Р Е Ш Е Н И Е
№ 2414
град Бургас, 08.10.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански състав
на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Кина Киркова, като
разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 5344 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на Н.И.Н., ЕГН **********, гр. Бургас чрез адв. С.К.,***
против ОД МВР гр. Бургас, гр. Бургас, ул.„Христо Ботев” № 46. Ищецът
претендира, че в периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. е полагал труд на 12-
часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец като
„старши полицай“ в 05 РУ МВР Бургас за времето от 01.07.2016г. до 01.01.2017г.
и към Сектор „СПС“ към ОД МВР Бургас за времето от 01.01.2017г. до датата на
подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че за периода 01.07.2016г. до
30.06.2019г. е положил общо 2000часа нощен труд. Посочените часове според
ищецът следвало да се преизчислят с коефициент 1.143, което правело общо
2286часа дневен труд. Това пресмятане от нощен към дневен труд водело до
извънреден труд от 286часа, който следвало да бъде заплатен от ответника.
Претендира се за сумата от 1716лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден нощен труд от 286часа за периода
01.07.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху присъдената сума
от депозиране на исковата молба до окончателното й плащане, както и направените
разноски в производството. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение
на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1707.69лева за
положен извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв, в размер на 255.10часа.
Ответникът
ОД МВР гр. Бургас е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител
гл. юрисконсулт Гергана Владимирова. Исковата молба се оспорва като
неоснователна както по основание, така и по размер. Сочи се, че Н.И.Н. е заемал
следните длъжности: „старши полицай“ в Група „Охрана на обществения ред“ към
Сектор „Охранителна полиция“ при 05 РУ МВР Бургас на ОД МВР Бургас за периода
23.04.2015г. до 06.02.2017г. и „старши полицай“ в Група „02“ към Сектор
„Специализирани полицейски сили“ при Отдел „Охранителна полиция“ на ОД МВР
Бургас, считано от 06.02.2017г. до момента на подаване на писмения отговор.
Ответникът сочи, че приложим към квалификацията на иска е ЗМВР. В отговорът си
процесуалният представител на ОД МВР Бургас счита, че положеният труд е бил
надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в
протоколите за отчитане на работното време от 22.00часа до 06.00часа, както и
че е бил своевременно заплатен. Сочат се правилата на Наредба № 8121з- 592/
25.05.2015г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР
и Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението
на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Заявява се, че според тези нормативни актове липсва
текст, по който да се прилага претендираното увеличение по коефициент 1,143,
т.е. съотношението дневен – нощен труд следва да е 1 към 1 . От там, както и от
издадените от министъра на вътрешните работи заповеди, следвало за времето
между 22.00 часа и 06.00часа да се заплаща допълнително възнаграждение по
0,25лева. Приложени са писмени доказателства. Ответникът не възразява да се
назначи исканата експертиза, като иска вещото лице да извърши допълнително
изчисление съобразно заповедите на Министъра на вътрешните работи и заплащането
на труда без преизчислението претендирано от ищеца и да се посочи бил ли е
заплатен положения и отчетен нощен труд , без преобразуване на нощния в
извънреден такъв. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника
гл. юрисконсулт Владимирова не се явява, но депозира писмено становище по
даване ход на делото, изслушването на вещото лице и приемането на писмените
доказателства. Исковата молба се оспорва и се поддържа писмения отговор по нея.
Претендира се отхвърляне на предявените искове.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и
изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е, че за
периода от м. юли 2016г. до м. юни 2019г. ищецът е положил общо 1784часа нощен
труд. Същият приравнен към дневен такъв при уможение с коефициент 1.143 се
равнявал на 2039.10часа труд. Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не
са заплатени 255,10часа извънреден труд, който е оценен на 1707.69лева.
Съдът, след като обсъди представените с
исковата молба писмени материали и становището на ответницата по делото, счита
за установено следното.
По делото не се спори , че между ищецът Н.И.Н. и ОД МВР Бургас е било налице служебно
правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „старши полицай“ в Група „Охрана
на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ при 05 РУ МВР Бургас на ОД
МВР Бургас за периода 23.04.2015г. до 06.02.2017г. и „старши полицай“ в Група
„02“ към Сектор „Специализирани полицейски сили“ при Отдел „Охранителна
полиция“ на ОД МВР Бургас, считано от 06.02.2017г. до момента на подаване на
писмения отговор.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е
следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден
труд. Относимите към
предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.); , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена
чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради
факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според
което за периода м. юли 2016г. – м. юни 2019г. ищецът е
положил общо 1784часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 2039.10часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 255.10часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1707.69лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 03.07.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер
на 350.00лева за платено адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответника
за прекомерност на същото не може да бъде споделено. Съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004г. За минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатената
сума за процесуално представителство по делото е в рамките на размерите
посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 . В случая е заплатена сумата от 350.00лева,
която съответства на разпоредбата на Наредбата.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса
за разглеждането на иск, която е в размер на 68.31лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер
на 200.00лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва
върху него.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас,
ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Р.С., ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Н.,
ЕГН **********, гр. Бургас, със съдебен адрес ***- адв. С.К.,***, сумата от 1707.69лева/ хиляда седемстотин
и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г.-
разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с
коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 03.07.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46,
представлявано от Директора Р.С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ
на Н.И.Н., ЕГН **********, гр. Бургас 3,
със съдебен адрес ***- адв. С.К.,***,
сумата от 350.00лева /триста и петдесет лева/ разноски по водене на
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46,
представлявано от Директора Р.С., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева/ за изготвената
експертиза и 68.31лева/шестдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/
държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 08.10.2019г.
Съдия:
Пл. Дойков
Вярно с оригинала!
С. Добрева