Решение по дело №67786/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19308
Дата: 23 ноември 2023 г.
Съдия: Георги Илианов Алипиев
Дело: 20221110167786
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 19308
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20221110167786 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от
„****************“ ЕООД против ********************** ЕООД иск с
правно основание чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ, с който се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 103,96 щ.д., представляваща
стойността на липсващи артикули от пратка с товарителница №
******************** от Онтарио до София, както и сумата от 44,45 щ.д.,
представляваща заплатена куриерска услуга, ведно със законна лихва от
12.12.2022 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди в исковата молба, че поръчал от Канада, Онтарио,
пратка с техническо оборудване, по която е създадена товарителница №
******************** от Онтарио до София. Превозвач бил
********************. Пратката пристигнала по необичаен маршрут през
Париж, но липсвали част от поръчаните стоки. Представители на
******************** заявили на ищеца, че ще инициират производство за
заплащане на обезщетение, но на изпращача. Твърди, се че ответникът е
вписан в регистър на публичните оператори и е поел обслужването на
пратките на FedEx за България.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
1
По съществото ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва да се
намира в договорни отношения с ищеца. Оспорва пратката да е била
повредена, както и размера на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните,
намира от фактическа страна, следното:
По делото не се спори, че ищецът е поръчал от Канада, Онтарио, пратка
с техническо оборудване, по която е създадена товарителница №
********************, както и че превозвач бил ********************.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като съобрази и ги
съпостави с приетите доказателства.
По делото се установява, че ответното дружество
"**********************" ЕООД изпълнител на услуги на
********************, като същото е доставило поръчаната пратка на
ищцовото дружество. Това обстоятелство се установява, както от
представенато извлечение от интернет станицата на ответника, така и от
водената електронна кореспонденция между страните, в която като
електронен адрес на ответника е посочен bulgariаfedex@tnt.com.
От приетата по делото фактура (л.37) се установява, че ищецът
направил поръчка за доставка на артукули от дружеството “Coinkite INC”,
ситуирано в град Торонто, Канада, на стойност 396.96 щ.д., която включвала
Coldcard Mk3; Industrial MicroSD; Power-Onlu USB; Speedplate backup; Cold
Power adapter; Center punch; Speedplate backup. Установява се, че стойността
на поръчната пратка възлиза на стойност 428.77$, от която стойност е
приспадната сумата от 31.81 щ.д., представляващ Backup bundle, като
стойността на поръчката възлиза в размер на 396.96 щ.д., която е заплатена в
Биткойн от ищеца (0.03633200 BTC).
При получаването на пратката от получателя е установено, че същата
е преопакована, като част от съдържанието й липсва. Това по делото се
установява от разпечатки на водена електронна кореспонденция – чрез и-
мейл, в коя то ищецът е посочил, че липсват част от поръчаните и заплатени
от него артикули, а именно Speedplate backup; Cold Power adapter; Speedplate
backup, Center punch, които възлизали на обща стойност от 103.96$.
2
От приетата по делото като писмено доказателство писмена
кореспонденция /л.15/ се установява, че от страна на ответното дружество
стартирало вътрешна проверка за установяване на липсващите артикули, като
с отговор от 16.12.2020г. /л. 20/, уведомило ответника, че липсващото
съдържание на пратката не е локализирано, като в този случай компенсация
следва да се търси от изпращача на пратката.

При така установените по делото факти, съдът приема следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение
на договор за пощенски/куриерски услуги с правна квалификация чл. 21, ал.
1, вр. чл. 85, ал. 1, т. 1, вр. чл. 86, ал. 5 ЗПУ, вр. чл. 82 ЗЗД.
Ответникът е регистриран като оператор на неуниверсални пощенски
услуги – куриерски услуги.
Между ищеца и ответникът е сключен договор за пощенски услуги
/пощенска услуга във формата на куриерска/. Подписване на индивидуални
договори с потребителите не е необходимо /чл. 21, ал. 1, изр. последно ГПК/.
Договорът се счита за сключен с приемането на пощенската пратка или
пощенския паричен превод от пощенския оператор в точките за достъп и
заплащане цената на услугата /чл. 21, ал. 4 ЗПУ/. Отношенията между
пощенският оператор и потребителите се уреждат от общи условия. Те се
довеждат до знанието на потребителя от пощенския оператор чрез
поставянето им на видни места в пощенските станции и публикуването им на
страницата им в интернет /чл. 21, ал. 8 ЗПУ/.
От казаното следва, че потребителят встъпва в договорни отношение
с пощенския оператор с предаването на пратката в точката за достъп и
заплащане на цената, като съдържанието на връзката се определя от общи
условия, които се обявяват по описания в закона начин и го обвързват без
изявление за приемане.
По делото е установено както предаването на пратката чрез
ангажираната по делото товарителница, така и заплащането на услугата от
ищеца чрез приетата по делото фактура (л.37).
При загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично,
3
вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки,
пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски
пратки по смисъла на § 1, т. 18 ДР, пощенският оператор дължи обезщетение
на потребителя /чл. 85, ал. 1 ЗПУ/. Конкретните размери на обезщетенията се
включват в общите условия на договорите с потребителите /чл. 85, ал. 4 ЗПУ/.
Разпоредбата на чл. 18 от Международна конвенция за уеднаквяване
на някои правила при международния превоз, подписана във Варшава на
12.10.1929 г., предвижда, че превозвачът е отговорен за вреди и загуби,
последвали в случай на разрушение, изгубване или авария на вписаните
багажи или стоки, когато събитието, което е причинило тези вреди и загуби, е
произлязло през време на превоза.
По делото се установи, че част от съдържанието на пратката липсва
като стойността им възлиза на обща стойност от 103.96 щатски долара.
В този смисъл следва да бъде ангажирана отговорността на ответника
за частичната липса на процесните артикули в размер на 103.96$, която сума
следва да бъде заплатена на ищеца..
В хода на производството недоказани останаха твърденията на ищеца,
че е заплатил сумата от 44.45$, представляваща стойност на услугата
„Изпращане с проследяване“. От представената по делото фактура (л.37) се
установи, че стойността на направената поръчка от ищеца включва следните
артикули: Coldcard Mk3; Industrial MicroSD; Power-Onlu USB; Speedplate
backup; Cold Power adapter; Center punch; Speedplate backup. Всички продукти
възлизат на стойност 428.77$, от която се приспада сумата от 31.81$,
представляващ Backup bundle, като крайната стойност на поръчката възлиза в
размер на 396.96 $, в която не се включва сумата от 44.45$, представляваща
стойност на услугата „Изпращане с проследяване“.
Дори да беше заплатена от ищеца процесната сума, настоящият
съдебен състав намира, че услугата „Изпращане с проследяване“ е била
предоставена на клиента, с оглед представентие по делото писмени
доказателства (л.34-35), поради което съдът приема, че предявеният иск, в
частта в която се иска заплащане на сумата от 44.45 щ.д., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските.
4
Предвид направеното възражение за прекомерност от страните,
настоящият съдебен състав счита последното за основателно поради следните
съображения.
По делото са представени доказателства, от които е видно, че заплатеният
адвокатски хонорар от ищцовата страна възлиза в размер на 1440 лв. с ДДС
лв., а на ответната в размер на 1995.01 лв. При направено искане по чл.78,
ал.5 ГПК от всяка страна, съдът трябва да вземе предвид всички
обстоятелствата, от значение за преценката за фактическа и правна сложност
на делото, като броя на предявените искове, извършените от страните
процесуални действия в хода на процеса, правната сложност на казуса и
доколко по него има установена задължителна съдебна практика, на колко
инстанции е гледано делото и дали във следващите инстанции са събирани
нови доказателства и др. В настоящия случай се установява, че е бил
предявен един иск за вземане в общ размер на 148.41щ.д., който произтича от
едно правоотношение в защита на един и същ материален интерес.
Производството е приключило в две съдебни заседания, с явяване на
процесуалните представители на страните. По делото не са събирани нови
доказателства и не са установявани нови обстоятелства.
От друга страна настоящият съдебен състав, като съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, счита че
делото се характеризира с относително ниска правна сложност.
Като отчете конкретната фактическа и правна сложност на делото,
настоящият състав намира, че заплатените адвокатските възнаграждения в
размер на 1440 лв. с ДДС лв. от ищцовата страна и в размер на 1995.01 лв. на
ответната страна са прекомерни и следва да бъдат намелени. С оглед
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за защита по предявения иск, адвокатското
възнаграждение възлиза в размер на 400 лева. До този размер следва да бъде
намалено и възнаграждението на страните, като по отношение на ищцовата
страна следва да бъде отчетено и заплатеното ДДС.
В този смисъл за исковото производство на ищеца му се следват разноски
съобразно уважената част от исковата претенция (70,05%). Направените от
него разноски възлизат в общ размер на 530 лв., (50 лв. д.т + 480 лв. адв.
5
възнаграждение = 530 лв.) в този смисъл, ответникът следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете в
размер на 371,26 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер на 119,81 лв. (400 лв.
разноски за адв. възнаграждение Х 29.95% отхвърлена част от исковата
претенция).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**********************“ ЕООД с ЕИК
******************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"****************" № 35, да заплати на "****************" ЕООД, ЕИК
**********************, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "*****************" № 36, сумата от 103,96 щатски долара (сто и три
долара и деветдесет и шест цента), представляваща стойност на липсващите
артикули, по пратка с товарителница № ********************, ведно със
законна лихва от 12.12.2022 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска
за разликата над уважения до пълния предявения размер.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „**********************“
ЕООД с ЕИК ******************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "****************" № 35, да заплати на "****************"
ЕООД, ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "*****************" № 36, сумата от 371,26 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „****************" ЕООД, ЕИК
**********************, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "*****************" № 36 да заплати на „**********************“
ЕООД с ЕИК ******************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "****************" № 35, сумата от 119,81 лв. представляваща
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
6


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7