№ 282
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110215356 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на К. Т. Г. против Наказателно постановление № 22-4332-
018669/19.09.2022 г., издадено от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева и
лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП. Били му
отнети и 10 контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за непрецизно определена санкционна
норма. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
подадената жалба, по изложените в нея аргументи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 23.04.2022 г., около 13:15 ч. жалбоподателят Г. управлявал в гр. София, по ул.
„Производствена”, с посока на движение от ул. „Суходолска“ към ул. „Бойчо Бойчев“ мотоциклет
***, с рама № J** (собственост на К. Л. К.ов). Мотоциклетът бил със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 11 ЗДП и бил с демонтирани регистрационни табели.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Т. Д.; АУАН; НП; справка за собственост; справка от ОПП-СДВР; картон на водач;
заповед за компетентност и удостоверение.
Разпитаният актосъставител изложи ясен спомен за хода и резултатите от проверката,
като разказът му носи признаците на последователност и непредубеденост, поради което и
доколкото фактологията не се оспорва от самия жалбоподател, подробен доказателствен анализ е
безпредметен. Същевременно, от постъпилата справка от ОПП-СДВР се потвърждава
обстоятелството, че превозното средство е бил с прекратена служебно регистрация, в подкрепа на
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възражението за допуснато процесуално нарушение е неоснователно. Дори повърхностен
прочит на АУАН и НП налага извод за наличие на изрично твърдение за служебно прекратена
регистрация на управляваното от жалбоподателя ППС, като физическата липса на регистрационни
табели от една страна е функция от предходното цитирано обстоятелство, а от друга – съставлява
допълнително описание на деянието, способстващо за изясняване на субективната му страна. В
този смисъл и съдът се разграничава от тезата на жалбоподателя за непрецизно определена
санкционна норма.
2
За пълнота на изложението, уместно е да се направи едно принципно уточнение: докато в
атакуваното НП първоначално (ред 10) се сочи, че жалбоподателят управлява процесното ППС по
„ул. без име“, само два реда по надолу се твърди, че управлението е било по ул. „Производствена”,
с посока на движение от ул. „Суходолска“ към ул. „Бойчо Бойчев“. Действително, касае се за
повод за отправяне на процесуална критика към наказващия орган, доколкото мястото на
извършване на нарушението е един от съставомерните белези от обективната страна на
изпълнителното деяние. Настоящият съдебен състав, обаче, намира, че не всяко констатирано
противоречие следва да бъде приравнявано на отменително основание. Такова, безспорно, то би
съставлявало, в случаите на инкриминирано ПТП (при което мястото на настъпване има ключово
значение) или при твърдение за управление на МПС с превишена скорост (в контекста на
ограничение в конкретен пътен участък или разположение на техническо средство за контрол) и
пр. Същевременно, обаче, управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, би
било съставомерно на всяка една улица и на всеки един междуградски път, поради което и съдът
не е склонен да застъпи теза за нарушено или дори ограничено право на защита.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата, приблизителен час, място и
посока на движение, жалбоподателят Г. управлявал мотоциклет ***, с рама № J** (собственост на
К. Л. К.ов), който бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 11 ЗДП и бил с
демонтирани регистрационни табели.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Г. не е
изпълнил задължението си по чл. 140, ал. 1 ЗДвП - по пътищата, отворени за обществено ползване,
да ползва само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал вмененото му по закон задължение /общественоопасния характер на
деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените
отношения, свързани с безопасността на пътя, но е подходил с безразличие към настъпването
предвидените в закона административни последици. Отново касателно субективната страна,
действително жалбоподателят не е регистриран собственик на процесното ППС. Същевременно,
обаче, липсата на регистрационен номер е видим дефицит, годен у лице са нормални психически и
интелектуални годности (съдът няма основания да счита жалбоподателя за нищо различно от това)
да обоснове липса на предпоставки за законосъобразно управление, което обуславя и умишлената
форма на вина (пряк или евентуален умисъл, всеки от които носи признаците на достатъчност, за
целите на субективната съставомерност).
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
3
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
безопасността по пътищата (особено актуална тема) и се касае за класическо изпълнително деяние,
поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен
ред, а не представлява маловажен случай. Богатството от информация, съдържаща се в справката
за нарушения на ЗДП на жалбоподателя, представлява допълнителен аргумент за немаловажност.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 3 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Санкциите са отмерени в абсолютния
законов минимум (фрапантно несъобразен с данните от справката за нарушения), поради което и
подробни разсъждения по размера им са безпредметни.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И
теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на
нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.
Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и
отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за
контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но
отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на
административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че
наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3
ЗДП, се регламентира с наредба.
Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната на
наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките. В
4
настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от
материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи
отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си
част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По разноските
Независимо от изхода на производството, наказващият орган не е бил представляван от
юрисконсулт, поради което и не следва да му бъдат присъждани деловодни разноски.
Същевременно, с оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и
императивната разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, жалбоподателят следва да поеме
тежестта на сторените деловодни разноски.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-018669/19.09.2022 г., издадено
от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП,
на К. Т. Г. била наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6
месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К. Т. Г. в частта, касаеща отнемането на 10
контролни точки.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, К. Т. Г., ЕГН ********** да
заплати по сметка на СРС сумата от 30 (тридесет) лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5