№ 10182
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110148296 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.1 и т. 3, предл.1 от
ЗОДОВ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че през
периода 01.02.2020 г. до 05.06.2020 г. е бил привлечен като обвиняем за тежко престъпление
по чл. 195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК, като
за същия период му била наложена мярка „задържане под стража“. Поддържа, че в този
период претърпял неимуществени вреди както в личен, така и в здравословен план- бил
лишен от конституционното му право на свободно придвижване и общуване, право на труд,
нарушено било правото му на лично достойнство, бил бит без основание от полицаите,
осъществили задържането и претърсването на дома му. Стресът от задържането и престоя в
следствения арест, средата и условията там довели до траен душевен тормоз, преживяван и
понастоящем- изпадал в депресия, безсъние, изпитвал психологически стрес от факта, че
лежал 4 месеца в ареста. През този период той и семейството му останали без неговите
доходи от заплата в размер на 615 лв. месечно във фирма ЕТ „фирма“. При изложените
твърдения ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да
му заплати сумата от 15000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и
сумата от 2460 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
неполучено трудово възнаграждение за периода от четири месеца- от 01.02.2020 г. до
05.06.2020 г. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, с който искът се оспорва с
доводи за неоснователност, изведени при твърдения, че отговорността на държавата за
причинени във връзка с наказателно производство неимуществени вреди се ограничава до
преките и непосредствените вреди, за наличието на които ищецът не сочи доказателства.
Евентуално оспорва размера на иска, като се твърди, че справедливото обезщетение е в по –
нисък от претендирания размер.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представен е препис от постановление на СРП от 01.02.2020 г. по досъд. пр. №513
ЗМК-25/2020 г. по описа на СДВР /пр. пр. 2911/20 на СРП/, с което ищецът е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 195, а.1, т. 3, т.5, т.7 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл. 28, ал.1 НК.
Представен е препис от постановление на СРП от 01.02.2020 г. по досъд. пр.
№25/2020 г. по описа на СДВР /пр. пр. 2911/20 на СРП/, с което на ищеца е взета мярка
„задържане под стажа“ за срок от 72 часа.
Представено по делото е искане до СРС за вземане на мярка за неотклонение по чл.
64, ал.1 НПК по пр.пр. №2911/220.
Представен по делото е протокол от съдебно заседание на 03.02.2020 г. по НЧД
№1552/20 по описа на СРС, НО, 111 с-в, съдържащ определение от 03.02.2020 г. на СРП с-в
по описа на СГС.
Представен по делото е протокол от съдебно заседание на 02.04.2020 г. по НЧД
№3942/20 по описа на СРС, НО, 23 с-в, за постановен отказ да бъде изменена мярката за
неотклонение на ищеца.
Представена е частна жалба от 03.04.3030 г. по НЧД №3942/20 по описа на СРС, до
СГС.
Представен по делото е протокол от съдебно заседание на 09.04.2020 г. по ВНЧД
№1191/20 по описа на СГС, НО, Vти възз. с-в, за постановен отказ да бъде изменена мярката
за неотклонение на ищеца.
Прието по делото е и постановление от.05.06.2020 г. на СРП по пр. пр. №2911/ 20 г.
за частично прекратяване на наказателното производство по д. пр. №25/20 на СДВР.
Представено е допълнително споразумение №82/02.01.2020 г. към трудов договор
43/07.01.2019 г. между ищеца и ЕТ „фирма“.
Представена по делото е справка относно други водени срещу ищеца наказателни
производства, както и справка от СДВР и НСл. Служба за водени досъдебни производства
2
срещу същия, както и справка съдимост.
По делото е приложено НОХД №13818/20, 11 с-в, СРС, включително пр. пр.
№2911/20 г., СРП.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
Г. и Ил..
Свидетелката Г., съпруга на ищеца разказва обстоятелствата около задържането му
на 1.02.2020 г. в 4:30 ч. сутринта. Посещавала го в ареста, бил много притеснен,
непрекъснато ревял. След като излязъл, както спял, ставал и почвал да крещи, свивал се на
земята, хващал се за главата и получавал някакво главоболие. Преди това нямало такова
нещо. Като излязъл от ареста бил много агресивен, крещял на всички. Дори се оплакала на
свекърва й, че нещо се случва с него.
Свидетелката Ил., майка на ищеца, потвърждава, че бил задържан на 1.02.2020 г.
Разказва подробности около задържането. Посещавала го в ареста. Когато ходили при него
бил като неадекватен, не бил в час. Било го страх, че ще го съдят, носила му валериан и
аналгин, тъй като го боляла главата, не можел да спи и бил неспокоен. Когато се прибрал
месеци бил неспокоен, държал се грубо с децата и жена
Си, дори с нея. Не можел да спи нощем, ставаше. Работел към този момент в цех. Четири
месеца бил без работа, има 5 деца. Семейството се издържало като жена му искала назаем,
децата били ученици, гладували.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира от правна страна следното:
Указано е на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно,
че срещу него от ответника е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, както и
че му е била наложена посочената мярка за неотклонение, че мярката е била отменена, а
наказателното производство срещу него-прекратено, че е претърпял твърдените в исковата
молба имуществени и неимуществени вреди, както и че тези вреди са в причинна връзка с
повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление и наложена мярка за
неотклонение.
Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени
виновно от съответното длъжностно лице (чл. 4 ЗОДОВ).
От събраните по делото доказателства се установи фактът относно повдигнато
обвинение в извършване на престъпление, както и че му е била наложена посочената мярка
за неотклонение, че мярката е била отменена, а наказателното производство срещу него-
прекратено. Следователно е налице първият елемент от фактическия състав, от който
възниква вземането за заплащане на обезщетение от незаконосъобразни действия на
3
правозащитен орган на Република България.
От събраните гласни доказателствени средства пък се установяват настъпили по
отношение на ищеца неимуществени вреди, както и че същите са резултат именно от
процесното наказателно преследване.
С оглед горното съдът намира фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т.1 и т. 3, ЗОДОВ,
за осъществен. Искът по основание е доказан.
По отношение на размера му съдът съобрази следното:
Размерът на обезщетението за търпените неимуществени вреди следва на основание
чл. 52 ЗЗД да се определи от съда по справедливост. Съгласно т. 2 от ППВС № 4 от
23.12.1968 г. справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението на
неимуществени вреди не е абстрактен критерий. Попълването на този критерий с конкретно
съдържание предполага оценка на определени обстоятелства, имащи значение за
настъпването на вредите, респективно за размера на обезщетението.
Видно е, че въпреки непродължителния период на наказателното производство
срещу ищеца – около 4 месеца, то е оказало влияние върху психиката му. Това се установява
посредством свидетелските показания.
На следващо място, неприятни изживявания несъмнено влече и задържането под
стража. С това задържане задържане лицето се поставя в принудителна изолация от
неговите близки и обществото, налага му се определен режим на поведение и се ограничават
гарантирани му от Конституцията права – на лична свобода и неприкосновеност, на личен
живот, на придвижване, на свобода и тайна на кореспонденцията. Затова в случаите, в които
лицето е оправдано или наказателното производство срещу него е прекратено поради
неговата невиновност, причинените му в резултат на незаконното задържане под стража
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Редът, по който тези вреди се
обезщетяват, е по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като следващият се за тях размер се включва в
общия размер на дължимото обезщетение (в този смисъл решение № 95 от 08.05.2011 г. по
гр.д. № 849/2010 г., ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което
представляващо ръководна практика за инстанционните съдилища). Като взе предвид
горните обстоятелства – воден 4 месеца наказателен процес по обвинение в извършването на
тежко умишлено престъпление от общ характер, и факта на задържане първоначално за
период от 72 часа, а и впоследствие, съдът намира, че дължимото на ищеца обезщетение,
които би могло да репарира неимуществените вреди, е в размер на 3500 лв.
От представеното споразумение №82/02.01.2020 г. към трудов договор 43/07.01.2019
г. между ищеца и ЕТ „фирма“ пък се установява размерът на претърпените от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в неполучаване на трудово възнаграждение в размер на
615 лв. месечно за периода, в който е бил задържан, респ. лишен от възможността на работи.
Претенцията се явява изцяло основателна а сумата от 2460 лв.
4
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените разноски за исковото производство в размер на 515.44 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес гр. София, бул. „адрес, да заплати на основание чл. 2, ал. 1,
т. 1 и т. 3 ЗОДОВ на ЯНК. АНГ. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „адрес
сумата от 3500 лева, главница, представляваща обезщетение на неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени негативни емоции, притеснения, от образувано и водено срещу
ЯНК. АНГ. ЯНК. наказателно производство по чл. 195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр.
чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК, прекратено с постановление от.05.06.2020 г. на СРП
по пр. пр. №2911/ 20 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над присъдената в размер на 3500
лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес гр. София, бул. „адрес, да заплати на основание чл. 2, ал. 1,
т. 1 и т. 3 ЗОДОВ на ЯНК. АНГ. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „адрес
сумата от 2460 лева, главница, представляваща обезщетение на имуществени вреди,
изразяващи се в от неполучено трудово възнаграждение за периода от четири месеца- от
01.02.2020 г. до 05.06.2020 г.
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес гр. София, бул. „адрес, да заплати на ЯНК. АНГ. ЯНК.
ЕГН**********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 515.44 лв., разноски в настоящото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5