Решение по дело №1451/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261297
Дата: 16 ноември 2020 г. (в сила от 9 декември 2020 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20205330101451
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 261297

гр. Пловдив, 16.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХII състав, в публичното заседание на 16.10.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

 при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1451 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството по делото е по реда на чл.124, вр. с чл.415, ал.1, т.3 ГПК.

 Образувано е по искова молба от Н.Г.А. срещу И.Н.Б., допълнена и пояснена с молба от 02.03.2020 г., с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 5000 лева, дължима по силата на устен договор за заем от 10.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2020 г. до окончателното плащане, в условията на евентуалност, ако по делото не се установи между страните да е сключен договор за заем сумата се претендира като дадена без основание или при условията на неоснователно обогатяване. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска

Видно от ч.гр.д. № 19068/2019 г. по описа на ПРС е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на ищеца срещу ответника за вземанията предмет на делото, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск.

По същество

Съгласно поясненията с молба на ищеца от 02.03.2020 г. съдът приема, че е сезиран с обективно евентуално съединени осъдителни искове с правна квалификация на главния иск по чл.240, ал.1 ЗЗД, съединен в условията на евентуалност с иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и евентуално с иск по чл.59 ЗЗД.  

  За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, поемане на задължение на последния да върне сумата, размер и падеж на вземанията и разместване на имуществени блага, изразяващо се в обедняване на ищеца за сметка на обогатяване на ответника със сумата от 5000 лева.  Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок задължението си. Основание за плащане на сумата в размер на 5000 лева – по претенцията по чл.55 ЗЗД и наличие на основание за разместване на имуществени блага по повод на сумата в размер на 5000 лева– по претенцията по чл.59 ЗЗД.

 По иска по чл.240, ал.1 ЗЗД.

 Видно от представеното по делото споразумение от 28.09.2016 г., със заверка на подписите от **** /л.5/ се установява, че ответникът И.Н.Б. признава свое задължение спрямо ищеца Н.Г.А. за сумата в размер на 5000 лева, която сума ответникът се е задължил да върне на равни месечни вноски в размер на 150 лева всяка с падеж 20 – 25 число на месеца.

Така подписаното споразумение има абстрактен характер, доколкото от неговото съдържание не е ясно във връзка с какво правоотношение ответникът се е задължил със сумата в размер на 5000 лева. В споразумението не е посочено, че ищецът е предал на ответника сума в размер на 5000 лева, която последният се е задължил да върне, какъвто е фактическия състав на договора за заем. За да е налице заемно правоотношение наред с поемане на задължение за връщане на сума пари е необходимо да се установи и че тази сума е предадена от ищеца на ответника.

С оглед изложеното не може да се приеме, че с подписаното споразумение се отнася до възникнало заемно правоотношение между страните по повод дадена в заем сума в размер на 5000 лева.

Наред с това не се установява заемно правоотношение между страните и от разпитания по делото свидетел, доведен от ищеца, а именно Т. Н. М. /протокол от о.с.з. от 16.10.2020 г. л.28/. Свидетелят дава сведения за обстоятелства, които ищецът му е разказал, а не за такива, които лично и непосредствено е възприел. Свидетелят не е пряк и непосредствен очевидец на даването на сума в размер на 5000 лева от ищеца на ответника.

В открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2020 г. ответникът оспорва ищецът да му е предавал сума в размер на 5000 лева.

С оглед изложеното по делото не се установява при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е предал на ответника сума в размер на 5000 лева като заем, поради което главният иск следва да се отхвърли.

Предвид отхвърляне на главния иск настъпва условието за разглеждане на първия предявен в условията на евентуалност иск.

По иска по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД 

 За да бъде уважен този иск, ищецът следва да докаже предаване на сума в размер на 5000 лева на ответника, който от своя страна да доказва основание за предаването й.

 По делото не се установи предаване на посочената сума от ищеца на ответника при изложените по-горе съображения.

С оглед изложеното и този иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли, при което настъпва условието за разглеждане и на втория иск, предявен в условията на евентуалност.

По иска по чл.59 ЗЗД

За да бъде уважен този иск ищецът следва да докаже неоснователно разместване на блага, обогатяване на ответника за сметка на обедняване на ищеца, връзка между обедняването и обогатяването.

В случая не се установява неоснователно обогатяване в полза на ответника за сметка на ищеца. Налице е основание за поемане на задължението от ответника по силата на сключеното споразумение, което изключва приложимостта на чл.59 ЗЗД.

И този иск се явява неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

       По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, който не претендира такива и не е доказал направата на такива.

        Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** срещу И.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: *** осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 5000 лева, дължима по силата на устен договор за заем от 10.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2020 г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** срещу И.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, в условията на евентуалност осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на 5000 лева, като дадена без основание и при условията на неоснователно обогатяване.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

         Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Л. МИТРЕВА

 

Вярно с оригинала.

Р.М.