД за заплащане на обезщетение на Й. А. Д. за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.05.2019 година в село
Казаревец, община Лясковец. Инцидентът е станал между товарен автомобил влекач марка
„ДАФ“, модел „ФТ 95 ХФ 430“, с рег. № ВТ 05 **** с прикачено полуремарке марка
„Шпитц СО1“, с рег. № ВТ 90 ****, с водач Г. М. Г. и велосипед, управляван от Й. А. Д..
Безспорно е, че за товарния автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Й. А. Д. е отправил писмена застрахователна
претенция спрямо „Застрахователна компания „Лев инс“ АД по чл. 380, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, която не е удовлетворена в регламентирания от законодателя срок.
С решение съставът на Окръжен съд Велико Търново е уважил частично исковата
претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 28 000 лева, ведно със
законната лихва от 6.11.2019 година до окончателното изплащане на обезщетението;
отхвърлил е иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 28
000 лева до предявените 30 000 лева (частичен иск от 60 000 лева). Решението е влязло в
сила като необжалвано в частите за: предявения иск за имуществени вреди за присъденото
обезщетение в размер на 15 000 лева и отхвърлената част на претенцията за неимуществени
вреди за разликата над 28 000 лева до 30 000 лева. С оглед на изложеното основанието на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Спорно е дали
първостепенният съд законосъобразно е приложил критериите за справедливост по чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите при определяне размера на заместващото
4
обезщетение; степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Й. А. Д..
От заключението на експерта доктор Н. В. Г., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е видно, че при пътнотранспортното произшествие, станало
на 13.05.2019 година, Й. А. Д. е получил разкъсно-контузна рана на десен глезен и гърба на
дясно стъпало тип деколман (отлепване и размачване на кожа, подкожие и мускули в тези
области); късна постравматична некроза на меките тъкани в областта на раните, наложило
автотрансплантация на кожа и подкожие върху увредените участъци; реактивен
постравматичен и постоперативен тромбофлебит на дясна подбедрица; груби келоидни
постравматични белези от зарасналите рани в посочените области на десен глезен и дясно
ходило; постравматична частична контрактура на дясна глезенна става и дясна коленна
става; намалена сетивност на дясна подбедрица и дясно ходило. Периодът на лечение и
възстановяване на раневите повърхности в резултат на получените рани и осъществената
оперативна трансплантация на кожа е около шест месеца. Към момента на изготвяне на
заключението (8.09.2021 година – около две години и три месеца след инцидента) частично
са възстановени като са затворени само получените рани, останали са груби постравматични
белези. Налице са ограничени и болезнени движения в дясна глезенна става и дясно коляно,
които са дефинитивни и ще са за цял живот. През първите четири-шест месеца болките са
били със значителен интензитет, постепенно са намалели. За в бъдеще Й. А. Д. ще изпитва
болки с различен интензитет – при натоварване на крайника, определени климатични
условия – влажност, студ и други, същите могат да са и значителни. Здравословните
последици от претърпените травми – значително болезнени и ограничени движения в дясна
глезенна става и дясна коленна става (поради налична контрактура в тези стави), болка и
оток в дясна подбедрица в резултат на постравматичен тромбофлебит, са трайни.
В съдебно заседание вещото лице доктор Н. В. Г. е пояснил, че се касае за
специфична разкъсно-контузна рана – кожа, отлепена от прилежащите кости и фаски, набита
с чужди тела и силно замърсена. Образували са се възпалителни джобове, което води до
некроза – ръбовете на раната започват да загниват и трябва да се изрязват. Въпреки
автотрансплантацията на кожа, взета от подбедрицата, се е образувал много тежък килоиден
региден белег, който ограничава значително движенията в десния глезен и обуславя
функционално натоварване на дясната коленна става – касае се за частична контрактура в
двете стави. Й. А. Д. е с волево накуцваща походка с ограничени движения, които са
дефинитивни за цял живот.
Отрицателните емоционални преживявания, изпитваните от Й. А. Д. неудобства
вследствие получените травматични увреждания се установяват от показанията на свидетеля
Д. Й. Д. – син на увреденото лице.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на
5
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност
и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние. Следва да се отчитат и действителните
икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат
предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент. Към 13.05.2019 година, когато е настъпило пътнотранспортното
произшествие, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди
вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица, е 10 420 000 лева (чл. 492, точка 1 от Кодекса за застраховането), а минималната
работна заплата за страната е 560 лева.
От писмените доказателства, заключението на експерта доктор Н. В. Г.,
показанията на свидетеля Д. Й. Д., се установяват изживените от Й. А. Д. болки и страдания;
състоянието, в което се е намирал след инцидента; неудобствата, претърпени в резултат на
получените увреждания, проведеното лечение и неговата продължителност, осъществените
три оперативни интервенции, степента на възстановяване, трайните здравословни
последици вследствие на травмите.
С оглед на обективно установените увреждания, интензитета на болките и
страданията, продължителността на възстановителния процес, обстоятелството, че са
осъществени три оперативни интервенции на пострадалия, неговата възраст (ненавършени
67 години към датата на инцидента), данните за трайни здравословни последици,
независимо от проведеното лечение, отчитайки обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – месец май
2019 година, наложилите се морални норми в обществото, заместващото обезщетение на Й.
А. Д. за преживените от него болки и страдания вследствие на настъпилото
пътнотранспортно произшествие е в размер на 35 000 лева. При определяне на
обезщетението са съобразени обстоятелството, че при настъпване на инцидента
пострадалият неминуемо е изживял силен стрес, усложненията в хода на оздравителния
процес, понесените неудобства. Не са налице предпоставки за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди в по-нисък размер от посочения. Съобразно реално претърпените от
Й. А. Д. неимуществени вреди, конкретните икономически условия в страната, съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, съдът намира, че доводите на процесуалния представител на дружеството-
застраховател за завишаване на обезщетението са неоснователни. Обезщетението по чл. 52
от Закона за задълженията и договорите се присъжда според спецификата на всеки
конкретен случай. При определяне на размера на обезщетението първостепенният съд е
6
обсъдил в съвкупност всички релевантни факти и обстоятелства.
Съобразно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при условие, че
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. При
граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията
и договорите се налага заключение, че за да има принос на пострадалия към щетата е
необходимо не само извършване от последния на действия, които нарушават предписаните
от Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движението
по пътищата правила за поведение, но и неспазването на съответните разпоредби да е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
съществува, когато с поведението си увреденият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. В този случай виновното действащото лице
следва да отговаря само за вредите, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не
и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да
се определи обема на отговорността на виновния причинител на вредите.
Пред въззивната инстанция не се оспорва наличието на принос от страна на Й. А.
Д. за настъпване на вредоносния резултат, а единствено неговия размер.
От заключението на експерта инж. Ц. Л. М., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, се установява, че на 13.05.2019 година около 8.35 часа
композицията в състав: влекач „ДАФ ФГ 95 ЙФ 430“, с рег. № ВТ 05 **** с прикачено към
него полуремарке „Шпитц СО1“, с рег. № ВТ 90 ****, с водач Г. М. Г., се е движила по
платното за движение на ул. „Васил Левски“, село Козаревец, в посока от запад на изток в
полагащата се за движение южна пътна лента, със скорост около 24 километра в час. В
същата посока се е движил велосипед „Euroteam Arcadia“, управляван от Й. А. Д., със
скорост от порядъка на 8 километра в час. Траекторията на движение на велосипеда е била
максимално близко до южния ръб на платното за движение по ул. „Васил Левски“. При
движението в посока изток влекачът изпреварва попътно движещия се велосипед. При
приближаване до кръстовището на ул. „Васил Левски“ с ул. „Велико Търново“ водачът на
товарния автомобил намалява скоростта на движение на управляваното от него моторно
превозно средство – двете превозни средства се изравняват. Впоследствие влекачът отново
изпреварва велосипеда. В момента, в който велосипедът е бил в областта на задната дясна
част на кабината, а предната дясна гума на влекача е отстояла на разстояние около 10-12
метра западно от ОР, водачът на товарния автомобил предприема маневра „завой надясно“
към ул. „Велико Търново“, променя траекторията си на движение надясно по крива и
навлиза в обособения на кръстовището площад. Пред лицето, управлявало велосипеда,
възниква опасност, то се отклонява надясно спрямо посоката си на движение и също
навлиза в обособения на кръстовището площад без да променя скоростта на движение.
Траекториите на движение на влекача и велосипеда се пресичат и настъпва удар между тях.
В процеса на попътното движение на двете превозни средства до момента, в който водачът
7
на товарния автомобил предприема маневра „завой надясно“, той е имал техническа
възможност да следи движението на велосипеда. Такава възможност е имал и Й. А. Д..
Водачът на велосипеда е могъл да предотврати произшествието като преустанови
движението на управлявания от него велосипед преди мястото на удара чрез аварийно
задействане на спирачната система на велосипеда. Евентуалната промяна на скоростта на
движение на велосипеда или изменение на траекторията му на движение няма да
предотврати инцидента, а ще доведе до удар в непредвидими части на композицията „ДАФ“
с прикачено полуремарке или удар в задната част на паркиралия в района на ОР1
лекотоварен автомобил. Основната причина за настъпване на произшествието от
експлоатационно техническа гледна точка е пресичането на траекториите за движение на
влекача и велосипеда – ситуация, в който водачите на двете превозни средства сами са се
поставили взаимно.
В съдебно заседание инж. Ц. Л. М. пояснява, че в момента, в който за двамата
водачи възниква опасността (критична пътна ситуация), те са имали практическа
възможност да предотвратят произшествието чрез задействане на спирачната система и
аварийно спиране на пътните превозни средства. При възприемането на опасността Й. А. Д.
предприема отклоняване в дясно и навлиза в траекторията на товарния автомобил.
По изложените съображения, съдът смята, че приносът на пострадалото лице за
настъпване на уврежданията е установен при условията на главно и пълно доказване. С
оглед установения механизъм на произшествието; обстоятелството, че Й. А. Д. е имал
възможност да следи движението на влекача с прикачено полуремакре през цялото време и
да предотврати инцидента чрез задействане на спирачната система на велосипеда, вместо
което той се е отклонил надясно; засилената грижа на законодателя към водачите на
двуколесни превозни средства; възрастта на пострадалия, настоящият състав приема, че
съпричиняването от страна на Й. А. Д. на вредоносния резултат е в размер на 20%. Не са
налице предпоставки за определяне на по-висок процент на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на увредения. Приносът на водача на товарната композиция за
настъпване на инцидента е по-голям – преди да завърши изпреварването на велосипеда, към
който е имал видимост, той предприема маневра „завой надясно“; Г. М. Г. е могъл да
предотврати произшествието чрез задействане на спирачната система и аварийно спиране на
управляваното от него моторно превозно средство. Определеното обезщетение за
претърпените от Й. А. Д. неимуществени вреди – 35 000 лева, следва да се намали на 28 000
лева в съответствие с чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният от Й. А. Д. против
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД частичен иск за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането е основателен и доказан в размер на 28 000 лева.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 426/21.10.2021 година по гр. д. № 221/2021 година на Окръжен съд Велико
Търново в обжалваната част е правилно – във въззивната жалба не са наведени доводи,
8
обуславящи неговата неправилност, не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми от първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК следва да се потвърди. Първостепенният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност
релевантните факти и е формирал обосновани правни изводи.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция „Застрахователна компания
„Лев инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на адвокат Д.Т. Д. сумата 920 лева
– адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд
Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 426/21.10.2021 година по гр. д. № 221/2021 година
на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ 67А, да заплати на адвокат Д.Т.
Д., със служебен адрес: гр. Велико Търново, **********, сумата 920 (деветстотин и
двадесет) лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9