Р Е Ш
Е Н И Е
№ 97 10.06.2015 г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІII състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар А.А.
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Галина Динкова административно дело № 457 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.215 ал.1 от Закона за
устройство на територията(ЗУТ), чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ж.Х.П., К.Ц.П., Л.Ц.Г. /към
настоящия момент с фамилно име – П., съгласно представено по делото
удостоверение от 20.02.2015г. на Районен съд Стара Загора/ и Р.И.Т.,***, против
Решение № 283/ 28.06.2012г на Общински съвет Стара Загора за одобряване на
Подробен устройствен план - План за регулация и План за застрояване за територията на парк „Бедечка” гр.Стара
Загора, част от кадастрален район 513 и обхващащ квартали с последователни
номера от кв.801-до кв.831, в частта му
относно: УПИ VІ6706, 6711,6713,
6714 , кв.823, УПИ І-6128, УПИ ІІ6190, УПИ ІІІ6197,
всички в кв.829, УПИ ІІ144 в кв. 828 и улица, с искане за обявяване
нищожността на решението в оспорената му част.
В жалбата са изложени доводи за нищожност на
посоченото решение по съображения за постановяването му в грубо противоречие на
материалноправни разпоредби на ЗУТ, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателите твърдят, че са
съсобственици на имот в обхвата на оспорения ПУП, считат, че са негативно
засегнати поради това, че поземления им имот им не бил регулиран като самостоятелен
УПИ, и с плана не им е отреден в собственост равностоен на техния имот
урегулиран такъв. Поддържат, че плана е
изготвен и одобрен в противоречие с императивни нормативни изисквания,
регламентирани в ЗУТ и в Конституцията на РБългария, обуславящи невъзможност
той да породи действие.
С оглед изложените съображения жалбоподателите искат
прогласяване нищожността на Решение № 283 от 28.06.2012г на Общински съвет
Стара Загора, в частта засягаща
местоположението на техния имот, а именно относно: УПИ VІ6706, 6711,6713, 6714 ,
кв.823, УПИ І-6128, УПИ ІІ6190, УПИ ІІІ6197,
всички в кв.829, УПИ ІІ144 в кв. 828 и улица. Претендират и присъждане на направените от
тях съдебни и деловодни разноски.
Ответникът, Общински съвет Стара Загора, с писмено
становище по чл.163 ал.2 АПК на председателя Емил Христов и чрез процесуалния
си представител по делото – юрисконсулт Д.Вълчева, заема становище за недопустимост на
оспорването по съображения, че жалбоподателите не са сред лицата по чл.131 ал.1
и 2 от ЗУТ. Позовава се и на обстоятелството, че оспорващите разполагат с
възможността при условията на чл.135, във връзка с чл.134 ал.2 т.2 от ЗУТ, да
искат проектиране на изменение на влезлия в сила ПУП-ПРЗ с оглед отреждане в
собственост на УПИ, съответстващ на правото им на собственост. Поддържа и
съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение на ОбС
Стара Загора за одобряване на плана, в частта му предмет на делото, не страда
от толкова тежки пороци, които да обуславят нищожността му. Иска от съда да
остави жалбата без разглеждане или да я отхвърли като неоснователна.
Ответникът „СЕНТРЪЛ ПАРК ЗАГОРЕ” АД, гр.София, е
конституиран на основание заявление, подадено своевремено по реда на чл.218,
ал.5, вр.с ал.1 от ЗУТ. Обосновава правния си интерес от участие в
производството с твърдения за принадлежност на УПИ І -6128, кв.829, предмет на
оспорената част от ПУП. Правото си на собственост основава на настъпилото вещно
действие на плана по отношение на ПИ с идентификатор 68850.513.6128, придобит чрез покупка през 2007г. (нотариален акт на л.69 и
скица от СГКК гр.Ст.Загора на л.67 по делото)
Изразява становище за неоснователност на оспорването,
поради което моли жалбата да бъде отхвърлена.
Въз основа на представените и приети по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
От представените по делото документи за плановото
устройство на територията, в която попадат имотите, с които жалбоподателите
обосновават правния си интерес, се
установяват хронологично следните факти и обстоятелства:
По силата на „общ регулационен план”, одобрен
със Заповед №443/28.ІV.1960г. издадена от Заместник председателя на Окръжен
Народен съвет (ОНС) Стара Загора (л.297 том І), територия, обхващаща имоти около река Бедечка е била включена в
регулацията на гр.Стара Загора и обособена в т.нар. кв.”Крайречен”, като с този
план й се дава отреждане за парк „Бедечка”, съгласно приложената графична част
(л.304, том І). По делото няма данни, липсват и твърдения Заповед №443/28.ІV.1960г.
да е била отменена по съдебен ред като незаконосъобразна, съотв. да е обявена
нейната нищожност, поради което същата представлява стабилен административен
акт.
