РЕШЕНИЕ
№ 13229
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от С. В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20211110141164 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство“ на
ГПК.
Образувано е по искова молба постъпила на 14.07.2021 г. от
непълнолетната А. Р. К., ЕГН ********** и от малолетния К. Р. К., ЕГН
**********, първата действаща лично и със съгласието на своята майка, а
вторият чрез своята майка и законен представител Е. В. К., ЕГН **********,
срещу Р. К. К., ЕГН **********. Предявени са два обективно съединени иска
с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
С молбата се иска съдът да постанови решение, с което да увеличи
размера на първоначално определената издръжка на ищците, като осъди
ответника да им заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лв., поотделно
за двете деца, тъй като нуждите им са се увеличили. Претендират разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. Оспорва исковете по размер за сумата над 162,50 лева,
тъй като има друго малолетно дете, за което полага грижи. Посочва още, че е
налице тежко влошено здравословно състояние, което е причина често да
ползва отпуск по болест. Поддържа, че има задължение за ипотечен кредит,
както и, че са му запорирани всички налични активи. Претендира разноски.
1
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Първата ищца е непълнолетна, а вторият ищец малолетен и двете са
деца на ответника (л. 12 и л. 13 от делото). С решение № 87 от 25.05.2011 г.,
на Районен съд - Сливница, 5-ти състав постановено по гр. д. № 252 по описа
за 2011 г., влязло в сила на 25.05.2011 г., бракът между родителите на ищците
е прекратен, като ответникът е осъден да им заплаща месечна издръжка в
размер на по 100,00 лева на всяко дете (л. 7 от делото).
Майката на ищците за периода 01.01.2021г. – 10.02.2022г. е получила
месечен доход в размер на малко над 2000 лв. (л. 137 от делото), а ответникът
за същия период няма данни за подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за
регистрирани трудови договори. Има данни за осигуряване на лицето за
период м.02.2019г. до м.12.2021г.
По делото са представени и приети като писмени доказателства:
удостоверение за гр. брак на ответника и удостоверение за раждане на дете; 4
бр. епикризи; 11 бр. болнични листове; обезпечителна заповед и договор за
ипотечен кредит.
Други относими по делото доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно
получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от децата на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива
(така и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Алиментното задължение на
родителя, обаче, не е безусловно що се касае до размера на даваната издръжка
зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2
СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални (жизненоважни) нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя
2
от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка и
възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две величини не
са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. По отношение на същите
страната, която носи доказателствената тежест, следва да проведе главно
доказване, което поради това трябва да бъде и пълно, т.е. такова, което да
създаде у съда сигурно убеждение за тяхното съществуване. В конкретния
случай обаче, не са представени доказателства, че е във възможностите на
ответника да дава претендирания увеличен размер на издръжката за децата,
въпреки указанията на съда с доклада.
Действително, по делото по безспорен начин бе установено, че за
ищците е настъпила съществена промяна, след постановяване на решение №
87 от 25.05.2011 г., на Районен съд - Сливница, 5-ти състав постановено по гр.
д. № 252 по описа за 2011 г., влязло в сила на 25.05.2011 г. От присъждане на
досегашната издръжка, са изминали около десет години, през което време
децата са пораснали и с това са се увеличили потребностите им от средства за
съществуване и образование.
От друга страна, в хода на съдебното производство се установи, че
ответникът има друго малолетно дете, за което полага грижи. Установи се
още, че за периода 01.01.2021г. – 10.02.2022г. няма данни за подадено
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за регистрирани трудови договори по
отношение на ответника, както и наличие на тежко влошено здравословно
състояние.Следва да се отбележи, че съдът не приема като довод на ответника
обстоятелството, че не може да заплаща претендирания размер издръжка и
поради наличие на кредит и запор. На последния е известно обстоятелството,
че всеки родител е длъжен да се грижи за финансово, умствено, нравствено и
социално развитие на децата, както и да осигурява условия на живот,
необходими за развитието им. Казано по друг начин, наличието на кредити
към една или друга банкова институция, както и други задължения, не следва
3
да освобождават дължащия издръжка родител, още повече, когато той сам се
е поставил в това положение. Относно запорираните активи, съдът намира за
нужно да отбележи, че колкото и задължения да има длъжникът, по
принудителен ред може да бъде удържана само част от заплатата му /с
изключение на вземанията за издръжка/. Поради това, макар и действително,
по делото по безспорен начин да бе установено, че нуждите на децата са се
увеличили, то не бяха ангажирани доказателства, че е във възможностите на
ответника да дава изцяло претендирания размер издръжка.
Предвид гореизложеното, и липсата на доказателства за възможността
на ответника да заплаща увеличение на издръжката на децата в
претендирания размер, настоящият съдебен състав, счита, че предявените два
обективно съединени иска с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл.
143, ал. 2 СК, следва да бъдат уважени до сумата от 177,50 (сто седемдесет и
седем лева и петдесет стотинки) лева, като взе предвид, че ответникът не
оспорва възможността да заплаща на децата си издръжка в този размер, като в
останалата им част до пълния предявен размер от 250,00 лева за всяко дете
поотделно, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Издръжката на
децата се дължи считано от 14.07.2021 г. – датата на подаване на исковата
молба.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право (ex lege)
изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и задължение) да
се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която
ответникът е осъден да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на по
177,50 лева на всяко от тях.
Относно разноските по делото.
Претенция за присъждане на разноските има и от двете страни. С оглед
изхода на делото, ответникът дължи на ищците направени разноски в
производството за един адвокат, съобразно уважената част от исковете, а
именно, в размер на 129, 16 лева. При определяне размера за адвокатски
хонорар, съдът намира, че доколкото от договора за правна защита и
4
съдействие (л. 6 от делото) е договорено възнаграждение в размер на 500 лв.,
от които 250 лв. са платени в брой при подписване на договора, същите се
дължат. За останала сума не са представени доказателства да е изплатено,
съгласно уговореното – на 05.08.2021г., поради което не се дължат.
С оглед отхвърлената част от исковете, ищците дължат на ответника
направените от него в производството разноски за един адвокат в размер на
241,67 лева (л. 35 от делото).
На основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху
увеличението на издръжката на двете деца в общ размер от 155,00 лева по
сметка на Софийския районен съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК издръжката,
определена с решение № 87 от 25.05.2011 г., на Районен съд - Сливница, 5-ти
състав постановено по гр. д. № 252 по описа за 2011 г., влязло в сила на
25.05.2011 г., като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146
СК, Р. К. К., ЕГН **********, да заплаща на А. Р. К., ЕГН ********** и от
малолетния К. Р. К., ЕГН **********, първата действаща лично и със
съгласието на своята майка, а вторият чрез своята майка и законен
представител Е. В. К., ЕГН **********, месечна издръжка в увеличен размер
на по 177,50 (сто седемдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева на всеки
от тях, считано от 14.07.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до пълния предявен размер
от 250,00 лева за двете деца поотделно, като неоснователни.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на А. Р. К., ЕГН ********** и
К. Р. К., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Р. К. К., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд сумата в размер на 155,00 (сто
петдесет и пет) лева, представляващи държавна такса върху увеличението на
5
издръжката на децата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. К. К., ЕГН **********, да
заплати на непълнолетната А. Р. К., ЕГН ********** и на малолетния К. Р. К.,
ЕГН **********, първата действаща лично и със съгласието на своята майка,
а вторият чрез своята майка и законен представител Е. В. К., ЕГН **********,
направени от тях в производството разноски за един адвокат в размер на 129,
16 лева (сто двадесет и девет лева и шестнадесет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, непълнолетната А. Р. К.,
ЕГН ********** и малолетния К. Р. К., ЕГН **********, първата действаща
лично и със съгласието на своята майка, а вторият чрез своята майка и
законен представител Е. В. К., ЕГН **********, да заплатят на Р. К. К., ЕГН
**********, направени от него в производството разноски за един адвокат в
размер на 241,67 лева (двеста четиридесет и един лева и шейсет и седем
стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2
ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6