РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1394 / 27.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на седемнадесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Недялко Бекиров
Г. Пасков
при
секретаря Д.Караиванова и с участието на прокурор Д.Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 1380/2020г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Г.Й.Т.,***, представляван от адв.Д.Х., обжалва Решение № 31 от 13.03.2020г., постановено
по АНД № 31 по описа за 2020г. на Районен съд – Асеновград, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 19-0239-001137/29.08.2019г., изд.
от Началник РУ - Асеновград към ОД МВР – Пловдив, за наложено на Т. административно
наказание : глоба в размер на 200 лв. - за нарушение по чл.20 ал.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДв.П/ и глоба в размер на 10
лв. – за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П.
Поискано е решението да бъде
отменено, ведно с отмяна на наказателното постановление, поради неправилно
приложена нормата на чл.15 ЗАНН – нарушение на материалния закон. Ведно с това
се поддържа, че не е доказано извършване на нарушението, тъй като актосъставителят заявил, че е съставил АУАН единствено въз
основа на информацията от жалбоподателя след инцидента. В случая към дата на
нарушението, жалбоподателят е бил непълнолетен и е следвало да му бъде наложено
административно наказание – обществено порицание.
Ответникът РУ - Асеновград при ОД МВР-Пловдив,
не се представлява пред АС – Пловдив. Не е представен отговор по касационната
жалба.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Стоянова предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятна
част от съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
1. Обжалваното НП е издадено от
длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност на което е
приложена Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2, 2.8/. Същата е част от
административно наказателната преписка и отразена в НП. АУАН серия АА
440951/01.08.2019г. е съставен от мл.автоконтрольор
към РУ на МВР - Асеновград, Г.Б. /длъжността е определена за осъществяване на
контролна дейност по ЗДв.П със съставяне на АУАН в
цитираната оправомощителна заповед./.
В АУАН не е вписано възражение на
жалбоподателя /отразено е “не“/ и е отразено, че е съставен за следното : На
01.08.2019г., около 01:40ч., в община Асеновград на път Общински № PDV3016-в зоната на 4+500км., Т.
управлява мотоциклет „Хонда ГЛР 1251вх“ с рег.№ ****
/лична собственост/, като – 1. При движение с несъобразено скорост с пътните
условия и релефа на местността, при спускане губи контрол над МПС и излиза в
дясно, извън пътното платно и се блъска в дърво. „Допуска „ПТП“ с пострадало
лице; 2. Не носи контролен талон към СУ МПС.
В НП ясно са посочени констатираните
административни нарушения – 1. Водачът не избира скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, с условията за видимост, интензивността
на движение и др.обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението. ПТП.; 2. Не носи контролния талон от
свидетелството за управление. Към всяко от текстовите описания са отразени
нарушените норми – чл.20 ал.2 и чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П.
Наложените санкции са основани на чл.179 ал.2 ЗДв.П –
глоба в размер на 200лв. и чл.183 ал.1 т.1 пр.2-ро ЗДв.П
– глоба в размер на 10лв.
ЕГН на жалбоподателя е посочено в НП :
**********. В Справка за нарушител/ водач е отразено, че СУМПС е издадено на
18.09.2018г. Към 01.08.2019г. Т. е бил на 17г.
2. ПРС приел за безспорно
установено, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна
страна съставите на вменените му нарушения по чл.20 ал.2 и чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П. Възраженията в жалбата против НП са обсъдени и
отхвърлени с основание, като по отношение на второто нарушение отсъства
възражение или твърдение. В ход по същество пред РС – Асеновград е заявен
допълнителен аргумент – към дата на нарушението жалбоподателят е непълнолетен.
По този довод АРС не се е произнесъл.
3. По отношение презумптивната
доказателствена сила на АУАН, придадена с нормата на
чл.189 ал.2 ЗДв.П се отчита гарантираното и осигурено
в случая право на жалбоподателя да опровергае фактическите констатации в акта.
Истинността на същите не е разколебана. Правилно АРС е съпоставил показанията
на актосъставителя с данните от преписката – св.Б. си
спомня случая и е описал конкретни факти по отношение скорост, релеф, десен
завой, стръмен наклон, спускане. „…мотоциклета беше в дясно в една пропаст,
което означава, че е излезнал от пътя и по това
преценихме, че отговаря на чл.20…“.
В конкретната ситуация не е имало
патрулиращ автомобил на контролни органи, които да са очевидци на случая, което
не означава, че отсъстват предпоставки за съставяне на АУАН. Разпоредбата на
чл.37 ЗАНН, както и текстовете на нормите от раздел II ЗАНН не поставят
изискване АУАН да се съставя само при присъствие на компетентен орган в момента
на осъществяване на административно нарушение. Поясненията на актосъставителя не противоречат на отразените факти и
обстоятелства в акта и в НП. Дори да е достоверно твърдението в жалбата против
НП за изскочило в тъмнината животно, което не е могло да бъде описано, но е
заявено, че отклонението на движението надясно е, за да не бъде смачкано
животното – в текстовото описание на нарушението по чл.20 ал.2 ЗДв.П в НП е отразено вкл. и несъобразяване с видимостта.
Скоростта на движение не е била съответна на часа от денонощието /01:40ч./, при
което не е от значение каква е била конкретната скорост. Според данните, не е
съобразен и релефа. Освен това, преминаването на животни не е непредвидимо
препятствие, като съгл. чл.20 ал.2 ЗДв.П : „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“.
Извън това, основателно е възражението
за неправилно приложен закон с аргумент от нормата на чл.15 ал.2 ЗАНН : „По
отношение на непълнолетните административното наказание глоба се заменя с
обществено порицание.“. Цитираната разпоредба в контекста на установените факти
се разглежда ведно с чл.26 ал.2 ЗАНН : „Административнонаказателно
отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили
18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното
нарушение и да ръководят постъпките си.“. Касаторът е
придобил СУМПС на 18.09.2018г. за категория А1 /чл.150а ал.2 т.2 – мотоциклет/,
а нарушенията са извършени на 01.08.2019г. Към тази дата /в тази насока дело №
116/2015г. на Трето н.о., ВКС/ лицето е навършило 17 години и отсъстват
твърдения и доказателства - да не е могло да разбира разбират свойството и
значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.
При предпоставки за прилагане нормата
на чл.15 ал.2 вр. с чл.26 ал.2 ЗАНН, касационната
инстанция не отменя НП, а го изменя,
с налагане на извършителя предвиденото в закона наказание "обществено
порицание". В тази
връзка са задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 10 от
28.09.1973г., т. 1, което предвижда, че въпреки изричната разпоредба да чл. 27,
ал. 5 от ЗАНН, глобата следва да се замени с обществено порицание само при
условията на чл. 15, ал. 2 от ЗАНН, когато
се налага на непълнолетни. При безспорна установеност на вменените нарушения,
какъвто е настоящия случай, съдът може да измени санкционната разпоредба - Тълкувателно
решение № 3/10.05.2011г. на ВАС по тълк. д. №
7/2010г., постановено по тълкуването на друг материален закон, но съдържащо
принципни съждения относно правомощията на касационната инстанция и видно от
което "....: в наказателния процес касационната инстанция след разглеждане
на подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или
решението, може на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 - 4 НПК да измени присъдата
или решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието или да се
приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; да приложи чл. 64,
ал. 1 или чл. 66 от НК; да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление,
което обаче не изисква увеличаване на наказанието и ако е имало обвинение за
това в първата инстанция“. Посоченото следва да се има предвид и тъй като при
разглеждането на касационни жалби по административнонаказателни
дела действа правилото на чл. 84 ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални
правила за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на
НПК. Съобразно константната съдебна практика на ВАС препращането в разпоредбата
на чл. 63 ал. 1 изр. 2 ЗАНН към глава ХII на АПК касае само процесуалния ред,
по който се развива касационното производство пред административния съд, и то
доколкото не противоречи на НПК.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 31 от 13.03.2020г.,
постановено по АНД № 31 по описа за 2020г. на Районен съд – Асеновград, с което
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 19-0239-001137/29.08.2019г., изд.
от Началник РУ - Асеновград към ОД МВР – Пловдив, за наложено на Т.
административно наказание : глоба в размер на 200 лв. - за нарушение по чл.20
ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ и
глоба в размер на 10 лв. – за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П.
Изменя Наказателно постановление №
19-0239-001137/29.08.2019г., изд. от Началник РУ - Асеновград към ОД МВР –
Пловдив, за наложено на Г.Й.Т., ЕГН **********, административно наказание :
глоба в размер на 200 лв. - за нарушение по чл.20 ал.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДв.П/ и глоба в размер на 10 лв. – за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П,
като налага административно наказание
"обществено порицание" на основание чл.15 ал.2 ЗАНН.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
: /П/
Членове : /П/