№ 747
гр. Пазарджик, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201611 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от СТ. АТ. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „Р.“ № **, против Наказателно постановление № 21-1006-
001831/26.07.2021 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР –
Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, в частта, с която на СТ. АТ. М. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева),
на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление в атакуваната му част.
Формулирано е искане за отмяна на наказателното постановление в
обжалваната му част. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят С.М., редовно призован, се явява
лично и с процесуалния си представител адв. В.Ц.. Поддържа жалбата.
Твърди, че не е знаел, че управлявания от него автомобил е спрян от
движение. Моли за отмяна на наказателното постановление в атакуваната
част. Претендира присъждане на разноски.
1
Въззиваемата страна – ОДМВР - Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“,
редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител в
съдебно заседание. Депозира писмено становище по жалбата, с което моли
жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а наказателно
постановление да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като провери законността на наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, намира, че са налице основания за неговата отмяна в обжалваната част.
Съображенията за това са следните:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 20.06.2021 г., в 10,46 часа, на автомагистрала Тракия км. 69, в посока
гр. С., жалбоподателят СТ. АТ. М. управлявал лек автомобил „Мерцедес Е
220 ЦДИ“, с рег. № *****, собственост на ЕТ „Н.А.М.“, ЕИК *****, който
бил спрян от движение на 16.05.2013 г. по чл. 171, т. 2, буква „и“ от ЗДвП.
Водачът по време на управление на МПС-то бил без обезопасителен колан, с
който МПС-то било оборудвано.
Контролният орган квалифицирал извършеното от жалбоподателя като
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и нарушение по чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП, за което съставил Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 290276/20.06.2021 г. Жалбоподателят подписал АУАН без
възражения. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя на същата дата -
20.06.2021 г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя СТ. АТ. М. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за
извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.
1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.,
за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.
2
4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
11.08.2021 г. Същото е обжалвано само в частта, в която на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за
извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.
1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП, поради което само в тази част е предмет на съдебен
контрол.
В съдебно заседание актосъставителят КР. Г. В. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Сочи, че при
извършената проверка на процесния автомобил, след справка в дежурната
част, установил, че МПС било спряно от движение, поради което на
жалбоподателя бил съставен АУАН. Съдът кредитира показанията на свид.
К.В., тъй като намира същите за достоверни, логични и кореспондиращи с
приетите като писмени доказателства по делото справки за лек автомобил
„Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с рег. № *****, в които е посочено, че въпросното
МПС е спряно от движение на 16.05.2013 г.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание А.Т. М., регистриран като
ЕТ „Н.А.М.“ – търговецът собственик на процесния автомобил твърди, че е
присъствал при въпросната проверка на автомобила, тъй като се возел в него.
Сочи, че непрекъснато използва процесния автомобил и никога не е знаел, че
е спрян от движение. Заявява, че реагирал остро при проверката, когато
контролните органи съобщили, че автомобилът е спрян от движение, тъй като
бил убеден, че МПС-то никога не е спирано от движение. Когато
впоследствие отишъл в КАТ, за да разбере причината за съществуващата
информация, че автомобилът е спрян от движение, му обяснили, че е станала
грешка.
След запознаване с обстоятелствената част на АУАН и НП съдът
намира, че при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП в
атакуваната му част са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, опорочаващи законосъобразността на
административнонаказателната процедура, поради което и възраженията на
жалбоподателя за незаконосъобразност на НП в обжалваната му част се
явяват основателни.
Според настоящия съдебен състав начинът, по който е описано
3
допуснатото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП се намира в съществено
противоречие с изисквания на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно
визираните правни норми задължителен реквизит, както на АУАН, така и на
НП, е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Трайна е съдебната практика в разбирането си, че
нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не
възниква никакво съмнение какви са фактическите параметри на вмененото
нарушение и каква е правната квалификация на същото. В процесния случай
този критерий на яснота не е достигнат. В нарушение на разпоредбата на чл.
42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в обстоятелствената част на НП
и АУАН не са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и на доказателствата, които го
подкрепят – не е посочено с какъв акт лекият автомобил „Мерцедес Е 220
ЦДИ“, с рег. № *****, управляван от жалбоподателя, е бил спрян от
движение. Тази липса на факти от обективната страна на твърдяното за
извършено от страна на жалбоподателя нарушение възпрепятства не само
жалбоподателя, но и съда да направи преценка извършено ли е твърдяното
нарушение.
В тежест на административнонаказващият орган е да докаже, че
вмененото на санкционираното лице нарушение е съставомерно по
възведената правна квалификация. В процесния случай с писмо с вх. №
2188/12.11.2021 г. въззиваемата страна изрично заявява, че не разполага с
информация относно акта, с който на 16.05.2013 г. лек автомобил „Мерцедес
Е 220 ЦДИ“, с рег. № ***** е спрян от движение, поради което не може да
представи негово копие. Едновременно с това сочи, че след извършена
справка е установено, че собственик на лек автомобил „Мерцедес Е 220
ЦДИ“, с рег. № *****, към 16.05.2013 г. е бил „Н.А.М.“, ЕИК *****,
представлявано от А.Т. М., ЕГН **********, на който не са издавани
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171,
т. 2, буква „и“ от ЗДвП, каквато е административнонаказателната практика в
подобни случаи. Липсата на представени доказателства от
административнонаказващия орган за акта, с който процесното МПС е било
спряно от движение на 16.05.2013 г., възпрепятства възможността да се
докаже по несъмнен начин обвинението, доколкото не може да се установи
категорично било ли е в действителност спряно от движение процесното
4
МПС или не, тъй като отразеното в системата АИС – АНД на МВР, че
процесното МПС е спряно от движение, е възможно да се дължи на
техническа грешка, например.
От друга страна, дори и процесният лек автомобил да е бил спрян от
движение, то доколкото по делото липсват данни и доказателства относно
акта, с който това е сторено, както и кога този акт е връчен на собственика на
автомобила, то не се установява по никакъв начин, че жалбоподателят е
знаел, че процесното МПС е било спряно от движение, нито, че е могъл да
предполага, че е било спряно от движение. За да е съставомерно вмененото
административно нарушение, от субективна страна, е необходимо
жалбоподателят да е знаел, че процесното МПС е спряно от движение. Такива
данни не бяха установени, нито от писмените доказателства по делото, нито
от показанията на актосъставителя и тези на свид. А. М., поради което съдът
счита, че не са налице и субективните елементи от състава на вмененото
административно нарушение. Изложеното налага извод, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
незаконосъобразно ангажирана за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от
ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП.
По гореизложените съображения съдът намира, че издаденото НП е
незаконосъобразно в обжалваната му част и като такова следва да бъде
отменено в тази част.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай същият
своевременно е направил искане за присъждане на разноски в настоящото
съдебно производство и е ангажирал доказателства за реалното
извършване на такива. Видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие страните по него са договорили
възнаграждение в размер на 300 лв., което е изцяло заплатено в брой.
Претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в
минималния размер, съгласно чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което няма основание за редуцирането му от съда
в по-нисък размер. В този смисъл релевираното от въззиваемата страна
5
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
неоснователно. Ето защо, така претендираните разноски следва да бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1006-001831/26.07.2021 г.,
издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР – Пазарджик, Сектор
„Пътна полиция“, в частта, с която на СТ. АТ. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ул. „Р.“ № **, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 лв. (сто лева), на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик да заплати на СТ. АТ. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „Р.“ № **, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6