№ 225
гр. Варна, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Ирена Н. Петкова
Златина Ив. Кавърджикова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501615 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива след решение № 60172/22.06.2021г. по гр.д. №
3575/2020г. на ВКС, с което е отменено решение № 260239/30.07.2020г. по в.гр.д. №
1243/2020г. на ВОС-ГО, с което е потвърдено решение № 1706/25.03.2020г. по гр.д. №
14168/2019г. на 21-ви състав на ВРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на ВОС.
Делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, предявена от пълномощник- адв.В.М., срещу решение № 11706/25.03.2020г. по
гр.д. № 14168/2019г. на 21-ви състав на ВРС, с което е прието за установено в отношенията
между страните, че ищеца- Ш. К. АРД. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „О.П.П.“, № 81 не
дължи на дружеството– ответник, сумата 6741.65лв.,служебно начислена за периода
06.09.2017г.-05.07.2018г., за обект на потребление с Кичево, УПИ XXV, кв. 44, № 386, с кл.
№ ********** и аб. № **********, по издадена фактура № **********/26.08.2019г., на
основание чл. 124, ал.1 ГПК и дружеството– ответник е осъдено да й заплати разноски, на
осн. Чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 869.00лв. Изложени са подробни доводи за това, че
атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие на материалния и процесуален закон.
Твърди, че приетите фактически положения не съответстват на събрания и приобщен
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените по делото
разноски. Сочи, че е налице правно основание за съществуването на вземането на
ответннника-въззивник, а именно-чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, като в
условията на елентуалност се излагат доводи за субсидиарното приложение на чл. 183 от
ЗЗД. Счита, че е осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на
реално потребено от абоната количество еленергия, защото е налице неправомерно
вмешателство в системата на електромера, което я пренасочва в скрит регистър и по този
начин не се визуализира и отчита. Излага се, че безспорно натрупаната в скрития регистър
ел.енергия е реално потребена именно от ищеца-въззиваем, поради което дължи
1
заплащането й. Сочи се, че ел.енергията е родово определена движима вещ и собствеността
върху нея се прехвърля след индивидуализацията й, т.е. чрез измерване от средството за
търговско измерване и преминаването й към електропрненосната мрежа. Навежда се, че e
засегнатото право на досткавчика по чл. 200, ал. 1, от ЗЗД да получи стойността на
пренесеното до обекта количество ел.енергия. В условията на евентуалност е обективирано
искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК от въззиваемата страна Ш. К. АРД., чрез адв. П.С. е
депозирано становище за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Моли се да бъде потвърдено. Оспорва доводите на въззивното дружество
за наличие на правно основание, от което да произтича гражданското притезание, предмет
на настоящото производство. Сочи, че не може да бъде приложена субсидиарно разпоредбта
на чл. 183 от ЗЗД, тъй като не се установява по несъмнен начин реалното доставено и
потребено количество ел.енергия за процесния период. Моли са за присъждане нса
сторените съдебно-деловодни разноски.
В с.з. на 18.01.2022г. „Енерго Про Продажби” АД, чрез адв. Н.Н. поддържа
въззивната си жалба, а Ш. К. АРД., чрез адв. П.С.-писмения си отговор, депозирайки
писмени бележки вх. № 3686/14.02.2022г. Страната прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от „Енерго-Про Продажби“ АД.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В исковата си молба Ш. К. АРД., чрез адв. П.С. излага, че е абонат на ответното
дружество по повод доставка на електрическа енергия в собствения й обект, находящ се в с.
Кичево, УПИ XXV, кв. 44, № 386, с кл. № ********** и аб. № **********. С писмо от
24.08.2019г. е била уведомена, че на 05.09.2018г. служители на „Електроразпределение
Север“ АД са извършили провернка на точността на измерване на обслужващата я
измервателна система и свързващите ги инсталации в обекта й. В резултат на
констатираното неточно измерване/неизмерване е направено преизчисление на
количеството потребена от нея ел.енергия, а с писмо от 26.08.2019г. й е изпртна фактура №
**********/26.08.2019г. за корекция на сметката й в размер на сумата от 6741.65лв. Оспорва
дължимостта на посочената сума като едностранно определено от страна на ответника.
Излага, че констативният протокол за извършената проверка от служители на
„Електроразпределение Север“ АД и изготвеното въз основа на него становище за
начисление на ел. енергия са частни документи, които нямат обвързваща сила. Счита, че
след отмяната на ПИКЕЕ липсва нормативно уредена възможност за извършване на
едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период. Посочва, че в резултат
на намеса в софтуера част от енергията е отчитана по невизуализирана и недостъпна за
потребителя тарифа. В този смисъл не е осигурена възможност за контрол от страна на
абоната, както и липсват данни за какъв период е натрупана, дали не е платена вече и най-
вече дали при поставяне на измервателното средство от служители на ответното дружество,
същото е било с нулеви показания по тази тарифа.
Моли се да бъде прието от съда за установено в отношенията между страните, че не
дължи на ответното дружество сумата от 6741.65 лева, представляваща начислена в резултат
на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергията. Иска да
бъде определено на осн. чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение на прочцесуалния
представител-адв. П.С., предоставящ безплатна правна помощ.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Енерго – Про Продажби” АД. Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.
Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за
потребена електроенергия. Посочва, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия, като ответното дружество
изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. В резултат на извършена техническа
проверка в обекта на ищеца е установено, че е доставена електрическа енергия, която не е
заплатена. Съгласно констативен протокол от извършена експертиза в БИМ, ГД „Мерки и
2
измервателни уреди“, РО-Русе, е установено ,че е била осъществена намеса в тарифната
схема на електромера. На тази основа „Електроразпределение Север“ АД е съставило
становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява точното количество
неотчетена електрическа енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Ответното дружество
заявява, че процесната сума се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ, като с процесната
фактура е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в
скрития регистър. В условията на евентуалност се позовава на чл. 183 ЗЗД.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от констативен протокол № 1105054/05.09.2018г. служители на „ЕРП Север“
АД са извършили проверка на средството за търговско измерване отчитащо
електроенергията доставяна в горепосочения обект на потребление. Констатирани са
показанията по тарифа 1.8.1. и 1.8.2., но са установени показания и по тарифа 1.8.3 от
35827кВтч. Показанията по тарифа 1.8.4 са посочени като нулеви. Електромерът, отчитащ
потребяваната в обекта на ищцата електроенергия е демонтиран и изпратен за проверка в
БИМ в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 507917. Монтирано е ново и
изправно СТИ. Протоколът е подписан от съставителите и двама свидетели.
За извършената проверка е изпратено и известие до Ш. К. АРД. изх.д. №
54625/24.08.2019г., връчено й на 29.08.2019г., към което е приложен КП №
1105054/05.09.2018г. Изпратна й е и фактура № **********/26.08.2019г., получена отново
на 29.08.2019г.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №
1567/13.08.2019г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел Русе, в който е отразено, че изследваният
електромер е получен в плик, пломбиран с пломба № 507917. Посочено е, че при софтуерно
четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
преминала ел.енергия по тарифа 3 от 35827.1кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията
за точност при измерването на електрическа енергия. Не съответства на техническите
характеристики.
Със становище от 21.08.2019г. е начислена допълнителна ел.енергия в размер на
35827кВт. за периода от 06.09.2017г. до 05.09.2018г, въз основа на констативен протокол от
метрологичната проверка № 1567/13.08.2019г.
Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел.
енергия като е издало фактура № **********/26.08.2019г. за сумата от 6741.65лв., с
получател Ш. К. АРД. за обекта й в с. Кичево.
Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата Комплексна
СТЕ и ССчЕ. В заключението е посочено, че СТИ е статичен, еднофазен и двутарифен, тип
Carat digitron/M02. Не е възможнсо да бъде установено кога е започнало да се натрупва
ел.енергия в невизуализирания регистър 1.8.3, т.к. вследствие на неправомернсото
параметризиране данните от самоотчетите на електромера по дни и месеци не са съхранени
в неговата памет. Начислената служебно ел.енергия от 3587кВтч теехнически е възможно да
бъде доставена. Процесният електромер тип М02 е преминал първична метрологична
проверка през 2015г. Той е в метрологична годност към датата на проверката. Налице е
външна, софтуерна намеса в тарифната схема на електромера. Технически не е възможно
показанията на регистри 1.8.3 и 1.8.4. да не са нулеви, ако електромерът е монтиран нов, с
редовни заводски пломби и показанията на всички регистри трябва да са нулеви. В случая
не може това да се твърди категорично, понеже липсва протокола за монтаж на електромера.
Аритметично точно е изчислена стойността на количеството ел.енергия по процесната
3
фактура, съобразно одобрените от КЕВР цени на ел.енергията.
Във въззивната инстанция, с оглед дадените от ВКС задължителни указания е
изслушано заключение по допуснатата Комплексна СТЕ, изготвена от вещо лице
ел.инженер и вещо лице софтуерен специалист.
Вещите лица поддържат, че за този тип електромери, първоначално производителят
ги настройва да натрупват количества ел.енергия само по две тарифи-нощна-Т1 и дневна Т2.
С процесното устройство е осъществена комуникация през инфрачервения порт,
посредством софтуер, с парола за достъп от високо ниво и е заявено да бъде включена
нормално неизползваната тарифа Т3. Така е осъществена външна, софтуерна намеса,
насочена към разпределяне на действително потребената ел.енергия и върху
невизуализирана тарифа. Това не отговаря на изискването на КЕВР за две тарифи за битови
потребители, затова специалистите от БИМ са записали, че електромерът не съответства на
техническите характеристики, макар и да измерва точно, защото отчетените грешки при
работа са по-малки от допустимите. При такава промяна в тарифната схема на електромера,
според БИМ, той не отговаря на техническите характеристики, докато метрологичните
характеристики се отнасят до точността. Корекционната процедура, приложена от „Енерго-
Про Продажби“ АД се базира на определяне на левовата равностойност на установената в
невизуализирания регистър ел.енергия, по компонентите за цената по съответните решения
на КЕВР, отнасящи се до процесния период от една година преди проверката, съответно
демонтажа. Информацията за потреблението се съхранява в самия електромер, като общо
консумирано количество ел.енергия. Не може да се установи обаче каква част от
ел.енергията е потребена в часовете, съответстващи на тарифа Т1 и каква част от
ел.енергията е потребена в часовете, съответстващи на тарифа Т2. Не е възможно също така
да се определи за какъв период от време е натрупано количеството ел.енергия, което е
отчетено в невизуализирания регистър 1.8.3. Вещите лица считат, че количеството
ел.енергия е натрупано за повече от една година. Не може да се установи и със сигурност от
кой момент средството за търговско измерване е започнало да отчита потребена ел.енергия в
невизуализирания регистър. Няма приложен протокол за монтаж на процесния електромер.
Обикновено в протокола за монтаж са вписани само показанията по тарифи Т1 и Т2. Ако
електромерът е нов, те са с нулеви стойности. От протокола за демонтаж е видно, че
показанията в Т4 са нулеви. Те са били нулеви и към момента на монтажа, но показанията
по всички останали регистри към датата на монтажа не могат да се установят от
документите по делото. От неизвестен момент, когато е била извършена
препараметризацията на тарифната схемза нах електромера, то е започнало да натрупва и в
тарифен регисткър 1.8.3. Датата на последната параметризация е 14.07.2015г. Тъй като
съответствието на тази дата с действителните дата и час не може да се установи със
сигурност, то следва да се приеме, чеп е направено след пускането на СТИ в действие. По
делото няма данни за този момент. Единствено в протокола на БИМ е посочена годината на
извършване на оценката на съответствие-2015г., тогава са поставени и пломбите на завода
производител. Началният момент на натрупване на ел.енергия по тарифа Т3 не може да се
установи със сигурност. Посоченият период за извършената корекция според представеното
по делото Становище за начисляване на ел.енергия от 21.08.2019г. е от 06.09.2017г. до
05.09.2018г., когато е демонтиран електромера. В техническото описание и инструкция по
експлоатация производителят е описал, че тарифната схема на електромера може да се
конфигурира за 6 отделни тарифни регистъра. Регистър 1.8.0. е сумарен за тарифни
регистри 1.8.1 и 1.8.2. Регистри 1.8.3 и 1.8.4 също могат да бъдат конфигуриранr да
натрупват ел.енергия. Сумарната енергия в обратна посока се записва в регистър 2.8.0.
Обратна ел.енергия може да се появи при наличие на независим енергиен източник при
абоната, като енергия добита от фотоволтаици или при размяна на входящия и изходящия
захранващ проводник на инсталацията на обекта. При получаване на енергия в обратна
посока, тя се добавя към съдържанието на съответния тарифен регистър, който е активен в
4
момента. В случая сумата от съдържанието на тарифа 1 и тарифа 2 е равно на данните за
стойността на сумарната енергия в права посока. Не е установдена регистрирана енергия в
обратна посока. Техническите параметри на СТИ позволяват през инсталацията на
процесния обект да бъде потребявана мощност от 12кВ. При 70% токово натоварване за 1
година токово потребление би довело до натрупване на 73587кВтч. за 365 дни. Тази
стойност е гранична. За същия период потребената по Т1 и Т2 ел.енергия е 4136кВтч. Ако
се прибави начисланата в Т3 ел.енергия от 35827кВтч то общо ел.енергията би била в размер
на 39963кВтч или това количество би могло да бъде доставено без да бъдат надхвърлени
ограниченията, свързани с техническите параметри на монтираното в обекта СТИ. При
прочит на показанията в 1.8.0 е установено съдържание от 14321.8кВтч. Той е сумарен от
1.8.1 и 1.8.2. Констатираното в регистър 1.8.3 количество не се съдържав сумарния
регистър. Независимо от това, вещото лице поддържа, че при свързване на инсталацията на
процесния обект към електромера не е възможно да се отчете ел.ценергия в който и да е от
регистрите му, която да не е преминала през инсталацията и да не е потребена от
консуматорите в обекта. На въпроса каква е разликата между потребената и заплатената
ел.ценергия за исковия период вещото лице сочи, че установеното в тарифен регистър 1.8.3
количество ел.енергия и отчетено в процедната фактура, не е потребено непременно в
исковия период, а за по-дълъг период Началният момент на натрупване понеже е неизвестен,
поради което не може да се дад отговорна този въпрос. Вещото лице заявява, че въззивното
дружество разполага сама с програма за четене на показанията на електромера. Не е ясно
дали разполага и с други програми.
В о.с.з. на 18.01.2022г. вещите лица обясняват, че са поискали да им бъде
предоставен протокола за монтаж и им е бил предоставен от ЕРП Север. Според
представения им протокол проверяваният електромер е бил монтиран на 22.12.2015г. при
нулеви показания по парифи Т1 и Т2. Данни хза останаалите тарифи няма в протокола.
Електромерът е произведен и е минал проверка за съответствие и пуснат в действие през
2015г., влидно от поставената маркировка. Натрупването в 1.8.3 е започнало най-рано след
монтажа на електромера. По софтуерен път е невъзможно да се променят показанията за
натрупана ел.енергия в съответните регистри.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса „Енерго-Про
Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и главно доказване валидно
правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или
електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазил реда за извършване на
проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно
действие на потребителя, че е използвана правилната методика за корекция на сметката,
съответстваща на доставената и потребена електроенергия.
Безспорно е, че ищцата е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от
Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца.
Основание за извършване на корекция и за фактуриране на процесната сума се явява
констативен протокол № 1567/13.08.2019г.
Безспорно е, че ищцата е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от
Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Или, с тази норма законодателят е предвидил, че с
ПИКЕЕ следва да бъдат регламентирани както процедурата по установяване на неточното
5
измерване, така и последиците при констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен
„Случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от
операторите на съответните мрежи“ са разписани както правила относно реда на извършване
на проверките и тяхното документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл. 45/, така и правила за
коригиране на сметките съобразно причината, довела до неизмерване/неточно измерване на
потребяваната ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на потребителите при
реализиране на отговорността им за заплащане на потребената ел.енергия в хипотезите, в
които не следва да се установява виновно поведение от тяхна страна. Но разпоредбите на
чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм.
д. № 2385/2016 г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194
АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение-в случая 14.02.2017г. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в
частност нормата на чл. 47 са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 05.09.2018г., тоест след
тяхната отмяна. В същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи
процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на
чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени
корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.
Предвидените в тези разпоредби на ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на
електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно
изброени в този подзаконов нормативен акт. За извършената от „Енерго-Про Продажби“ АД
корекция, представляващият дружеството е посочил, че намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ. В случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В конкретния казус
проверяваният електромер е Carat digitron/M02 и не е тип „СМАРТ“. Не е включен в
системата за дистанционен отчет. Може да бъде прието, че не е налице тази хипотеза. СТИ
не е било параметризирано да отчита по повече от две тарифи, като при положение, че
абонатът е битов, но е отчетена електроенергия и в регистър 1.8.3.
С оглед на изложеното по-горе, първоинстанционният съд е приел, че заплащане на
допълнително начислената ел.енергия не се дължи. Тези изводи се споделят и в съдебния
акт, постановен при първоначалното разглеждане на спора във въззивната инстанция.
Неоснователно е посоченото от „Енерго-Про Продажби“ АД в писмения отговор на
исковата молба, че извършеното начисляване на допълнителна ел.енергия намира правното
си основание в разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ /отм./. Дружеството се позовава в
условията на евентуалност на общите правила по чл. 183 и сл. от ЗЗД.
С отменителното си решение № 60172/22.06.2021г. по гр.д. № 3575/2020г. ВКС е
посочил, че специалната регламентация в ЗЕ не изключва за неуредените случаи
приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената
на продадената ел.енергия. Позовал се е на нормата на чл. 183 от ЗЗД, според която когато е
доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в
по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът
дължи доплащане на разликата. Съдебната процедура по ГПК гарантира равни права на
страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната ел.енергия. Ето защо
6
гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за
защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената
ел.енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора. Допълнителният довод на
въззивния съд, произнесъл се по предходното въззивно дело, че заплащането на тази сума
противоречи на разпоредби на правото на ЕС , въведени за защита на потребителите, според
ВКС е напълно несъстоятелен. Липсата на данни кога е извършено софтуерното
вмешателство също не води до извода, че ищецът не дължи заплащане на разликата в
потребена и заплатена енергия за исковия период, когато такава разлика съществува. В този
случай съдът е длъжен да приложи съответно разпоредбата на чл. 162 от ГПК и да установи
каква е разликата за исковия период.
С оглед дадените задължителни указания, настоящият състав намира приложима
разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД.
Видно от КП № 1567/13.08.2019г. на БИМ, РО-Русе, върху процесния електромер е
осъществена външна намеса в тарифната схема. Установено е наличие на преминала енергия
на тарифа 3 в размер на 35827.1кВтч., която не е визуализирана на екрана. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване, но не съответства на техническите характеристики. Според заключенията на
вещите лица по допуснатата от първоинстанционния съд СТЕ и допълнителната комплексна
СТЕ се установява, че въпреки, че процесният електромер е настроен да измерва от
производителя по две тарифи-по Т1 и Т2, е открито натрупано количество в
невизуализирания регистър 1.8.3. Това означава, че в един момент е била активирана и тази
Т3, в противоречие със зададените тарифи в завода-производител. Именно това
несъответствие, въпреки, че електромерът е метрологично годен, доколкото съответства на
изискванията за точност, не съответства на техническите характеристики. Вещите лица са
категорични, че е осъществено неправомерно софтуерно проникване в настройките на
електромера през инфрачервения порт, а вещите лица от комплексната СТЕ поддържат, че
това не се дължи на повреда или грешка по обективни причини, а е следствие от
целенасочена човешка дейност. Определено Т3 е активирана след монтажа на електромера,
доколкото вещите лица са се запознали с протокол за монтаж от 22.12.2015г., предоставен
им за работа от „ЕРП Север“ АД при поискване от тяхна страна, понеже при монтажа е бил
нов, след производството му и извършена проверка за съответствие през 2015г., което е
отразено на поставената маркировка. Въпреки, че е по техническите възможности на СТИ и
присъединителните съоръжения в рамките на една година да премине откритото в Т3
количество от 35827кВтч и потребеното и отчетено по Т 1 и Т2 количество от 4136кВтч или
общо 39963кВтч при възможни 73584кВтч, вещите лица смятат, че натрупаната в
невизуализирания регистър енергия е преминала през СТИ за по-дълъг период, в сравнение
с исковия период от 06.09.2017г. до 05.09.2018г., защото количеството е много голямо за
битов клиент. След като е невъзможно да се установи кога точно е извършено софтуерното
вмешателство, то следва да се има предвид датата на монтаж на електромера, съответно
поставянето на пломбите. Пломбите са от 2015г. идентични са данните според вещите лица
в протокола за монтаж на проверявания електромер, извършен на 22.12.2015г. През СТИ е
преминало процесното киличество ел.енергия. То е доставено и потребено в обекта на А., но
не е заплатено от нея. При така установеното по делото се налага извода за доказаност на
възраженията на „Енерго-Про Продажби“ АД. Какъв е обаче размера на задължението в
исковия период?
Като се вземе предвид, че за периода от монтажа на електромера-22.12.2015г. до
датата на проверката-05.09.2018г. или за 34.5 месеца в тарифния регистър 1.8.3 е натрупана
35827кВтч ел.енергия, то за един месец би следвало да се приеме, че са се натрупвали
1038.46кВтч, а за исковия период от 12 месеца от 06.09.2017г. до 05.09.2018г. са се
натрупали 12461.57кВтч. Това количество ел.енергия следва да бъде разпределено в двата
подпериода от 06.09.2017г. до 30.06.2018г. и от 01.07.2018г. до 05.09.2018г. в същото
7
съотношение, както общото количество от 35827кВтч. е разпределено по двата подпериода
по израза 29251/6576 =х/у, където 29251 са натрупаните в подпериода от 06.09.2017г. до
30.06.2018г. кВтч ел.енергия, а 6576 са натрупаните в подпериода от 01.07.2018г. до
05.09.2018г. кВтч ел.енергия, според становището за начисление на ел.енергия от
21.08.2019г. От друга страна х + у = 12461кВтч., където 1261кВтч. е частта от натрупаната в
1.8.3 ел.енергия от 36827кВтч, съответстваща на едногодишния период от 06.09.2017г. до
05.09.2018г. От съотношението х/у =29251/6576 се получава, че х/у = 4.45, а х = 4.45у.
Замествайки х в израза х + у =1246.57, се получава, че у = 2287.32кВтч, а х = 10174.26кВтч.
Според фактура № **********/26.08.2019г. цената на технологичните разходи за
подпериода от 06.09.2017г. до 05.09.2018г. е 0.15503, а за подпериода от 01.07.2018г. до
05.09.2018г. е 0.16473. Следователно левовата равностойност на неплатената, но доставена и
потребена в обекта на А. ел.енергия може да се изчисли по израза 10174.26кВтч х 0.15503лв.
+ 2287.31кВтч х 0.16473лв. = 1577.32лв. + 376.78лв. = 1954.11лв. След начисляване на ДДС
от 20% върху тази сума се получава сумата от 2344.93лв. За исковия период сумата от
2344.93лв. с ДДС се явява стойността на неотчетената електроенергия за фактурирания от
дружеството период. разликата между доставената и потребена, но незаплатена ел.енергия,
определена от съда, на осн. чл. 162 от ГПК.
С оглед на изложеното по-горе, Ш. К. АРД. дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД
сумата от 2344.93лв., но не и остатъка до 6741.65лв. от 4396.72лв.
Предявеният иск е частично основателен.
Поради частичното несъвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение,
последното следва да бъде потвърдено за сумата от 4396.72лв., но отменено за сумата от
2344.93лв. и исковата претенция отхвърлена в тази част.
