РЕШЕНИЕ
№ ……………
30.03.2022 г.
гр. Велики Преслав
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на шестнадесети юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. №
663 по
описа за 2018 г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Е.И.Х.,
Х.А.Х., Р.М.Д. и Ф.М.Ч. срещу „Х.Т.ЕООД гр. Шумен и Е.М.Т. искове с правно
основание чл. 28, ал. 2, вр.ал.1 от от Закон за арендата в земеделието, за
разваляне на сключения между ответниците Договор за аренда от 12.05.2015 г. на
земеделски земи – три недвижими имота, находящи се в землището на с. б.р., обл.
Шумен, поради неизпълнение на задълженията на арендатора за плащане на арендни
вноски за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г. При условията
на евентуалност, в случай на уважаване на главните искове, са предявени и
искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗАЗ, по които ищците молят ответното
дружество „Х.Т.ЕООД гр. Шумен да бъде осъдено да им върне притежаваните от тях
идеални части от недвижимите имоти, предмет на Договор за аренда от 12.05.2015
г.
В исковата молба се сочи, че Е.И.Х. и Х.А.Х. въз основа на три сделки са
придобили общо ½ (3/6) идеални части от три поземлени имоти - ниви от 6.690 дка, 4.497 дка и 8.923 дка,
находящи се в землището на с. б.р., като 1/3 (2/6) идеални части и от трите
имота са в режим на СИО, а 1/6 - собственост само на Е.И.Х.. Ищците Р.М.Д. и Ф.М.Ч. притежавали 1/24 идеална
част от процесните наследствени ниви, като общият дял на ищците от процесните
ниви е 14/24 идеална част.
Излага се, че без знание и съгласие на ищците, един от съсобствениците
на нивите, а именно - Е.М.Т., сключила с
ответната фирма „Х.Т.“ ЕООД, с ЕИК ********* като арендатор, Договор за аренда от 12.05.2015г., вписан
с вх. Рег. № 598/2015г. на Служба по вписванията - В.
Преслав, за гореописаните земеделски земи - за нива
от 6.690 дка /имот № 015025/, пета
категория, находяща се в землището на с. б.р., в местността „Кара петлик“,
община Върбица, област Шумен, нива
от 4.497 дка /имот № 015026/ ,
находящи се в землището на с.б.р., община Върбица, обл. Шумен, в местността
„Кара петлик“, пета категория и нива
от 8.923 дка /имот № 015039/, пета категория, находяща се в землището
на с. б.р., в местността „Кара петлик“, община Върбица, област
Шумен, за срок от 30 стопански години, с дължимо арендно плащане за 1 стопанска година в размер
на 25 лева за 1 декар и други условия. Излага се и че ищците в качеството на арендодатели и съсобственици на
гореописаните ниви, не са получили до този момент никакви арендни плащания от
арендатора „Х.Т.“ ЕООД за собствените им дялове, включително и
такива в натура.
По
изложените съображения се иска поради
неплащане на арендните вноски по така сключеният Договор, същият да бъде развален,
по съдебен ред, доколкото е и за срок от 30
стопански години. Иска се и на
основание чл.30, ал.1 от ЗАЗ, „Х.Т.“ ЕООД, да върне на ищците притежаваните
идеални части от процесните недвижими имоти.
Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане
на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищците, чрез
процесуалния си представител, поддържат изцяло предявените искове, отказ от
които се прави от страна на Р.М.Д. и Ф.М.Ч.
В срока по чл.131 от ГПК са депозирани писмени отговори на исковата молба от ответника „Х.Т.“ ЕООД и Е.Т., чрез процесуалния им представител – адв. Б., с който се оспорват
предявените искове като неоснователни.
От страна на „Х.Т.“ ЕООД се сочи, че с разходни касови ордери № 87/26.07.2016 г., №
146/25.08.2017 г., № 216/27.09.2018 г. и от 30.08.2019 г. са заплатени на
арендодателя Е.М.Т. сумите от по 514,00 лева, представляващи арендно плащане за
стопанската 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г. за
арендованите земи при договорената цена от 25 лв, на дка, като ежегодно са
давани и по литър олио и килограм захар на декар лично на Е.Т.. Излага се, че в
случая договорът е сключен само с един от съсобствениците - Е.М.Т., като този
договор има действие и по отношение на останалите съсобствениците, съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал, 4 от ЗАЗ, които уреждат отношенията по между си
съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. Счита се, че доколкото отдаването под аренда,
като действие на обикновено управление, е такова, което може да бъде извършено
самостоятелно и без съгласието на останалите участници в общността, то в този
случай възниква арендно правоотношение само между този съсобственик, в
качеството му на арендодател, и арендатора, като останалите съсобственици нямат
вземане срещу арендодателя за припадащата им се част от арендата и възникналите
имуществени спорове във връзка със сключения договор за аренда следва да се
уреждат между съсобствениците съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Ето
защо предвид плащане на дължимите
арендни плащания, се аргументира неоснователност на предявения иск. Изтъква се
и че ответникът не е уведомяван от страна на ищеца за
настъпилото след сключване на Договора от 12.05.2015 г. правоприемство съгласно
разпоредба на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ, при което неизпълнение на това задължение
приобретателят не може да претендира заплащане на арендната вноска, в случай,
че арендатора вече я е заплатил на предишния арендодател. Допълва се, че представляващият „Х.Т.“ ЕООД - И.К., с НА за дарение на недвижим имот и на
НА за покупко-продажба на недвижими имоти от 07.02.2019 г. в качеството си на
физическо лице станал собственик на 30/240 ид.ч. от процесиите недвижими имоти,
както и на други три имота, отново съсобствени с ищците. За тези три имота имало
сключени Договор за аренда от 16.03.2016 между Е.И.Х.- арендодател и Х.А.Х. -
арендатор за срок от 20 години и Договор за аренда от 11.05.2015 г. между Р.Д.
и Ф. Дурлева.
По
изложените съображения се счита, че по чл.28, ал.1, изр. 1 от ЗАЗ, за разваляне
на договорът за аренда от 12.05.2015 г, е неоснователен и моли същият да бъде
отхвърлен.
В отговора на ИМ, ответникът Е.Т., чрез процесуалния
си представител твърди, че Договора за
аренда от 12.05.2015 г. е сключен от същата в качеството й на съсобственик,
като този договор има действие и по отношение на останалите съсобствениците,
съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС. Заявява,
че е получила от арендодателя „Х.Т.ЕООД посочените по-горе суми от по 514,00 лева, както
и ежегодно по литър олио и килограм захар на декар. Твърди, че с искова молба,
получена на 06.01.2017 г., по гр.д. № 772/2016 г. на ВПРС, Е.И.Х. е предявила ИМ
с правно основание чл. 30, ал.З от ЗС, за осъждането й да заплати рента за определени
стопански години и имоти. С отговора на ИМ представила доказателства за платена
на ищцата сума, като оттогава редовно плащала на Е.И.Х. дължимата рента. Твърди,
че на 13.12.2018 г. е изпратила паричен превод на ищцата Е.И.Х. в размер на 210
лева, представляваща получена от арендатора арендно плащане за 2016/2017 г. и
за 2017-2018 г., и паричен превод от 30.09.2019 г. за рента за 2018/2019 г.
Заявява, че с ищците са съсобственици освен на посочените в настоящата искова молба имоти, и на
други такива, като за част от тях, с Договор за аренда на земеделска земя от
16.03.2016 г., Е.И.Х. като арендодател е
отдала под аренда на съпругът си Х.А.Х. без нейно знание и съгласие съсобствени
имоти, за които не се получила никакви арендни плащания. С Договор за аренда на земеделска
земя от 11.05.2015 г, ищецът Р.М.Д. като арендодател е отдал под аренда на
съпругата си Ф. Ахмедова Дурлева без нейно знание и съгласие съсобствен имот -
Нива от 10.824 дка /имот № 016011/, шеста категория, находящ се в землището на
с.б.р., в местността «Карши тарла», общ.Върбица. До този момент в качеството си
на арендодател и съсобственик на посочените ниви, не е получила никакви арендни плащания от
арендатора Ф. Ахмедова Дурлева за собствените й дялове, както и от съсобственика
Р.М.Д..Твърди и, че е имало негласно споразумение на прихващане на дължимите
суми по трите договора за аренда.
Доколкото е платила дължимите арендни плащания, то
смята, че искът срещу същата е неоснователен. На основание чл. 103 и сл. от ЗЗД прави изявление за прихващане на насрещни
вземания, представляващи дължими от ищеца Х.А.Х. на основание разпоредбите на
ЗАЗ, респ. от ищцата Е.И.Х. на осн. чл. 30, ал.З от ЗС, неплатени арендни
вноски за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г. по Договор за
аренда на земеделска земя, от16.03.2016 г., както и за прихващане на насрещни вземания,
представляващи дължими от ищеца Р.М.Д. неплатени арендни вноски за стопанските
2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г, и 2018/2019 г. по Договор за аренда на
земеделска земя от 11.05.2015 г.
В открито съдебно заседание ответниците, чрез техния процесуален
представител, поддържат наведените с отговора на исковата молба доводи свързани
с оспорване на предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С Решение №646/26.11.1999
г. на поземлената комисия в гр.Върбица, като обезщетение на наследниците на Р.М.Д.е
възстановено правото на собственост върху земи по чл.19 ЗСПЗЗ, сред които три
ниви, находящи се в землището на с. б.р., в местността „Кара петлик“, община
Върбица, област Шумен, а именно - имот №
015025, имот № 015026, и имот № 015039.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници от 23.04.2018 гР.М.Д./Р.М.Д.е починал на 09.06.1981
г., като същият има 26 наследника, сред които и първоначалните ищци по делото Р.М.Д. и Ф.М.Ч. и ответника Е.М.Т..
Видно от приложения НА за
покупко-продажба № 14, т. 1, рег. № 116 дело № 10 от 2016г. на Нотариус Юлияна
Семерджиева, рег. № 661 на НК, с район на действие - Районен съд гр. В. Преслав, на
09.03.2016 г,. Р.М.Р., лично и като пълномощник на А.М.Д., К.М.У., Е. М.Д.,
Фатиме М.Д. и Б.М.Р.- като продавачи, продават
на Е.И.Х. 1/6 идеална част от следните недвижими имоти в землището на село б.р.,
община Върбица, област Шумен, а именно: нива от 6.690 дка /имот № 015025/, пета
категория, находяща се в землището на с. б.р., в местността „Кара петлик“,
община Върбица, област Шумен, нива от 4.497 дка /имот № 015026/ , находящи се в
землището на с.б.р., община Върбица, обл. Шумен, в местността „Кара петлик4“,
пета категория и нива от 8.923 дка /имот № 015039/, пета категория, находяща се
в землището на с. б.р., в местността „Кара петлик44, община Върбица,
област Шумен.
С НА за покупко-продажба на недвижими имоти № 28, том
шести, рег. № 2614, дело № 558 от 2015г. на нотариус Светлозар Николов, рег. №
592 на НК-София, с район на действие Районен съд-В. Преслав, на 22.05.2015 г.
Реджеб Ахмедов Реджебов и Анифе Ахмедова Бузгова продават на Е.И.Х. 1/6 идеална част от гореописаните
недвижими имоти.
Съгласно Нотариален акт № 71 том пети, рег. № 2267
дело 483 от 2015г. за дарение на недвижим имот на нотариус Светлозар Николов,
рег. № 592 на НК-София, с район на действие Районен съд-В. Преслав, М.Р.Д.дарява
на Е.И.Х. на 11.05.2015 г. 1/6 идеална част от гореописаните недвижими имоти.
С Договор от 12.05.2015
г. вписан
с вх. Рег. № 598/2015г. на Служба по вписванията - В.
Преслав, Е.М.Т., сключила с „Х.Т.“ ЕООД,
с ЕИК ********* като арендатор, договор
за аренда за нива
от 6.690 дка /имот № 015025/, пета
категория, находяща се в землището на с. б.р., в местността „Кара петлик“,
община Върбица, област Шумен, нива
от 4.497 дка /имот № 015026/ ,
находящи се в землището на с.б.р., община Върбица, обл. Шумен, в местността
„Кара петлик“, пета категория и нива
от 8.923 дка /имот № 015039/, пета категория,
находяща се в землището на с. б.р., в местността „Кара петлик4“,
община Върбица, област Шумен, за срок от 30
стопански години, с дължимо арендно плащане за 1
стопанска година в размер на 25 лева за 1 декар и други условия.
Видно от разходни касови ордери № 87/26.07.2016 г., №
146/25.08.2017 г., № 216/27.09.2018 г. и от 30.08.2019 г. от страна на „Х.Т.“ ЕООД са заплатени на арендодателя Е.М.Т. сумите от по 514,00 лева,
представляващи арендно плащане за стопанската 2015/2016 г., 2016/2017 г.
2017/2018 г. 2018/2019 г.
Видно от приложени по делото касови бонове на
13.12.2018 г. от Е.М.Т. е осъществен паричен превод към Е.И.Х. в размер на 210
лева, с вписано основание - рента 2016/2017
г. и 2017/2018 г., и паричен превод от 30.09.2019 г. с вписано основание - рента за 2018/2019 г.
По делото са приложени Споразумения на масиви за
ползване на земеделски земи, изготвени на осн.чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за
стопанската 2014/2015 г., 2015/2016 г. , 2016/2017 г. и 2017/2018 г. и карти
към тях.
Разпитан в качеството на свидетел
А.Х. – син на ищците Е.И.Х. и Х.А.Х., същият сочи,
че от 2015 г. - от закупуването на процесните ниви - до 2017 г., лично ги е обработвал, като не
знае да е получавана рента за същите, както и за наличието на сключен Договор
за аренда.
Св. Бузгов
твърди, че лично е осъществил през 2015 среща между ответниците по делото - представителят
на „Х.Т.ЕООД И.К. и Е.Т., за
която знаел, че е собственик на нивите, както и заявява, че същите не са работени от ищците. Сочи, че е присъствал
на извършено от страна на арендатора първата година плащане на рентата при
което Т. получила пари и продукти. В подкрепа на последното са и свидетелските
показания на св.Исмаилов.
По делото на
осн.чл.176 от ГПК е изслушана ответницата Е.Т., която потвърждава получаването
на паричните средства и продукти в натура по така сключения Договор за аренда с
„Х.Т.ЕООД, които давала
на всички наследници, които уведомила за сключения Договор за аренда, с
изключение Е. и Х.Х., за които не знаела, че са съсобственици, за което
разбрала когато се получил препис от исковата молба на Е.Х. по гр.д 722/16 г. по
описа на РС-Велики Преслав. Тогава и превела на същата суми от 210 и 105 лева.
Изслушани по
делото са и Р.Д. и Ф.Ч. които заявяват, че нямат и не са имали претенции по
отношение ответниците по делото и се отказват от обективираните в ИМ такива,
като допълват, че са продали своя дял от процесните ниви на Е.И.Х. и Х.А.Х., което се потвърждава и видно от
приложен по делото НА № 139, том VI, рег. № 4026, дело № 813/2020 г. от
26.11.2020 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Велики Преслав, с
рег. № 592 на НК. С Определение №260193/03.06.2021 г. на осн.чл.233 от ГПК
производството по отношение на тях е прекратено.
По отношение на разпитаните свидетели, чиито показания съдът прецени с
оглед на всички други данни по делото, а и с обясненията на страните, съдът
намира, че в своята взаимовръзка са
логични, безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства, като по
отношение тези на св.А.Х., отчете тяхната заинтересованост и съдът не кредитира
изцяло същите, като се осланя единствено на съвпадащата им част и на тази,
кореспондираща с останалите доказателства свързана с времето на придобиване на
част от процесните ниви, тяхното местонахождение, съсобствениците на същите
сред които и Е.Т..
По делото са приложени и Договор за аренда от 16.03.2016 г., сключен между Е.Х.
и Х.Х., имащ за предмет други съсобствени земи, както и Договор за аренда от
11.05.2015 г. между Р.М.Д. и Ф. Ахмедова Дурлева.
При така установеното, съдът прави следните
правни изводи:
От приетите и неоспорени от ответната страна
писмени доказателства се установяват изложените от ищците в обстоятелствената
част на исковата молба твърдения - относно сключването на процесния Договор за
аренда от 12.05.2015 г. между ответниците по делото за посочения в него срок,
относно съсобствеността на ищците, респ.ответницата – явяваща се страна по
същия по отношение на земеделските земи обективирани в него. Страните не спорят
и относно параметрите на договора свързани с размера на арендната вноска,
дължима от арендатора, начина на плащане и срокът за това. Не е налице и спор, че ответникът - арендатор
е извършил плащане на арендните вноски на страната по Договора - Е.Т. за
претендираните стопански години, като последната заявява и че е получавала и
съответните от него стоки в натура, потвърждаващо се и от дадените в тази
връзка показания на разпитаните по делото свидетели и приложените по делото
писмени доказателства.
Спорен въпрос е следва ли процесният договор за
аренда, на твърдяното от ищците
основание, а именно – неплащането
на дължимите им арендни вноски и
с оглед качеството на същите - съсобственици на
земите предмет на договора по който същите не са страна, да бъде
развален.
Договорът за аренда има за предмет ползването
на земеделската земя, в какъвто смисъл е изричната разпоредба на чл. 2, ал. 1
ЗАЗ. Именно поради това законът не забранява земеделска земя да бъде
предоставяна за ползване по силата на договор за наем, като ЗАЗ не съдържа
изрична разпоредба, определяща договора за аренда като изключителен способ за
предоставяне ползването на земеделска земя, и в този смисъл определянето на
способа е въпрос на договорна свобода, която чл. 9 ЗЗД предоставя на правните
субекти. Следователно, за времето до влизане в сила на ЗИД на ЗАЗ /обн. ДВ, бр.
13, в сила от 7.02.2017 г., с който е създадена нова ал. 4 на чл. 3/,
сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено
управление, което поначало може да извърши всеки съсобственик, без да е
необходимо съгласие на останалите участници в общността /ТР № 91 от 1.10.1974
г., гр. д. № 63/74 г. на ОСГТК/. Съдебната практика е константна, че при
сключен договор за аренда от един съсобственик, отношенията му с останалите се
уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС /Решение № 181 от 17.04.2012 г. по гр.
д. № 1315/11 г. на IV г. о., Решение № 4 от 18.02.2016 г. по гр. д. № 3322/15
г. на II г. о./.
Процесният договор за аренда е сключен при
действието на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, в редакцията на разпоредбата според ДВ, бр.
13/2007 г., като в този смисъл и ищците са обвързани от договора, независимо от
размера на дела на сключилия договора съсобственик и имат правен интерес да се
освободят от обвързаността си с договора, като го развалят, което предпоставя и
допустимостта на тяхната претенция/ в каквато връзка са и мотивите на ШОС в Определение №491/20.11.2018 г. по
в.ч.гр.д№346/2018 г./
В настоящия случай, безспорно е по делото, че ответникът „Х.Т.ЕООД, е арендатор
на процесните ниви съгласно сключения на
12.05.2015 г. Договор за аренда, вписан
с
вх. Рег. № 598/2015г. на Служба по вписванията - В. Преслав с Е.М.Т., която се явява една
от собствениците на имотите. В конкретния случай договорът е сключен за срок от
30 години. Това обуславя наличието на предпоставката по чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ,
от значение едновременно за допустимостта на иска и една от характеристиките
при преценка на неговата основателност.
Процесният договор
е сключен на основание чл. 3 от ЗАЗ – тоест от съсобственик на отдавания за
ползване обект - земеделска земя. Страна по него не са ищците по делото, а само
ответника Т.. Договорът за аренда следва да се приеме, че е подписан при
условията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ. Тази законова разпоредба визира, както беше
посочено че когато договорът е сключен само от някой от съсобствениците на
земеделска земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от
ЗС. Цитираната норма урежда хипотезата, при която един или някой от
съсобствениците са сключили договор и са получили плодовете от общата вещ,
които се следват на всички съсобственици. Отдаването под аренда, като действие
на обикновено управление, е такова, което може да бъде извършено самостоятелно
и без съгласието на останалите участници в общността. В този случай възниква
арендно правоотношение само между този съсобственик, в качеството му на
арендодател, и арендатора.
В настоящия случай
от доказателствата по делото, се установи и че за стопанските 2015/2016, 2017/2018
и 2018/2019 г. съсобственикът Е.Т. е получила арендното плащане и при това
положение възникналите спорове във връзка със сключения договор за аренда
следва да се уреждат между съсобствениците съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.
3 от ЗС. Нормата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, е императивна, поради което е директно
приложима без да дава възможност за преценка по приложението й. В този смисъл и
тъй като разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ препраща конкретно към текста на
чл. 30, ал. 3 от ЗС в императивна форма, съдът намира, че е недопустимо в
посочения случай да се прилага друга норма извън изрично посочената разпоредба
на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Действително по принцип специалната норма на определен
закон не изключва възможността за приложение на друг закон, но само извън
уредените в специалната норма случаи.
Към въпросите, касаещи
развалянето на договорите за аренда /като вид облигационни и двустранни
договори/, са приложими и общите правила на чл. 87 от ЗЗД. Основателността на
претенцията за разваляне на договора във всички случаи е обусловена както от
виновното неизпълнение на едната страна по договора, така и от изискването
съдоговорителят, претендиращ развалянето, да е изправна страна в облигационната
връзка. Няма спор, че процесния имот е предоставен на ответника „Х.Т.ЕООД. В разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД е заложен принципът /приложим в
пълна степен и при арендните договори/, че развалянето на двустранните договори
е крайна мярка. Към същата се пристъпва само когато неизпълнението не е
незначително с оглед интересите на кредитора /чл. 87, ал. 4 от ЗЗД/ и след като
се изчерпят възможностите за неговото изпълнение. Установи се от събраните по
делото доказателства, а и не се оспорва от страните, че за трите стопански
години плащането е извършено от страна на „Х.Т.ЕООД на един от
съсобствениците на имота – Е.Т.. За ищецът е била налице и възможност да си
потърси съответната полагаща се част от съсобственика, получил плащането за
целия имот, каквито неоспорени твърдения и доказателства за извършено такова
през 2018 г. и 2019 г. се представиха от страната по договора - Т..
По изложените по-горе съображения, съдът
намира, че в случая не са налице основанията за разваляне на договора за аренда
и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед посочените доводи относими към реда
за разглеждане на произтичащите отношения между съсобствениците на процесните
имоти, предмет на сключения Договор за аренда, то съдът намира и че не следва
да се произнася в настоящото производство по възражението за прихващане
релевирано от ответника Т..
Съдът намира, че претенцията за връщане на
претендираните части от арендуваните с процесния договор имоти има акцесорен
характер спрямо иска за разваляне на договора, произтичащ от същността на
договора като правно основание за разместването на имуществени права между
патримониумите на страните – чл. 30, ал. 1 от ЗАЗ, съгласно която норма след
прекратяване действието на арендния договор арендаторът е длъжен да върне
обекта на договора в състоянието, в което го е приел. Тъй като в настоящия
случай по изложените по-горе съображения основният иск – за разваляне на
договора за аренда на земеделски земи, се явява неоснователен, то следва да се
отхвърли и претенцията с правно основание чл.30, ал.1 от ЗАЗ за връщане на
ищците на имотите, предмет на договора.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника „Х.Т.ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от
И.Ш.К.
и Е.М.Т. с ЕГН ********** направените от всеки разноски по делото от по 600
лева - или в общ размер на 1200 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.И.Х. с ЕГН ********** и Х.А.Х. с ЕГН ********** срещу „Х.Т.ЕООД гр.
Шумен, с ЕИК *********, представлявано от И.Ш.К. и Е.М.Т. с ЕГН ********** искове, с които се претендира РАЗВАЛЯНЕ на Договор от 12.05.2015 г. вписан с вх. Рег. № 598/2015г. на Служба по вписванията - В. Преслав, сключен
между „Х.Т.ЕООД гр. Шумен с ЕИК *********,
представлявано от И.Ш.К. и Е.М.Т. с ЕГН ********** за аренда на земеделски земи, находящи се в землището на с.б.р. на
основание чл. 28, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАЗ, както и за ОСЪЖДАНЕ, на основание
чл. 30, ал. 1 от ЗАЗ, „Х.Т.ЕООД гр. Шумен с ЕИК *********,
представлявано от И.Ш.К. ДА ВЪРНЕ на ищците притежаваните от тях идеални части от
земеделски имоти предмет на договора.
ОСЪЖДА Е.И.Х. с ЕГН ********** и Х.А.Х. с ЕГН **********
да заплатят сумата от 1200 лева за направени по делото
разноски, от които в размер на 600,00 лева на „Х.Т.ЕООД гр. Шумен с ЕИК *********, представлявано от И.Ш.К. и в размер на 600,00 лева на Е.М.Т. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Шумен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: