№ 123
гр. Котел, 23.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тодорка Ст. Цончева
при участието на секретаря Нелли Хр. М.
и прокурора А. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Тодорка Ст. Цончева Наказателно
дело от общ характер № 20212210200120 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Районна прокуратура Сливен, ред. призовани, се явява прокурор А.
Д.;
Подсъдимият Е. И. О., ред. призован, явява се;
Защитникът адв. М. Г., ред. призована, явява се;
По даване ход на делото
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Подсъдимият Е. О.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Продължават съдебните прения, започнати на 26.05.2023 г. и
прекъснати, поради не добро здравословно състояние на защитника на
подсъдимия адв. Г..
Прокурорът: Г-жо Председател, нямам какво да добавя към пледоарията
ми от предното съдебно заседание.
Адв. Г.: Г-жо Председател, твърдя несъставомерност на процесното
деяние, поради това, че не е установена концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия. Съображенията ми за това са следните: Приемане на
1
противното становище, а именно, че концентрацията на алкохол в кръвта е
установена по надлежния ред, би означавало да се узакони произволът / да не
се взема пробата по надлежния ред, да се поставят стикери на бурканчетата
кръв, да не се взема необходимото количество кръв, да не се съхранява
правилно/ и въпреки същностното накърняване на правото на за щита на
подсъдимия, да се толерира бездействието или неправомерното действие на
съответните органи. Нарушаването на прогласения в Наредба 1 ред подкрепя
извода за несъставомерност на деянието, в извършването на което
подсъдимият е подведен под наказателна отговорност. Нормата на чл. 6, ал. 2
от Наредба 1 вменява задължение контролния орган в Акта за установяване
на административно нарушение да впише номера на талона за изследване ,
както и аналитичните методи, които са използвани при изследването. В
случая в АУАН№ 610944 е вписан номер на талон за изследване, различено
от издадения талон за изследване с № 0037840, а номера посочен в акта е
00377840. Резултатите от химическото изследване от 19.03.2021г., отразени в
протокол за химическа експертиза № 32от 19.03.2021г., отразява бланкетно
съдържанието на протокол № 29 от 04.03.2021г. и в двата протокола 29 и 32
резултатите са отразени в грубо нарушение на чл. 22, а. 2 от Наредба 1. На
първо място изследването при втория протокол е извършено двадесет и два
дни след вземане на пробата - пробата е взета на 26.01.2021г., изследването е
направено на 19.03.2022г., а пробата е постъпила на 02.03.2021г. При
протокол 29 изследването е направено на 04.03.2021г. – седем дни след
вземане на пробата. И в двата случая в протокола не е отразено изрично
вмененото задължение и не са посочени номерата на стикерите, с които са
запечатана пробите, от което не става ясно каква кръв е изследвана. Не са
посочени аналитичните методи на изследване, не са посочени и получените
от тях резултати. В съдебно заседание вещото лице извършило и двете проби
заявява: „ Не съм извършил втора експертиза, просто съм преписал това,
което см направил първия път“ – долу на ст. 4 от протокол 32 от 17.02.2021г.
Такъв ред на извършване на втора експертиза, а именно да се преписва
резултата от първата, не е изписан в Наредба 1, ако целта е да се преписват
резултати се обезсмисля възлагането на втора експертиза. При пробата
извършена в Медицински факултет на Тракийски университет Стара Загора,
отразена в протокол 23 от 20.05.2021г. е отчетена концентрация на алкохол
1,07%, със забележката, че пробата не отговаря на изискванията на чл. 15, ал.
2
2 от Наредба 1. Количеството алкохол в кръвта се установява, чрез два
равностойни способа - чрез техническо средство и чрез медицински и
лабораторни изследвания. За да се приеме, че деецът е осъществил
престъпление по чл. 343б от НК, трябва по безспорен и категоричен начин да
се констатира, че алкохолната концентрация е установена по надлежния ред,
този ред е предписан в Наредба 1. Деецът е изразил несъгласие с отчетената
концентрация алкохол с техническо средство и доброволно е дал кръв, която
кръв е била поставена в шишенца и е била на разположение единствено и
само на органите на полицията, поради това е и заключението в протокол 32
на Технически университет Стара Загора – „Пробата кръв не отговаря на бл.
15, ал. 2 от Наредба 1“- не може да се вмени във вина на дееца. В резултата на
посочените по горе съображения смятам, че алкохолната концентрация не е
установена по надлежния ред. Законът въвежда два метода за установяването
й, чрез техническо средство и чрез медицинско изследване. С трите
медицински изследвания не можа по надлежен ред да се установи
алкохолната концентрация на дееца, поради опорочаване на правилата
посочени в Наредба № 1 за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта. Установяването на концентрацията алкохол на база само на
техническо средство, а не чрез лабораторни изследвания на кръвта,
представлява недопустимо разширително тълкуване на закона.
