№ 41
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110215781 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ „Мелек Ананова-Мели“, ЕИК
*********, представляван от М.О.А. чрез неговия упълномощен процесуален
представител – адв. Е. Й. от АК-Кюстендил срещу постановление за
маловажен случай № 102/23.09.2022 г., издадено от проф. д-р Владя
Бориславова Борисова – председател на Патентното ведомство на Република
България /ПВРБ/, с което на основание чл. 127, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2
от Закона за марките и географските означения /ЗМГО, обн. в ДВ бр. 98 от
13.12.2019 г., в сила от 17.12.2019 г./ във вр. с чл. 28, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН, обн. в ДВ бр. 92 от
28.11.1969 г./ на едноличния търговец е отправено предупреждение, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, ще му бъде наложена „имуществена санкция“, като
съгласно чл. 127, ал. 5 ЗМГО е постановено отнемане в полза на държавата и
последващо унищожение на вещите, предмет на административно нарушение
– 2 бр. чанти и 1 бр. яке, означени със знаци ADIDAS; 1 бр. чанта, означена
със знак PUMA; 1 чифт дънки и 1 бр. блуза, означени със знаци PHILIPP
PLEIN; 3 броя блузи, означени със знаци TOMMY HILFIGER, както и 1 бр.
1
блуза, означена със знак VERSACE.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на едноличния търговец, както и за некоректно приложение
на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакуваното
постановление за маловажен случай като неправилно и незаконосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, представлява се от адв. И. Д. от АК-Кюстендил, с пълномощно по
делото, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения, като
същият се позовава и на констатираните пороци, обективирани в писмено
становище от 16.02.2024 г., приложено на л. 9-10 от СП. Отправено е искане за
присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.
Христина Белишка, с пълномощно по делото, която пледира за
неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на нарушеното правно
задължение от търговеца, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. В
допълнение са представени и писмени бележки. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и поради различни от претендираните
основания.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
2
Производството пред настоящата инстанция е второ поред, след
като с решение № 184/13.10.2022 г. по КНАХД № 182/2023 г. по описа на
Административен съд-Кюстендил е обезсилено решение от № 215/09.06.2023
г. по НАХД № 1203/2022 г. по описа на РС-Дупница, НО, 4 състав и делото е
изпратено компетентност за разглеждане от Софийски районен съд, съгласно
изискванията на чл. 133, ал. 2 ЗМГО.
На 17.05.2022 г. полицейски служители при РУ-Бобов дол
извършили проверка в търговски обект – магазин за продажба на дрехи втора
употреба, находящ се в гр. Бобов дол, ул. „27-ми октомври“ № 22, стопанисван
от ЕТ „Мелек Ананова-Мели“, ЕИК *********, представляван от М.О.А..
Органите на МВР установили, че се предлагат за продажба следните стоки:
-2 (два) броя чанти и 1 (един) брой яке, означени със знаци ADIDAS;
-1 (един) брой чанта, означена със знак PUMA;
-1 (един) чифт дънки и 1 (един) брой блуза, означена със знаци
PHILIPP PLEIN;
-3 (три) броя блузи, означена със знаци TOMMY HILFIGER;
-1 (един) брой блуза, означена със знак VERSACE.
Относно процесните стоки не били представени документи за техния
произход, нито такива, удостоверяващи съгласието на притежателите на
регистрираните марки или на друго лице, придобило по законен ред правото
да ги използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО.
С протокол от 17.05.2022 г. представляващият ЕТ предала
доброволно вещите на полицейските органи, които ги индивидуализирали
подробно и изготвили фотоснимки на същите.
С постановление от 31.05.2022 г. на прокурор при РП-Кюстендил по
пр. пр. № 1909/2022 г., на основание чл. 213 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, е
постановен отказ за образуване на досъдебно производство, като е
разпоредено преписката да се изпрати по компетентност на Патентното
ведомството с оглед извършването на преценка за осъществен състав на
административно нарушение.
На 25.07.2022 г., въз основа на заповед № З-387-1/18.07.2022 г. на
председателя на Патентното ведомство на Република България, в сградата на
3
посоченото държавно учреждение, находяща се в град София, бул. „Г. М. Д.“
№ 52Б е извършена проверка от Филип Евгени Младенов и Н. С.Б. - експерти
на материалите по пр. пр. № 1909/2022 г. по описа на РП-Кюстендил.
Органите на изпълнителната власт провели сравнителен анализ за
установяване наличието на идентичност или сходство между знаците, открити
при полицейската проверката и регистрираните марки, и на идентичност или
сходство между доброволно предадените съгласно протокол от 17.05.2022 г.
стоки и тези, за които е регистрирана марката, както и дали това би довело до
възникване на вероятност за объркване на потребителите.
Извършен е оглед на веществените доказателства - фотоснимки,
изготвени при проверката от служителите на МВР, като е констатирано, че
стоките са „чанти“ „дънки“ и „блузи“, означени със знаци ADIDAS, PUMA,
PHILIPP PLEIN, TOMMY HILFIGER и VERSACE. Съгласно справка в базата
данни, поддържана от Патентното ведомство на Република България е
изяснено, че са регистрирани следните марки: марка с № 12670 ADIDAS,
словна, регистрирана по национален ред за стоки от клас 18 „чанти“ и 25
„облекло“ на МКСУ, със срок на действие до 22.02.2030 г„ с притежател -
adidas AG, Германия; марка на ЕС с № ********* PUMA, комбинирана,
регистрирана за стоки от клас 18 на МКСУ „чанти“, със срок на действие до
06.02.2024 г., с притежател - PUMA SE, Германия; марка на ЕС с № *********
Philipp Plein, словна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“,
със срок на действие до 06.12.2022 г., с притежател - Plein, Philipp,
Швейцария; марка на ЕС с № ********* TOMMY HILFIGER, словна,
регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до
01.04.2026 г., с притежател на марката - Tommy Hilfiger Licensing B.V.,
Холандия; марка на ЕС с № ********* VERSACE, словна, регистрирана за
стоки от клас 25 на МКСУ „облекло“, със срок на действие до 18.05.2022 г., с
притежател на марката – GIANNI VERSACE S.R.L., Италия.
Въз основа на сравнението на знаците, установени от фотоснимките
и марки с №№ 12670 ADIDAS, ********* PUMA, ********* Philipp Plein,
********* TOMMY HILFIGER и ********* VERSACE, служителите на
Патентното ведомство установили, че е налице фонетична идентичност и
визуално сходство, дължащи се на еднаквото им звучене и близко графично
оформление, което при съпоставянето им в цялост ги определя като сходни.
4
Наред с това достигнали до извод, че доброволно предадените съгласно
протокол от 17.05.2022 г. стоки са „чанти“ „дънки“ и „блузи“, като по своето
естество стоките „дънки“ и „блузи“ се припокриват с общата категория
„облекло“, което обстоятелство ги определя като идентични на същите стоки
от клас 25 на МКСУ, за които са регистрирани марки с №№ 12670 ADIDAS,
********* Philipp Plein, ********* TOMMY HILFIGER и *********
VERSACE, а що се отнася до стоките „чанти“, то те са идентични са стоките
от клас 18 „чанти“, за които са регистрирани марки с №№ 12670 ADIDAS и
********* PUMA.
Отчитайки сходството на използваните знаци с регистрираните
марки с №№ 12670 ADIDAS, ********* PUMA, ********* Philipp Plein,
********* TOMMY HILFIGER и ********* VERSACE, както и
идентичността на означените със знаците стоки спрямо стоките, за които е
регистрирана марката, експертите в Патентното ведомство приели, че
съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на използваните знаци с марки №№ 12670 АDIDAS,
********* PUMA, ********* Philipp Plein, ********* TOMMY HILFIGER и
********* VERSACE. Според тях вероятността за объркване на
потребителите се изразява в погрешната представа, която може да се създаде у
физическите лица относно действителния произход на стоките, а именно, че те
се предлагат за продажба от или със съдействието, или под контрола на
притежателите на регистрираните марки - adidas AG, Германия; PUMA SE,
Германия; Plein, Philipp, Швейцария; Tommy Hilfiger Licensing B.V., Холандия
и GIANNI VERSACE S.R.L., Италия.
С акт за установяване на административно нарушение №
59/25.07.2022 г., съставен от Филип Евгениев Младенов – главен експерт в
Патентно ведомство на Република България и в присъствието Н. С.Б. –
свидетел при установяване на твърдяното нарушение е констатирано, че
жалбоподателят ЕТ „Мелек Ананова-Мели“, ЕИК *********, представляван
от М.О.А. използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 във
вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО, като предлага за продажба в стопанисвания от
него търговски обект, находящ се в гр. Бобов дол, ул. „27-ми октомври“ № 22
стоки, а именно: 2 (два) броя чанти и 1 (един) брой яке, означени със знаци
ADIDAS; 1 (един) брой чанта, означена със знак PUMA; 1 (един) чифт дънки
и 1 (един) брой блуза, означена със знаци PHILIPP PLEIN; 3 (три) броя блузи,
5
означена със знаци TOMMY HILFIGER; 1 (един) брой блуза, означена със
знак VERSACE, сходни на марки с №№ 12670 ADIDAS, ********* PUMA,
********* Philipp Plein, ********* TOMMY HILFIGER и *********
VERSACE, без съгласието на притежателите на марките - adidas AG,
Германия; PUMA SE, Германия; Plein, Philipp, Швейцария; Tommy Hilfiger
Licensing B.V., Холандия и GIANNI VERSACE S.R.L., Италия.
В акта е отразено, че ЕТ нарушил правното си задължение по чл. чл.
127, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО, същият е съставен при условията на
чл. 40, ал. 2 ЗАНН, като препис от него е връчен на представляващия на
26.08.2022 г.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
постановление за маловажен случай № 102/23.09.2022 г. от проф. д-р Владя
Бориславова Борисова – председател на Патентното ведомство на Република
България, с което на основание чл. 127, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО
във вр. с чл. 28, ал. 1 ЗАНН, при цялостно възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, на ЕТ „Мелек Ананова-Мели“, ЕИК *********,
представляван от М.О.А. е отправено предупреждение, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, ще му
бъде наложена „имуществена санкция“, като съгласно чл. 127, ал. 5 ЗМГО е
постановено отнемане в полза на държавата и последващо унищожение на
вещите, предмет на административно нарушение – 2 бр. чанти и 1 бр. яке,
означени със знаци ADIDAS; 1 бр. чанта, означена със знак PUMA; 1 чифт
дънки и 1 бр. блуза, означени със знаци PHILIPP PLEIN; 3 броя блузи,
означени със знаци TOMMY HILFIGER, както и 1 бр. блуза, означена със знак
VERSACE.
Препис от постановлението е връчен на представляващия ЕТ на
31.10.2022 г., видно от инкорпорираната в него разписка, като жалбата,
инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана чрез наказващия орган в законоустановения 14-дневен срок на
02.11.2022 г., видно от пощенското клеймо.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщените по
делото писмени доказателства съдът не констатира протИ.речия с
6
установените в акта фактически положения. В тази връзка, безпредметно се
явява провеждането на непосредствени разпити както на актосъставителя и
свидетеля в акта, имайки предвид, че същите не са очевидци на твърдяното
административно нарушение, така и на полицейските органи, участвали при
самата проверка, доколкото техните констатации са обективирани в протокол,
подписан доброволно от представляващия ЕТ и наред с това са изготвени
фотоснимки на веществените доказателства.
От заключението на изготвената на етапа на съдебното следствие
съдебномаркова експертиза се установява, че между националната
регистрация в България на търговска марка „ADIDAS“ словна, peг. № 12670 и
знаците върху веществените доказателства „раница“ и „яке“, марка на ЕС peг.
№ 12579694 „PUMA“, комбинирана и знака върху веществено доказателство
„чанта“; марка на ЕС peг. № 2966505 „PHILIPP PLEIN“, словна и знака върху
веществени доказателства „дънки“ и „блуза“; марка на ЕС peг. № *********
„ТОMY HILFIGER”, словна и знака върху веществени доказателства „блуза;
марка на ЕС peг. № ********* „VERSACE“, словна и знака върху
вещественото доказателство „блуза“ съществува фонетична идентичност и
висока степен на визуално сходство. Установено е също така, че е налице
идентичност между веществените доказателства по делото и стоките, за които
са регистрирани процесните марки. Изведена е и положителна констатация, че
поради наличието на висока степен на сходство между марките и идентичност
на стоките, съществува вероятност за объркване на потребителите относно
произхода на представените по делото веществени доказателства и
регистрираните марки. Вещото лице е установило също така, че в регистъра
на EUIPO са вписани следните лицензни относно марка на ЕС peг. №
********* „ТОМMY HILFIGER”: 1. Лицензополучател NOVAGRAAF
NEDERLAND B.V.p Hogehilweg 3,1101 СА Amsterdam, NL c дата на вписване
на лицензията 26.02.2007 г., изключителна лицензия, ограничена относно
стоките, неограничена територия, органичена по време; 2. Лицензополучател
PERANI & PARTNERS SPA Piazza Armando Diaz, 7 20123 Milano, IT, c дата на
вписване на лицензията 27.09.2022 г., изключителна лицензия, ограничена
относно стоките, неограничена по територия, неограничена по време.
Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, в рамките на
притежаваните от него научни знания, същата е пълна, ясна и обоснована,
поради което следва да бъде използвана от съда при формиране на
7
вътрешното му убеждение.
От проведеното на 03.06.2024 г. в съдебната фаза действие по
предявяване на веществените доказателства се установява, че същите са
идентични със стоките, описани в констативния протокол от 17.05.2022 г., с
който представляващият ЕТ е предала доброволно вещите на полицейските
органи. Допълнителен аргумент е очертаната насока е и изготвеният от
технически помощник фотоалбум, като от същия е видно, че предявените
стоки напълно съответстват с тези, заснети от органите на МВР.
Този съдебен състав отказва да кредитира с доверие представените
в предходната фаза на процеса от представляващия ЕТ копия на фактури,
доколкото от същите е невъзможно да се установи, че обективират
закупуването на стоките, иззети като веществени доказателства, имайки
предвид липсата на индивидуализация на отделните артикули.
При цялостния анализ на инкорпорирания по делото
доказателствен материал за този съдебен състав не съществува съмнение
относно факта на нарушеното правно задължение, времето, мястото, неговия
механизъм и отговорния правен субект.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
постановлението /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него
постановление за маловажен случай са съставени от длъжностни лица в
8
пределите на тяхната компетентност, имайки предвид приобщените по делото
писмени доказателства, относими към назначаването, съответно
оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и
постановлението за маловажен случай – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5 ЗАНН, респективно
чл. 28, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното постановление, като с изискуемата се от
закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на нарушеното правно задължение и обстоятелствата, при които
същото е намерило проявление в обективната действителност, а това
мотивира извод, че правото на защита на едноличния търговец е гарантирано в
пълна степен.
В контекста на изложеното, не е налице визираното в чл. 36, ал. 2
ЗАНН изключение, имайки предвид, че същото е приложимо единствено в
случаите, при които субект на административнонаказателна отговорност е
физическо лице. Ето защо, правилно началото на
административнонаказателното производство е било поставено с АУАН,
съставен срещу едноличния търговец като самостоятелен субект, носител на
отделни права и задължения. Това от своя страна опровергава възраженията
на адв. Д. за нарушаване на фундаменталния принцип „нон бис ин идем“,
имайки предвид липсата на персонален идентитет между представляващия
ЕТ, чиято наказателна отговорност е била предмет на изследване по
образуваната пр. пр. № 1909/2022 г. по описа на РП-Кюстендил, финализирана
с постановление за отказ от образуване на ДП и самия ЕТ, който е освободен
от административнонаказателна отговорност в хода на настоящото
производство.
Неоснователно е и оплакването на адв. Д., че процедурата по
установяване на административното нарушение е опорочена, тъй не е спазен
предвиденият в чл. 128 и сл. ЗМГО ред. Както беше отбелязано, съгласно чл.
