Решение по КНАХД №279/2025 на Административен съд - Добрич

 

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от Б. Г. Б. от [населено място] срещу Решение № 10/05.03.2025 г., постановено по анд № 23/2025 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърден Електронен фиш, серия К, № ......, издаден от ОД на МВР – Добрич, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Оспорва наличието на извършено административно нарушение и неговото авторство. Твърди, че липсват необороми доказателства, които да установяват описаната в НП фактическа обстановка. Счита, че в случая е следвало да се състави АУАН и да се издаде НП, а не ЕФ, тъй като нарушението е заснето с мобилна камера за контрол, като се позовава на ТР № 1/2014 г. на ВАС. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени ЕФ.

В хода на съдебното производство касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и отправя искане за присъждане разноски по делото.

Ответникът - Областна дирекция на МВР – Добрич, не изразява становище по жалбата.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че извършеното административно нарушение е безспорно доказано. В съдебното производство няма допуснати съществени процесуални нарушения, поради което решението на БРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното :

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :

С процесния електронен фиш (EФ) касаторът Б. Г. Б. е наказан с глоба в размер на 300 лева на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за това, че на 20.08.2023 г., в 17, 35 часа, в [област], [община], по главен път [Наименование], кръстовище за ГРМП, е управлявал собствения си лек автомобил Т. В., с рег. № [рег. номер], с превишена скорост от 38 км/ч над максимално допустимата от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, съставляващо нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП, установено и заснето с АТСС 11743с2.

С обжалваното решение БРС е потвърдил ЕФ по съображения, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му, като се е позовал на съставения протокол за ползване на АТСС и изготвените към него снимки. Констатирал е, че превишението на скоростта е установено с годно техническо средство по смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматично заснемащо нарушенията на скоростта при отсъствието на контролен орган и нарушител. Приел е, че не е налице задължение на контролните органи да спират засечения с превишена скорост автомобил, нито да установяват неговия водач, като се е мотивирал с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, предвиждаща съкратена процедура за установяване на нарушения на скоростта. Направил е извод, че ЕФ отговаря на изискванията за форма и съдържание, като мястото на извършване на нарушение е индивидуализирано ясно и недвусмислено и се установява от приложените към преписката документи. Приел е, че жалбоподателят е собственик на процесното МПС, поради което и с оглед липсата на представена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП именно той е управлявал автомобила на посочените във фиша дата, час и място. Изложил е мотиви, че нарушението е правилно квалифицирано [жк], а наказанието е определено в съответствие със закона, в резултат на което е стигнал до крайния правен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Така постановеното решение е правилно.

При извършената касационна проверка не се констатират нарушения на процесуалните правила и материалния закон, опорочаващи изводите на съда. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства съобразно действителното им съдържание и въз основа на тях е стигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав и не е необходимо да се преповтарят.

Правилно в мотивите към решението е прието, че административното нарушение е безспорно установено. Законосъобразно районният съд се е позовал на представеното от ответника статично изображение, което по силата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. В разпечатката от АТСС се вижда ясно регистрационният номер на МПС, географските координати на мястото за контрол, измерената скорост, датата и часа на нарушението, превишението на скоростта за движение, които съвпадат с данните от протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба 8121з-532/12.05.2015 г. и приложената към него снимка за разположението на уреда. Достоверността на снимковия материал се потвърждава от приложените по делото сертификати, удостоверяващи техническата годност на преносимата система за контрол, както и способността на полицейския служител да работи с нея. Представените във въззивното производство писмени и веществени доказателства имат официален характер и се ползват със задължителна за съда доказателствена сила. Ако жалбоподателят не е бил съгласен с отразените в тях факти и обстоятелства, е имал възможност да ги обори по надлежния ред, което той не е сторил. Нито във въззивното, нито в касационното производство санкционираното лице не е представило доказателства, които да опровергават или разколебават доказателствената стойност на приложените документи и снимки. Простото оспорване на истиността им не е достатъчно, за да се приеме, че те са неверни, поради което правилно и обосновано съдът ги е кредитирал като годни доказателствени източници и е основал фактическите си констатации на тях.

Законосъобразно е становището на съда, че ЕФ съдържа минимално изискуемите по закон реквизити. Неоснователно е възражението, че липсва описание на АТСС, с което е заснето нарушението, защото във фиша изрично е посочен номерът на използвания уред непосредствено преди данните за разрешената, установената и превишената стойност на скоростта. Неоснователно е и възражението, че в преписката няма данни относно обхвата на ограничението на скоростта, защото в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба 8121з-532/12.05.2015 г. е отразено ясно на какво разстояние е била разположена мобилната камера за контрол от пътен знак В26, а зоната на действие на въведената с този знак забрана е нормативноопределена в чл. 61, ал. 3 от приложимата към релевантния момент Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.

Правилни и обосновани са мотивите на съда, че мястото на извършване на нарушението е надлежно индивидуализирано и не възниква никакво съмнение къде точно е засечено превишението на скоростта. В ЕФ се съдържа подробно описание на проверявания участък с посочване на областта, общината, номера на пътя и конкретната точка за контрол на скоростта. Всички тези елементи заедно с географските координати, дадени в снимковия материал, дават пълна и точна информация за района, в който е констатирано нарушението. По делото липсват каквито и да е доказателства, които да навеждат на извод, че данните за местоположението на заснетото МПС не отговарят на посочения в ЕФ пътен участък, поради което правилно и законосъобразно районният съд е приел, че деянието е съставомерно по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Ирелевантни са възраженията относно късното връчване на ЕФ. Датата на връчване няма отношение към законосъобразността на акта. Тя е от значение единствено за упражняване на правото на жалба на наказаното лице, което в случая е надлежно реализирано.

Неоснователен е доводът, основан на ТР № 1/2014 г. на ВАС, че за нарушение, заснето и установено с мобилно техническо средство, в присъствието на контролен орган, не може да бъде издаден електронен фиш. Това ТР е прието преди въвеждане на специалните нормативни правила за използване на мобилните технически средства, поради което е изгубило сила. След измененията на ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата от 2017 г. - 2018 г. е допустимо издаването на ЕФ за нарушения, установени и заснети с мобилни АТСС по смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, като регламентираното в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ има предвид процедурата по издаване на електронен фиш, а не установяването и заснемането на нарушението с АТСС.

В заключение касационната инстанция намира, че са спазени всички нормативноизискуеми предпоставки за санкциониране неправомерното поведение на касатора, поради което правилно и законосъобразно РС е потвърдил ЕФ.

С оглед на изложеното не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски по делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Добричкият административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10 от 05.03.2025 год. по нахд № 23/2025 год. по описа на Районен съд – Балчик.

Решението не подлежи на обжалване.