Невъзможността да се установи точната алкохолна концентрация по
надлежния ред се дължи на неправомерни действия на лицата, които са взели
пробата, тези които са я съхранявали и тези, които са правили изследването,
отразени в протокол 29 и 32 и 25. За тези действия деецът не може да бъде
отговорен и те не могат да се тълкуват в негова вреда. От казаното по-горе
твърдя, че не са на лице обективните признаци на деянието по чл. 343б, ал. 2
от НК и следва подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
На второ място. За разлика от състава на престъплението по ал. 1 на чл.
343б от НК в чл. 343б, ал. 2 от НК е криминализирано управляването на
моторно превозно средство, след употреба от водача му на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта му над 0,5 промила, но след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, като
по този начин е създаден отделен състав на престъпление. При ал. 1
наказуемо е управляването на моторно превозно средство след употреба на
алкохол, но при установена по надлежния ред концентрация на алкохола в
3
кръвта на дееца над 1,2 промила. От друга страна, макар да наподобява на
повторно извършване на престъплението по ал. 1 се касае за особен вид
„специален рецидив“, който се отличава със следното: а) достатъчно е
установената по надлежния ред концентрация на алкохола в кръвта на дееца
да е над 0,5 промила и б) необходимо е деецът да се счита за осъден с влязла
в сила присъда за деянието по ал. 1. От казаното по-горе стана ясно, че
концентрацията на алкохол в кръвта е установена по надлежния ред.
Престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК не е такова „едно и също“, според
тълкуванието в раздел ІІ, т.1 от ППлВС№ 2/70г. , за каквото е бил осъден
деецът преди това с влязла в сила присъда, както изисква чл. 28, ал. 1 от НК,
което обяснява и защо законодателят не го е квалифицира изрично като
повторно, макар да е предвидена по-сериозна санкция от тази за
престъплението по ал. 1на чл. 343б от НК. Отделно от това, за да се
квалифицира деянието по ла. 2 на чл. 343б от НК, от обективна страна деецът
следва да се счита за осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, т.е. да
не са заличени последиците от това му осъждане, било поради амнистия, а
най-често поради реабилитация (чл. 86-88 от НК). А тъй като не се касае за
повторно извършване на такова престъпление, то не действа разпоредбата на
чл. 30, ал. 1 от НК изключваща реабилитацията в петгодишния срок след
изтърпяване на наказанието за това предишно осъждане. В случая
подсъдимият е бил съден с влязло в сила на 16.04.2014 г. споразумение по
НОХД № 67/2015 г. на РС Котел за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и
му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
изтърпяването на което е отложено за три години изпитателен срок. Това
наказание е изтърпяно на 21.052015 г. след кумулацията му с последващи
присъди. Настоящото деяние е извършено на 26.02.2021г. след изтичане на
петгодишен срок от изтърпяване на присъдата по предходното осъждане по
чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което не следва да се приеме, че е налице
хипотезата на чл. 343б, ал. 2 от НК. Но както посочих по-горе,
концентрацията на алкохол в кръвта не е доказана по надлежния ред, с
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение, а именно
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,21 промила,
установено с протокол № 32от 19.03.2021г.. Поставям под вниманието на
съда, че именно това изследване на кръвта не е правилно, а е преписано и
след този резултат е поискано повторно изследване, възложено на
4
Медицински факултет на Тракийски университет Стара Загора, резултата от
изследването не отразен в протокол 23 от 20.05.2021г. като е отчетена
концентрация на алкохол 1,07%, със забележка, че пробата не отговаря на
изискванията на чл. 15, ал. 2 от Наредба 1, което още веднъж повтарям не
може да се вмени във вина на подсъдимия. От всичко казано по-горе следва,
че наказателното производство трябва да бъде прекратено, тъй като деянието
не съставлява престъпление и молим за оправдателна присъда. В подкрепа на
горе казаното от мен и практиката на ВКС посочвам Решение №
184/08.04.2013г. по НД № 462/2013г. І наказателно отделение на ВКС, с което
е възобновено делото по НОХД 4782/2012г. на РС Бургас, последвано от
протоколно определение 1545/2013г. на РС Бургас.
Съдът дава възможност за лична защита на подсъдимия.
Подсъдимият Е. И. О.: Дадох кръв, за да докажа, че не съм употребил
алкохол, а се оказа, че съм употребил алкохол.
Последна дума на подсъдимия Е. И. О.: Моля за оправдателна присъда.
Моля да бъда оправдан.
Съдът се оттегля на тайно съвещание, след което обяви присъдата си.
Съдът ОБЯВИ присъдата си и разясни на страните правото им на жалба
и протест в 15 дневен срок пред ОС Сливен.
Съдът ОБЯВИ определението си по чл.309 от НПК и разясни на
страните правото им на жалба и протест в 7-дневен срок пред ОС Сливен
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с. з., което приключи в 10:50 ч.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
Секретар: _______________________
5