36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателното производство стартира със
съставен АУАН, поради което предходно изготвената документация в хода на
9
проверката поначало е ирелевантна. В тази връзка, специалният закон
регламентира етапите на проверките от служители на Патентното ведомство
единствено с оглед установяване на административни нарушения по чл. 127
ЗМГО, но тези разпоредби са неприложими в случаите на проверки от
правоохранителните и прокурорските органи по ЗМВР и ЗСВ с оглед
установяването на признаци на извършени престъпления от общ характер по
чл. 172б, ал. 1 и ал. 2 НК. При това положение, след като не са констатирани
данни за престъпление, то законосъобразно материалите по преписката са
изпратени на компетентния орган на изпълнителната власт с оглед преценката
за осъществен състав на административно нарушение.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриването на нарушителя, респективно 1-годишен срок от нарушаването
на правното задължение. От своя страна за издаването на обжалваното
постановление за маловажен случай не е предвиден срок, тъй като 6-
месечният такъв е приложим само за наказателни постановления. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1
ЗАНН, досежно законосъобразното иницииране на производството.
Предвид изложеното, АУАН и постановлението за маловажен
случай са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които да обусловят отмяната на атакуваното постановление на
формално основание.
Спрямо жалбоподателя ЕТ „Мелек Ананова-Мели“, на основание
чл. 127, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е
отправено предупреждение, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението, ще му бъде наложена
„имуществена санкция“, като съгласно чл. 127, ал. 5 ЗМГО е постановено
отнемане в полза на държавата и последващо унищожение на вещите, предмет
на административно нарушение – 2 бр. чанти и 1 бр. яке, означени със знаци
ADIDAS; 1 бр. чанта, означена със знак PUMA; 1 чифт дънки и 1 бр. блуза,
означени със знаци PHILIPP PLEIN; 3 броя блузи, означени със знаци
TOMMY HILFIGER, както и 1 бр. блуза, означена със знак VERSACE.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че
10
въззивникът ЕТ „Мелек Ананова-Мели“, ЕИК *********, представляван от
М.О.А. използва в търговската си дейност, като предлага за продажба в
стопанисвания от него търговски обект, находящ се в гр. Бобов дол, ул. „27-ми
октомври“ № 22 стоки, а именно: 2 (два) броя чанти и 1 (един) брой яке,
означени със знаци ADIDAS; 1 (един) брой чанта, означена със знак PUMA; 1
(един) чифт дънки и 1 (един) брой блуза, означена със знаци PHILIPP PLEIN;
3 (три) броя блузи, означена със знаци TOMMY HILFIGER; 1 (един) брой
блуза, означена със знак VERSACE, сходни на марки с №№ 12670 ADIDAS,
********* PUMA, ********* Philipp Plein, ********* TOMMY HILFIGER и
********* VERSACE, без съгласието на притежателите на марките - adidas
AG, Германия; PUMA SE, Германия; Plein, Philipp, Швейцария; Tommy
Hilfiger Licensing B.V., Холандия и GIANNI VERSACE S.R.L., Италия.
Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО използване в търговската дейност е
предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара
или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или представянето на
услуги с този знак. Такъв е и процесният случай, доколкото веществените
доказателства са били изложени за продажба в стопанисвания от ЕТ обект-
магазин и потребителите са разполагали с безпрепятствен достъп до същите.
На следващо място, изяснява се от материалите по делото, че за
процесните стоки липсват документи относно техния произход, нито такива,
удостоверяващи съгласието на притежателите на регистрираните марки или на
друго лице, придобило по законен ред правото да ги използва в търговската
дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО. Българската съдебна практика е
изработила задължително определение, ясно разграничаващо оригиналните
стоки от неоригиналните, фалшифицирани, имитирани стоки. В т. 4 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСТК на
ВКС се заявява, че „оригиналните стоки носят графичното изображение на
знака на регистрираната стока със съгласието на притежателя на правото”. Per
argumentum a contrario, отсъствието на съгласие за използване на знака на
регистрираната марка поставя стоките в категорията на неоригиналните,
фалшифицирани, имитирани стоки. Това от своя страна обуславя и
неприложимост на предвидения в чл. 15, ал. 1 ЗМГО принцип на общностно
изчерпване на правото върху марка, тъй като същият касае единствено
оригинални стоки. В тази връзка, ирелевантно е обстоятелството дали стоките
са втора употреба, тъй като тяхното качество не влияе върху съставомерността
11
на извършеното нарушение. Използването на регистираните знаци без
съгласието на маркопритежателя засяга неговия търговски статус и репутация.
Допълнителен аргумент в очертаната насока е и разпоредбата на чл. 76б, ал. 1,
т. 2 ЗМГО, в която е предвиден презумптивен механизъм за оценка на вредите
при нарушение на правото върху марка, а именно равностойността по цени на
дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките,
предмет на нарушението, без да е необходимо извършването на съпоставка на
качество, цени и други елементи между оригинални и фалшифицирани стоки.
С Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.
на ОСНК на ВКС е прието, че по силата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО притежателят
на изключителното право върху марка може да забрани на трети лица без
негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който 1). е
идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които
марката е регистрирана; 2). поради неговата идентичност или сходство с
марката и идентичността или сходството на стоките или услугите съществува
вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за
свързване на знака с марката; 3). е идентичен или сходен на марката за стоки
или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е
регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията
на Република България и използването без основание на знака би довело до
несправедлИ. облагодетелстване от отличителния характер или известността
на по-ранната марка или би ги увредило. Във всяка от тези три хипотези се
визира използване на знак, различен от регистрираната търговската марка.
Липсата на съгласие на нейния притежател за търговска употреба от трети
лица изключва възможността за появяването й в оригинален вид върху стоки
под техен контрол. Оригиналността на търговската марка е в корелация със
съгласието на нейния титуляр за включването й в търговска дейност по
смисъла на ЗМГО. Тя винаги отпада при неговото отсъствие. Ето защо стоки с
оригинален знак не могат да бъдат предмет на административно нарушение
по чл. 127, ал. 1 ЗМГО.
В посочения тълкувателен акт на висшата съдебна инстанция е
посочено, че хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗМГО е относима към
фалшифицираните стоки, тъй като при тях е налице съчетанието идентичен
знак - идентични стоки, при което вероятността от объркване на
12
потребителите винаги се предполага. При несъществени разлики между
знаците, с които са означени фалшифицираните стоки и регистрираните
такива /различен цветови нюанс, по-голям или по-малък мащаб на
изображението и др./ се касае за идентичен знак - имитация на оригиналния, и
когато той се използва за идентични стоки е налице нарушение именно на чл.
13, ал. 1, т. 1 ЗМГО. Стоките с фалшифицирани търговски марки според
т.14/а/ от Споразумението ТРИПС са „всякакви стоки, включително опаковки,
носещи без разрешение търговска марка, идентична с валидно регистрирана
търговска марка във връзка с тези стоки, или когато не може да бъде
разграничена относно основните им характеристики от подобна търговска
марка, и която вследствие на това нарушава правата на притежателя на
въпросната търговска марка.” Чл.16, т. 1 от същото Споразумение презюмира,
че „в случай на използване на идентичен знак за идентични стоки или услуги
следва да се предполага вероятност от объркване.” По-нататък върховните
съдии поясняват, че цитираните разпоредби допускат, че при стоките с
фалшифицирани марки са възможни варианти на идентичността на знака,
която може да се прояви като силно подобие или като неразграничимо или
трудно разграничимо сходство с основните характеристики на оригинала, като
в тази насока са и разсъжденията, обективирани в т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСТК на ВКС:
„поставеният от трето лице графичен знак върху стоките представлява
копие или имитация на марката, независимо дали изображението е
идентично или сходно на знака, придобил качеството на марка по силата на
регистрация по чл. 10 ЗМГО”.
Отчитайки заключението на изготвената по делото съдебномаркова
експертиза, че между регистрираните търговски марки и знаците, поставени
върху веществените доказателства съществува фонетична идентичност и
висока степен на визуално сходство, както и че е налице идентичност между
веществените доказателства по делото и стоките, за които са регистрирани
процесните марки, то следва да се приеме, че в процесния случай е
осъществена именно хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗМГО. Както уместно
беше отбелязано, разграничението между оригинални и фалшифицирани
стоки е по линията на съгласието на маркопритежателя за използване на
търговската марка за идентични стоки, а не по линия на тъждественост на
неправомерно използваното означение на регистрирания знак. При
13
фалшификатите е нарушена основната функция на марката – да указва
произход. Поставеният върху тях знак не позволява относително
осведоменият и в разумни граници наблюдателен потребител да разбере дали
стоките са с произход от притежателя на марката или свързано с него
предприятие, или произхождат от друго лице. Той е лишен от възможност да
сравни непосредствено и пряко възприемания знак и марката.
Несъществените различия между тях не са в състояние да задействат оценъчен
потенциал, който да протИ.действа на имитативното внушение на
фалшификата, поради което следва да бъдат пренебрегнати. Ето защо, когато
знакът представлява копие или имитация на регистрирана марка и е поставен
върху идентични стоки, вероятността за объркване на потребителя се
предполага без да е необходимо нейното доказване. При втория вариант на
използване на идентичен или сходен знак - този по чл. 13, ал.1, т. 2 ЗМГО,
сходството е различно от копието или имитацията на марката при
фалшифицираните стоки /в този смисъл вж. Тълкувателно решение № 1 от
31.05.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС/.
Допуснатата непрецизност от административните органи при
субсумиране на релевантните факти под разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2
ЗМГО не представлява основание за отмяна на оспореното постановление,
като в случая съдът следва да упражни правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1
ЗАНН, преквалифицирайки нарушението по чл. 127, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал.
1, т. 1 ЗМГО, доколкото се касае за същата неправомерна проява, без
съществено изменение на нейните фактически обстоятелства.
От своя страна наказващият орган правилно се е позовал на
санкционната разпоредба на чл. 127, ал. 1 ЗМГО, предвиждаща отговорност за
лице лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и
2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана
марка, без съгласието на нейния притежател.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя ЕТ е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Законосъобразна е и преценката на наказващия орган, че са налице
предпоставки за третиране на процесния случай като маловажен по смисъла
14
на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т.
д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова
преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” се прави
по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният
нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на
юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при
осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за
неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки
отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране
са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – време, място, обстановка,
механизъм и т.н. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН “маловажен случай” е
този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение
на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата
или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая е констатирана
незначителност на вредните последици, доколкото се касае за 10 броя
артикули и не са установени предходни нарушения на ЗМГО, за които да е
ангажирана имуществената отговорност на въззивника с влязъл в законна сила
санкционен акт. Ето защо, правилно ЕТ е освободен от отговорност и е
отправено предупреждение, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението, ще му бъде наложена
„имуществена санкция“
В съответствие със закона е и императивното приложение на
разпоредбата на чл. 127, ал. 5 ЗМГО от страна на наказващия орган, касателно
постановено отнемане в полза на държавата и последващо унищожение от
органите на МВР на вещите, предмет на административното нарушение – 2
бр. чанти и 1 бр. яке, означени със знаци ADIDAS; 1 бр. чанта, означена със
знак PUMA; 1 чифт дънки и 1 бр. блуза, означени със знаци PHILIPP PLEIN; 3
броя блузи, означени със знаци TOMMY HILFIGER, както и 1 бр. блуза,
15
означена със знак VERSACE.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и издаване на постановлението
за маловажен случай не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
Ето защо, този съдебен състав намира, че атакуваният акт на
председателя на Патентното ведомство следва да бъде изменен, като
единствено се преквалифицира установеното нарушение в такова по чл. 127,
ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗМГО.
Предвид изхода на делото пред районния съд, на основание чл. 84
ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 НПК и съобразно т. 2, б. „а” от Тълкувателно
решение № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС
въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС извършените по
делото разноски за изготвено експертно заключение, явяването на вещото
лице в проведеното на 04.04.2024 г. о.с.з. и изготвения фотоалбум в общ
размер на 950,00 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 НПК ЕТ следва
да се осъди да заплати и сумата от 5,00 лева, представляваща държавна такса
за издаване на изпълнителен лист за събиране на присъдените парични
средства.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва
да се произнесе и по извършените от страните разноски, имайки предвид
отправеното искане в очертаната насока. С оглед изхода на делото, отчитайки
степента на неговата фактическа и правна сложност, обема на
доказателствения материал, множеството възражения в жалбата и
представеното писмено становище от 16.02.2024 г., наложили обсъждането им,
проведените няколко открити съдебни заседания и осъщественото
процесуално представителство на въззиваемата страна пред СРС, НАХД №
1203/2022 г. по описа на РС-Дупница и КНАХД № 182/2023 г. по описа на
Административен съд-Кюстендил, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН
жалбоподателят ЕТ следва да бъде осъден да заплати на Патентното
ведомство на Република България юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от
Наредбата за изплащането на правната помощ/ за всяка от трите съдебни
16
инстанции или сума в общ размер на 450,00 лева.
Веществените доказателства по делото - 2 бр. чанти и 1 бр. яке,
означени със знаци ADIDAS; 1 бр. чанта, означена със знак PUMA; 1 чифт
дънки и 1 бр. блуза, означени със знаци PHILIPP PLEIN; 3 броя блузи,
означени със знаци TOMMY HILFIGER, както и 1 бр. блуза, означена със знак
VERSACE следва да се предат на органите на РУ-Бобов дол с приемно-
предавателен протокол в сградата на СРС, НО след влизане в сила на съдебния
акт и да се унищожат, което обстоятелство да се удостовери с констативен
протокол, като препис от същия да се изпрати на съда за сведение и за
прилагане по делото.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 4
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ постановление за маловажен случай № 102/23.09.2022 г.,
издадено от проф. д-р Владя Бориславова Борисова – председател на
Патентното ведомство на Република България /ПВРБ/, с което на основание
чл. 127, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските
означения /ЗМГО, обн. в ДВ бр. 98 от 13.12.2019 г., в сила от 17.12.2019 г./ във
вр. с чл. 28, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН, обн. в ДВ бр. 92 от 28.11.1969 г./ на ЕТ „Мелек Ананова-Мели“, ЕИК
*********, представляван от М.О.А. е отправено предупреждение, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, ще му бъде наложена „имуществена санкция“, като
съгласно чл. 127, ал. 5 ЗМГО е постановено отнемане в полза на държавата и
последващо унищожение на вещите, предмет на административно нарушение
– 2 бр. чанти и 1 бр. яке, означени със знаци ADIDAS; 1 бр. чанта, означена
със знак PUMA; 1 чифт дънки и 1 бр. блуза, означени със знаци PHILIPP
PLEIN; 3 броя блузи, означени със знаци TOMMY HILFIGER, както и 1 бр.
блуза, означена със знак VERSACE., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
нарушението по чл. 127, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗМГО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 и чл.
17
190, ал. 2 НПК, ЕТ „Мелек Ананова-Мели“, ЕИК *********, представляван от
М.О.А. ДА ЗАПЛАТИ по банковата сметка на Софийски районен съд
извършените по делото разноски в размер на 950,00 /деветстотин и петдесет/
лева, както и сумата от 5,00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен
лист в полза на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН, ЕТ
„Мелек Ананова-Мели“, ЕИК *********, представляван от М.О.А. да заплати
на Патентното ведомство на Република България разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева.
ДА СЕ ПРЕДАДАТ на органите на РУ-Бобов дол с приемно-
предавателен протокол в сградата на СРС, НО веществените доказателства по
делото - 2 бр. чанти и 1 бр. яке, означени със знаци ADIDAS; 1 бр. чанта,
означена със знак PUMA; 1 чифт дънки и 1 бр. блуза, означени със знаци
PHILIPP PLEIN; 3 броя блузи, означени със знаци TOMMY HILFIGER, както
и 1 бр. блуза, означена със знак VERSACE след влизане в сила на съдебния
акт и да се унищожат, което обстоятелство да се удостовери с констативен
протокол, като препис от същия да се изпрати на съда за сведение и за
прилагане по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18