РЕШЕНИЕ
№ 433
гр. Варна, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110200239 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Ш. срещу Наказателно постановление №
BG2024/200-206/ НП от 20.12.2024 г., издадено от В. Л. К. – с.д. директор на
Териториална дирекция „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, с което на
жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на
5478,93 лв. на основание чл. 18, ал. 2 вр. чл. 10а, ал. 2 от Валутния закон (ВЗ).
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснато нарушение на материалния
закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът чрез
процесуалния си представител адв. В. С. поддържа жалбата и искането за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Излага съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна
Териториална дирекция „Митница Варна“ в Агенция Митници чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт Т. К. моли за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като излага
съображения за неговата законосъобразност.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 01.10.2024 г., на МП Летище Варна, Ф. И. А., на длъжност главен
инспектор в ТД на АМ и А. Х. Г. - на длъжност инспектор в ТД на АМ са
проверявали пътниците пристигнали с полет 6Н713 Тел Авив, Израел за
Варна, България.
Измежду пътниците били жалбоподателката И. Ш., заедно със съпруга й
Олександър Бибиков, както още трима техни роднини, измежду които и св. А.
Г.
В салона за пристигащи пътници зоната за митнически контрол била с
ясно разграничени коридори, обособени с различни цветове и светещи табели
с надписи "Червен коридор - за деклариране" и "Зелен коридор - нищо за
деклариране" на български и английски език.
Петимата се насочили към зеления коридор, откъдето преминавали
лицата, които нямали нищо за деклариране. Св. А. Г. върнал пътниците за
проверка.
След като жалбоподателката представила документ за самоличност била
установена като Inna Shvainshtein (И. Ш.), израелска гражданка, родена на
23.09.1970 г. в град Витебск, Беларус, притежаваща паспорт № 37703817, изд.
на 11.07.2023 г. от държавата Израел, с адрес: Израел, град Ашкелон, улица
„Моше Шарет“ № 36/10. Жалбоподателката била помолена да постави
пренасяния от нея багаж на лентата на стационарен рентген и да премине през
„червен коридор“. Попитали я колко парични средства носи, като отговорила,
че носи около 12000-13000.
В определеното за целта помещение паричните средства били изброени
и се установила сумата от 12 800 USD (дванадесет хиляди и осемстотин)
щатски долара и 2 500 EUR (две хиляди и петстотин) евро.
За извършените контролни действия бил съставен Протокол за
извършена митническа проверка №24BG002003M041777/01.10.2024г., който
2
бил подписан от I* (И. Ш.), израелска гражданка, родена на *0г. в гр.Витебск,
Беларус, притежаваща паспорт № 37703817, изд. на 11.07.2023г. от държавата
Израел, град Ашкелон, ул. „*“ №36/10. Протоколът бил преведен на разбираем
за пътничката руски език от младши експерт при ГКПП Аерогара Варна - В.
И.
На основание чл. 41 от ЗАНН с разписка за задържане №24014966/
01.10.2024 г. е задържана недекларираната валута - 12 800 USD (дванадесет
хиляди и осемстотин) щатски долара и 2500 EUR (две хиляди и петстотин)
евро, която е внесена в касата на ТД Митница Варна с приходни касови ордери
за валута №2/01.10.2024 г. и №3/01.10.2024г.
При проверката на пътниците било установено, че всички лица пренасят
парични средства, но само пренасяните от * (И. Ш.) и *v (О. Б. ) подлежат на
деклариране пред митническите органи.
Паричните средства, които не са били декларирани по установения ред
пред митническите органи от И. Ш. в размер на 12 800 USD (дванадесет
хиляди и осемстотин ) щатски долара и 2500 EUR ( две хиляди и петстотин)
евро били с равностойност, преизчислена в български лева по курс на
Българска народна банка за митнически цели ( 1 USD = 1,75821лв.) и (1
EUR =1,95583лв.) към датата на извършване на нарушението - 01.10.2024г.,
възлизаща на основание чл.12, ал.2 от ВЗ на 27394,66 лева. Общата им
стойност превишавала лимита за пренасяне през границата на страната от
трета страна на валута без деклариране - 10 000 (десет хиляди) евро.
Св. А. приела, че е налице нарушение на чл. 10а, ал. 2 ВЗ, поради което
на основание чл. 18, ал. 2 ВЗ съставила АУАН срещу жалбоподателката.
Актът бил преведен на разбираем за лицето руски език от В. И. - младши
експерт при ГКПП Аерогара Варна в деня на съставянето му и бил предявен
на * (И. Ш.) да го подпише. Тя е вписала в акта, че разбира съдържанието му,
но не е съгласна с него и отказала да го подпише, в качеството на нарушител,
което било удостоверено, на основание чл.43, ал.2 от ЗАНН чрез подписа на
свидетелката В. И.
След съставяне на акта до директора на ТД Митница Варна с вх.№32-
1036060/10.10.2024г. е постъпило Заявление от от адв. В. С. - пълномощник на
И. Ш. и О. Б. – съпруг на жалбоподателката. В заявлението жалбоподателката
и съпругът й посочили адрес за кореспонденция. Приложили се изявленията
3
на други трима граждани на Израел, които пътували заедно тях, а именно: А.
Г., Г. Г. и В. Отправено било искане за връщане на задържаната сума по
приложената банкова сметка на името на О.Б.. В заявленията на трите лица –
придружители се твърдяло, че в деня на проверката, след като са попитани от
проверяващите митнически служители за притежаваните от тях парични
средства са отговорили, че всичките им пари се намират в И. Ш. и О. Б., а
парите са били разделени и подписани с бележки за да няма съмнение чии са и
да не се объркат. Административнонаказващият орган разгледал тези
твърдения, както и приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства и като ги приел за неоснователни, издал
обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. Анна
Городетски, св. Ф. И. А. и св. А. Х. Г. и писмени доказателства: заявление от
А.Г., заявление от Г. Г.; заявление от В. Л., протокол за извършена митническа
проверка, разписка приходен касов ордер 9 2 бр., заповед на директора на
Агенция „Митници“, служебна бележка от началник на отдел МРР в ТД
Митница Варна, нареждане за превод на валута, преводно нареждане за
кредитен превод – 2 бр., писмо от Агенция Митници, ТД Митница Варна вх.
№18010/26 02 2025 г. по описа на РС – Варна, както и приложените по опис 36
броя писмени документа, писмо от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт
Мениджмънт“ АД до адв. В. С., с изх.№FR-OКТ-HO-253/24.02.2025 г.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. А. Г., св. Ф. И. А. и св.
А. Х. Г. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат
противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това
съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира посочените писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което
въз основа на тях и свидетелските показания изгради своите фактически
изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
4
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка намира, че АУАН и НП са
изготвени от длъжностни лица със съответната компетентност, но АУАН не е
надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, доколкото отказът на
нарушителката да подпише акта е удостоверен от преводача на акта, а не от
свидетел, който да не притежава друго качество в административно-
наказателното производство. По този начин е нарушено правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, доколкото
в производството е участвал преводач, който едновременно с това е и свидетел
на отказа да подпише съставения АУАН.
Въпреки тези изводи съдът намира, че следва да разгледа
съответствието на обжалваното наказателно постановление с материалния
закон (в този смисъл и решение, постановено по КАНД № 3166/2019 г. по
описа на Административен съд – Варна).
В този смисъл съдът намира, че е налице и материална
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ВЗ пренасянето на парични
средства в размер 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове
или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи при условията и по реда, предвидени в
чл. 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент
и на Съвета от 23 октомври 2018г. относно контрола на паричните средства,
които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО)
№ 1889/2005 (OB, L 284/6 от 12 ноември 2018 г.), наричан по-нататък
"Регламент (ЕС) 2018/1672".
Задължението за деклариране на парични средства, внасяни или
изнасяни от Европейския съюз е нормативно установено в чл. 3, nap. 1 от
Регламент (ЕС) 2018/1672, съгласно който всеки приносител, който носи в себе
си парични средства на стойност 10 000 EUR или повече, декларира тези
парични средства пред компетентните органи на държавата членка, през която
влиза в Съюза или излиза от него, и ги предоставя на тяхно разположение за
контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 10д, ал. 3 от ВЗ в случаите, когато
5
пренасяните през границата на страната парични средства подлежат на
деклариране, но приносителят е преминал през зелен коридор ("нищо за
деклариране") или устно е заявил това при преминаване през митническо
учреждение, в което не се ползват два коридора, това се смята за невярно
декларирана информация“.
Действително по делото е установено и никоя от страните не оспорва
обстоятелството, че жалбоподателката е пренасяла в себе си сумата от 12800
щатски долара и 2500 евро. Въпреки това не се установи същата да е
преминала зеления коридор. Действително и петимата пътници са тръгнали по
зеления коридор, но когато са били върнати, са тръгнали по червения коридор,
като при въпрос на митническите служители към жалбоподателката какви
парични средства има в себе си, тя е отговорила, че има в себе си 12000-13000
(не се уточнява валутата), като в този случай митническите служители е
следвало да предоставят на жалбоподателката и съответната декларация, в
която тя да посочи с точност пренасяната от нея сума. Митническите
служители директно са преминали към съставянето на АУАН, въпреки че
жалбоподателката вече се е намира в червения коридор и е заявила
добросъвестно, че носи повече от допустимата за недеклариране сума. В
случая няма осъществен състав на административно нарушение по чл. 18, ал.
2 ВЗ, като дори съдът намира, че не е налице и опит, който дори и да е бил
осъществен, се явява ненаказуем, каквото е изискването на чл. 9, ал. 2, б. „а“
ЗАНН. Т.е. в случая жалбоподателката като пътник не е преминала изцяло
зеления коридор, без да декларира подлежащата на деклариране и пренасяна
от нея парична сума, за да се приеме, че е налице осъществен състав на
административно нарушение по чл. 18, ал. 2 ВЗ.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния
закон и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
На основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед изхода на
делото на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски.
6
Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил
възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 НПК на претендираното от
въззивната страна адвокатско възнаграждение в размер на 1150 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По арг. от чл. 36 ЗАдв.
минималните размери на адвокатските се определят в наредба на Висшия
адвокатски съвет. В случая минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на 847,89 лв. съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, но поради правна и фактическа сложност на делото претендираното
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.
Възнаграждението следва да бъде платено от Агенция „Митници“ като
юридическото лице, чийто директор е второстепенен разпоредител с бюджет.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2024/200-206/ НП от
20.12.2024 г., издадено от В. Л. К. – с.д. директор на Териториална дирекция
„Митница Варна“ в Агенция „Митници“, с което на I* (И. Ш.), израелска
гражданка, родена на 23.09.1970 г. в град Витебск, Беларус, притежаваща
паспорт № 37703817, изд. на 11.07.2023 г. от държавата Израел, с адрес:
Израел, град Ашкелон, улица „*“ № 36/10, е наложено административно
наказание глоба в размер на 5478,93 лв. (представляваща една пета от
стойността на недекларираните парични средства с равностойност 27394,66
лв.) на основание чл. 18, ал. 2 вр. чл. 10а, ал. 2 от Валутния закон.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ ДА ЗАПЛАТИ на * (И. Ш.),
израелска гражданка, родена на 23.09.1970 г. в град Витебск, Беларус,
притежаваща паспорт № *, изд. на *. от държавата Израел, с адрес: Израел,
град Ашкелон, улица „*“ № 36/10 сумата от 1150,00 лв. (хиляда сто и петдесет
лева), представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за
7
адвокатско възнаграждение, на основание 63д ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8