Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,20.03.2018 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав, на двадесети февруари през двехиляди и осемнадесета година,
в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2304
по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е
искова молба от В.Д.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат В.В., със
съдебен адрес:*** против А.В.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която
ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че със заявление е поискал издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 и сл. от ГПК срещу ответника А.В.Д.. Твърди,
че въз основа на заявлението
Софийският районен съд е образувал частно гражданско
дело №22674/2013г. по описа на 58-ми състав. В закрито разпоредително заседание
съдът е разгледал заявлението и след като е преценил, че са налице
предпоставките за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, е издал съответната заповед, с която е осъдил А.В.Д.
и е издал изпълнителен лист в полза на В.Д.А. за сумата от 3000 лв., заедно със
законната лихва върху посочената сума до окончателното й изплащане и 460лв.
разноски по издаване на изпълнителен лист на основание чл.78 от ГПК.
Сочи, че след получаването на изпълнителния лист
ищецът е образувал изпълнително дело срещу А.В.Д.. Със съобщение от 08.03.2016г. до ищеца е указана възможността да предяви иск срещу А.В.Д.,
предвид постъпило възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Твърди, че в срока по чл.415 от ГПК предявява настоящия
иск относно вземането срещу ответника А.В.Д..
Твърди, че задължението, неизплатено към
завеждане на настоящия иск, е възникнало в резултат на редовен запис на заповед
от 01.12.2009г., подлежащ на изпълнение, по силата на който ответникът се е задължил да заплати
на ищеца сумата от 3000 лв.
Сочи, че ответникът във възражението е заявил, че не дължи сумата по изпълнителния лист. Следователно
оспорва правото на ищеца да получи търсената по изпълнителното дело сума. Това
поражда правния му интерес да предяви настоящия иск по чл.415
от ГПК, с който претендира установяване съществуването на отричаното от
ответника вземане.
С оглед на изложеното и на основание чл.422, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че А.В.Д., с ЕГН ********** дължи на ищеца В.Д.А., с ЕГН ********** сумата 3000 лв., заедно със законната лихва върху
посочената сума до окончателното й изплащане и 460 лв. разноски по издаване на
изпълнителен лист на основание чл.78 от ГПК.
Моли съда
да осъди А.В.Д., с ЕГН ********** да заплати на ищеца В.Д.А. направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски, както и тези представляващи
адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Към
исковата молба е приложено писмено доказателство – изпълнителен лист. Направено
е доказателствено искане – за прилагане на заповедното производство.
В срока по
чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника,
чрез пълномощника му, с който оспорва изцяло – и по основание и по размер
предявения установителен иск по чл.422 от ГПК. Твърди, че сумата не се дължи,
тъй като не е налице редовно издадена запис на заповед. Сочи, че ответникът
твърди, че поводът, по който е написан записа на заповед като обезпечение е
било – паричен заем в размер на 3000 лева, който ищецът е следвало да
предостави на ответника. Посочва, че пред свидетели саморъчно е попълнил запис
на заповед, предоставена му на бланка от ищеца В.А., но тъй като последният не
носел парите, издателят й отказал да я подпише. Под предтекст да не я пише
наново когато донесе парите, ищецът взел написаната, но неподписана от
ответника запис на заповед, която ответникът твърди, че повече не е виждал.
Твърди, че трите подписа в представената по делото запис на заповед – на „без
протест“, на „издател“ и на „приел за плащане“ не са положени от него. Сочи, че
ищецът твърди, че е написал като дата на издаване 1.2.09г. като сега има
добавени – нула пред датата първи и единица пред месеца февруари и се е
получила друга дата 01.12.09 година. Твърди, че има поправки /които се виждат и
с просто око/ в датата на предявяването на записа на заповед за плащане – като
от написаната дата 1.10.2009г. е поправена на 01.10.2010г. Ответникът твърди
още, че е работил с ищеца и той е имал достъп до документи, носещи подписа му,
поради което някой друг, а не той е подписал „процесната запис на заповед“. По
тази причина оспорва истинността на документа като твърди, че представеният по
делото запис на заповед не отговаря на изискванията за съдържание по чл.535 от ТЗ и няма качеството на ценна книга, евентуално не може да служи и като
разписка, че сумата от 3000 лева се дължи.
