№ 132
гр. Габрово, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20254200500308 по описа за 2025 година
С С подадената от “*****”ЕАД въззивна жалба е обжалвано постановеното от РС-Габрово
решение по гр.д.№826/2024 г. в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.422 ГРК за
сумата от 786,13лв. неустойка.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в
обжалваната му част. Наведени са твърдения ,че уговорената неустоечна клауза преследва и
има за цел удовлетворяването на значим и допустим от закона интерес, обосноваващ
размяната на престации. Неустойката има за цел да обезпечи изпълнението на едно
задължение и да определи размера на вредите , които без да доказва кредиторът може да
претендира при неизпълнение. Неустоечната клауза в договора е съобразена с присъщата
обезпечителна и обезщетителна функция съгласно чл.92,ал.1 ЗЗД. И двете страни по
договора са манифестирали съгласие с процесната клауза и за последиците, които тя
поражда. Сочи се, че неустойките по процесните договори са формирани като сбор от
компоненти, които кореспондират на присъщата й функция . Месечните такси, от които
ищецът се е лишил и е щял да получи ,са действителни вреди от неизпълнението и са
съобразени с конкретния тарифен план. Оспорва се приетото от съда за неравноправност на
клаузите за неустойка. Твърди се ,че не се установява наличието на нито една от визираните
в ЗПП предпоставки , за да се приеме наличието на неравноправна клауза. Целта на
уговорената неустойка е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при
предсрочно прекратяване на договора. Уговореното обезщетение не е прекомерно, тъй като е
до размер на три стандартни абонаментни месечни такси за съответния номер без ДДС.
1
Тази неустойка има компенсаторен характер и същата не е прекомерна с оглед защитимия
интерес на кредитора.
Претендира се да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и се
уважи изцяло предявения иск по чл.422 ГПК и за сумата от 786,13лв. неустойка, ведно със
законните последици.
С депозирания писмен отговор ответникът чрез особения представител адв.Б. е оспорил
въззивната жалба като неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск
по чл.422 ГПК от “*****”ЕАД срещу П. Г. Ц. за сумата от 94,65лв., представляваща
дължими и незаплатени такси за предоставени електронни съобщителни услуги по
издадени фактури от 05.02.2022г. И 05.03.2022г., ведно със законната лихва от 04.01.2024 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№40/2024г. на РС-
Габрово , като е отхвърлил иска за сумата над 94,65лв. до размер на 880,78лв. - неустойка,
ведно със законната лихва от 04.10.2024г. Съдът е приел, че клаузата за неустойка , на
основание чл.143,ал.2,т.5 и чл.146,ал.2, т. 6 от ЗЗП е неравноправна, като същата не е
уговорена индивидуално по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на изводите на пръвоинстанционния съд ,че договорната клауза за
неустойка по сключените между страните по делото договори за мобилни услуги е
неравноправна и е недължима претендираната от ищеца неустойка за предсрочното
прекратяване по вина на длъжника на процесните договори.
По делото не се спори, а това се установява и от приложените писмени доказателства,
че между страните са възникнали облигационни правоотношения по сключени на
03.09.2021г., 20.01.2022г.и 10.02.2022г. договори за мобилни услуги и допълнително
споразумение.
Ищецът се позовава на предсрочно прекратяване на договорните правоотношения по
процесните договори по вина на длъжника поради неизпълнение на задълженията му . С
това обосновава дължимостта на претендираната неустойка, позовавайки се на т.11 от
договорите и р.4,т.2 от допълнителното споразумение от 20.01.2022г.
От данните по делото се установява, че по процесните договорни правоотношения
ответникът има качеството потребител. С оглед на това и на основание чл.7 ГПК съдът
следва да извърши преценка дали уговорените в процесните договори клаузи за неустойка,
на които ищецът основава претендираното вземане, са неравноправни.
От представените договори е видно, че във всеки от тях е включена клауза за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина или по инициатива на
потребителя, за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички
най-високи според условията на плана месечни абонаменти , но за не повече от три месеца.
2
В случай, че са били налице отстъпки и/или различни стойност, на месечните абонаменти,
потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия
месечен абонамент за плана, съответстващ на оставащия срок на договора, а при
предоставено устройство за ползване на услугата се дължи и част от разликата между
стандартната му цена по ценова листа и заплатената.
Уговорената в процесните договори неустоечна клауза е само при предсрочното
прекратяване на договора по вина на потребителя. Няма уговорена такава, ако договорът
бъде прекратен поради неизпълнение от мобилния оператор. Процесните договори за
мобилни услуги са бланкови. Съдържанието им не е предварително договорено между
страните и потребителят не е имал възможност да влияе върху неговите клаузи, които не са
индивидуално договорени. С оглед на това мобилният оператор се е възползвал от
положението на икономически по-силната страна и е предвидил в предварително
изготвения бланков договор само неустойка , дължима от потребителя при неизпълнение на
договорните му задължени я и предсрочно прекратяване на договора, но не и такава, при
неизпълнение на задълженията на дружеството, като по този начин се създава значителна
неравнопоставеност между търговеца и потребителя в нарушение на чл.143 ЗЗП.
В случая клаузата за неустойка се явява неравноправна и на основание чл.147,ал.1
ЗЗП, който изисква клаузите на договорите да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин. Това изискване е въведено , за да може потребителят да предвиди, въз основа на ясни
и разбираеми за него критерии, произтичащите за него икономически последици.
Процесната клауза за неустойка е посочено ,че се формира от няколко компонента, но не се
съдържа ясна и конкретна информация относно дължимия размер на общата стандартна
месечна абонаментна такса , от която следва да се формира размерът на неустойката, както и
кои конкретни услуги включва тя. Също така, тъй като размерът на неустойката е обвързан
не с уговорените в конкретния договор размери месечни абонаменти, а с т.нар. стандартни
месечни абонаменти, които са в по - висок размер, по този начин се създават предпоставки
за неоснователно обогатяване на кредитора, като ще има право да получи от потребителя
обезщетение, надхвърлящо сумата, която би получил при изпълнение на договора. Следва да
се отчете и обстоятелството, че предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две
различни и едновременно дължими санкции, включени в неустоечната клауза като отделни
компоненти , това води до надхвърляне на обезпечителната и обезщетителна функция на
неустойката и тя се явява необосновано висока съгласно чл.143,ал.2, т.5 ЗЗП.
Включването в неустойката и на цена за устройството, представляваща разликата
между заплатената и стандартната по ценова листа, също води до неоснователно
обогатяване на кредитора и излиза извън присъщите функции на неустойката, изводимо от
начина й на формиране. Съгласно договорената клауза тя се формира на база стандартна
цена на устройството, а не на договорената, в противоречие с изискването да обезпечава и
обезщетява вреди от неизпълнението на конкретния договор, по който е предоставено
устройството / договора за лизинг или продажба/, а не задължения по друго облигационно
правоотношение - договора за мобилни услуги, както и да бъде дължима независимо от
3
изпълнението на задължението за заплащане договорената цена за устройството и
определянето на разликата по цена, за която потребителят не е давал съгласие да бъде
приета като действителна продажна цена, а едностранно определена от търговеца като
“стандартна цена “ за устройството , без ясни критерии за това .
По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд ,че клаузата за
неустойка в процесните договори за мобилни услуги, е неравноправна, са правилни и
обосновани и решението в обжалваната му част, с която е отхвърлен искът по чл.422 ГПК за
претендираната неустойка от 786,13лв. / над сумата от 94,65лв. до размер на 880,78лв./,
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
На основание изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №82/24.02.2025г. по гр.д.№826/2024г. на РС-Габрово в
обжалваната част, с която предявеният от “***** “ЕАД срещу П. Г. Ц. иск по чл.422 ГПК е
отхвърлен за сумата над 94,65лв. до размер на 880,78лв., представляваща неустойка , ведно
със законната лихва от 04.01.2024г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4