Пред първата инстанция в полза на А. е присъдена сумата от 869.00лв. Пред ВРС А. е
направила следните разноски: 600.00лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договор за
правна помощ и съдействие на л. 76 и списък по чл. 80 от ГПК на л. 77 от
първоинстанционното дело и 269.00лв. държавна такса или общо 869.00лв. С оглед изхода
на спора, според уважената част от иска й се следва сумата от 566.74лв. “Енерго Про
Продажби” АД е заплатило адвокатско възнаграждение в намален от съда по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ред. ДВ бр. 84/2016г. щом договорът за правна защита и съдействие е от
31.10.2019г. размер е 800.50лв. с ДДС и 300.00лв. заплатен депозит за вещо лице, или общо
1100.50лв. Според отхвърлената част от иска, в полза на “Енерго-Про Продажби” следва да
бъдат присъдени разноски на осн. Чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 382.79лв.
При първото разглеждане на спора на въззивна инстанция двете страни са поискали
присъждане на разноски и направили възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. В полза на А. следва да бъде присъдено на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК намален размер на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ред. ДВ бр. 45/2020г. по договора за правна защита и съдействие от
06.07.2020г. в размер на 520.00лв. Според уважената част на иска й се следват разноски в
размер на 339.13лв. “Енерго Про Продажби” АД е представило доказателства за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1596.00лв. по договор за правно съдействие и
защита от 08.05.2020г. и държавна такса от 134.83лв. Намаленият на осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ред. ДВ
бр. 84/2016г. размер на адвокатското възнаграждение е 800.50лв. с ДДС. Общият размер на
разноските е 935.33лв. Според отхвърлената част от иска дължимия размер на разноските на
осн. Чл. 78, ал. 3 от ГПК е 325.33лв.
Пред ВКС А. е представила доказателства за платено адвокатско възнаграждение от
1200.00лв.,, а “Енерго-Про Продажби”-1596.00лв. Двете страни са направили възражения за
прекомерност. Намаленият по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
8
минималните размери на адвокатските възнаграждения ред. ДВ бр. 68/2020г. Размер на
платеното от А. адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 667.08лв., а на
“Енерго-Про Продажби” АД-на 800.50лв. с ДДС. Според уважената част разноските, на осн.
78, ал. 1 от ГПК са в размер на 435.05лв. “Енерго-Про Продажби” АД е заплатило д.т. в
размер на 30лв. за допускане на касационно обжалване и 134-.83лв. държавна такса или
общо 965.33лв. Според отхвърлената част на иска се падат на дружеството разноски на осн.
Чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 335.77лв.
По настоящото въззивно дело А. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на
600.00лв. Заплатила е и депозит за вещи лица в размер на 200.00лв. в списъка си страната е
посочило като сторени разноски и сумата от още 200.00лв. Вярно, че съдът е указал на
страната, че дължи допълнително 200.00лв. за възнаграждение на вещите лица, платими в
едноседмичен срок, считано от 18.01.2022г., но доказателства за допълнително платена сума
от 200.00лв. до момента няма. На репарация подлежат само действително сторени разноски.
Не се следва приемане на тази последната сума от 200.00лв. за направени разноски. Според
уважената част от иска разноските на осн. Чл. 78, ал. 1 от ГПК са 521.74лв. “Енерго-Про
Продажби” и за повторното разглеждане на делото от ВОС е заплатило адвокатско
възнаграждение от 1596.00лв. , 200.00лв. депозит за вещи лица и 250.00лв. допълнително
такова. След намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото
се определя от съда в размер на 800.50лв. с ДДС. Сумарно разноските по този начин
възлизат на сумата от 1250.50лв., а според отхвърлената част от иска, размерът на разноскте,
на осн. Чл. 78, ал. 3 от ГПК е 434.96лв.
Предвид изложеното до тук,първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в частта за разноските, на осн. Чл. 78, ал. 1 от ГПК за сумата от 566.74лв. и
отменено за сумата от 302.26лв. или за разликата над 566.74лв. до присъдените 869.00лв.
Разноските на осн. Чл. 78, ал. 3 от ГПК са 325.33лв. При първото разглеждане на
спора на въззивна инстанция разноските в полза на А., на осн. Чл. 78, ал. 1 от ГПК се
следват в размер на на 339.13лв., а разноските на осн. Чл. 78, ал. 3 от ГПК са 325.33лв.
Пред ВКС разноските, на осн. 78, ал. 1 от ГПК са в размер на 435.05лв., а тези на осн. Чл.
78, ал. 3 от ГПК- 335.77лв. По настоящото въззивно дело разноските на осн. Чл. 78, ал. 1 от
ГПК са 521.74лв. , на осн. Чл. 78, ал. 3 от ГПК- 434.96лв. Общо разноските по чл. 78, ал. 1
от ГПК за първото разглеждане на спора на въззивен състав, ВКС и повторното разглеждане
на делото пред ВОС са в размер на 1294.92лв. Общо разноските по чл. 78, ал. 3 от ГПК за
първоинстанционното производство, първото разглеждане на спора на въззивен състав, ВКС
и повторното разглеждане на делото пред ВОС са в размер на 1478.85лв.
Доколкото съдът е указал на въззиваемата заплащане на допълнително
възнаграждение за вещите лица по изслушаната пред ВОС комплексна СТЕ в размер на
200.00лв., в едноседмичен срок, считано от 18.01.2022г. и липсата на постъпило плащане,
Ш. К. АРД. е останала задължена по сметка на ВОС за сумата от 200.00лв., коята следва да
бъде събрана с решението на осн. Чл. 77 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11706/25.03.2020г. по гр.д. № 14168/2019г. на 21-ви
състав на ВРС, в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че
ищеца- Ш. К. АРД. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „О.П.П.“, № 81 не дължи на
дружеството– ответник „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата 4396.72лв.,
представляваща стойност на служебно начислена за периода 06.09.2017г.-05.07.2018г.
ел.енергия, за обект на потребление с. Кичево, УПИ XXV, кв. 44, № 386, с кл. № **********
и аб. № **********, по издадена фактура № **********/26.08.2019г., на основание чл. 124,
9
ал.1 ГПК и в частта, в която „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на Ш. К. АРД. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „О.П.П.“, № 81 разноски, на осн.
Чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 566.74лв. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК за
първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ решение № 11706/25.03.2020г. по гр.д. № 14168/2019г. на 21-ви състав на
ВРС, в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че ищеца- Ш.
К. АРД. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „О.П.П.“, № 81 не дължи на дружеството–
ответник „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 2344.93лв. или
разликата над 4396.72лв. до 6741.64лв., представляваща стойност на служебно начислена
за периода 06.09.2017г.-05.07.2018г. ел.енергия, за обект на потребление с. Кичево, УПИ
XXV, кв. 44, № 386, с кл. № ********** и аб. № **********, по издадена фактура №
**********/26.08.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК и в частта, в която „Енерго Про
Продажби“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Ш. К. АРД. ЕГН ********** от гр.
Варна, бул. „О.П.П.“, № 81 разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на сумата от
302.26лв. или за разликата над 566.74лв. до присъдените 869.00лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ш. К. АРД. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „О.П.П.“, № 81,
насочен срещу „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК ********* за признаване за установено в
отношенията между страните, че Ш. К. АРД. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „О.П.П.“, №
81, не дължи на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369 сумата от 2344.93лв. или
разликата над 4396.72лв. до 6741.64лв., представляваща стойност на служебно начислена
за периода 06.09.2017г.-05.07.2018г. ел.енергия, за обект на потребление с. Кичево, УПИ
XXV, кв. 44, № 386, с кл. № ********** и аб. № **********, по издадена фактура №
**********/26.08.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК ********* да заплати на Ш. К. АРД.
ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „О.П.П.“, № 81, разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК за първото разглеждане на спора на въззивен състав,
ВКС и повторното разглеждане на делото пред ВОС в общ размер на 1294.92лв.
ОСЪЖДА Ш. К. АРД. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „О.П.П.“, № 81 да заплати
на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, за първоинстанционното производство, първото
разглеждане на спора на въззивен състав, ВКС и повторното разглеждане на делото пред
ВОС в общ размер на 1478.85лв.
ОСЪЖДА Ш. К. АРД. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „О.П.П.“, № 81 да заплати
по сметка на ВОС сумата от 200.00лв., с коята е останала задължена по настоящото дело, на
осн. Чл. 77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10