На
основание чл.537 от ТЗ, във връзка с чл.531/1 от ТЗ се позовава на 3-годишна
погасителна давност, изтекла в полза на ответника, считано от 01.10.2009г. -
записаната първоначално дата за предявяване
на плащането в „представената запис на заповед“ до датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 23.05.2013г.
Към
писмения отговор са приложените писмени доказателства и са направени искания.
В хода на
производството по делото ищецът поддържа така предявения иск и моли съда да го
уважи. Претендира разноските и представя списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения
по същество са изложени в представената и приета по делото писмена защита.
Ответникът,
чрез пълномощника си, оспорва иска, като недоказан и неоснователен и моли съда да го отхвърли. Претендира
сторените по делото разноски по представения списък по чл.80 от ГПК. Доводи по
същество са изложени в приложените по
делото писмени бележки.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на
ответника в писмения отговор и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 23.05.2013
год., ищецът В.Д.А. е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК срещу ответника А.В.Д., в качеството му на длъжник, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело №22674/2013г. по описа на Софийския районен
съд. Същото е било уважено и Софийският районен съд е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 30.05.2013г.,
с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор
сумата от 3000 лева – по запис на заповед
от 01.12.2009г., ведно със законната лихва за периода от 23.05.2013г. до
изплащане на вземането и 460 лева – разноски по делото, а именно 60 лева
държавна такса и 400 лв. – възнаграждение за адвокат.
Срещу така издадената
заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, ответникът
е подал възражение в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, в което е
отразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. В законния едномесечен срок, ищецът е предявил настоящия установителен
иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка чл.415 ал.1 от ГПК за
сумата в размер на 3000 лева, дължима по записа на заповед от 01.12.2009г.
При тези
данни съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и като такъв
подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът приема следното:
В исковата
молба ищецът се позовава единствено на менителничния ефект и на редовността от
външна страна на записа на заповед от 01.12.2009г., въз основа на който е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист.
В отговора на исковата молба ответникът е възразил, че сумата по записа на
заповед не се дължи, в това число и поради това, че между страните са съществували
договорни отношения по договор за паричен заем, по който сумата не е дадена.
Във връзка с това твърдение на ответника, ищецът в обясненията си по реда
на чл.176 от ГПК призна, че записът на заповед е обезпечавал /гарантирал/
задължение по каузално правоотношение, а
именно по договор за заем. Изложи твърдения, че е дал на ответника парите в
същия ден, в който е написан и записа на заповед за сумата.
Като прецени доказателствата по делото, възражението на ответника в
отговора на исковата молба и депозираните по реда на чл.176 от ГПК обяснения на
ищеца, съдът приема исковата претенция за неоснователна и недоказана.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Записът на заповед е абстрактна правна сделка, с която издателят обещава
безусловно да плати на поемателя или на негова заповед определена сума пари.
Основанието за задължаване не е елемент от фактическия състав на тази
абстрактна сделка и поради това причината за обещаното плащане не е сред
задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, които формират съдържанието на записа
на заповед. Формата и неговото съдържание изключват възможността той да служи като
доказателство за предхождащи или съпътстващи издаването му каузални
правоотношения между издателя и поемателя. В същото време абстрактният характер
на записа на заповед, като едностранна правна сделка, не следва да се
абсолютизира и това в пълна сила се отнася за случаите, при които в
производството по чл. 422 ГПК страните твърдят, че записът на заповед, изпълнил
функциите на документ по чл.417 т.9 от ГПК, е издаден по повод на каузално
правоотношение.
В процесния случай – под формата на възражение от страна на
ответника-длъжник е въведено каузално основание за издаването на записа на
заповед. Предвид на това всяка от страните трябва да докаже твърдяните от нея
факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В
този смисъл са и указанията на съда, дадени с доклада по делото.
Договорът за заем е уреден в чл.240 от ЗЗД като реален договор, с който заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им.
Предаването им е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима
предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него
вземане за връщане на заетата сума или вещ.
В хода на производството по делото и за доказване на обезпеченото със запис
на заповед заемно правоотношение /признато от ищеца с обясненията му по реда на
чл.176 от ГПК/, ищецът не ангажира доказателства. Не представи разписка или
друг документ, доказващ реалното предаване на обещаната сума, предвид, че договорът
за заем е реален договор и даденото по него подлежи на доказване.
Съдът счита, че предаването на заемната сума не следва да се счита за
доказано с факта на издаване на записа на заповед. Това, че ответникът е
издателят на записа на заповед и че е подписал записа на заповед се доказва от
приетото по делото и неоспорено заключение на извършената комплексна
съдебно-почеркова и техническа експертиза.
От съдържанието на представения запис на заповед /находящ се в оригинал в
приложеното заповедно производство/ също не може да се направи извод за пряко
предаване на сумата, доколкото документът удостоверява единствено безусловното
обещание на ответника да плати на ищеца сумата от 3000 лева на предявяване.
Записът на заповед не е разписка, удостоверяваща получаване на сумата от 3000
лева. Разписката се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението
на задължението, съгласно чл.77 ал.1 от ЗЗД. Предвид реалният характер на
договора за заем, разписката служи като доказателство за сключването му и за
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена
сума, респ. съответното задължение на последния да я върне в уговорения срок. В
процесния случай само наличието на разписка би удостоверила изпълнение на поето
по договор за паричен заем задължение за предаване на сумата от 3000 лева от ищеца
на ответника.
Съгласно съдебната практика, записът на заповед не изпълнява функциите на
доказателство за сключен заем, нито на разписка за предаване на парични
средства по договор за заем. Фактът на реално предаване на заемните средства не
е елемент от фактическия състав на записа на заповед, поради което следва да се
установява с други доказателства – извън записа на заповед. Записът на заповед
не се конвертира в разписка за изпълнение и не доказва предаването на паричната
сума от поемателя на издателя.
Успешното провеждане на иска по чл.422 ал.1 от ГПК възлага върху ищеца
тежестта да докаже претенцията си. При направено възражение от
ответника-длъжник за наличие на каузално правоотношение, за чието обезпечаване
е издаден запис на заповед, послужил като документ за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл.417, т.9 от ГПК, редовността на документа от външна
страна, респ. абстрактният характер на сделката, не са достатъчни за доказване
на претенцията. Ищецът следва да докаже пораждане на задължението по каузалното
правоотношение, а това в процесния случай не е направено. Положителното
произнасяне по иска с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК не може да почива на
предположения, че е сключен договор за паричен заем и че той е породил
гарантираното със записа на заповед връщане на получената сума.
В изложения смисъл е Решение №521 от 31.10.2013г., постановено по търг.
дело №866/2013г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
В настоящето производство ищецът не представи доказателства за извършено
между страните предаване на сумата 3000 лева, което обстоятелство не позволява
да се приеме, че е сключен договор за заем за същата сума като източник на
спорното вземане.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа своята претенция,
поради което установителният иск се явява недоказан и неоснователен.
Предвид неоснователността на исковата претенция, съдът не разглежда
направеното от ответната страна възражение за изтекла в полза на ответника погасителна
давност.
Предвид изхода на делото, в тежест на ищеца следва да се възложат
претендираните от ответната страна съдебни разноски в общ размер на 760 лева, с
оглед представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни
документи.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Д.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат В.В., със съдебен адрес:*** против А.В.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв.К.С., иск с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК – за приемане за установено, че ответникът А.В.Д., с ЕГН ********** дължи на ищеца В.Д.А., с ЕГН ********** сумата 3000 лв., заедно със законната лихва върху
посочената сума до окончателното й изплащане, както и претенцията на ищеца за осъждане на ответника
да му заплати сумата в размер на 460
лв. - разноски по издаване на изпълнителен лист
на основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.А., с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:*** да заплати на А.В.Д., с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв.К.С. направените в настоящето
производство разноски в общ размер на 760 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: