Решение по дело №567/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1803
Дата: 13 март 2019 г. (в сила от 17 април 2022 г.)
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20181100100567
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на четиринадести декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                       

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 567 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА „Л.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на Д.К.Т.:

- 135 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връЗ.а с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка М.Г.вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 20.06.2016 г., плюс законната лихва от 24.05.2017 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за 200 000,00 лева от общо твърдените вреди за 300 000,00 лева;

- 1 014,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връЗ.а с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка М.Г.вследствие на ПТП от 20.06.2016 г., плюс законната лихва от 24.05.2017 г. до окончателното изплащане

- 849,18 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

2. на адвокат А.С. – 3 755,54 лева на основание чл.  78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 4 773,36 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Ищцата е със съдебен адрес – адвокат А. В..С.,***, офис 2. З. „Л.И.“ АД е с адрес ***

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на Д.Т. срещу ЗК „Л.И.“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 135 000,00 лева до 200 000,00 лева.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 725,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. Ако ищцата обжалва решението с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС, изчислена по следната формула – обжалваем интересх0,02х1 000,00/8 050,00. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците не дължат държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа И.танция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.             На ищеца

 

[5] В исковата молба от 15.01.2018 г. Д.Т. заявява, че е дъщеря на М.Г., която е починала вследствие на ПТП от 20.06.2016 г. ПТП е било предизвикано от Д.М., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника ЗК „Л.И.“ АД (Л.И.). От смъртта на М.Г.ищцата е претърпяла болки и страдания, които тя оценява на 300 000,00 лева. Тя е заплатила и 1 014,00 лeвa за погребението на майка си.

 

[6] Л.И. не е изплатил на ищцата обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Затова тя моли съда да осъди Л.И. да ѝ заплати 200 000,00 лeвa обезщетение за неимуществени вреди, като част от общо претърпените вреди за 300 000,00 лева, и 1 014,00 лeвa обезщетение за имуществени вреди. Ищцата търси и законната лихва от 20.06.2016 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-11 от делото).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[7] Ответникът Л.И. е подал писмен отговор, като е оспорил предявения иск. Л.И. заявява, че:

1.             Д.М. не е причинил ПТП;

2.             М.Г.не е починала от ПТП;

3.             ищцата не е претърпяла вредите, които твърди;

4.             размерът на търсеното обезщетение е завишен;

5.             пострадалата е допринесла за настъпването на смъртта си, защото е била без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 104-106).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[8] М.Г.е била родена *** г., а дъщеря ѝ Д.Т. е била родена на *** г. (удостоверение на наследници, л. 45). М.Г.е била всеотдайна майка, грижила се е и е помагала финансово дъщеря си Д.Т..

 

[9] М.Г.е живеела в Пловдив със съпруга си и своята майка. Преди 15 години Д.Т. е започнала да живее в София, където тя е създала свое семейство, но често е посещавала родителите си. Тя е поддържала добри отношения с майка си и баща си, събирали са се по празници. Д.Т. се е допитвала до майка си нея по всякакви въпроси. След като Д.Т. се е развела със съпруга си, родителите ѝ  са ѝ помагали финансово и с грижи за детето (показанията на свидетелите С.и Г., л. 261-263).

 

[10] На 20.06.2016г., около 04:10 часа на път II-86 (Пловдив-Асеновград) Д.М. е управлявал лек автомобил БМВ по източната лента на платното за движение в посока от гр. Асеновград към гр. Пловдив със 174,47 км/ч. В района на бензиностанция „Лукойл“ той е предприел завой наляво и е навлязъл в лентата за насрещно движение. В същото време в по същия път, но с посока от гр. Пловдив за гр. Асеновград М.Г.е управлявала лек автомобил „Дачия“ с 55,65 км/ч. Поради навлизането на лекия автомобил БМВ в лентата за движение на лекия автомобил „Дачия“ е настъпил удар между двата автомобила, който е бил непредотвратим за М.Г..

 

[11] Вследствие на уврежданията от удара М.Г.е загинала. Смъртта ѝ би настъпила независимо от това дали е била с или без обезопасителен колан (заключението на вещите лица доц. Х. и д-р М., л. 237-256; показанията на доц. Х., л. 260). Не се спори, че към този момент ГО на Д.М. е била застрахована при Л.И..

 

[12] След като е научила за смъртта на майка си, Д.Т. е била огорчена и нещастна. Тя не е можела да повярва, че повече няма да я вижда. Д.Т. е организирала погребението на майка си, като тя е заплатила 1 014,00 лева. Наложило се е М.Г.да бъде в затворен ковчег, което още повече е засилило страданието на ищцата. Д.Т. все още усеща липсата на майка си и постоянно носи у себе си нейна снимка (показанията на свидетелите С.и Г., л. 261-263; разходните документи, л. 117-119).

 

[13] На 23.02.2017 г. Д.Т. е поискала от Л.И. да ѝ изплати обезщетение за неимуществените и имуществените вреди от смъртта на М.Г.(претенцията, л. 46-49). Не се спори, че Л.И. не е заплащал обезщетение на ищцата.

 

[14] Съдът е освободил ищцата от внасянето на държавна такса над 1 000,00 лева до 8 050,00 лева (определение, л. 89). Д.Т. е заплатила: 1 000,00 лева държавна такса (л. 94); 250,00 лева възнаграждение за вещи лица (л. 138); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 139). Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 12 и л. 234). Л.И. е заплатил 250,00 лева за вещо лице и е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[15] Д.Т. е предявила искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на майка ú.

 

1.             По исковете по чл. 223, ал. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)

 

[16] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ). Възходящите на починалия вследствие на застрахователното събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (III.2. от ППВС 4/1961 г.)

 

[17] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е възходящ на трето лице, участвало в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на третото лице; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на смъртта на третото лице ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[18] Съдът установи, че:

1. Д.Т. е дъщеря на М.Г., която е участвала в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. М.Г.е починала вследствие на ПТП;

3. ПТП е било причинено от Д.М., чиято ГО е била застрахована при Л.И.;

4. ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства от смъртта на М.Г., и е направила разходи по погребението ѝ;

5. Л.И. не е изплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди.

 

[19] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[20] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[21] От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 20.06.2016 г.

 

[22] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при смърт са 1. възрастта на увредения; 2. общественото му положение; 3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

[24] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[25] Съдът установи, че към 20.06.2016 г. Д.Т. е била на 33 години, а майка ѝ М.Г.е била на 60 години. М.Г.е живеела със съпруга си и своята майка. Преди 15 години Д.Т. е започнала да живее в София, където тя е създала свое семейство, но често е посещавала родителите си в гр. Пловдив. Тя е поддържала добри отношения с майка си и баща си, събирали са се по празници. Д.Т. се е допитвала до майка си нея по всякакви въпроси. След като Д.Т. се е развела със съпруга си, родителите ѝ  са ѝ помагали финансово и с грижи за детето.

 

[26] След като е научила за смъртта на майка си, Д.Т. е била огорчена и нещастна. Тя не е можела да повярва, че повече няма да я вижда. Д.Т. е организира погребението на майка си. Наложило се е М.Г.да бъде в затворен ковчег, което още повече е засилило страданието на ищцата. Д.Т. все още усеща липсата на майка си и постоянно носи у себе си нейна снимка.

 

[27] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

[28] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била 380,00 лева към 23.10.2015 г.[4] и 420,00 лева към 04.03.2016 г.[5].Увеличението от октомври 2015 г. до 04.03.2016 г. е 10,53% (420,00-380,00/380,00).

 

[29] В правно-информационната програма „Сиела“, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри две решения на САС, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от смърт на родител вследствие на ПТП през 2015 г., като възрастта на починалия родител и на децата му е била близка до тази по настоящото дело. С тях САС е определил следните обезщетения за неимуществени вреди:

- 120 000,00 лева (за голямата дъщеря на починалата, живееща в Гърция) и 125 000,00 лева (за нейните двама сина и малка дъщеря) за ПТП от 23.10.2015 г.[6];

- 130 000 лева за ПТП от 12.10.2015 г.[7].

[30] Съдът отчита всички установени обстоятелства и всички фактори за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отчита, че Д.Т. е била в много близки отношения с майка си, но тя е имала свое семейство и е живеела отделно от нея. Съдът също така отчита, че М.Г.е била погребана в затворен ковчег, което не е позволило на Д.Т. да я види за последен път преди погребването ѝ. Затова съдът приема, че 135 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата. Ето защо съдът уважава иска за 135 000,00 лева, като го отхвърля за разликата до предявения размер от 200 000,00 лева. Съдът осъжда Л.И. да заплати на Д.Т. и 1 014,00 лева обезщетение за имуществени вреди.

 

[31] Л.И. е възразил, че М.Г.е допринесла за настъпването на смъртта си, защото е била без поставен обезопасителен колан. Възражението е неоснователно, защото съдът установи, че независимо дали М.Г.е била или не е била с поставен обезопасителен колан, тя би получила смъртоносни увреждания.

 

2.             По разноските

 

[32] Д.Т. търси разносни. Тя е направила такива за 1 255,00 лева и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[33] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 136 014,00 лева при предявен размер от 201 014,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на Д.Т. 849,18 лева разноски по делото (1 255,00х136 014,00/200 014,00). Съдът осъжда Л.И. да заплати на адвокат А.С. 3 755,54 лева адвокатско възнаграждение (201 014,00-100 000,00х0,02+3 530,00х136 014,00/201 014,00). Съдът осъжда Л.И. да заплати по сметка на СГС 4 773,36 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса (135 000,00х0,04+50,00-(1 000,00х136 014,00/201 014,00).

[34] Л.И. също търси разноски. Той е направил такива за 250,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[35] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 65 000,00 лева при предявен размер от 201 014,00 лева. Затова съдът осъжда Д.Т. да заплати на Л.И. 81,84 лева разноски по делото (250,00х65 000,00/201 014,00) и 64,67 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х65 000,00/201 014,00).

 

Съдия:

 

 


[1] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК.. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди.

[2] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка.  Това, че „..критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и решение 749-2008-II ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.). И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволени увреждания. В решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения, като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.

[3] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.

[4] Постановление № 139/04.06.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[5] Постановление № 375/28.12.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[6] Решение на САС 1090-2018-1-ви с-в по гр. д. 6 566/2017 г. Съдът е установил, че към 23.10.2015 г. починалата е на 63 години, голямата ѝ дъщеря е била на 39 години, по големият ѝ син на 38 години, по-малкият на 35 години, малката ѝ дъщеря на 29 години. Починалата и съпругът ѝ са живеели в една къща със синовете си в село, близо до гр. Стара Загора. Малката им дъщеря е живеела в гр. Стара Загора, а голямата им дъщеря е живеела в Гърция през последните 10 години. Всички деца на починалата са имали техни семейства. Голямата дъщеря на починалата често се е прибирала от Гърция, за да види родителите си и почти всяка вечер им е звъняла по телефона. Малката дъщеря на починалата е посещавала родителите си всяка събота и неделя. Починалата е била много добра жена и домакиня, работлива, грижела се е за децата си, занимавала се е с рози, гроздобер и череши. През зимата тя се е грижила за съпруга си, внуците си и домакинството. Семейството е било много добро и редовно са се събирали по празници. Ищците са приели много тежко смъртта на майка си. Те всички са били на погребението ѝ. Дъщерите ѝ много са плакали и дори са припаднали по време на погребението. Всички са продължавали да я споменават. Те са продължавали да се събират, но къщата им е била тиха и е липсвал смехът, който се е чувал по-рано. Те не са били вече същите. Всички са посещавали гроба на майка си и са се грижели за него.

[7] Решение на САС 168-2018-12-ти с-в по гр. д. 5 099/2017 г. Съдът е установил, че към 12.10.2015 г. починалият е бил на 70 години, едната му дъщеря е била на 31 години, а другата му дъщеря е била на 45 години. Починалият и по-малката му дъщеря са живеели в гр. Лясковец в съседни квартали, а по-голямата му дъщеря е живеела в близкото село Самоводене. Той е имал и син от първия си брак, който също е живеел в Лясковец. Цялото семейство е било задружно, помагали са си и са се събирали редовно по празници. Починалият и съпругата му са помагали на по-малката си дъщеря в отглеждането на децата. Той е ходел за риба със съпруга на по-голямата си дъщеря и е споделял с техния син общ интерес към автомобилите. Ищците са преживели тежко смъртта на баща си, чиято внезапност ги е изненадала. След като е разбрала за смъртта на баща си, по-малката му дъщеря е припаднала. Около месец тя не е могла да работи пълноценно. Имало е дни, в които по-голямата дъщеря на починалия не е можела да заспи. Двете са били тъжни от смъртта на баща си.