С Решение № 1069
по Протокол № 55 /11.09.2003г на ОбС Стара Загора (л.17, том II), за част от територията на парк „Бедечка”,
конкретно посочена с граници, парковото отреждане се запазва, а за друга част
от територията на парка, също с текстово посочени граници, парковото отреждане
се сочи, че отпада.
С отпадане на отреждането „за парк”, за посочената в решението територия, е
счетено че отпада пречката за провеждане на реституционни процедури по
възстановяване на правоимащите лица на твърдяна от тях собственост върху
съответните земи. Въз основа на посочен
помощен кадастрален план (ПМК), обявен в ДВ бр.5 /18.01.2000г /представен
графично в приложение №2 към СТЕ/ за територията от „парк Бедечка” с отпаднало
парково отреждане съгласно решение №1089/2003 на ОбС Ст.Загора, в производства
по чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж от ППЗСПЗЗ, Общинска служба „земеделие и
гори” гр.Стара Загора е постановявала решения по чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ за
възстановяване на правото на собственост в стари реални граници върху имоти в
посочената урбанизирана територия.
С Решение №
1158 от Протокол № 55/26.05.2011г ОбС Стара Загора одобрява Проект за
актуализация на Общия устройствен план (ОУП) на гр.Стара Загора и крайградските
територии и приложените план-схеми към него, окончателен проект; Директивна план-схема за североизточната
територия на гр.Стара Загора, вкл. за „територията на парк „Бедечка”-вариант 5;
План схема за застрояване извън селищните територии на населените места в
община Стара Загора (л.148, т.ІI).
Със заповед № РД-25-1020 / 07.06.2011г главният
архитект на Община Стара Загора (л.149 том ІI), на основание чл.124 ал.3 и чл.16 от ЗУТ, разрешава
на собственици на възстановени земи да възложат изработване на ПУП-ПРЗ за
територията на парк „Бедечка” по плана на гр.Стара Загора при съобразяване с
параметрите на ОУП за тази територия и др. изрично посочени устройствени параметри и изисквания,
вкл.посочените в техническо задание. Изрично се сочат следните устройствени
параметри относими къвм североизточната територия на гр.Стара Загора,
вкл.територията от парк „Бедечка”: зона Содо,Жм, мин.озеленена площ 40 %,зона
Жм1 —мин.озеленена площ 40 %, за зона Одо-мин.озеленена площ-30%, както и е
указано, че в изпълнение на разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗУТ собствениците
прехвърлят в полза на общината не по-малко от 22 на сто и до 25 на сто от
площта на имотите си, засегнати от предвидените в тази разпоредба мероприятия.
Указано е изработванена схеми: „Транспортно-комуникационна”, „Електрификация”,
„Водоснабдяване и канализация” и др. и съгласуването им.
Изработеният предварителен проект на ПУП - ПРЗ за кв.Бедечка гр. Стара Загора, е внесен в
общината за съгласуване със заявление от 08.08.2011г (л.180 II). Същият
е предварително разгледан от ЕСУТ при
Община Стара Загора и приет с Решение по Протокол №29/10.08.2011 (л.151, том IІ) и с решение по протокол №33/14.09.2011г /л.57 и сл., том IІ).
Отчетено е в мотивите, че проектът е избработен въз основа на влязла в сила
кадастрална карта и одобрена актуализация на ОУП на гр. Стара Загора. Извършен
е оглед на място нанесени са контурите на ценните дървесни видове, отразено е
трасето на ул.”Августа траяна-изток”,
съгласно изготвения работен проект. Проектът съответства на ОУП и е процедиран
по чл.16 от ЗУТ. Изразени са становища, указания и препоръки на архитектите и
др.специалисти.
На 26.09.2011г е било проведено обществено обсъждане
на проекта на ПУП-ПРЗ на „кв.Бедечка”, на
основание чл.128 ал.4 и чл.121 ал.1 от ЗУТ (Протокол на л.170, том IІ).
С Решение по Протокол №35 /06.10.2011г, (л.182, том ІІ) ЕСУТ
при Община Стара Загора е приел окончателен проект на ПУП—ПРЗ за кв.Бедечка
съобщение за което в изпълнение на чл.128 ал.5, вр.с чл.121 ал.2 от ЗУТ било е
публикувано в ДВ бр.89 /11.11.2011г и изпратено до заинтересуваните ведомства
(л.187— л.201, том IІ).
Възраженията са разгледани от ЕСУТ в протокол № 45
/21.12.2011г. (л.265 -278, том IІ). С решение по
протокол №14, т.1.2. от 18.04.2012г на ЕСУТ е приет окончателният проект за ПУП
—ПРЗ за територията на кв.Бедечка гр.Стара Загора, с нанесени корекции по
уважените възражения, като органът е указал прилагане на чл.129 ал.1 от ЗУТ,
т.е. внасянето на проекта за одобряване от ОбС (л.293, т.IІ).
С вх.№ 238 /13.06.2012г кметът е внесъл предложение
до ОбС Стара Загора за одобряване на
ПУП—ПР и ПЗ за територията на парк „Бедечка” гр.Стара Загора, част от к.р.513,
обхващащ квартали с последователни номера от №801 до №831,
с кратко описание на обхвата и съдържанието на този ПУП и хронологията на
процедирането му. Сочи се, че планът обхваща територия в южната част на бившия
парк в североизточната част на гр.Стара Загора, в строителни граници на града.
Обхваща територия на площ около 420 декара, като предвижданията са да живеят
около 1500-3000 души, 17% от територията са предвидени за улици, 20-22 % от
територията е предвидена за озеленяване.
Планът за регулация бил изработен на основание чл.16 ал.1 от ЗУТ с
единен коефициент за редукция 22 %, съобразно одобреното техническо задание,
след извършване на относимите
съгласувателни процедури за всички части от плана.
По това предложение и след обсъждане, е прието
оспореното по делото Решение № 283 от Протокол № 10 /28.06.2012г (л.294, т.IІ), с което
Общински съвет Стара Загора, на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА и чл.129
ал.1 от ЗУТ, с т.1 от решението одобрява подробен устройствен план - План за
регулация и План за застрояване за територията на парк „Бедечка” гр.Стара
Загора, част от кад. район 513 и обхващащ квартали с последователни номера от
кв.801-до кв.831. Със същото решение - т.2, органът „задължава проектанта да преработи ПУП—ПРЗ” в обхвата на УПИ ІІІ за
имот 141, 6710 и УПИ ІV за имот 6710, 6721 кв.831, така че страничната регулационна линия между
посочените имоти да минава по източните фасади на постройките с посочени
идентификатори. За поземлен имот №141 да се обособи УПИ в рамките на
редуцираната площ на имота, запазвайки улица с о.т.8108 и 8109, както и
уличната регулация на ул.”Христина Морфова”. С т.3 от решението, органът
възлага на Кмета на Общината да предприеме всички последващи действия за
продължаване на процедирането на плана в съответствие със ЗУТ. Всички графични части на одобрения с
оспореното решение ПУП- ПРЗ са представени по делото (том IІ).
Представен е регистъра на урегулираните поземлени
имоти с плана, като не е спорно,че в същия не е отразен имот на жалбоподателите
по делото, съответстващ на неурегулирания техен имот.
Оспореното решение №283/28.06.2012г, е прието с
поименно гласуване, като от общо 51 общински съветници, за приемането му са
гласували 42-ма, 1 общински съветник е гласувал
против.
Оспореният по делото ПУП-ПРЗ е обявен чрез обнародване в ДВ, като е публикуван
в бр.75/02.10.2012г, л.189 т.ІІІ. Съгласно констативен акт, подписан от Главния
архитект на община Стара Загора, в законоустановения срок не са били подадени
жалби против Решение № 283/ 28.06.2012г. на ОбС Стара Загора и същото е влязло
в сила на 12.11.2012г. (л.300, т.II по делото).
Жалбоподателите Ж., К. и Л. Пенчеви се легитимират
като наследници на Кольо П. Дончев, съгласно представеното по делото
удостоверение за наследници (лист 16, том I), в полза на които
с Решение № 53097 от 25.05.2004г. на Общинска служба по земеделие и гори
гр.Стара Загора, на основание чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ,
се възстановява в ”съществуващи (възстановими) стари
реални граници” имот № 198, представляващ
нива в строителните граници на гр.Стара Загора, с посочени
граници/съседи, с площ от 2.000 дка. (лист 19 )
Жалбоподателката Р.И.Т. е закупила от Цвятко Колев П.
/поч.на 20.06.2010г/, наследник на Кольо П. Дончев, 500/2000 ид.части от посочения възстановен имот с договор,
обективиран в нот.акт № 123,т.ІV, рег.№ 6378/2004, на л.18 по делото.
Възстановения имот е в обхвата на кадастралната карта
и регистри, одобрени за територията на града със Заповед № РД-18-43 от
25.05.2009г на Изпълнителния директор на АГКК гр.София и представлява имот с
идентификатор 68850.513.6713. По делото е безспорно, че КККР на гр.Стара Загора
е влязла в сила, вкл. в частта на посочения имот. На 06.12.2010г. в режим поддръжка на КККР, е
извършена промяна на данните в КР, като посочения ПИ е записан в собственост на
наследници на Кольо П. Дончев, видно от представеното по делото удостоверение
на началника на СГКК гр.Стара Загора (лист 341,
т.I).
По делото е изпълнена и приета Съдебно техническа
експертиза (л.305 и сл.) от вещо лице „геодезист”, заключението по която, като
компетентно, добросъвестно изготвено, неоспорено от страните и в съответствие с
приетите по делото доказателства, съдът кредитира. Вещото лице проследява хронологично
устройственото планиране на територията, предмет на оспорения по делото ПУП-ПРЗ.
Сочи, че с процесния ПУП, за имот с идентификатор 68850.513.6713 по КККР и
съответно с номер на имота по предходен план 198 (помощния план от 2000г. ) не
е отреден самостоятелен УПИ, в собственост на жалбоподателите.
От изработената от вещото лице комбинирана скица
(приложение №5) се установява, как се
съотнасят кадастралната карта и одобрения ПУП-ПРЗ за тази територия, като е
онагледено териториалното местоположение на имота на жалбоподателите.
Съгласно заключението на вещото лице ПИ
68850.513.6713 териториално обхваща части от УПИ І-6128, УПИ ІІ6190,
УПИ ІІІ6197, всички в кв.829, УПИ ІІ144 в кв. 828 и улица
с посочени осеви точки. В регистъра на собствениците към плана е отразено, че
УПИ VІ6706, 6711,6713, 6714 , кв.823, е образуван на основата на четири
бр. имоти, вкл. част от поземлен имот с идентификатор 68850.513.6713.
С оглед този териториален обхват на евентуалното
засягане, с влязло в сила определение от
14.11.2013г., поправено с определение №11 от 14.01.2014г., на основание чл.218
ал.3 от ЗУТ е определена частта от одобрения ПУП, предмет на оспорване по настоящото
дело.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши проверка на решението на Общински съвет – Стара Загора
досежно наличието на основания за обявяване на неговата нищожност в оспорената
му част, намира за установено следното:
По допустимостта:
Правото на жалба е преобразуващо субективно право, на
което съответства задължението на съда да разгледа и разреши заявения пред него
спор. Кръгът на активно легитимираните (от тук и притежаващи процесуалното
право) да оспорят индивидуалните административни актове, с които се одобряват
или изменят подробни устройствени планове, е изчерпателно определен в
разпоредбите на чл.131 ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Заинтересовани лица по смисъла на
чл.131 ал.1 ЗУТ в производството по одобряване на подробни устройствени планове
и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според
данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния
регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите
имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана (ал.1 на чл.131).
Съгласно чл.3 ал.1 от ЗКИР имотния регистър се състои от партидите на
недвижимите имоти, като в него се вписват изброените в ал.2 актове. Предвид
това, всяко вписано вещно право легитимира собственика като
заинтересувана страна по чл.131 ал.1 от ЗУТ и е налице за него правен интерес
от оспорване на акта за одобряване на ПУП.
Правата, защита на които жалбоподателите в случая
търсят чрез оспорването, се свързват с твърдения за притежание в съсобственост
на ПИ 68850.513.6713, отразен в КККР, включително към 28.06.2012г.- датата на приемане на
оспореното решение. Жалбоподателката Р.И.Т. е закупила идеална част от
въпросния имот от Цвятко Колев П. по силата на договор за покупка, обективиран в нот.акт № 123,т.ІV, рег.№
6378/2004г. на Старозагорски нотариус. Жалбоподателите Ж.Х.П., К.Ц.П.
и Л.Ц.П. се явяват наследници на Кольо П. Дончев, в полза на които с
Решение № 53097 от 25.05.2004г на ОСЗГ-гр.Стара Загора е възстановен в стари
реални граници поземлен имот №198, индивидуализиран и конкретизиран по помощния
кадастрален план на парк „Бедечка”, в частта с отпаднало парково отреждане, и
съответен на имот с идентификатор
68850.513.6713 по КККР. Решение № 53097
от 25.05.2004г на ОСЗГ-гр.Стара Загора има конститутивен ефект по аргумент от
чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж ал.1 т.1 от ППЗСПЗЗ, т.е то, наред с доказателствата
за наследствено правоприемство, легитимира посочените в него правоимащи
лица като собственици на
индивидуализирания по местонахождение, площ и граници(текстово и графично)
земеделски имот. Имотът на
жалбоподателите териториално е в обхвата на процесния ПУП, като съгласно
СТЕ: ПИ 68850.513.6713 териториално
обхваща части от новообразуваните с оспорения план УПИ І-6128, УПИ
ІІ6190, УПИ ІІІ6197, всички в кв.829, УПИ ІІ144 в
кв. 828 и улица, а в регистъра на собствениците към плана е отразено, че УПИ VІ6706,
6711,6713, 6714 , кв.823, е образуван на основата на четири бр. имоти,
вкл. част от поземлен имот с идентификатор 68850.513.6713.
Следователно жалбата против Решение № 283/ 28.06.2012г. на Общински съвет
Стара Загора, в оспорената му част, е процесуално допустима – подадена е срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от надлежно
легитимирани по см. чл.131, ал.1 във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ лица – собственици
на имот – предмет на плана. Оспорването в случая се свързва с искане за
прогласяване нищожността на административен акт и по аргумент от разпоредбата
на чл.149, ал.5 от АПК, подаването на жалбата не е обусловено от преклузивен
срок.
Разгледана
по същество жалбата е и основателна.
В производство, образувано по искане за прогласяване
нищожността на един административен акт, съдебната проверка за
законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи
юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно
предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да
релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата
невалидност. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и
нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните
административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна
практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава
съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги
дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях
правни последици. На първо място такова основание би било издаването на
административния акт от некомпетентен орган т.е в нарушение на нормативно
установените изисквания за материална, териториална или по степен
компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата
от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание
/т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани
в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с
характер на основни правни принципи.
Доколкото
направеното с жалбата искане е за прогласяване нищожността на Решение №283 от
28.06.2012г на Общински съвет Стара Загора в оспорената му част, при
осъществяването на съдебния контрол, следва единствено да бъде преценявано дали
е налице някой от посочените по - горе съществени пороци.
Оспореното решение е прието от материално и
териториално компетентен орган, в съответствие със законово предоставените му
правомощия и при валидно изявена воля. Решенията на общинските съвети
обективират съгласуваната воля на лицата, образуващи състава им като колективен орган, от което следва, че на
първо място, преценката за наличие на валидно волеизявление следва да се
основава на преценката за наличие на
изискуемите кворум и мнозинство при приемане на решението. Изискването за
кворум е обвързано с присъствие на повече
от половината от „общия брой” на съветниците, предвидено в чл.27 ал.2 от ЗМСМА, а за приемане на решение с посочения предмет е необходимо обикновено
мнозинство— повече от половината от присъстващите (чл.27 ал.3, вр.с чл.21 ал.1
т.11 ЗМСМА). В случая тези изисквания са спазени, решение № 283 /28.06.2012г на
ОбС Стара Загора е прието с поименно гласуване, като от общо 51 общински
съветници, на заседанието са присъствали 43-ма, за приемането са гласували с
положителен вот „за” 42-ма общински съветника, 1 общински съветник е
гласувал „против”.
Съгласно разпоредбата на чл.129 ал.1 от ЗУТ, в
редакция към 28.06.2012г (ДВ бр.103 /2005г), подробният устройствен план, с
изключение на плана по чл.128 ал.3 (касаеща проекти на ПУП за част от
населеното място с обхват до един квартал или за поземлени имоти, извън
границите на населеното място), се одобрява с решение на общинския съвет по
доклад на кмета на общината, в едномесечен срок след приемане на проекта за
подробен устройствен план от експертен съвет. В случая, проектът на ПУП на парк
„Бедечка” гр.Стара Загора, част от кадастрален район 513 и обхващащ квартали с
последователни номера от кв.801-до кв.831, с приложени графични части, е бил
приет от ЕСУТ при Община Стара Загора на
18.04.2012г, на 13.06.2012г е внесен за разглеждане в ОбС и на28.06.2012г е
одобрен с оспореното Решение № 283 по Протокол № 10 /28.06.2012г Общински съвет Стара Загора. С оглед обхвата
на разработката - територия от населеното място с обхват над тридесет квартала,
оспореният план е приет от компетентен орган по чл.129 ал.1 от ЗУТ и чл.21 ал.1
т.11 от ЗМСМА, посочени като правни основания за приемането му, в предвидената
форма.
Основателни
са в случая оплакванията на жалбоподателите, обосноваващи твърдението им, че
планът е нищожен, тъй като е одобрен при неспазване на императивното правило,
регламентирано в чл.16, ал.4 от ЗУТ. С оглед вещното действие, присъщо на
плановете по чл.16 ал.1 от ЗУТ и това, че с оспорения план не им се отрежда УПИ,
жалбоподателите правят извод, че планът ги лишава от собствеността им.
Критерият
за нищожност на административния акт при порока материална незаконосъобразност
е налице, когато нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено
съществени изисквания на приложимата норма. Съществените изисквания могат да
бъдат относими както до правното основание за издаване на акта, така и до
съществените елементи или изисквания на същата норма.
Видът на плана е следователно
обуславящ преценката за съобразеност с относимите към него материалноправни
норми. Оспореният план е по вид план за регулация и застрояване (по чл.110 ал.1
т.1 ЗУТ), като регулирането на имотите в териториалния обхват на ПУП в случая е
по правилата на чл.16 ал.1 от ЗУТ, разпоредба, визирана в съпроводителните
документи/техническото задание по чл.125 ЗУТ, протокола от обществено
обсъждане, предложението на вносителя и пр/.
С
плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ се урегулират неурегулирани досега имоти /или такива
с неприложена първа регулация по предходен устройствен план/, при което може да
се отнемат не повече от 25% от площта им за изграждане на обекти на социалната
инфраструктура - публична собственост, озеленени площи, обединени в зелена
система, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. С плана
по чл. 16, ал.1
от ЗУТ се определят само площи за обекти на социалната
инфраструктура - публична общинска собственост. С него не се отреждат, нито се
"предназначават" имоти за обекти на социалната инфраструктура.
Съгласно ал.3 на чл.
16 от ЗУТ със самия план по ал.1 се определят лицето и площта на
новообразуваните урегулирани поземлени имоти, конкретното им предназначение,
характерът и начинът им на застрояване.
В процеса на изработването на този вид план за всеки
собственик на недвижим имот се определя равностоен урегулиран имот, като се
съобразява местоположението на имота в местността, но не и точните му
кадастрални граници. Урегулираният поземлен имот трябва да е с пазарна стойност
не по-малка от пазарната му стойност преди урегулирането (чл.16 ал.4 от ЗУТ) Отстъпените
части от неурегулираните поземлени имоти се придобиват от общината със строго
определено предназначение, което не може да бъде променяно. Тези отстъпени
площи стават собственост на общината с влизане в сила на плана и за тях не се
налага провеждането на отчуждителни процедури по реда на чл. 205 и сл.
от ЗУТ.
Производството по изработването и одобряването на ПУП
по правилата на чл. 16 от ЗУТ
протича в следната последователност: 1) приемане на решение на компетентен
орган за изработване на подробен устройствен план по реда на чл. 16, ал.1
от ЗУТ; 2) изработване на проект за ПУП, с който се определят:
обектите на социалната инфраструктура - публична собственост на общината,
озеленени площи, обединени в зелена система, и на общите мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура; процентът, с който се намалява площта на имотите;
равностоен урегулиран поземлен имот за всеки собственик; 3) приемане на решение
на комисията по чл. 210 от ЗУТ за стойността на имотите преди урегулирането им и на пазарната
стойност на урегулираните поземлени имоти, образувани с проекто-плана; 4)
съобщаване, разглеждане, одобряване и влизане в сила на плана /приложими са
общите правила на ЗУТ/; 5) издаване на заповед на кмета на общината на
основание чл. 16, ал.5
от ЗУТ за точното индивидуализиране на всеки отделен урегулиран
поземлен имот; 6) изпращане на този заповед на Службата по вписванията за
вписване в имотния регистър; 7) изпращане на влезлия в сила план на Агенцията
по геодезия, картография и кадастър за служебно нанасяне в кадастъра /по реда
на чл. 57 и сл.
от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. на МРРБ/.
За
да настъпят вещноправните последици на плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ и
регламентирани в разпоредбата на ал.5 на чл.
16 от ЗУТ трябва да са налице императивните и кумулативни изисквания
по ал.4 на същия член: за всеки собственик на неурегулиран поземлен имот, и
отразен на кадастралната карта по аргумент от чл.16 ал.2 от ЗУТ, да бъде определен съответен урегулиран имот;
урегулираните имоти да са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност
на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ.
Визираните
две императивни предпоставки са най-голямата гаранция за защита правото на
собственост на физическите и юридическите лица. Това е така, защото според Закона за устройство на територията
основно изискване при изработването на подробните устройствени планове е да се
съблюдават имотните граници и промяната им да се извършва само със съгласие на
пряко заинтересованите собственици. Изключение от този принцип е въведено
единствено с плана по чл. 16, ал.1
от ЗУТ. Присъщото на този план вещно действие, което каза се, настъпва автоматично с влизането му
в сила и независимо от волята на отделните лица - собственици, се следва
единствено ако планът отговаря на съществените изисквания към съдържанието му,
предвидени в чл.16 ал.4 от ЗУТ. В
случая се касае за територия с неурегулирани дотогава поземлени имоти, като с
оспорения план те се урегулират за първи път.
По делото не е спорно, че в обхвата на плана е част от територията на
бившия парк „Бедечка” в строителните граници на града, като имотите в нея са отразени
на помощен кадастрален план, изготвен през 2000г. за нуждите на реституционни
производства, но границите им не са били регулирани.
Жалбоподателите,
се легитимират като собственици на неурегулиран ПИ в обхвата на плана, тъй като
към 28.06.2012г поземлен имот №198 по помощния кадастрален план е отразен в КК
с идентификатор 68850.513.6713 и като собственик на имота в КР е записан
наследодателя на първите трима жалбоподатели Кольо П. Дончев. Т.е. поземленият
имот на жалбоподателите е бил отразен на актуална към датата на приемане на процесния
ПУП кадастрална основа /КК, одобрена със Заповед № РД-18-43 от 25.05.2009г./,
която е следвало по аргумент от чл.16 ал.2 от ЗУТ, но не е била съобразена от
административния орган при изготвянето и одобряването на оспорения план. В случай, че имотът съществува като
самостоятелен обект на кадастралната основа, то същият следва задължително
да бъде включен в обхвата на одобрения
по правилата на чл.16 ал.1 от ЗУТ подробен устройствен план като самостоятелен
УПИ, който да се определи в собственост на собствениците на неурегулирания ПИ и
при спазване на предвидените правила досежно площта, местонахождението и
стойността му. Влязлата в сила кадастрална карта за тази част от територията е
меродавна за предвижданията на оспорения ПУП, тъй като отразява действителното
право на собственост върху поземлените имоти, в пространствени предели,
определени от границите на имотите, елемент на кадастъра. В случая планът, одобрен с Решение
№283/28.06.2012г в оспорената част не е изготвен на база актуалната кадастрална
карта и следователно същият не е породил предвиденото с ал.5 на чл.16
вещно действие, т.е. не е преобразувал собствеността на Р.Т., Ж., К. и Л.
