РЕШЕНИЕ
№ 2443
гр. Бургас, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120107220 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от К. Т. Р. и М. В. К. против С.
С. К., Т. Н. К. и П. Н. К. и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде
прието за установено, че ищците са собственици на общо 2/3 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И., общ. Б., и на
5/6 ид.ч. от построената в този имот жилищна сграда с идентификатор ***, да бъдат осъдени
ответниците да предадат на ищците горепосочените имоти, да бъде отменен като неверен
нотариален акт № ***, рег. № ***, дело № *** от ***** г. на нотариус С. Я. в частта, с която
ответниците са признати за собственици на горепосочените идеални части от поземления
имот и от построената в него жилищна сграда, както и да бъдат осъдени ответниците да
заплатят на ищците направените разноски по делото. Ищците твърдят, че са наследници на
Т. Н. К., който е починал на ***** г., а ответниците са наследници на Н. Т. К., който е бил
син на общия им наследодател Т. К. и е починал на **** г. Твърдят също така, че на
28.03.1975 г. Т. К. е придобил чрез дарение дворно място в с. И., за което понастоящем е
отреден имот с идентификатор ***, а през 1980 г. наследодателят и неговата съпруга
(ищцата М. К.) са построили сега съществуващата в този имот жилищна сграда. След
смъртта на Т. К. собствеността върху дворното място е придобита от наследниците му –
двете ищци и наследодателя на ответниците, при равни квоти – по 1/3 ид.ч., а собствеността
върху сградата е била разпределена по следния начин: 4/6 ид.ч. за М. К. и по 1/6 ид.ч. за К.
Р. и наследодателя на ответниците. Ищците твърдят, че от изграждането на жилищната
сграда през 1980 г. имотът се ползва от страните по делото като вилна сграда, без постоянно
да се обитава, като никога не е била ползвана само от някоя от страните, нито е ползвана
трайно и постоянно. Твърдят, че в средата на лятото на 2021 г. са установили, че е подменен
ключът на входната врата и те вече нямат достъп до имота. На ***** г. ответниците се
снабдили с констативен нотариален акт за собственост на целия имот, който според ищците
1
е с невярно съдържание, тъй като отразява неверни данни относно правото на собственост
върху имота. В съдебно заседание се явява лично ищцата К. Т. Р., за двете ищците се явява
процесуален представител, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявените искове са с правни основания чл. 108 от ЗС и чл. 537 от ГПК, като
същите са допустими.
В законоустановения срок ответниците са подали отговор, в който са оспорили
исковете като неоснователни. Твърдят, че собствеността върху имотите е придобита изцяло
приживе от техния наследодател Н. К. в резултат на осъществявано от него владение, което
след смъртта му е преминало в наследство на тримата ответници. Твърдят също така, че до
смъртта на общия наследодател на страните Т. К. имотът се е ползвал от цялото му
семейство, а след неговата смърт съпругата му М. К. и дъщеря му К. Р. са престанали да
посещават имота и да се интересуват от него. Единствено Н. К. е продължил да ходи там и
да се грижи за имота, като той не само е поддържал дворното място и къщата, но е направил
множество подобрения, считал е имота изцяло за свой и е демонстрирал, че имотът е негов,
като това се е приемало от всички, включително от сестра му К. Р., и по този начин Н. К.
още към 1997 г. е придобил имота на основание наследство и давност, изтекла през периода
1987 г. – 1997 г., а след неговата смърт правото на собственост е преминало върху неговите
наследници. Твърди се също така, че са налице предпоставките за самостоятелно
придобиване на имота по давност и наследство от страна на ответниците, тъй като след
смъртта на Н. К. през 2010 г. само те са продължили да се грижат за имота като за свой и да
го ползват, без претенции и противопоставяне на ищците и на трети лица. Поради това
ответниците молят исковете да бъдат отхвърлени.
При условие на евентуалност, а именно ако предявените от ищците искове бъдат
уважени, ответникът Т. К. е предявил насрещни искове, уточнени с допълнителна молба, с
които моли да бъде осъдена К. Р. да му заплати сумата от 886,55 лв., от които 541,88 лв. –
част от общо дължимата сума от 5 418,83 лв., представляваща 1/6 от направените от него
необходими и полезни разноски за жилищната сграда в общ размер от 32 513 лв., и 344,67
лв. – част от общо дължимата сума от 3 446,37 лв., представляващи 1/3 от направените от
него необходими и полезни разноски за дворното място в общ размер от 10 340 лв., ведно
със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на главниците,
както и да бъде осъдена М. К. да му заплати сумата от 2 512,20 лв., от които 2 167,53 лв. -
част от общо дължимата сума от 21 675,33 лв., представляваща 4/6 от направените от него
необходими и полезни разноски за жилищната сграда в общ размер от 32 513 лв., и 344,67
лв. – част от общо дължимата сума от 3 446,37 лв., представляващи 1/3 от направените от
него необходими и полезни разноски за дворното място в общ размер от 10 340 лв., ведно
със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на главниците.
Ищецът по насрещният иск твърди, че в периода 01.01.2021 г. – 01.06.2021 г. е извършил,
със знанието на ответниците по насрещния иск и без тяхното противопоставяне,
необходими и полезни разноски за имота, като разноските за къщата са в общ размер от
32 513 лв., а тези за дворното място са в общ размер от 10 340 лв. Заявено е и искане за
признаване право на задържане, като се моли ако предявените главни искове бъдат уважени,
да бъде постановено предаването на владението от ответниците на ищците да бъде
извършено след или едновременно със заплащане от ищците на сумите по насрещните
искове.
В съдебно заседание ответникът Т. К. се явява лично. Останалите ответници не се
явяват, като и тримата се представляват от двама процесуални представители, които
поддържат отговора по главния иск и насрещните искове, претендират присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Ответниците по насрещните искове са подали отговор, в който са оспорили тези
искове като неоснователни. Твърдят, че ремонтните работи в имота са правени след м. юни
2
2021 г., като преди това ремонти не са правени. Твърдят също така, че след м. юни 2021 г.
имотът се ползва именно от ищеца по насрещния иск, поради което и разноските по
неговото ползване следва да са за негова сметка. Оспорени са фактическите твърдения
относно извършените ремонти, като се твърди, че част от ремонтните дейности не са били
извършени, друга част не са доказани, а част от дейностите представляват луксозни ремонти
и останалите съсобственици не дължат част от стойността им. Оспорено е и твърдението, че
ремонтните дейности са правени с тяхното знанието, като заявяват, че веднага след като са
узнали за ремонта, са предприели съдебни действия по защита на правото им на
собственост.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, т. *,
дело № ****/**** г., с който М. Н. К. е дарила на брат си Т. Н. К. собствения си парцел №
*** в кв. № *** по плана са с. И., Б****, съдържащ 720 кв.м., ведно с находящата се в този
парцел къща.
Видно от приложената по делото скица на поземлен имот, горепосоченият парцел ***
в кв. № ** по плана на с. И. понастоящем е отразен в кадастралната карта с идентификатор
***, като същият е с площ от 821 кв.м., а построената в имота двуетажна жилищна сграда
със застроена площ от 45 кв.м. е с идентификатор ***.
Видно от приложеното удостоверение за наследници, Т. Н. К. е починал на ***** г. и е
оставил за свои наследници по закон М. В. К. – съпруга, К. Т. Р. и Н. Т. К. – негови деца.
Последният е починал на ***** г., като негови наследници са ответниците по делото - С. С.
К. – съпруга и Т. Н. К. и П. Н. К. – синове.
По делото е представен нотариален акт № ***, рег. №**, дело № ** от ** г. на
нотариус С. Я., с който С. С. К., Т. Н. К. и П. Н. К. са признати за собственици на основание
наследство и давностно владение на следните недвижими имоти: 708/821 кв.м. ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
И., общ. Б.,, както и на построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор
***, със застроена площ от 45 кв.м., с адрес на имотите с. И., общ. Б.,, при следните квоти:
2/3 ид.ч за С. К. и по 1/6 ид.ч. за Т. К. и за Н. К..
Представена е данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от М. К. на
15.05.1998 г., с която същата е декларирала, че тя и Н. К. са собственици на УПИ № *** в кв.
** по плана на с. И. с площ от 500 кв.м. и двуетажна жилищна сграда със застроена площ от
70 кв.м. Макар в тази декларация да е описан имот, който се различава от процесния, от
приложеното по делото писмо от 10.05.2022 г. на директора на ДМПДТР при Община
Бургас е видно, че на 09.02.2021 г. по същата партида е подадена от Т. К. и приета
коригираща декларация, с която са декларирани 821 кв.м. земя и жилище от 90 кв.м., като са
посочени следните собственици на имота: М. К. – 5/6 ид.ч., Т. К. – 1/18 ид.ч., П. К. – 1/18
ид.ч. и С. К. – 1/18 ид.ч. На 16.07.2021 г. на основание нотариален акт от 17.06.2021 г.
горепосочената партида е закрита и е открита нова партида, в която като собственици са
вписани лицата Т. К. – 1/6 ид.ч., П. К. – 1/6 ид.ч. и С. К. – 2/3 ид.ч. от 708 кв.м. земя и 90
кв.м. жилище.
Видно от представената справка, издадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД –
Бургас, в процесния имот са били изразходвани следните количества вода: през периода
03.11.2012 г. – 28.07.2015 г. - 50 куб.м., през периода 29.07.2015 г. – 30.04.2018 г. - 7 куб.м.,
през периода 01.05.2018 г. – 26.05.2021 г. - 8 куб.м. и през периода 27.05.2021 г. – 27.07.2021
г. - 7 куб.м.
Представена е и справка за консумирана ел. енергия в процесния имот през периода
3
31.07.2011 г. – 09.06.2021 г., като е видно, че до 09.05.2021 г. там не е отчетено никакво
потребление, а на 09.06.2021 г. е издадена фактура за 43 квтч. В тази връзка в съдебно
заседание на 05.10.2022 г. ответникът Т. К. е изложил твърдения, че нулевите показания в
справката произтичат от това, че електромерът в имота не е отчитал ел. енергията, което е
било установено от служители на ЕВН преди 3-4 години, но те констатирали, че
електромерът не е бил манипулиран, поради което не начислили на абоната никакви суми за
ел. енергия за минал период. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства в
подкрепа на тези твърдения на ответника.
По делото са разпитани свидетелите Г. Р., Д. Д., Г. Т., С. И., Ц. П. и С. Г..
Св. Р. (съпруг на ищцата К. Р. от 1977 г.) заявява, че къщата в с. И. е построена от
бащата на съпругата му през 1980 г., като всички, включително и той, са помагали. След
това къщата е била ползвана като вила – всяка събота и неделя родителите на съпругата му
ходили там, а когато се налагало да се прави нещо по къщата, то било вършено от бащата на
съпругата му, от брат й Н. К. и от самия свидетел. След смъртта на Т. К. през 1987 г. до
2010 г. М. К. продължила да ходи там всяка събота и неделя и в двора се вършела
земеделска работа, като там ходили и свидетелят и съпругата му К. Р., и нейният брат. След
смъртта на Н. К. през 2010 г. свидетелят водил тъщата си на вилата в с. И., когато се
налагало да се върши нещо там, но тя не я посещавала редовно, както преди това. В двора
имало овощни дръвчета и лозички, за които свидетелят се грижил до 2015 г. През 2015 г. М.
К. претърпяла операция на крака и от тогава тя не можела да се движи и да излиза от къщи.
Според свидетеля, вилата в с. И. никога не е била обитавана постоянно. Същият заявява, че
има друг имот в с. И. и лятото ходи всяка седмица там, а през зимата ходи по-рядко, но
винаги минава да нагледа и процесната вила. Свидетелят твърди, че след 2015 г. не са
полагани сериозни грижи за имота и дълго време дворът е бил буренясал, като едва през
последните 1-2 години има някаква активност там и дворът е почистен, къщата е санирана и
боядисана, направени са промени и по оградата. Твърди също така, че откакто е построена
вилата, е виждал ответницата С. Р. само 2-3 пъти в имота, а през последните 10-15 години
въобще не я е виждал там. Според свидетеля, до 2020 г. неговото семейство не е имало
проблеми да ползва имота и да влиза в къщата, но от 2015 г. той не е влизал там. Заявява
също така, че ключ за къщата имат тъща му М. К. и ответниците Т. и П. К.и, като е виждал в
имота само Т., но не и П.. Свидетелят твърди, че дограмата на къщата е сменена и ремонт на
покрива е правен преди 2010 г., като тези ремонти са били платени от М. К. и от Н.К., а
миналото лято е бил направен последният ремонт, като от 2010 г. до тогава ремонти на
къщата не са правени.
Св. Д. (без родство) заявява, че живее в с. И. и познава двете ищци. Според него
къщата им в селото е строена през 1980 г. от Т. К., като тя е била ползвана като вила събота
и неделя, а след смъртта на Т. К. имотът бил изоставен, дворът буренясъл и до 2021 г.
свидетелят не е виждал някой да живее там и да се правят ремонти. През 2021 г. било
направено саниране на къщата и в момента там има хора.
Св. Т. твърди, че живее в с. И., първи братовчед е на съпруга на ищцата К. Р. и е
помагал при строежа на къщата им в селото през 1980 г., като е носил материали там, тъй
като работел като шофьор на камион. Заявява, че къщата е строена от Т. К., сина му Н. К. и
от Г. Р.(съпругът на К. Р.), след което е била ползвана за вила през събота и неделя. От
миналата година синът на Н. К. започнал да посещава имота и къщата „живнала“, като
преди това повече от 10 години никой не ходел там, а само Г. Р. режел астмата и чистел
двора. Свидетелят заявява, че не е чувал между наследниците да има спорове за къщата.
Според него през последните 1-2 години са направени промени по къщата и тя е санирана.
Твърди, че братовчед му Г. Р. има друг имот в с. И. – бащината му къща и семейството му е
отсядало там, когато са идвали в селото, но са ходили и в къщата на Т. К.. Свидетелят
заявява, че преди около 5 години вратата на двора била ръждясала, не се отваряла добре и Г.
4
Р. я поправил.
Св. И. (без родство) заявява, че познава ответника Т. К. от края на 2000 г., а баща му
Н. К. е познавал от 1997 г. до смъртта му. Твърди, че след пенсионирането му от полицията
Н. К. станал адвокат и кантората му била в една от стаите на къщата на майка му, като
свидетелят често ходел там. Заявява, че често е ходил и в къщата в с. И., включително през
миналата и тази година, като за първи път я е посетил в периода 2001 г. – 2002 г. и знае, че
тя е била собственост на Н. К. и че той е я построил. През 2004 г. на събиране с приятели Н.
К. казал, че събира пари, за да направи основен ремонт на къщата в с. И., както и че синът
му Т. ще му помогне с някакви средства, за да бъде завършен ремонтът до Т. на 2015 г.
Свидетелят заявява, че познава и майката на Н. К.. Твърди, че тя е присъствала на
събиранията на Н. К. и неговите приятели в кантората му и е участвала в разговорите им,
като веднъж (през м. декември 2004 г.) дори казала на Н., че е крайно време да си стегне
къщата. Според свидетеля, преди ремонта, който направил Н., къщата била с дървени врати
и оградата била паднала. През 2003 г. свидетелят помогнал на Н. К. и на Т. К. да оправят
част от оградата на двора, тъй като мрежата била паднала от едната страна. В края на март
2015 г. ремонтът на къщата в с. И. вече бил извършен - бил поставен теракот на пода в
коридора, били направени баните на първия и на втория етаж, били подменени външните
врати на първия и на втория етаж, в двора и в къщата били сложени плочи, бил поставен
теракот в кухнята, но тя още не била обзаведена, била сменена дограмата на къщата с
пластмасова и били поставени ролетни щори, покривът бил ремонтиран. В края на 2020 г. Т.
К. казал на свидетеля, че ще сменя всичко, за да може да живее в къщата и поискал на заем
от него 1 000 лв., които след това му върнал. До тогава Т. К. оставал да живее за около един
месец през лятото в тази къща. Свидетелят твърди, че през м. юни 2021 г. е участвал при
поставянето на нова ограда на имота, но не е присъствал на извършването на останалата
част от ремонта на къщата през 2021 г. Когато правили оградата през лятото на 2021 г.,
ремонтът на къщата вътре и отвън вече бил направен – били подменени входните врати и
вратите на стаите, бил сложен теракот и други настилки на подовете, били изчистени
старите мебели, къщата била санирана отвън, били подменени всички контакти и ключове,
кухнята била обзаведена. Свидетелят заявява, че баните в къщата не са били ремонтирани
през 2021 г., а са такива, каквито са били през 2005 – 2006 г. Според свидетеля, всички
ремонти през 2021 г. са направени със средства на ответника Т. К.. Заявява, че през годините
само един път е ходил в имота с Т. К. и П. К.. Твърди, че през 2004 г. – 2005 г. е разбрал от
приятели и от Н. К., че той събира пари за ремонт на къщата и че Т. К. ще му помогне с
финансови средства, като при извършването на ремонта те не са се допитвали до никого.
Свидетелят заявява, че при посещенията му в процесния имот не е виждал там нито ищците,
нито други техни роднини, като дори не знаел, че Н. К. има сестра. Според свидетеля, след
смъртта на Н. К. синът му Т. продължил да се грижи за имота и имал поведение на
собственик на къщата, като и преди смъртта на баща му Т. участвал финансово в
поддържането й. Заявява, че за входните врати на първия и втория етаж на къщата ключове
имали Н. К. и Т. К., но свидетелят не знае дали всеки от тях е имал отделни ключове.
Твърди, че входните врати на къщата са сменяни два пъти – през 2005 г. и през 2021 г.,
както и че е сменен ключът на портала. Водата за имота била пускана от съседния двор, като
при посещенията им там Т. прескачал старата ограда, за да пусне водата. Заявява, че не е
чувал да има спорове за имота, като той останал с впечатление, че къщата е строена от Н. К.
и че е била негова собственост, включително от разговори, на които е присъствала неговата
майка – ищцата М. К.. Твърди, че от 2002 г. до сега е ходил всяка година поне по веднъж
годишно в процесния имот, като не е чувал майката на Н. К. да е ходила там.
Св. П. (без родство) твърди, че от 17 г. живее със съпруга си в къща в с. И., която се
намира на 25-30 м. от процесния имот, като преди това там са живяли нейните свекър и
свекърва и тя и съпругът й редовно са ги посещавали. Заявява, че първоначално е виждала в
процесния имот мъже, като е разбрала от свекъра и свекърва си, че те са баща и син и се
5
казват Т. и Н.. Заявява също така, че е виждала там и работници – мъже. Твърди, че
първоначално в имота е имало стара кирпичена къща, а около 1980 г. е била построена нова
къща. През 2004 г. – 2005 г. е правен ремонт на тавана на къщата, била е сменена
ламперията, както и дограмата, като в този период къщата е била на тухла. В двора е имало
саморасли дръвчета. Преди година – година и половина свидетелката отново видяла
майстори в процесния имот и според нея сега къщата е санирана и измазана, а дворът е
засаден с райграс. Свидетелката твърди, че не е виждала никоя от ищците в имота, а само Н.
К. и баща му Т. К., а по-късно е виждала и синовете на Н.. Заявява, че през годините къщата
не е била обитавана постоянно, като през последните десетина години (след смъртта на Н.
К.) е виждала в имота Т. К. и майстори, а нейните синове са му помагали, когато се е
налагало да се върши нещо в двора.
Св. Г. (без родство със страните) заявява, че родителите му са от с. И., имат там
наследствени къщи и периодично ходят в селото. Твърди, че се познава с цялото семейство
на ответника Т. К., както и че е бил съученик с П. К., но не познава двете ищци. Твърди
също така, че знае коя е къщата на Т. К. в с. И., тъй като през периода 2004 г. – 2005 г. като
ученици са се събирали там, като също така е помагал на Т. и П. да почистват двора.
Заявява, че е виждал в имота ответниците П. и Т., и баща им Н., но не е виждал жени там.
Според свидетеля, Т. и баща му са правили ремонт на къщата с помощта на майстори, като
са ремонтирали покрива, сменили са дограмата, сложили са ролетни щори, направили са
баните на втория етаж, а на първия етаж сложили нови плочки, но свидетелят не ги е питал
кой е давал парите за тези ремонти. Заявява, че последният ремонт на къщата е бил
финансиран от Т. К.. Твърди, че не знае да има спорове за имота, като според него Т. К. и
баща му са негови собственици.
По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която е дало заключение, че стойността на изпълнените към 2021 г. СР и СМР в процесния
имот е в размер на 38 098 лв., от които 36 133 лв. – за къщата и 1 965 лв. - за дворното
място. Видно е обаче, че в заключението си вещото лице е оценило и СМР, които не са
претендирани от ищеца в насрещната искова молба, а именно описаните в таблицата на стр.
8 настилка от гранитогрес – 64,52 лв. (т. 14 от таблицата), кухненски МДФ шкафове – 3 150
лв. (т. 17), ламиниран плот – 162,50 лв. (т. 18), монтаж кухненски шкафове – 276,86 лв. (т.
19) и комарници – 172 лв. (т. 21), поради което съдът намира, че техните стойности следва да
бъдат изключени от дадената от вещото лице обща стойност на извършените и
претендирани от Т. К. СМР, като се приеме, че същите са на стойност 34 272,12 лв., от които
32 307,12 лв. – за къщата и 1 965 лв. – за дворното място. Според вещото лице, пазарната
стойност на процесния недвижим имот към настоящия момент е 124 800 лв., а без
подобренията и необходимите разноски стойността му е 69 600 лв. При изслушването му в
съдебно заседание вещото лице е заявило, че е извършило оглед на имота в присъствието на
ответника Т. К., а ищците не са присъствали, въпреки че са били уведомени.
При така ангажираните доказателства съдът намира, че главният ревандикационен
иск е основателен и доказан по следните съображения:
Установи се по делото, че процесният поземлен имот е бил придобит от общият
наследодател на страните Т. К. през 1975 г. чрез договор за дарение, т.е. същият е станал
негова лична собственост, а след смъртта му е преминал в собственост на неговите
наследници М. К., Н. К. и К. Р. при равни квоти – по 1/3 ид.ч.
Установи са също така, че сградата в имота е била построена от Т. К. с помощта на
неговите близки през 1980 г. – по време на брака му с ищцата М. К. (факт, по който страните
не спорят), поради което съдът намира, че същата сграда е била собственост на Т. К. и М. К.
в режим на СИО, която СИО е била прекратена на 01.02.1997 г. със смъртта на Т. К. и се е
превърнала в обикновена съсобственост между М. К. и останалите наследници на Т. К. при
следните квоти: 4/6 ид.ч. за М. К. (от които 3/6 ид.ч. - нейна лична собственост след
6
прекратяването на СИО и 1/6 ид.ч. по наследство от Т. К.) и по 1/6 ид.ч. за Никола К. и К. Р.
– съответно син и дъщеря на наследодателя Т. К..
Съдът намира за недоказано и неоснователно твърдението на ответниците, че
собствеността върху имотите е била придобита изцяло приживе от Н. К. чрез осъществявано
от него давностно владение, което след смъртта му е преминало в наследство на тримата
ответници – негови наследници, както и че след 2010 г. до настоящия момент такова
давностно владение осъществяват лично ответниците. Според съда по делото не се събраха
доказателства, годни да докажат чрез пълно и главно доказване, че през периода от 1987 г.
до 2010 г. Н.К. е владял целия имот с намерението да го свои, включително собствените на
останалите наследници на Т. К. идеални части, нито че след неговата смърт през 2010 г.
само неговите наследници владеят целия имот със същото намерение, тъй като
ангажираните от ответниците в тази връзка гласни доказателства бяха опровергани от
водените от ищците свидетели. Следва да се посочи също така, че съгласно Тълкувателно
решение № 1/06.08.2012 г., постановено по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, в
отношенията между сънаследници оборимата презумпция на чл. 69 ЗС не се прилага, т.е. не
може да се приеме, че владелецът държи цялата съсобствена вещ като своя, докато не бъде
доказано, че я държи за другиго. В този случай, ако единият от съсобствениците е установил
фактическа власт върху цялата вещ, включително и върху чуждите идеални части, той
трябва да докаже, че е извършил действия, с които явно и недвусмислено да е довел до
знанието на останалите съсобственици намерението си да владее за себе си и техните
идеални части, т.е. да е отрекъл техните права явно и недвусмислено. Поради това и тъй
като в настоящия случай не се доказа Никола К. приживе, а след неговата смърт неговите
трима наследници да са извършили действия, с които явно и недвусмислено да са довели до
знанието на ищците свое намерение да владеят за себе си и техните идеални части от имота
(каквото не бе доказано по делото), съдът намира, че това е допълнително основание да се
приеме, че възражението на ответниците за придобиване по давност на целия имот е
неоснователно.
С оглед на горното, съдът намира за доказано, че ищцата М. К. е собственик на 1/3
ид.ч. от дворното място, както и на 4/6 ид.ч. от построената в него жилищна сграда, ищцата
К. Р. е собственик на 1/3 ид.ч. от дворното място и на 1/6 ид.ч. от сградата в него, а всеки от
ответниците (в качеството им на наследници на Н. К.) е собственик на по 1/9 ид.ч. от
дворното място, както и на по 1/18 ид. ч. от жилищната сграда. Ето защо в установителната
му част предявеният ревандикационен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло.
От свидетелските показания обаче се установи, че понастоящем целият имот,
включително и жилищната сграда, се владее само от ответника Т. К., но не и от останалите
двама ответници, поради което само той следва да бъде осъден да върне на ищците
владението на собствените им идеални части.
С оглед гореустановената съсобственост върху имота и на осн. чл. 537 от ГПК
издаденият в полза на ответниците констативен нотариален акт от 17.06.2021 г. следва да
бъде отменен в частта, надхвърляща собствените им квоти в съсобствеността.
Предвид уважаването на главния иск, следва да се пристъпи към разглеждане на
предявения от ответника Т. К. насрещен иск.
7
От изразените от страните становища е видно, че същите не спорят, че през 2021 г.
ответникът Т. К. е извършил ремонтни дейности в процесния имот, но по делото не се
събраха доказателства, установяващи точния период на тяхното извършване – дали това е
станало в посочения от Т. К. период - 01.01.2021 г. – 01.06.2021 г., или след м. юни 2021 г.
както твърдят ответниците по насрещния иск.
Не се доказа също така твърдението на ищеца по насрещния иск, че по времето на
извършването на процесните СМР ответниците са знаели за тях, както и че не са се
противопоставили на извършването им.
Съдът намира, че в случая процесните СМР нямат характера на необходими разноски
за поддържане на съсобствения имот, тъй като такива са разноските, които са свързани със
запазване на вещта от повреждане или погиване, а в случая нито се твърди, нито се доказа да
е имало необходимост от извършване на такива разноски, за да се съхрани имота. Поради
това съдът счита, че процесните СМР представляват подобрения в имота.
По делото не се доказа Т. К. да е владял целия съсобствен имот за себе си, нито
същият да е извършил процесните СМР със съгласието на останалите съсобственици,
поради което съдът намира, че отношенията между него и ищците следва да се уредят
съобразно правилата за водене чужда работа без пълномощие, тъй като съгласно
константната практика на ВС на РБ и на ВКС ако съсобственикът е извършил подобрения в
съсобствения имот като съсобственик, без да е изменил намерението си да го владее като
такъв, отношенията между него и останалите съсобственици се уреждат съобразно
правилата за водене чужда работа без пълномощие (чл. 60 – 62 от ЗЗД) - ако липсва съгласие
на останалите съсобственици, съобразно чл. 30, ал. 3 от ЗС - ако подобрението е извършено
със съгласието на останалите съсобственици, и съобразно с правилата на неоснователното
обогатяване - ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на
подобренията.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, ако чуждата работа е била предприета
уместно и е била добре управлявана, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията,
сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които
той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
изразходването им. Ал. 2 на същия член предвижда, че ако работата е била предприета и в
собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му, а
съгласно ал. 3 ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания,
последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.
В настоящия случая от събраните доказателства се налага изводът, че Т. К. е
извършил процесните СМР в собствен интерес, тъй като именно той е ползвал имота в
периода на извършването им с намерението да продължи да го ползва и занапред. Поради
това съдът намира, че са налице условията на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и ищците следва да
отговарят само до размера на обогатяването си, т.е. до по-малката сума между стойността на
направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения
имот.
От заключението на вещото лице е видно, че увеличената стойност на имота
вследствие на извършените подобрения е 72 023 лв., а стойността на самите подобрения е в
размер на 34 272,12 лв., от които 32 307,12 лв. – за къщата (съобразно изложените от съда
по-горе мотиви относно този размер) и 1 965 лв. – за дворното място. С оглед на това и
предвид притежаваните от всяка от ищците идеални части от дворното място и от сградата,
съдът намира, че М. К., като собственик на 1/3 ид.ч. от дворното място и на 2/3 ид.ч. от
жилищна сграда, дължи на Т. К. сумата от 655 лв. (1/3 от стойността на подобренията в
дворното място) и сумата от 21 538,08 лв. (2/3 от стойността на подобренията в къщата), а
8
ищцата К. Р., като собственик на 1/3 ид.ч. от дворното място и на 1/6 ид.ч. от сградата в
него, му дължи съответно 655 лв. - за подобренията в поземления имот и 5 384,52 лв. - за
подобренията в сградата. Предвид факта, че насрещните искове са предявени като частични,
то същите следва да бъдат уважени в предявените им размери, като бъде изрично посочено,
че присъдените суми представляват части от горепосочените размери, в които исковете са
основателни.
По направеното от ответника Т. К. възражение за право на задържане съдът намира,
че същото е неоснователно, тъй като такова право има само добросъвестния владелец, а в
случая се установи, че той не е владелец, а е държател на притежаваните от ищците идеални
части от имота, поради което няма право да ги задържи до заплащане на дължимите от тях
суми за извършените от него подобрения в имота.
По отношение на направените от ищците разноски, съдът намира, че същите следва
да им бъдат присъдени в пълен размер, тъй като са направени във връзка с предявения от тях
ревандикационен иск, който е уважен в пълен размер. Поради това ответниците следва да
заплатят на ищците съдебно-деловодни разноски в размер на 685 лв.
С оглед уважаването на насрещните частични искове в предявените им размери,
съдът намира, че ищците следва да заплатят на ответника Т. К. направени във връзка с тези
искове разноски, които са в размер на 1 941 лв. и които включват платените от него
държавни такси и разноски, както и ½ от платеното адвокатско възнаграждение, тъй като в
договора за правна помощ и съдействие не е посочено за защитата по кой от исковете е
платено възнаграждението от 2 400 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 108 от ЗС, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. К., ЕГН **********, от гр. Б.,
***, Т. Н. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, и П. Н. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, че
К. Т. Р., ЕГН **********, от гр. Б., ***, и М. В. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, са
собственици на общо 2/3 (две трети) ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***
(*************) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И., общ. Б.,, с адрес
на имота: с. И., общ. Б.,, площ на имота: 821 кв.м., граници на имота: ***, ***, *** и ***,
както и на общо 5/6 (пет шести) ид.ч. от построената в този имот жилищна сграда с
идентификатор *** (*************) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
И., общ. Б.,, адрес на сградата: с. И., общ. Б.,, застроена площ: 45 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна.
ОСЪЖДА Т. Н. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, да предаде на К. Т. Р., ЕГН
**********, от гр. Б., ***, и М. В. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, владението на
собствените им 2/3 (две трети) ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** (*************)
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И., общ. Б.,, адрес на имота: с. И.,
общ. Б., с площ от 821 кв.м., при граници: ***, ***, *** и ***, както и на собствените им 5/6
(пет шести) ид.ч. от построената в този имот жилищна сграда с идентификатор ***
(*************) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И., общ. Б.,, адрес
на сградата: с. И., общ. Б.,, застроена площ: 45 кв.м., брой етажи: 2, предназначение:
Жилищна сграда - еднофамилна, като по отношение на ответниците С. С. К. и П. Н. К.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищците за предаване владението на процесните имоти.
ОТМЕНЯ Нотариален акт № ***, т. *, рег. № ****, дело № **** от *** г. на
нотариус С. Я., рег. № *** на НК, с район на действие района на РС-Бургас, в следните
части:
в частта, с която С. С. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, Т. Н. К., ЕГН **********, от
9
гр. Б., ***, и П. Н. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, са признати за собственици при
следните квоти: за С. С. К. – над 1/9 (една девета) ид.ч. до 2/3 (две трети) ид.ч., за Т. Н.
К. – над 1/9 (една девета) ид.ч. до 1/6 (една шеста) ид.ч. и за П. Н. К. - над 1/9 (една
девета) ид.ч. до 1/6 (една шеста) ид.ч. от следния недвижим имот: 708/821 кв.м. ид.ч от
поземлен имот с идентификатор *** (*************) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. И., общ. Б.,, с адрес на имота: с. И., общ. Б.,, целият с
площ от 821 кв.м., при граници: ***, ***, *** и ***, както и
в частта, с която С. С. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, Т. Н. К., ЕГН **********, от
гр. Б., ***, и П. Н. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, са признати за собственици при
следните квоти: за С. С. К. – над 1/18 (една осемнадесета) ид.ч. до 2/3 (две трети) ид.ч.,
за Т. Н. К. – над 1/18 (една осемнадесета) ид.ч. до 1/6 (една шеста) ид.ч. и за П. Н. К. -
над 1/18 (една осемнадесета) ид.ч. до 1/6 (една шеста) ид.ч. от сграда с идентификатор
*** (*************) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И., общ.
Б.,, с адрес на сградата: с. И., И., разположена в поземлен имот с идентификатор ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И., общ. Б.,, застроена площ: 45
кв.м., брой етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, да заплати на Т. Н. К., ЕГН
**********, от гр. Б., ***, сумата от 2 167,53 лв. (две хиляди сто шестдесет и седем лв. и
петдесет и три ст.) – част от общо дължима сума в размер на 21 538,08 лв., представляваща
2/3 от направените от него подобрения в сграда с идентификатор *** по КККР на с. И., общ.
Б.,, както и сумата от 344,67 лв. (триста четиридесет и четири лв. и шестдесет и седем ст.)
-част от общо дължима сума от 655,00 лв., представляваща 1/3 от направените от него
подобрения поземлен имот с идентификатор *** (т*************) по КККР на с. И., общ.
Б.,, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.01.2022 г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА К. Т. Р., ЕГН **********, от гр. Б., ***, да заплати на Т. Н. К., ЕГН
**********, от гр. Б., ***, сумата от 541,88 лв. (петстотин четиридесет и един лв. и
осемдесет и осем ст.) – част от общо дължима сума в размер на 5 384,52 лв., представляваща
1/6 от направените от него подобрения в сграда с идентификатор *** по КККР на с. И., общ.
Б.,, както и сумата от 344,67 лв. (триста четиридесет и четири лв. и шестдесет и седем ст.)
- част от общо дължима сума от 655,00 лв., представляваща 1/3 от направените от него
подобрения поземлен имот с идентификатор *** (т*************) по КККР на с. И., общ.
Б.,, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.01.2022 г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, Т. Н. К., ЕГН **********, от гр.
Б., ***, и П. Н. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, да заплатят на К. Т. Р., ЕГН **********,
от гр. Б., ***, и М. В. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, сумата от 685,00 лв. (шестстотин
осемдесет и пет лв.), представляваща направените от тях разноски по делото.
ОСЪЖДА К. Т. Р., ЕГН **********, от гр. Б., ***, и М. В. К., ЕГН **********, от
гр. Б., ***, да заплатят на Т. Н. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, сумата от 1 941,00 лв.
(хиляда деветстотин четиридесет и един лв.), представляваща направените от него разноски
във връзка с насрещните искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10