Р Е Ш Е Н И
Е № 89
гр.Силистра, 25.09.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на двадесет и шести август през две
хиляди и двадесета година,в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Антония
Стоянова и с участието на прокурор……...,като разгледа докладваното от съдия Славова
адм.дело №146 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на А.М.М. ***, Силистренска област, подадена от представител по пълномощие адв.Б.Д. ***, против Заповед № РД-14-1235/18.06.2020 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.106а ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, по вид „спиране от движение“ за срок от 6 (шест) месеца на лек автомобил от категория М1 с рег. № СС3060АН, собственост на жалбоподателката. Административната принуда е наложена с цел преустановяване на констатирано с АУАН серия А-2019 № 275136 административно нарушение на чл.6 ал.1 ЗАвтП, изразило се в извършване на обществен превоз на четирима пътници до Германия с лек автомобил „Мерцедес Вито“ 115 ЦДИ, без за последния да има издадено заверено копие на лиценз на Общността, а след извършена справка в информационната система на ИААА е било установено,че същият не е включен в списък към издаден Лиценз.
С жалбата се
твърди, че оспорената ЗППАМ е немотивирана,в нарушение на чл.59 ал.2 т.5 АПК,
като акцентът е поставен върху възражение, че не е посочено правно основание за
налагане на атакуваната ПАМ на собственика на автомобила, който не е
извършителят на нарушението, нито е знаел за него.Поддържа се и оплакване за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквито
обаче няма конкретизирани. Доминират възраженията за неправилно приложение на
материалния закон, като се оспорва изобщо извършването на релевираното
нарушение, защото заплащане на превоза, от страна на установените пътници, нямало.
А щом липсва административно нарушение, то без нормативна основа оставала и оспорената
заповед за прилагане на ПАМ за неговото преустановяване, по аргумент от чл.106а
ал.1 ЗАвтП,във връзка с чл.22 ЗАНН,счита жалбоподателката.Твърди се,че водачът
на автомобила, в който е била и неговата майка - собственик на МПС и настоящ
жалбоподател, живее преимуществено в гр.Хамбург, Германия, където и работи, а
курсът с процесния автомобил бил изолиран случай, тъй като обикновено пътувал
със самолет, но след смъртта на баща му и предвид необходимостта на неговото
семейство от по-голям автомобил, решил да го придвижи до Германия и да остане
за ползване там от Г.М. и семейството му. Освен майка му, в колата пътували още
трима души - семейство с малко дете, които се качили от с.Богданци. Същите били
близки на водача и предложили да участват в сумата за горивото, с което се бил съгласил,
несъзнавайки, че върши някакво нарушение. С оглед на тези главни възражения се
поддържа,че принудителното спиране от движение на автомобила, е
незаконосъобразна и непропорционална /арг.чл.6 АПК/ административна мярка,
поради отсъствие и на задължителните мотиви за нейното налагане. Настоява се за
отмяна на оспорената заповед.
Ответникът по жалбата - Директорът на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр.Русе, в препроводително писмо вх. № 702/13.07.20 г.
и писмено становище, постъпило в АС-Силистра с вх. № 738/22.07.20 г., поддържа
неоснователност на оспорването. Счита, че обжалваният акт е издаден от
компетентен административен орган, в предвидената с чл.107 ал.1 ЗАвтП писмена
форма, при отсъствие на процесуални нарушения. Намира заповедта за съответна на
материалния закон и неговата цел, защото нормативно ПАМ е насочена към
средството, с което е извършено нарушението,иманентно съдържащо в състава си
незаконосъобразен обществен превоз. Последното ирелевирало едно от главните
оплаквания в жалбата за липса на нормативно основание за засягане правната
сфера на собственика на МПС, който не е извършил административното нарушение, вкл.
не е знаел за него. Твърди, че с оглед събраните доказателства от длъжностните
лица,е безспорно установено, че пътниците са платили суми от по 100 евро, вкл. оспорващата,
независимо, че е майка на водача на автомобила,което опровергавало довода, че не
била изпълнена легалната дефиниция от §1 т.1 ДР ЗАвтП на понятието „обществен
превоз“, защото нямало заплащане. При отсъствие на каквито и да е други
доказателства,установяващи горния спорен факт, настоява жалбата да бъде
оставена без уважение, а атакуваната ЗППАМ, потвърдена.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.107 ал.2 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП/.
Съдът, като
обсъди изложените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, вкл.
след дадени указания на страните, извършвайки проверката по чл.168 ал. 1 АПК, прие
за установено следното: Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок от връчване на
процесния акт; от лице с правен интерес от оспорването; срещу подлежащ на
съдебен контрол административен акт /чл.107 ал.2 ЗАвтП/; при спазване на
изискванията от чл.150 и чл.151 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1235/18.06.2020 г.,
издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
гр.Русе, с която на основание чл.106а ал.1 т.1 ЗАвтП, е наложена ПАМ по вид
„спиране от движение“ за срок от 6 (шест) месеца на лек автомобил от категория М1 с рег. № СС 3060
АН, собственост на А.М.М.. Административната принуда е приложена чрез отнемане
на 1 (един) брой табела с
регистрационен номер СС3060АН и
отнемане на Свидетелство за регистрация № ********* /л.40/ на лек автомобил
категория М1 със същия рег.номер. Разпоредено е още, в срок до два часа от
фактическото прилагане на ПАМ, собственикът или водачът на автомобила да го
придвижи до определеното за домуването му място. ПАМ е наложена с цел
преустановяване на установено с АУАН серия А-2019 № 275136 административно
нарушение на чл.6 ал.1 ЗАвтП, изразило се в извършване на обществен превоз на
четирима пътници до Германия, с лек автомобил марка „Мерцедес Вито 115 ЦДИ“,
без лиценз за извършване на международен пътнически превоз. Водачът не е
представил заверено копие на Лиценз на Общността, а след извършена справка в
информационната система на ИААА е установено, че процесният автомобил не е
включен в списък към издаден Лиценз.
Видно
от приложения АУАН /л.20/ е, че при извършена проверка на 18.06.20 г. от
ст.инспектор при РД „АА“ - Русе, в района на ГКПП Дунав мост, на изход от
България, с процесния по делото автомобил, е извършван превоз на пътници,
заплатили по 100 евро на водача, който не е представил на контролните органи
заверено копие на лиценз, а автомобилът не е включен в списък към издаден
лиценз за извършване на международен превоз на пътници /л.24/. Взети са писмени
обяснения от тримата пълнолетни пътници, всеки от които е потвърдил изрично, че
е платил по 100 евро на водача, вкл. жалбоподателката, която е негова майка
/л.21/. Другите двама пътници, качили се от с.Богданци, са семейство с малко
дете, за което са платили отделно 50 евро. Декларациите са саморъчно написани
от пътниците и представляват редовно събрани доказателства в производството
пред административния орган, по аргумент от чл.171 ал.1 АПК, поради което имат
сила и следва да бъдат ценени от настоящия съд. Същите не са опровергани, нито
разколебани посредством други доказателствени средства, представени от страните
по делото. Доколкото писмените обяснения са еднопосочни, безпротиворечиви и
логически последователни, настоящият състав ги цени като установяващи с
категоричност факта на заплащане на превозната услуга до Германия. Не е налице
и процесуална необходимост лицата, дали сведения пред органа, да бъдат
изслушвани като свидетели в съдебно заседание. Ето защо, като неоснователно
следва да бъде отклонено главното оплакване на жалбоподателката за отсъствие на
„обществен превоз на пътници“, който по дефиниция се извършва с МПС срещу
заплащане, по аргумент от §1 т.1 и т.3 ДР ЗАвтП.
От
представеното копие на СРМПС, част II, за
процесния „Мерцедес“ се установява, че негов собственик е оспорващата А.М.М. ***.
Водачът на автомобила е Г.Н.М. с ЕГН: *********, живущ на същия адрес, а
съгласно декларацията на жалбоподателката /л.21/, последният е неин син. Без
значение за разрешаването на спора са представените с жалбата доказателства
удостоверяващи, че живее трайно в Германия, гр.Хамбург и работи в „Почистване
на сгради „Йозер“ ГмбХ, защото те не могат да променят извода за вида и
характера на извършвания превоз и изискванията на ЗАвтП за неговото осъществяване.
Въпреки ирелевантността на твърдението, че жалбоподателката, като майка на
водача, извършил нарушението на чл.6 ал.1 ЗАвтП, не знаела, че е нужен
процесният лиценз на Общността, за да е допустимо осъществяването на
международен превоз на пътници, достатъчен е фактът, че тя е пътувала в
автомобила и не може да избегне, като негов собственик, последиците от
наложената административна принуда. Още повече, че целта на последната е да се
преустанови използването на конкретното МПС, за което няма издаден лиценз за
извършване на релевирания международен превоз, което сочи, че без правно
значение са обстоятелствата чия собственост е същото, кой е негов водач и др.под.,
защото ПАМ е насочена към средството, а административнонаказателната
отговорност към водача, осъществяващ превоза. В този контекст, за целите на
настоящото произнасяне, следва да бъде отклонено изцяло оплакването за липса на
правно основание за утежняване на положението на собственика на автомобила, щом
не той е извършил съставомерното нарушение. /Вж. Решение № 304/09.01.2020 г., адм.д.
№ 15485/18 г.; Решение № 14927/05.11.19 г., адм.д. № 368/19 г. и мн.др. на ВАС,
VII отделение/.
В оспорения акт ответният орган се е позовал на АУАН, чиято
обстоятелствена част е възпроизвел дословно, вкл. с фактическия състав и
правната квалификация на деянието, попълващо специална хипотеза на чл.106а ал.1
т.1 ЗАвтП, при която се прилага ПАМ от процесната категория. С жалбата се
оспорва и тежестта/пропорционалността на наложената принудителна мярка, в ракурса
на принципа за съразмерност от чл.6 АПК, който довод също следва да преценен
като неоснователен. Това е така, защото приложената разпоредба на чл.106а ал.1
т.1 ЗАвтП е с ясно визиран фактически състав, а вида и срока на ПАМ е конкретно
посочен, в абсолютен размер, което елиминира всякаква възможност за нейното
смекчаване.
При
така установените факти, от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената
заповед разкрива всички белези на индивидуален административен акт съгласно
дефиницията от чл.21 ал.1 АПК. Издадена е от материално, териториално и по
степен компетентен административен орган, видно от Заповед № РД-01-43/23.01.2020
г. /л.18/, издадена на основание чл.107 ал.1 ЗАвтП, делегираща правомощия от процесния
вид на директорите на Регионалните дирекции „Автомобилна администрация“, какъвто
несъмнено е ответният орган, видно от
Заповед № 600/05.02.2020 г. на л.39 от делото, което сочи на липса на
порок по смисъла на чл.146 т.1 АПК. Спазена е и нормираната с чл.59 ал.2 т.4 АПК,
респ. чл.107 ал.1 ЗАвтП, писмена форма, вкл. изискването за постановяване на
мотивиран административен акт, като прилагането на ПАМ в случая е фактически и
правно обосновано. Не се установяват нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са накърнили правната сфера на жалбоподателката. Следователно,
заповедта - предмет на настоящия контрол за законосъобразност, не е засегната
от отменителните основания по чл.146 т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Принудителните административни мерки по чл.106а ал.1 ЗАвтП
се налагат за преустановяване на административните нарушения, изчерпателно
посочени от т.1 до т.6 на същата разпоредба, като очевидно нормативната цел в
случая е постигната. Следователно, оспорената принуда е от вида „преустановяващи
ПАМ“ по смисъла на чл.22 ЗАНН. Същата е приложена съответно на материалния
закон и по реда от чл.106а ал.2 т.1 и ал.3 ЗАвтП. За да е налице хипотезата на
чл.106а ал.1 т.1 ЗАвтП е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки:
извършване на обществен превоз на пътници и за моторното превозно средство, с
което се извършва международния пътнически превоз, да не е издадено заверено
копие от лиценза на Общността. В случая с категоричност са установени и двете
предпоставки, което сочи на правилно приложение на материалния закон. Наложената
ПАМ е съобразена с нормативната регулация от чл.106а ал.1 ЗАвтП и следователно е
в съгласие и с целта на закона, вкл. с чл.22 ЗАНН.
В
обобщение настоящият състав приема, че оспорената заповед е съответна на закона
и установените по делото факти, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр. „посл.“ АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.М. ***, Силистренска област, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1235/18.06.2020
г., издадена от Директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе, с която
на основание чл.106а ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози, е спрян от движение
за срок от 6 (шест) месеца, лек автомобил от категория М1 с
регистрационен номер СС 3060 АН, собственост на жалбоподателката.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 ал.1 АПК.
СЪДИЯ: