Решение по дело №16274/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1455
Дата: 25 март 2024 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20221110216274
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1455
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:В. Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Б. П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от В. Н. ЙОРДАНОВА Административно
наказателно дело № 20221110216274 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. П. В. с ЕГН: ********** с адрес /адрес/
чрез адв.Р. П. срещу Наказателно постановление № 12- ДНСК- 93 от
06.11.2019 г., издадено от Заместник- началник на Дирекция за национален
строителен контрол /ДНСК/- гр. София, с което на жалбоподателя, на
основание чл.232, ал.4, т.1, предложение последно във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и
чл.222, ал.1, т.15 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наложена
глоба в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ за нарушение на чл. 163а, ал. 4 от
ЗУТ.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител,
1
който поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на НП, като
претендира присъждането на разноски пред предходните две съдебни
инстанции.

Въззиваемата страна - заместник- началник на Дирекция за национален
строителен контрол /ДНСК/- гр. София, редовно призована, се представлява
от процесуален представител в първото по делото съдебно заседание, който
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
и правна страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 12 от
26.09.2019 г., съставен от М. С. К. на длъжност „старши инспектор“ в отдел
„УТК“ на Гл. дирекция СК при ДНСК е установено, че на 25.03.2019 г.
(датата на заверка на заповедната книга), жалбоподателят В. П. В. с ЕГН:
********** в качеството си на технически ръководител на строеж: „Офис
сграда с магазини, подземен паркинг и помещение за трафопост: I етап —
офис сграда; II етап - колонада от фасадата към бул. „Тодор Александров“ /
архитектурен елемент, съгласно чл.5.1. от Специфични правила и нормативи
за застрояване, приети с Решение № 133 по Протокол № 29/23.02.2017г. на
СОС/. II етап да се изпълни след съгласуване със „Софийска вода“ АД“,
находящ се в УПИ XI-9,10,11,12, кв.225, м.„Западно направление“ по плана
на гр.София, район „Възраждане“- СО, назначен със Заповед №
31/26.02.2019г. на управителя на „В.“ ЕООД, ръководил строителните работи
без да притежава съответната правоспособност, в нарушение на изискванията
на чл.163а, ал.4 от ЗУТ. Жалбоподателят притежавал диплома за завършено
висше образование, издадена от Минно-геоложки университет „Св.Иван
Рилски“ –София, Геологопроучвателен факултет, за образователно-
квалификационна степен „магистър“ по специалността „сондиране и добив на
нефт и газ, със специализация нефтено сондиране и добив на нефт и газ, с
професионална квалификация „инженер по сондиране и добив на нефт и газ“.
2
В акта е отразено, че нарушението е извършено на 25.03.2019 г. в
гр.София, както и че същото е установено в периода от 26.08.2019 г. до
30.08.2019 г. при извършена от служители на ДНСК проверка по Заповед на
Началника на ДНСК, по документи и на място на строеж, за което е съставен
констативен протокол. Отразено е също така, че с действията си жалб.е
осъществил състава на нарушение по чл.232, ал.4, т.1, пр.последно от ЗУТ.
Въз основа на посочения акт е издадено процесното наказателно
постановление № 12- ДНСК- 93 от 06.11.2019 г. на заместник- началник на
Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/- гр. София, с което на
жалбоподателя, на основание чл.232, ал.4, т.1, предложение последно във вр.
с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ е наложена глоба в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ за нарушение
на чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите М. С. К. и Е. Н. А.-Ц., както и от приложените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено
административно наказание, т.е от субект с надлежна процесуална
легитимация, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Поради това съдът намира така
депозираната жалба за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
От датата на извършване на твърдяното нарушение (25.03.2019 г.) до
постановяването на решението от настоящия съдебен състав са изминали
повече от четири години и шест месеца, като изтичането на този срок води до
погасяване на възможността за продължаване на
административнонаказателното производство на основание настъпила
абсолютна давност. Макар и давността да не е изрично предвидена като
основание за прекратяване на административнонаказателното производство,
3
същата съгласно чл. 11 от ЗАНН е приложима, тъй като според посочената
разпоредба за неуредените в закона случаи по отношение на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и др., се прилага
Наказателният кодекс. В този смисъл, процесният административноправен
спор попада в хипотезите на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. ал. 3 от НК.
В действителност към датата на изготвяне на съдебния акт според чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност,
когато не е възбудено в срок от три години, какъвто не е настоящия случай
(след изм. ДВ. бр. 26 от 06.04.2010 г.). От друга страна, съгласно чл. 81, ал. 3
от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Следователно, в
случаите, в които законът предвижда наказание „глоба”, какъвто е настоящия,
възможността дадено лице да бъде санкционирано се изключва с изтичане на
4 години и шест месеца от извършване на деянието. Този срок в настоящият
случай е изтекъл на 25.09.2023 г. В тази връзка, към датата на произнасяне на
настоящата инстанция са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК
за прекратяване на производството по делото, за които съдът следи служебно,
доколкото чл. 11 от ЗАНН по въпросите, касаещи давността, препраща към
НК.
Горното не само не налага обсъждане на нарушението по същество, а
също и преценка на изложените от жалбоподателя възражения по НП,
доколкото същият би бил удовлетворен от правния ефект на решението на
съда.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане от
процесуалния представител на жалбоподателя на основание чл. 63д, ал. 1
ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на
жалбоподателя сумата от 1200 лева, представляваща заплатено от последния
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред две
съдебни инстанции преди настоящото производство, както следва – по НАХД
№ 18721/2019 г., по описа на СРС, НО, 18 състав и по КНАХД № 8967/2022
г., по описа на АССГ, 9 касационен състав, съгласно представено
пълномощно и договор, както и указания на АССГ за произнасяне от
настоящия съдебен състав по въпроса за разноските по реда на чл.226, ал.3 от
4
АПК.

Поради гореизложеното, Софийски районен съд,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12- ДНСК- 93 от 06.11.2019
г., издадено от заместник- началник на Дирекция за национален строителен
контрол /ДНСК/- гр. София, с което на жалбоподателя, на основание чл.232,
ал.4, т.1, предложение последно във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наложена глоба в размер на
5000 лв. /пет хиляди лева/ за нарушение на чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол да заплати на
жалбоподателя В. П. В. с ЕГН: ********** с адрес /адрес/, сумата от 1200,00
/хиляда и двеста/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство пред две съдебни инстанции.

ПРЕКРАТЯВА производството по Н.А.Х.Д. № 16274/2022 г., по
описа на СРС, НО, 101 състав.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на
основанията, посочени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд - София -
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че Решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5