№ 98
гр. Търговище, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20213500500225 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от ответника община
Омуртаг, действащ чрез процесуалния си представител юрк. В.П. против
решение № 260003/04.08.2021г., постановено по гр.д.№ 79/2021 г. по описа на
Районен съд – Омуртаг.
С решението са уважени изцяло предявените искове от В.Н. на
основание чл. 49 ЗЗД: за заплащане на обезщетение в размер на 10 000,00
лева за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в телесни
увреждания – счупване на двете кости на дясната подколенница в средната им
трета, които са му причинили трайно затрудняване на движението на десния
долен крайник, претърпени силни болки, стрес, дискомфорт от
продължителното обездвижване, което го направило зависим от други лица в
продължение на месеци, вследствие на подхлъзване и падане на заледен
тротоар на ул. „Н.В.“ в гр. Омуртаг на 04.01.2020 г., ведно със законната
лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и
обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 2132,00 лева,
представляващи заплатени разноски за лечение – ортопедичен имплант,
потребителска такса за болничен престой и медикамент, на причинени на Н.,
телесни увреждания – описани по-горе, ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. С решението на РС –
Омуртаг, ответникът община Омуртаг е осъден да заплати по сметка на РС –
1
Омуртаг сторените разноски в размер на 613,38 лева. Първоинстанционният
съд е осъдил също ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 500,00
лева, представляваща направени деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат по представен договор за правна защита и
съдействие.
С доводи за нарушения на закона, както и за необоснованост,
въззивникът моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените
искове.
С писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият
В.Н. чрез адв. С.А. оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението в обжалваните части.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата
страна адв. С.А. моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно
решение. Претендира и разноски в настоящото производство.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред РС - Омуртаг са предявени искове с правно основание в
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Ищецът твърди, че се е подхлъзнал по заледен
тротоар в гр. Омуртаг и паднал на земята. При падането получил
наранявания. Счита, че община Омуртаг следва да носи отговорност заради
претърпените от него болки и страдания поради неизпълнението на
законовите си задължения от страна на общината по почистване на улиците и
тротоарите в общината от сняг и лед, както и отговорност за претърпените от
него имуществени вреди заради извършени разходи за лечение на
претърпяното увреждане.
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 04.01.2020 г. ищецът бил на гости в дома на сестра си, находящ се в
гр. Омуртаг, ул. Н.В. № 17. След 23 часа В.Н. напуснал къщата и тръгнал към
дома си, който се намира на съседната улица. Св. П.М. племенница на ищеца,
излязла с него, за да го изпрати. Тя видяла ищеца как след като направил
няколко крачки, пресякъл улицата и на отсрещния тротоар се подхлъзнал и
паднал на крака си, на дясната си страна. Сестра му, св. Й.М. повикала
линейка, която пристигнала след няколко минути, като шофьор на линейката
бил св. Л. Ищецът бил качен на носилка в линейката и откаран в болницата в
гр. Омуртаг, където кракът му бил шиниран. От там той бил препратен по
спешност към МБАЛ Търговище и бил приет в ортопедо-травматологично
отделение на МБАЛ Търговище. При направения му преглед било
констатирано, че е налице счупване на десния крак, поради което му била
направена операция. Тези обстоятелства се установяват от показанията на
2
разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели: св.
П.М. св. Й.М. и св. Л.Л.
От показанията на тримата свидетели се установява също, че улицата и
тротоарите от двете страни били заледени от дни. Св. Й.М. заявява, че
самата тя била залитнала, когато излязла навън, а св. Л посочва, че едва
стояли на краката си. От показанията на св. П.М. и св. Й.М. се установява, че
ищецът след операцията бил няколко месеца на легло и не можел да се
обслужва сам. След това преминал през рехабилитация, като първоначално
ходел с патерици. Ищецът ползвал отпуск в продължение на около година. От
показанията на свидетелките се установява също, че в продължение на месеци
ищецът изпитвал болки, пиел болкоуспокояващи, не се чувствал добре и
психически, тъй като бил зависим от други хора и не можел да работи.
От заключението на вещото лице по извършената съдебномедицинска
експертиза се установява, че на 04.01.2020 г. при подхлъзване и падане
ищецът е получил травматично увреждане – счупване на двете кости на
дясната подколенница в средната им трета, като ищецът е преживял по време
на инцидента, операцията и проведеното лечение силни болки и страдания.
Необходимото лечение на подобно увреждане се изразява в открито
наместване на счупените кости с поставяне на метална плака и винтове, както
и медикаментозно лечение след операцията – антикоагуланти и антибиотици
против болките. Последиците от травматичното увреждане се изразяват в
проява на болеви синдром при студено и влажно време и при тежък
физически труд, а периодът на възстановяване възлиза на около 5-6 месеца.
Представените и неоспорени от страните по делото писмени доказателства
установяват на първо място, че ищецът е бил назначен на длъжност продавач-
консултант в бензиностанция на Петрол АД с място на работа Регион
Североизток – БЕНЗ-ИИ Русе – 6403-Омуртаг. На второ място, от
приложената медицинска документация също се установява, че ищецът след
подхлъзване и падане на 05.01.2020 г. е получил счупване на двете кости на
дясната подколенница с дислокация на костните фрагменти и е проведено
оперативно лечение на тези увреждания. От представените счетоводни
документи се установяват извършените от ищеца разходи за оперативното
лечение на травматичните му увреждания. На следващо място, от
представените болнични листове, етапна епикриза и експертни решения на
ТЕЛК се установява, че В.Н. е бил нетрудоспособен в периода от 05.01.2020
г. до 30.10.2020 г., включително.
По делото също така е представено и писмо от НИМХ, съгласно което
на 04.01.2020 г. в 07.00 часа по-малко от половината видима земна
повърхност е била покрита със сняг, а в 14 и 21 часа поради повишение на
температурата на въздуха, снега се е стопил и била регистрирана влажна
почва. Според същото писмо на 02.01.2020 г. максималната температура на
o
въздуха е била -1,2C и е имало скреж и снежна покривка, докато на
o
03.01.2020 г. минималната температура е била -2,5C, а максималната е била
3
o
6C, като отново е имало снежна покривка. По делото са представени и
количествени сметки за извършени дейности по зимно поддържане и
снегопочистване в гр. Омуртаг за експлоатационен сезон 2019/2020 г.,
съгласно които в периода 27.12.2019 г. – 31.12.2019 г. и в периода 01.01.2020
г. – 12.01.2020 г., включително в гр. Омуртаг не са извършвани дейности по
зимно поддържане и снегопочистване на улици.
От тези писмени доказателства се установява, че в дните преди
04.01.2020 г. действително е имало снеговалеж и снежна покривка в гр.
Омуртаг. Обстоятелството, че според писмото на НИМХ по-малко от
половината земна повърхност е била покрита със снежна покривка на
04.01.2020 г. не означава, че земната повърхност на ул. Н.В. и тротоарите от
двете страни в късните часове на 04.01.2020 г. не е била покрита с лед.
Показанията на тримата свидетели, които са еднозначни, категорични и
непротиворечиви опровергават възражението на въззивника, че лед не е имало
на мястото, където ищецът се е подхлъзнал и паднал. Също така
обстоятелството, че според писмото на НИМХ на 04.01.2020 г. температурите
са били положителни не е достатъчно, за да се приеме, че снегът се е стопил
напълно и лед не е имало. Топенето на снега и превръщането му във вода през
деня по никакъв начин не означава, че тази вода не се е превърнала обратно в
лед при падането на температурите вечерта и през нощта. Извършването на
необходимата зимна поддръжка неминуемо би спомогнало при топенето на
снега да не се образува лед върху земната повърхност.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Въззивникът излага доводи относно това, че поддръжката и почистването
на тротоарите в град Омуртаг е задължение на собствениците и ползватели на
имотите, около които се намират съответните тротоари, като се цитира чл. 20,
т. 4 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Омуртаг
(приета с Решение № 386 по Протокол № 45 на 10.08.2010 г. от Общинския
съвета на гр. Омуртаг), която разпоредба възлага това задължение. При
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил
обстойни мотиви относно това, че съответната община отговаря за вреди,
причинени на пешеходец поради придвижването му по непочистен от лед
тротоар, позовавайки се и на съдебна практика на ВКС по сходни казуси. Тези
доводи се споделят напълно от настоящия състав на въззивната инстанция,
поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към тях. РС
– Омуртаг правилно изтъква също, че задълженията, които възлага
цитираната наредба на Общинския съвет на гр. Омуртаг не отменят
задълженията на общината по цитираните от съда разпоредби. В допълнение
следва да се посочи, че организирането на дейността по поддържане на
тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на
съответната община – чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата.
На следващо място, жалбоподателят твърди, че в случая не е налице
4
необходимото кумулативно изпълнение на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД,
а именно: претърпени вреди в резултат на падането; неизпълнение на
задълженията на общината; причинна връзка между неизпълнението на
задължението на общината и падането; понесени имуществени и/или
неимуществени вреди в резултат на падането.
Въззивникът твърди, че не е налице официален документ, издаден от
ТЕЛК, който да удостовери наличието на конкретно увреждане. Следва да се
посочи, че това възражение е неоснователно. Наличието на травматично
увреждане може да бъде установено, както чрез заключение на вещо лице,
изготвило съдебномедицинска експертиза, така и косвено чрез документ,
издаден от лице с необходимите специални знания, което да удостовери дали
е налице или не твърдяно травматично увреждане. Нито ГПК, нито Наредбата
за медицинската експертиза уреждат въпроса с какво доказателство ще се
установи наличието на травматично увреждане, още по-малко уреждат, че
това може да стане само с документ, издаден от ТЕЛК. Въпреки това, по
делото ищецът е представил освен множество болнични листове, епикризи,
съдебно-медицинско удостоверение и експертни решения, издадени от ТЕЛК
към МБАЛ - Търговище, които удостоверяват нетрудоспособността на ищеца
в периода от 05.01.2020 г. до 30.10.2020 г., включително, вследствие
наличието на претърпяно травматично увреждане.
Вторият елемент от фактическия състав, а именно задължението, което
община Омуртаг не е изпълнила е свързано не със задълженията по Наредба
№ 1 за обществения ред на територията на община Омуртаг, а със
задълженията по чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата. Третият елемент от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД също е налице – в резултат на
неположената грижа по поддържане и почистване на тротоарите и улиците
през зимата от страна на община Омуртаг, ищецът се е подхлъзнал и паднал
на заледения тротоар. Не бяха събрани доказателства, които да опровергават
наличието на тази причинна връзка. От събрания доказателствен материал се
извежда единствения възможен извод, че в пряка последица от
непочистването на улиците и тротоарите в гр. Омуртаг от сняг и лед в
продължение на няколко дни, на 04.01.2020 г. е настъпило увреждането за
въззиваемата страна. Последният елемент от фактическия състав също
безспорно се установи в хода на производството. Размера на имуществените
вреди се установи от представените разходни документи за оперативно
лечение и медикаменти, а претърпените неимуществени вреди – от
свидетелските показания на свидетелите П.М. и Й.М., както и косвено от
представените болнични листове и експертно решение на ТЕЛК, които
удостоверяват, че В.Н. е бил нетрудоспособен за период от близо 10 месеца
след увреждането.
Община Омуртаг навежда възражение, че първоинстанционният съд не
е изследвал въпроса на кого общината е била възложила снегопочистването и
зимната поддръжка на улиците и тротоарите в гр. Омуртаг, т.е. съобразно чл.
49 ЗЗД кое е другото лице, на което е било възложено изпълнението на
5
работата. Действително, първоинстанционният съд не е изследвал този
въпрос в решението си. Според настоящият съд обаче, този порок не се
отразява на правилността на решението на РС – Омуртаг. Това е така, защото
видно от представените от община Омуртаг количествени сметки за
извършени дейности по зимно поддържане и снегопочистване в гр. Омуртаг
за експлоатационен сезон 2019/2020 г. е видно, че изпълнител на дейностите
по зимно поддържане и снегопочистване на улици в гр. Омуртаг за
експлоатационен сезон 2019/2020 г. е „Поляница“ ЕООД. Тези количествени
сметки са подписани както от възложителя – община Омуртаг чрез
заместник-кмета Юнал Османов, така и от изпълнителя – „Поляница“
ЕООД чрез управителя му Таньо Танев. Доколкото не са представени
доказателства зимното почистване и поддръжка да е било възложено на друго
лице през зимния сезон на 2019 г. – 2020 г., то следва да се приеме, че
„Поляница“ ЕООД е било дружеството, на което единствено е било
възложено почистването и поддръжката на уличната и тротоарната мрежа
през този период. Липсата на дейности по снегопочистване и зимна
поддръжка в периода 27.12.2019 г. – 31.12.2019 г. и в периода 01.01.2020 г. –
12.01.2020 г. е бездействието, за което отговаря община Омуртаг, която е
възложила дейностите по снегопочистване и зимна поддръжка. Липсата на
друг изпълнител на тези дейности води до извода, че зимно почистване и
поддръжка на улиците и тротоарите в гр. Омуртаг в посочения период не е
извършвано.
Неоснователно е и възражението на въззивника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Съгласно т. 7 от ППВС № 17/1963
г. приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да
се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. В случая, не може да се приеме, че излизането на
улицата и придвижването по тротоар, чието поддържане (независимо от
климатичните дадености, и то при липсата на установяване дори за
предупреждение за възможни поледици) по закон е вменено в задължение на
въззивника, отрича проявена нормална дължима грижа за здравето и
телесната цялост на пострадалия.
РС - Омуртаг е постановил законосъобразно решение, което следва да
се потвърди.
Община Омуртаг следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 800 лева.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260003/04.08.2021г., постановено по
гр.д.№ 79/2021 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, като правилно и
6
законосъобразно.
ОСЪЖДА община Омуртаг, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
Омуртаг, ул. „Александър Стамболийски“ № 2А, представлявана от кмета
Ешреф Хасанов Ешрефов да заплати на В. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Омуртаг, ул. „Свети Иван Рилски“ № 6, сумата от 800,00 /осемстотин/ лева,
представляваща направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
за един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7