Пенчеви върху неурегулирания поземлен
имот с идентификатор 68850.513.6713 в собственост върху урегулиран поземлен
имот. На жалбоподателите изобщо не е отреден с плана УПИ, равностоен на
притежавания от тях неурегулиран такъв. Одобряването на оспорения ПУП в
нарушение на чл.16 ал.4 от ЗУТ се явява недопустимо засягане, равностойно на
„отнемане” правото на собственост. Това е така, тъй като с непредоставянето на
„равностоен” по смисъла на чл.16 ал.4 от ЗУТ
имот на правоимащите собственици, същите се явяват лишени от
собствеността си при липса на законово предвидените предпоставки, които допускат
това.
Съгласно
чл.17, ал.1 от Конституцията
на Република България правото на собственост се гарантира и защитава
от закона, а частната собственост е неприкосновена (чл. 17, ал. 3
от Конституцията), като тази неприкосновеност включва пълна
юридическа и фактическа власт върху вещта и забраната други лица да владеят, да
ползват или да се разпореждат с нея без съгласието или въпреки несъгласието на
собственика. Публичните власти /държавни или общински/ следва да зачитат и
гарантира тази неприкосновеност. Единственото изключение от това правило
представлява възможността за принудително отчуждаване на частна собственост,
предвидена в чл. 17, ал. 5
от Конституцията и което е
свързано с даване на предимство на публичния пред частния интерес на
собственика на вещта при спазване на императивно предвидените предпоставки за
реализиране на това право - да става въз основа на закон, само ако нуждите не
могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно
обезщетение.
Разпоредбата
на чл. 16, ал. 1 ЗУТ предвижда особена отчуждителна процедура за обекти - публична
собственост, по отношение на която не са приложими правилата по чл. 205
- чл. 209 ЗУТ.
Плановете, попадащи в приложното поле на чл. 16, ал. 1 ЗУТ имат отчуждително действие по отношение на визираните в
разпоредбата до 25% от площта на урегулираните с тях неурегулирани имоти, като
визирания публичен интерес се свързва с определянето като необходими на площи
за изграждане на изброените в чл.16 ал.1 обекти, зелени площи, мрежи и
съоръжения. Отчуждителното действие в полза на общината настъпва едновременно с
влизането в сила на плана (чл. 16, ал. 5 ЗУТ) и едновременно с това собствениците се считат за обезщетени с
получаването, също по силата на плана, на урегулиран поземлен имот, който се
счита за равностоен при условията на чл.210 от ЗУТ.
Изпълнението
на изискването за „предварителност” на обезщетяването, съдебната практика,
вкл.изразена в редица решения на КС, свързва с изискванията: обезщетението да
предхожда прехвърлянето на собствеността и завземането на имота (първо), да е окончателно
по вид и размер (второ) и да е предоставено или платено изцяло, а не отчасти
(трето). В този смисъл са Решение №7 от 2001г., Решение № 6 от 2006г., Решение
№ 6 от 2013г на Конституционния съд.
Предвид
специфичното вещно действие, придадено на плановете по чл.16 ал.1 от ЗУТ,
конституционно предвиденото изискване за предварителност
на обезщетяването в случаите на принудително отчуждаване на собствеността, се явява неизпълнено, когато на собственик на
кадастрално отразен неурегулиран поземлен имот, с подробния устройствен план по
чл.16, ал.1 ЗУТ не се отрежда УПИ или същият не е равностоен.
Следователно надхвърлянето на посочения от законодателя размер на допустимо отнемане /до 25 на сто от
неурегулираните поземлени имоти/ и/или неизпълнението на изискването за
обезщетяване с равностоен урегулиран имот, неизбежно води до нетърпими от
правото последици - пречка планът да породи действие. В случая, нито с
графичната част на оспорения план, нито с регистъра към него, в собственост
на жалбоподателите е бил определен УПИ,
равностоен на техния неурегулиран поземлен имот, попадащ в обхвата на оспорения
план (пи с идентификатор 68850.513.6713 териториално засяга УПИ І-6128,
УПИ ІІ6190, УПИ ІІІ6197, всички в кв.829, УПИ ІІ144 в
кв. 828 и улица). Изложеното обуславя извод, че ПУП в тази част, като приет нарушение на
императивното правило, регламентирано в чл.16, ал.4 от ЗУТ, не може да произведе вещно действие,
т.е.титулярите на право на собственост върху неурегулиран поземлен имот с идентификатор 68850.513.6713 /жалбоподатели
по делото/ не са прехвърлили в полза на общината и за осъществяване на
предвижданията на плана никаква част от притежавания от тях неурегулиран поземлен
имот, нито по силата на плана Община Стара Загора е станала собственик на
площите, предвидени за обществени мероприятия от изброените в ал.1 на чл.16 ЗУТ.
Да
се приеме обратното би било в нарушение както на чл.17
ал.3 и ал. 5 от Конституцията на РБългария, така и в противоречие с §1 от
Допълнителния Протокол към ЕКПЧ, регламентиращ правото на лицата „мирно да се
ползват от своята собственост” („Всяко физическо или юридическо лице има право
мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята
собственост, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в
закона и в общите принципи на международното право. Преходните разпоредби не
накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони,
каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на
собствеността в съотвествие с общия интерес или за осигуряване на плащането на
данъци или други постъпления или глоби.”). Променения устройствен статут на
имота на жалбоподателите, резултат от влизането в сила на оспорения план, в случая се следва не по тяхно желание
(същите не са сред лицата, по чието искане е образувано производството). Регулационната промяна за имот
68850.513.6713, резултат от одобряването на оспорения ПУП, се явява в
противоречие с относимите към този вид план правила, насочени към защита
правата на собствениците. Следователно така установената
регулация негативно влияе на правото на мирно ползване на собствеността по
смисъла на §1 ДП към ЕКПЧОС, тъй като по недопустим начин препятства и
затруднява упражняването на правата на жалбоподателите.
Свободата
на градоустройствената политика на общината е в граници, определени от предвидените в закона
възможности за допустимо ограничаване
правото на собственост на физическите и юридическите лица. В случая нарушаването
на предвидените в ЗУТ правила за изработване и одобряване на ПУП по чл.16, ал.1
и по-конкретно неспазване на императивното изискване по чл.16, ал.4 ЗУТ на
всеки собственик, правоимащ по смисъла на чл.16 ал.4 във връзка с ал.1 и ал.2,
да бъде определен равностоен урегулиран имот /имоти/, несъмнено обуславя
нарушение на изисквания баланс между публичен и частен интерес, т.е. накърнява
основни начала и правни принципи, поради
което следва да се квалифицира като
особено съществено нарушение на материалния закон, имащо за последица
нищожност на одобрения ПУП, в оспорената му част.
В
случая се установява и несъответствие на плана с целта на закона, което
нарушение също обуславя нищожността му. Пряката цел на разпоредените правни
последици в случая се свързва с придобиване от общината на право на собственост
върху урегулиран поземлен имот при липса на законовите предпоставки за това и в
противоречие със законовата цел - устройствено планиране на неурегулирана територия,
във връзка с която е регламентирано упражняването на правомощието по издаване
на акта.
С
оглед на изложеното съдът намира, че доколкото по отношение на Решение № 283/
28.06.2012г. на Общински съвет Стара Загора, в оспорената му част, е установено
наличието на съществени пороци, дисквалифициращи го като валиден
административен акт, същото следва да
бъде обявено за нищожно в частта, с която е одобрен ПУП – ПР и ПЗ за УПИ VІ6706,
6711,6713, 6714 , кв.823, УПИ І-6128, УПИ ІІ6190,
УПИ ІІІ6197, всички в кв.829, УПИ ІІ144 в кв. 828 и улица.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателите за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК Общински
съвет Стара Загора следва да бъде осъден да заплати на Ж.Х.П., К.Ц.П., Л.Ц.П. и
Р.И.Т. сумата от 1310лв., от които 1000лв.- адвокатско възнаграждение, 300лв. –
възнаграждение за вещо лице и 10 лв. - държавна такса.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО по жалба на Ж.Х.П., К.Ц.П., Л.Ц.П. и Р.И.Т., Решение
№ 283/ 28.06.2012г на Общински съвет Стара Загора за одобряване на Подробен
устройствен план - План за регулация и План за застрояване за територията на парк „Бедечка” гр.Стара
Загора, част от кадастрален район 513 и обхващащ квартали с последователни
номера от кв.801-до кв.831, в частта му
относно: УПИ VІ6706, 6711,6713,
6714 , кв.823, УПИ І-6128, УПИ ІІ6190, УПИ ІІІ6197,
всички в кв.829, УПИ ІІ144 в кв. 828 и улица.
ОСЪЖДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ СТАРА ЗАГОРА да заплати на Ж.Х.П. с
ЕГН ********** ***, К.Ц.П. с ЕГН ********** ***, Л.Ц.П. с ЕГН ********** *** и Р.И.Т. с ЕГН **********
***, сумата от 1310 /хиляда триста и десет лева/ лв., представляваща
направените от жалбоподателите разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: