Р Е
Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 27.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно
заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
участието на секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №10121 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
Решение № 328363 от 01.02.2018 г. на СРС, I-во Гражданско отделение, 50-ти
състав постановено по гр.д.№ 21576/2014 г. по описа на СРС, са отхвърлени
предявените от Р.М.С., ЕГН ********** с адрес *** срещу М.П.П., ЕГН **********
и П.И.П. с ЕГН ********** и адрес ***, искове по чл.45 ЗЗД за заплащане на
сумата 4 000.00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
от разпространяването на клеветнически твърдения за ищцата; отхвърлен е като
неоснователен предявеният от Р.М.С., ЕГН ********** е адрес *** срещу П.И.П., ЕГН
********** и адрес *** иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 2 000.00 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие от нанесен на
13.04.2014 г. в село Казичене побой над ищцата, изразяващ се в удари по лицето;
на основание чл.78, ал.3 ГПК, Р.М.С. е осъдена да заплати на М.П.П., сумата
1050.00 лева - разноски по делото.
Срещу постановеното решение, в частта, с
която са отхвърлени предявените искове е подадена въззивна жалба от ищеца, в
която се излага, че решението на СРС е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила. Излага правни и фактически доводи,
че в първоинстанционното производство са установени вредоносното събитие,
настъпилите вреди и причинна връзка. Поради това с постановеното решение съдът
е следвало да уважи претенциите.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемите страни М.П.П. и П.И.П. са депозирали писмен отговор, в който
изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Молят,
постановеното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Излагат
правни и фактически доводи, че чрез събраните в производството доказателства не
е установено настъпване на вредоносното събитие, причинени неимуществени вреди
и причинна връзка.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите
предмет, приема следното:
По подадената въззивна жалба:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и пасивно субективно кумулативно съединени искове по чл.45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца. Изложени са фактически и
правни доводи, че М.П. и П.П. са съседи на ищцата, като живеят в една жилищна
сграда. По твърдение, ответниците са разпространявали за ищцата лъжливи
твърдения, с което са уронили доброто й име и са й причинила душевни страдания.
Невярната информация разпространявана от ответниците е, че ищцата е
алкохоличка, че е убийца и е причинила смъртта на В.С.Ж.. С допълнителна молба
от 10.09.2014 г. ищцата е посочила, че периода на разпространяване на неверните
обстоятелства е от началото на лятото на 2011 г., като действията са продължили
до 22.04.2014 г., когато е подадена исковата молба.
Същевременно са
изложени твърдения, че на 13.04.2014 г. П.П. е нанесъл на ищцата обиди, след
което удари по лицето, вследствие на които удари, ищцата е имала драскотини по
цялото лице. С молба от 13.09.2016 г. се поддържа, че на 13.04.2013 г. е
нанесен побой на ищцата от ответника П., като се уточнява, че инцидентът се е
състоял в дома на ищцата на ул. „*******, представляващ къща от сутерен и първи
етаж. Уточнено е, че ответниците са собственици на сутерена, а първият етаж е
собственост и се ползва от ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му
част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е
и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД съдържа по
императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда
отговорност на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл. 51,
ал. 1 ЗЗД обхваща всички вреди пряка и непосредствена последица от увреждането.
Вреда по смисъла на нормата е всяка неблагоприятна последица за признати и
защитени от закона права и интереси на увредения, които могат да бъдат
имуществени и/или неимуществени. Пораждането на деликтната отговорност по чл.
45 ЗЗД е предпоставено от противоправно деяние-действие и/или бездействие на
извършителя, настъпила вреда и причинно-следствена връзка между деянието и
вредата, подлежащи при условията на главно и пълно доказване от увредения,
претендиращ обезвреда. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на извършителя се
предполага, поради което в негова тежест е оборването на тази презумпция.
В процесния случай
съдът намира, че от събраните в производството доказателства не бяха установени
сочните предпоставки. Предявените искове по чл.45 ЗЗД, като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени. Изводите на първоинстанционният съд, като правилни
и законосъобразни се възприемат от настоящия състав.
Страните не спорят
и се установява от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 09.10.2013 г. на СРП /по пр.пр.№ 21476/2013 г./, жалба до СРП на Валентин
Точев Златанов от 07.03.2014 г., жалба до СРП от 09.05.2014 г. на Валентин
Точев Златанов, М.П.П. и П.И.П., съдебно-медицинско удостоверение № V-118/2014
г. издадено на 14.04.2014 г. от МА София на П.И.П., нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 102, том LLLLХV, дело №
42259/10.12.1947 г., уведомително писмо на СДВР вх.№ 7986/2014 г.,
Постановление на СРП за отказ за образуване на наказателно производство от
20.06.2014 г. /по пр.пр.№ 9270/2014 г. по описа на СРП/, тъжба до СРП от
10.09.2014 г. на М.П.П. и П.И.П., удостоверение на СДВР от 24.03.2017 г. по
преписка рег.№ 3383р-1225/2017 г., че ищцата и ответниците живеят в с.
Казичене, ул. „*******, като ищцата обитава първия етаж на жилището, а
ответниците - сутерена. Чрез посочените събрани от първата инстанция писмени
доказателства се установя, че отношенията между страните са влошени, изострени
и проблемни. В резултат били подавани от ищцата и от ответниците оплаквания и
сигнали до служителите на СДВР и органите на СРП за извършени вредоносни
действия, във връзка с които били образувани преписки. По последните не са
образувани наказателни производства, тъй като не е установено при извършените
проверки осъществен състав на престъпление.
От представената
рецептурна книжка за хронични заболявания и амбулаторен лист №
002702/01.08.2011 г., се установява, че ищцата страда от хипертонична болест на
сърцето и суспектна глаукома.
Чрез приетата в
първата инстанция СМЕ на д-р Ц.Г., чийто изводи настоящият състав кредитира по
реда на чл.202 ГПК се установяват получени травматични увреждания от страна на М.П.П. и П.И.П., като техният
произход не е установен чрез събраните в производството доказателства.
Фактическите
твърдения на ищцата, че ответниците са разпространявали клеветнически твърдения
за ищцата в периода лятото на 2011 г. до 22.04.2014 г., както и че ответникът П.П.
й е нанесъл удари на 13.04.2014 г. са останали недоказани в производството.
По смисъла на чл.
45 от ЗЗД, вреда е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и
интереси на увредения. За да възникне право за обезщетяване на ищеца за
неимуществени вреди следва пълно и главно да е доказано противоправно деяние
(действие или бездействие), извършено виновно от лицето, изпълнител на
действието, причинени от действието вреди и причинно - следствена връзка между
действието и вредите, които се цели да се обезщетят.
С оглед изложеното,
правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е достигнал до изводи за неоснователност
на претенциите за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
посочените вредоносни действия. Подадената въззивна жалба следва да бъде
оставена без уважение.
По
отношение на
разноските:
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците се
следват 500.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280,
ал. 3, т.1 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението Решение № 328363 от 01.02.2018 г. на СРС, I-во Гражданско отделение,
50-ти състав постановено по гр.д.№ 21576/2014 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.З ГПК Р.М.С. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на М.П.П.
с ЕГН ********** и П.И.П. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 500.00 лева -
разноски пред въззивната инстанция.
Решението,
включително и в частта му с характер на определение, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.