№
/06.08.2020 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ
с-в, в публичното заседание на осми
май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2286 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215
ал.1 от ЗУТ и е образувано по жалби от И.С.В. и от Б.Р.Г. ***, против Заповед №
152/30.05.2019г на Зам.кмета на Община Варна, с която на осн.чл.135 ал.2
вр.чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІІІ-445 (ПИ
10135.3515.445), кв.44 по плана на 16 м.р. – север, гр.Варна.
С жалбата си И.В. чрез
пълномощника си адв.П.Д. ***, твърди незаконосъобразност на оспорения акт като
излага, че първото от обективираните в него правни основания – чл.129 ал.2 от ЗУТ, обосновава компетентността на кмета на общината да издава заповеди за
одобряване на ПУП в определен обхват, а второто – чл.113 ал.1 и ал.2 от ЗУТ,
урежда предпоставките за съставяне на РУП, при което от мотивите на заповедта не е ясно в
какво производство е издадена – в такова по изработване на първи ПУП или в
такова за изменение на действащ ПУП. Твърди, че оспорената заповед не съдържа
фактически основания и е издадена при неизяснена фактическа обстановка; в нея
не се съдържа изрично позоваване на липсата на предходен ПУП за имота и територията,
а в преписката липсва задание, което е задължително в хипотезата на първи ПУП,
и допълнителна информация в съответствие с чл.125 от ЗУТ. С тези съображения
претендира отмяната на оспорения ИАА като незаконосъобразен. В съдебно
заседание, редовно призован, жалб.В. не се явява, не се представлява и не е
ангажирал становище.
С жалбата си Б.Г. твърди на първо
място нищожност на оспорената заповед като издадена от некомпетентен орган –
зам.кмета на Община Варна, понеже съгл.чл.129 ал.2 от ЗУТ заповедите за
одобряване на ПУП-ПРЗ се издават от кмета на Общината, а заместването се
извършва само в случаите, когато лицето – титуляр на правомощията е в обективна
невъзможност да ги изпълнява, и се позовава на ТР № 4/2004г на ОС на ВАС. В
евентуалност твърди незаконосъобразност на оспорената заповед предвид липсата
на основанията по чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ и неспазването на материалноправните
разпоредби за одобряване на ПУП-ПРЗ. В съдебно заседание се представлява от
пълномощника си адв.Д.П. ***, който поддържа изцяло жалбата на изложените в нея
основания, настоява за уважаването й и претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответната страна – Зам.кмета на
Община Варна чрез процесуалния си представител гл.ю.к.И С, с писмени молби
заявява, че оспорва жалбите като неоснователни и недоказани, настоява за
отхвърлянето им и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв. съгл.чл.24 от ЗПП.
Заинтересованите
страни Р.Т.К., Д.Т.К., К.Г.К., Т.К.К., Г.К.К., В.К.П., П.К.В. и И.Н.И. – всички
надлежно уведомени, не се явяват в съдебно заседание, не се представляват и не изразяват
становище по същество на жалбите.
След преценка на събраните в
прозводството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Началото на производството е
поставено със заявление рег.№АУ030046МЛ/28.03.2018г (л.32 по преписката) от
заинтер.страни В.К.П. и П.К.В. в качеството им собственици на ПИ с
идентификатор 10135.3515.445, УПИ ХІІІ -412, кв.44, 16 м.р. на гр.Варна, с
административен адрес ***, въз основа на Договор №13/30.06.1997г за продажба на
държавна земя между Областния управител на Варненска област и К.В.К., и
удостоверение за наследниците на К.В.К. и Н.Д.К.. Двете са поискали от Кмета на район „Младост“ при Община Варна произнасяне по допускане, проучване и
проектиране на изменение на ПУП, и за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ в обхвата
на собствения им имот, на осн.чл.135 ал.3 вр.чл.134
ал.2 т.6 от ЗУТ.
С Решение
по т.14 по Протокол № 13 от заседание на Общинския експертен съвет по
устройство на територията (ОбЕСУТ) при Община Варна, проведено на 03.04.2018г (л.38-43
по преписката), ОбЕСУТ е дал положително становище да бъде разрешено
изготвянето на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ХІІІ-412 (ПИ
10135.3515.445), одобрен със Заповед №Г-34/23.09.1992г на кмета на Община Варна
(л.34-35 по преписката), на осн.чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ, представена скица по
чл.135 ал.2 от ЗУТ (л.37 по преписката), в съответствие с ОУП на Община Варна и
Правилата и нормативи за прилагането му, одобрени със Заповед
№РД-02-14-2200/03.09.2012г на Министъра на РРБ, и „Специфични правила и
нормативи към окончателния проект на ОУП на Община Варна“, одобрени със Заповед
№РД-02-14-2197/03.09.2012г на Министъра на РРБ (л.36 по преписката), при запазване
на ценната едроразмерна растителност, с предложение до компетентния орган да
издаде заповед на осн.чл.135 ал.3 от ЗУТ.
Със
Заповед № 168/26.04.2018г на Главния архитект на Община Варна (л.45 от
преписката), на заявителите е разрешено изработването на проект за изменение на
ПУП – ПРЗ за собствения им имот, одобрен с горецитираната Заповед
№Г-34/23.09.1992г на кмета на Община Варна.
Въз
основа на разрешението е изготвен проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за
посочения имот, с обяснителна записка и графично изображение към него,
представени на кмета на Район „Младост“ в Община Варна със заявление
рег.№АУ059386МЛ/19.06.2018г (л.49 по преписката). С решение по т.16 от Протокол
№24/26.06.2018г на ОбЕСУТ (л.52 по преписката) проектът не е съгласуван поради
това, че не е съобразен с Наредба № 8/2001г за обем и съдържание на
устройствените планове, липсва специализиран кадастър, извадката не е коректна,
и проектът на ПУП-ПРЗ следва да бъде само за УПИ ХІІІ-445. Със заявление
рег.№АУ059386МЛ_002/30.07.2018г пълномощникът на заявителките е внесъл
преработен проект за ПУП-ПРЗ и РУП, съобщен на заинтересованите страни по реда
на чл.128 ал.3 от ЗУТ.
В законоустановения
срок са постъпили две възражения – от настоящите жалбоподатели И.В. и Б.Г., против
проекта за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП, разгледани от ОбЕСУТ на заседание,
проведено на 11.09.2018г. С решение по т.19 по Протокол №32/11.09.2018г (л.82-86
по преписката) ОбЕСУТ не е уважил възраженията, приел е представения проект
ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІІІ-445, и е предложил издаването на заповед по реда на
чл.129 ал.2 от ЗУТ.
След двукратно коригиране на плановете съобразно
забележките на Дирекция „АГУП“ при Община Варна (л.72 и 75 по преписката), с
оспорената понастоящем Заповед № 152/30.05.2019г на Заместник кмета на Община
Варна (л.102 от преписката) на осн.чл.129 ал.2 от ЗУТ, чл.113 от ЗУТ, чл.135
ал.2 от ЗУТ вр.чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІІІ-445 (ПИ 10135.3515.445), кв.44 по плана на 16 м.р. – север,
гр.Варна, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №
Г-34/23.09.1992г на кмета на Община Варна, така, както е показано с черен,
червен, син и зелен цвят в графичната част, представляваща неразделна част към
заповедта (л.103-105 по преписката).
С т.2 от
Заповед №4786/25.11.2015г кметът на Община Варна е делегирал на зам. кмета
Пейчо Пейчев правомощията си да одобрява или да отказва със заповед подробни
устройствени планове и техните изменения съгласно чл.129 ал.2 от ЗУТ. С т.2 от
Заповед №4785/25.11.2015г кметът на Община Варна е делегирал на главния
архитект правомощията си по чл.124а ал.2 и ал.5 от ЗУТ по чл.127 ал.9 от ЗУТ,
по чл.133 от ЗУТ, чл.135 ал.3 и ал.5 от ЗУТ, по чл.150 от ЗУТ (л.85-86 по
делото).
В
хода на съдебното дирене по искане на жалб.Б.Г. е допусната СТЕ, по която
вещото лице арх.В.Т. – И. е депозирало заключение с.д.№4426/27.04.2020г (л.151
по делото). Според отговора по въпрос 1 относно разстоянията на
предвидената с обжалвания ПУП сгР., спрямо страничните регулационни линии на
УПИ са: от северозапад – с УПИ ХІV-413 – калкан с дълбочина 8.0м; от югоизток –
с УПИ ХІІ-411 – калкан с дълбочина 9.60м; към страничните регулационни линии
видно от графичната част на процесния ПУП-ПРЗ и РУП (л.103-105 по преписката) и
таблицата с градоустройствените показатели (л.105) е предвидено свързано
застрояване (на калкан) за целия район още с действащия ЗРП на 16 м.р. – север,
одобрен със Заповед №Г-34/23.09.1992г на кмета на Община Варна (л.105). Спрямо
границата към дъното на УПИ ХІІІ-445 „за жилищно строителство“ – с УПИ VІІ-406,
отстоянието на сгР.та е 6 м, т.е. с 1 м повече от предвиденото с чл.23 ал.1
вр.чл.31 ал.1 от ЗУТ такова от 5 м, съобразно характера на застрояването –
ниско застрояване – с височина до 10м. Относно предвиденото с ПУП разстояние
между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на УПИ – 15м (9м +
6 м), експертът се позовава на чл.32 ал.2 и ал.3 от ЗУТ и сочи, че при кота
корниз 9.30м и минимална височина 2.40м на нежилищен етаж на основното
застрояване в УПИ VІІ-406, изискуемото разстояние е 10.35м, т.е. предвиденото с
оспорения ПУП е с 4.65м повече от допустимото. Относно разстоянието през
улицата между основното застрояване на имота – 9м, вещото лице сочи, че то
представлява сбор от ширината на улицата 6м и оттеглянето на основното
застрояване на 3м навътре от уличната регулация. Предвид фиксирането на първото
ниво откъм улицата като нежилищно, височината на сгР.та се намалява с неговата,
т.е. 10 – 3.10=6.90м, или предвиждането с ПУП е с 2.10м повече от допустимото
съгл.чл.32 ал.1 от ЗУТ. Разпитана в съдебно заседание, на въпрос на ответната
страна арх.Т. пояснява, че нежилищният етаж не следва да бъде съобразяван,
защото не може да бъде засенчен, а и не се взема предвид по отношение на кота
корниз, която е определена по благоустройствени показатели и е 10м за целия
район, т.е. никоя от сградите там не може да бъде с кота корниз по-висока от
10м. В отговор на поставения й въпрос 2 вещото лице сочи, че с
обжалвания ПУП не са допуснати намалени отстояния и няма неспазени такива, като
пояснява, че малкото еднометрово едноетажно петънце в ПУП (л.103 по преписката)
показва затварянето на рампата към подземния паркинг и се счита за допълващо
застрояване, като сочи, че то се намира на разстояние от 2м, т.е. повече от
допустимото от 1.5м по чл.42 ал.3 или ал.4 от ЗУТ. В отговор на въпрос 3
арх.Т. сочи, че с обжалвания ПУП няма допусната промяна на предназначението. С
позоваване на действащия ЗРП, одобрен със Заповед №Г-34/23.09.1992г на кмета на
Община Варна (л.35 по преписката), вещото лице сочи, че районът, включващ
кв.44, е предвиден за жилищно строителство, начин на застрояване – свързано;
застрояването е ниско, обозначено като 2 + М, което приравнено към съвременните
означения е до 10м корниз (чл.23 ал.1 от ЗУТ) – това съответства и на
предвижданията на ОУП на Варна, където районът е обозначен с устройствена зона
Жс – жилищна зона ниско застрояване, а съответствието на показателите по
обжалвания ПУП с тези на ОУП са установими от таблицата на л.105 по преписката.
Съдът
преценява неоспореното от страните заключение на СТЕ като изчерпателно,
компетентно и обективно дадено и изцяло го кредитира.
Горната
фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за
установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка,
тези, приобщени в хода на съдебното дирене и заключението на СТЕ, чийто
съвкупен анализ не налага различни изводи.
При
така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване е индивидуален административен акт –
заповед на Заместник кмета на Община Варна, с която е одобрено изменението на
ПУП-ПРЗ. След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен
контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт съгл.
нормата на чл.168 ал.1
от АПК, съдът проверява на първо място неговата валидност. Оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган – с надлежно делегирани правомощия по силата
на горецитираната заповед на кмета на Община Варна, издадена на осн.§1 т.3 от ДР на ЗУТ, в кръга на неговите правомощия.
Доколкото в случая е налице изрично предвидена от законодателя възможност за
делегиране на правомощия, позоваването на ТР № 4/2004г на ОС на ВАС относно
издадена заповед за заместване на титуляра, е ирелевантно. Заповедта за
одобрение изменението на ПУП-ПРЗ е издадена в съответната писмена форма и
съдържа минимално изискуемите за валидността й реквизити, а при издаването й не
са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би
резултирало в различно по същество произнасяне на административния орган.
В разпоредбата на чл.131 ал.1
от ЗУТ е определен кръгът на заинтересуваните лица в
административното производство по одобряване на устройствени планове и техните
изменения, а именно: това са собствениците и носителите на ограничени вещни
права, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на
ПУП, по смисъла на чл.131 ал.2
от ЗУТ. В настоящия случай с обжалваната заповед се одобрява
изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІІІ – 445 (ПИ 10135.3515.445) в кв.44 по
плана 16-ми м.р. на гр. Варна. От представените по делото доказателства и
приетата по делото СТЕ се установява, че за жалб.И.В. (собственик на съседния ПИ 10135.3515.446) и за жалб.Б.Г. (собственик на съседния ПИ
10135.3515.444) е налице
пряк и личен интерес от оспорване на процесната заповед, в качеството им на
заинтересовани лица - собственици на съседните имоти, включени в свързано
застрояване съобразно предвижданията на одобрения ПУП по см.чл.131 ал.1
във вр.ал.2 т.2
от ЗУТ, като за общия им съседен имот е налице промяна в конфигурацията на
застрояването с изменения ПУП-ПРЗ. Следователно оспорването е инициирано от
субекти с активна процесуална легитимация. Жалбите са подадени в установения от
чл.215 ал.4 от ЗУТ преклузивен срок за обжалване и отговарят
на изискванията на чл.150
и чл.151 от АПК,
приложими по силата на чл.219 от ЗУТ, и като такива са процесуално допустими.
Разгледани по същество жалбите се преценяват като основателни.
С
оспореното изменение на ПУП-ПРЗ се променя конфигурацията на свързаното
застрояване между УПИ ХІV-413 (ПИ 10135.3515.444 на жалб.Б.Г.) и УПИ ХІІІ-412
(ПИ 10135.3515.445 на заинтер.страни В.П. и П.В.) откъм дъното на имотите, като
са предвидени по-голяма дълбочина на сгР.та в УПИ ХІІІ-412 и покриването на
калкана с по-голяма дълбочина на сгР.та, предвидена в УПИ ХІV-413, които сгради
и по действащия ПУП са предвидени в свързано застрояване. Доколкото калканът по
общата регулационна граница между двата ПИ не може да остане непокрит, с
изменението на ПУП-ПРЗ е предвидено изменение и в конфигурацията на сгР.та в
УПИ ХІV-413, собственост на жалб.Б.Г., който е изразил изричното си несъгласие
с това изменение с молба от 30.08.3018г (л.66 по адм. преписка). Същото е
сторил и собственикът на УПИ ХІІ-411 (ПИ 10135.3515.446 – жалб.И.В. (л.67 по
преписката). Нито ЕСУТ при вземането на решението си по техните възражения,
нито издателят на оспорената заповед са съобразили правното значение на така
изразеното несъгласие, а именно – липса на съгласие на всички собственици по
см.чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ. Липсата на положителна императивно изискуема
материално-правна предпоставка за изменение на влезлия в сила ПУП, одобрен със
Заповед № Г-34/23.09.1992г на кмета на Община Варна, квалифицира заповедта за
одобряване на изменението на ПУП-ПРЗ, като незаконосъобразна поради неправилно
приложение на материалния закон по см.чл.146 т.4 от АПК и безалтернативно
налага отмяната й.
При този
изход на делото претенцията на жалб.Б.Г. за присъждане на разноски по
представения списък по чл.80 от ГПК (л.145 по делото) е основателна и следва да
бъде уважена в пълния заявен размер от 810лв. (10лв. ДТ + 200лв. възнаграждение
за вещо лице + 600лв. адвокатско възнаграждение). Възражението за прекомерност
на това възнаграждение е неоснователно с оглед факта, че то е уговорено и
изплатено в специалния минимум по чл.8 ал.2 т.1 (в актуалната й при сключването
на договора редакция ДВ бр.84 от 2016 г.) от
Наредба №1/2004г. Жалб. И.В. не е поискал и не е представил доказателства за
сторени разноски в производството. Претенцията на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Мотивиран
от изложеното и съобразно правомощията си по чл.172 ал.2
пр.4 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Заповед №
152/30.05.2019г на Зам.кмета на Община Варна, с която на осн.чл.135 ал.2
вр.чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІІІ-445 (ПИ
10135.3515.445), кв.44 по плана на 16 м.р. – север, гр.Варна.
ОСЪЖДА Община
Варна да заплати на Б.Р.Г., ЕГН **********,***, сторените в производството
разноски в размер на 810 (осемстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: