Решение по дело №42/2021 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 260037
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 27 март 2021 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20212180200042
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

№:                                       08.03.2020 год.                           Град Царево

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                             наказателен състав

На втори март                                   две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание, в следния състав:         Председател: Минчо Танев

Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 42 по описа на съда за 2021 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59- чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „Е.Д.“ ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 538095-F567405 от 15.10.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, в ЦУ на НАП, с което на основание  чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на ЕТ „Е.Д.“ ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ.

С жалбата се иска да бъде отменено наказателното постановление като се сочат възражения.

Редовно призован в съдебно заседание жалбоподателя се представлява от упълномощен представител. Пледира се за отмяна на НП, алтернативно, за намаляване на размера на санкцията.

За административнонаказващия орган- ТД на НАП в гр. Бургас се явява упълномощен представител. Иска се потвърждаване на НП.

В хода на съдебното следствие съдът разпита в качеството на свидетел актосъставителя.

Жалбата е подадена от лице посочено в НП като нарушител и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Съдържа изискуемите от закона реквизити и производството пред ЦРС е редовно образувано.

След по отделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото и направената служебна проверка, съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за констатиране на административно нарушение на 31.08.2020 г. за това, че на 18.08.2020 г. при извършена проверка и съставен за това протокол в търговски обект стопанисван от жалбоподателя, е било констатирана касовата наличност и налични парични средства към момента на започване на проверката както следва: разчетна касова наличност – 08,00 лева; фактическа наличност – 115,00 лева и съответно разлика от 107,00 лева.

В ЕКАФП не са били отразени служебно въведени или служебно изведени суми, видно от разпечатан по време на проверката дневен финансов отчет.

Горната фактическа обстановка е отразени в акта за установяване на административно нарушение и правната квалификация на установеното нарушение е по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Съставянето на акта е станало в присъствието на представител на жалбоподателя. АУАН е подписан от актосъставителя и от свидетеля очевидец на нарушението и при съставяната на акта.

Като взел предвид акта, протокола за извършена проверка и приложените към него фискални бонове и другите писмени доказателства административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка е направена същата правна квалификация.

На основание  чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС на търговеца–жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер от 1000,00 лева.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства. Дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начални сума, въвеждане, извеждане на пари в или извън касата) на фискалното устройство се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени".

В настоящия случай няма спор, че е констатирана разлика между касовата наличност и фактическата такава в обекта, стопанисван от дружеството жалбоподател.

Съгласно разпоредбата на  чл. 185, ал. 2 от ЗДДС лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба- за физическо лице, което не е търговец в размер от 300,00 до 1000,00 лева, или имуществена санкция- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000,00 до 10 000,00 лева. Когато нарушението не води до не отразяване на приходи, се налага санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна, поради което наказващият орган е посочил за нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ. В настоящия случай е констатирано, че ЕКАФП има заложени опции "въвеждане" и "извеждане" на сумите, поради което наличната парична сума е следвало да бъде въведена. В този смисъла деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ. Освен изложеното от съществено значение за осъществяване на елементите от обективна страна на  чл. 185, ал. 2 изречение второ от ЗДДС е неизпълнението на задължението към Държавата да е довело до неотразяване на приходи. В изпълнение на санкцията правилно същата е наложена в границите посочени в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, но последната е неправилно определена, следователно неправилно е приложен материалният закон, което е основание за изменяване на наказателното постановление. Принципното правило е, че съдът не може да извършва преквалификация, когато става въпрос за нови или различни признаци от състава на нарушението, каквито в настоящия случай не са налице. Затова, преквалифициране на деянието в конкретната хипотеза не би довело до прилагане на закон за по–тежко наказуемо нарушение и увеличаване на наказанието, което да утежни положението на нарушителя. В случая не е налице процесуална пречка да бъде процедирано по този начин, тъй като не се променят фактите, изложени в АУАН и НП, срещу които се защитава жалбоподателя и правото му на защита не е нарушено. Съгласно чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Според настоящия съдебен състав, за постигане целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на дружеството жалбоподател, следва да бъде определен размер на наложеното наказание в минималния предвиден от законодателя в нормата на  чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, а именно 500,00 лв. който е подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

С оглед на изложеното, обжалваното НП следва да бъде изменено, като да се измени размерът на наложената имуществена санкция от 1000,00 лв. на 500,00 лева /в този смисъл Решение № 1869 от 4.11.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2429/2019 г. и мн. др./.

Мотивиран от гореизложеното на основание чл. 63, ал. 1 предложение трето от ЗАНН, съда

 

 

Р     Е     Ш     И  

 

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 538095-F567405 от 15.10.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, в ЦУ на НАП, с което на основание  чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на ЕТ „Е.Д.“ ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, като вместо това постановява: ИЗМЕНЯ размера на наложената на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция на, като го НАМАЛЯВА от 1000,00 лева на 500,00 лева, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, във връзка с ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА ЕТ „Е.Д.“ ЕИК *********, да заплати на ЦУ на НАП, сумата от 80.00 лева, за юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ :