РЕШЕНИЕ
№ 1423
гр. Варна, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110107605 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, ул. „Ш. П." № 10 против В. ЕВЛ. С., ЕГН **********, адрес: град
София, ж.к. И., бл.54, вх.А, ет.3, ап.11 осъдителен иск с правна квалификация чл. 9 ЗПК във
връзка с чл. 240 ЗЗД с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 400 лева,
представляваща дължима главница по договор за кредит № **********/23.02.2015 г.,
сключен между ответника и „4.“ ЕООД, които вземания са придобити от ищеца по силата на
договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за кредит №
**********/23.02.2015 г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР с „4.“ ЕООД на ответника е
предоставена в заем сумата от 300 лева, чрез паричен превод в „Ю.Б.“ АД на 21.04.2016 г.,
за срок от 30дни като крайната падежна дата е 25.03.2015 г. На 02.03.2015 г. ответницата
подава заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 100 лева като се съгласяват,
че отпускането на допълнителен кредит представлява промяна на съществуващия договор за
кредит като всички параметри по съществуващия договор за кредит остават непроменени, с
изключение на общата сума. На 04.03.2015 г. чрез паричен превод в „Ю. Б.“ АД е
предоставена и допълнителната отпусната сума. Крайната падежна дата остава непроменена
– 25.03.2015 г. Кредитополучателят се е възползвал от правото си да удължи срока за
връщане на кредита, съгласно чл. 11 от Общите условия, поради което е уговорена нова
падежна дата – 07.06.2015 г. С настъпване на падежа, ответникът не подгасява дължимите
суми и изпада в забава, поради което са му изпратени напомнителни писма. Твърди, че
между „4.“ ЕООД и ищеца е сключен договор за цесия от 01.02.2018г., по силата на който
вземанията по договор за кредит са придобити възмездно от ищеца. Ищецът се позовава на
1
учредена му от предходния кредитор /цедент/ представителна власт относно правото да
уведомява длъжника за извършената цесия. Посочва, че изпраща до С. уведомление за
цесията чрез препоръчана писмовна пратка, посредство „Б.п." ЕАД, която е върната с
отметка „непотърсена”. В тази връзка изразява воля за уведомяване на цедирания длъжник с
връчване на препис от исковата молба. Моли за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното от
фактическа страна:
По делото e приет електронен документ, представен на хартиен носител, приет като
писмено доказателство по делото е договор за кредит № **********/23.02.2015 г. със страни
„4.“ ЕООД, ЕИК ********* като кредитодател и В. ЕВЛ. С., ЕГН ********** като
кредитополучател, от който е видно, че е предоставен от страна на кредитодателя кредит в
размер на 300 лева за задоволяване на потребителски нужди. Срокът за погасяване на същия
е един месец и два дни до 25.03.2015 г. Установява се, че страните са уговорили фиксиран
лихвен процент в размер на 40.96% и годишен процент на разходите – 49.6%. Като писмено
доказателство по делото е приет договор за кредит № **********/02.03.2015 г. със страни
„4.“ ЕООД, ЕИК ********* като кредитодател и В. ЕВЛ. С., ЕГН ********** като
кредитополучател, от който е видно, че е предоставен от страна на кредитодателя кредит в
размер на още 100 лева като общият предоставен кредит е в размер на 400 лева за
задоволяване на потребителски нужди. Срокът за погасяване на същия е до 25.03.2015 г.
Установява се, че страните са уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 40.78% и
годишен процент на разходите – 49.6%. Представени и приети по делото са общите условия
на „4.“ ЕООД приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит. В двете
гореописани писмени доказателства е посочено, че предоставените кредитни суми ще се
изплатят по банковата сметка на В. ЕВЛ. С. с IBAN BG31RZBB915510044938332 от
банковата сметка на кредитодателя в Пощенска банка с IBAN BG94BPBI79401076737001.
Приети като писмени доказателства по делото са две банкови извлечения, от които е
видно, че на 23.02.2015 г. по банковата сметка на В. ЕВЛ. С. е преведена сумата от 300 лева
с наредител „4.“ ЕООД и на 04.03.2015 г. е преведена сумата от 100 лева относно с
наредител „4.“ ЕООД и отново чрез банкова сметка с IBAN BG94BPBI79401076737001.
Съгласно приетия като писмено доказателство договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-005/01.02.2018 г. се установява, че същият е сключен между „4.“ ЕООД и „К.Б.“
ЕООД с предмет възмездно прехвърляне срещу възнаграждение портфейл от свои
просрочени и изискуеми вземания, произтичащи от договори за кредит, сключени от
цедента с физически лица, сред които от Приложение № 1 към горепосочения договор
фигурира и В. ЕВЛ. С. във връзка със сключения от нея договор за кредит №
**********/23.02.2015 г., който е в общ размер от 1054.24 лева, от които 400 лева – дължима
главница. Като писмено доказателство е прието потвърждение за прехвърляне на вземания,
от което е видно, че „4.“ ЕООД потвърждава изрично, че вземанията описани в приложение
№ 1 към договора от 01.02.2018 г. са прехвърлени на „Кредитреформ България“ ЕООД.
Прието по делото е и пълномощно, с което „4.“ ЕООД е упълномощило „К.Б.“ ЕООД
да го представлява във връзка с извършване на уведомяване по законовоустановения ред на
длъжниците, съобразно сключения договор от 01.02.2018 г. за прехвърляне на вземания.
По делото е представено уведомително писмо за извършеното прехвърляне на
вземанията, изпратено до В. ЕВЛ. С. от „4.“ ЕООД. Същото не е връчено на ответника.
2
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда
следните правни изводи :
Процесният договор за кредит е сключен от разстояние, като по отношение на същия
намира приложение Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В
разпоредбата на чл.6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Посочено е, че това е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние – едно или повече. Законът изрично регламентира и тежестта на доказване при
тези договори, която е изключително за доставчика, т.е. кредитодателят.
Съгласно чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР доставчикът следва да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от договора. За
доказването на предоставянето на преддоговорна информация, както и за изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 ТЗ, а за електронни изявления –
ЗЕДЕУУ. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизведено. Електронното изявление се счита за подписано при условията на
чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логическа свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство, но законът придава значение на подписан документ на електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис – чл.13, ал.3 ЗЕДЕУУ. Законът обаче
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът придава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението. Възпроизвеждането на
електронния документ на хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно
чл.184, ал.1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като
препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание. В този смисъл – определение № 169/ 06.04.2017 г.,
постановено по ч.т.д. № 672 по описа за 2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 70/ 19.02.2014 г.,
постановено по гр.д. № 868 по описа за 2012 г. на ВКС. В настоящия случай електронните
документи са представени на хартиен носител от страна на ищеца, надлежно заверени по
реда на чл. 183 ГПК и са приети от съда като доказателства. Не е направено искане от страна
на ответника за тяхното представяне на електронен носител, поради което представените
преписи доказват авторството на изявлението и неговото съдържание.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства може да се
направи извода за възникване на облигационна връзка между страните, въз основа на
сключения договор за кредит от 23.02.2015 г., и допълнителното споразумение към него от
02.03.2015 г., въз основа на който е предоставена и допълнително сумата от още 100 лева в
полза на кредитополучателят. Договорът е консенсуален и реален и се счита сключен с
факта на предаване на договорената сума. В настоящият случай ответникът В. ЕВЛ. С. е
получил сумата от 400 лв. както следва на 23.02.2015 г. - 300 лева и на 04.03.2015 г. - 100
лева, който факт се доказва от приетите банкови преводи и не се оспорва от страна на
ответника.
3
С оглед гореизложените мотиви, съдът приема за доказан фактът, че е налице
валидно облигационно правоотношение по процесния договор за кредит и допълнително
споразумение към него с предоставена в заем сума от 400 лв. и срок на връщането й –
25.03.2015 г. С оглед изложените съображения за наличието на годна доказателствена
стойност на представените на хартиен носител електронни документи е установено и
съдържанието на облигационното отношение между страните. От съвкупния анализ на
събраните по делото писмени доказателства и предвид липсата на оспорване от страна на
ответника на изложените факти и обстоятелства се установява, че кредитодателят е изправна
страна по същото. Ответникът /кредитополучател/ не е доказал, че е изпълнил задълженията
си за връщане на предоставената в заем сума, поради което се явява неизправна страна във
възникалото облигационно правоотношение.
В чл. 99, ал.4 от ЗЗД е установено задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането. Същото има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието
на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария
кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез пълномощник,
овластен изрично с това право. В настоящия случай липсва надлежно връчване на
извършеното уведомяване от стария кредитор до длъжника, предвид липсата на връчено
известие, видно от приетите по делото писмени доказателства.
Съобразно разрешението, дадено от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в решение № 123
от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 г. на ІІ т.о. и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/13 г.
на І т.о. уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното съдът приема, че с факта на редовното връчване на препис от
исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното
и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, на
ответника води до извода за надлежно съобщаване за извършената цесия.
С оглед гореизложените мотиви исковата претенция се явява доказана по основание
и размер, поради което подлежи на уважаване.
По отношение на разноските:
Направено е искане единствено от страна на ищеца за присъждане на сторените от
него разноски, обективирано в депозираната искова молба. Сторените в производството
разноски възлизат на 50 лева заплатена държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 25 от Наредба за заплащането на правната
помощ. На основание гореизложените мотиви в тежест на ответницата следва да се
възложат разноски в размер на 150 лева.
4
С оглед горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. ЕВЛ. С., ЕГН **********, адрес: град София, ж.к. И., бл.54, вх.А, ет.3,
ап.11 да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, ул. „Ш. П.“ № 10,
на основание чл. 9 ЗПК във връзка с чл. 240 ЗЗД сумата от 400 лева, представляваща
дължима главница по договор за кредит № **********/23.02.2015 г., сключен между В.
ЕВЛ. С., ЕГН ********** и „4.“ ЕООД, които вземания са придобити от „К.Б.” ЕООД, ЕИК
********* по силата на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 09.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. ЕВЛ. С., ЕГН **********, адрес: град София, ж.к. И., бл.54, вх.А, ет.3,
ап.11 да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, ул. „Ш. П.“ № 10,
на основание чл. 78 ГПК сумата от 150 лева, представляваща сторени в настоящото
производство разноски
УКАЗВА на В. ЕВЛ. С., ЕГН **********, адрес: град София, ж.к. И., бл.54, вх.А,
ет.3, ап.11, че може да заплати присъдените в полза на „К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, ул. „Ш.П.“ № 10, суми по следната банкова сметка –
BG13STSA93000002432519 в „Банка ДСК“ ЕАД
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5