РЕШЕНИЕ
гр.София, 12.10.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IX-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.АЛЕКСАНДРА Й.
2. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
с
участието на секретаря Гергана Цветкова и в присъствието на прокурора В.
Танаицова след като разгледа докладваното от съдия Й. ВНОХД № 2338 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба
от защитника на подс. М.Н. – адв. М. срещу Присъда от 10.02.2020г. по НОХД №
17328/2018г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав, с която подс. М.Л.Н. е признат
за виновен в това, че в гр. София, ж.к. „**********, след като е бил
осъден с Решение № 10750 от 11.07.2016 г. на CPC, III ГО, 89-ти състав на
Софийски районен съд по гр. дело № 68726/2015 г., влязло в законна сила на
11.07.2016 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си С.М.Н., ЕГН **********,
като й заплаща месечна издръжка в размер на по 120 /сто и двадесет/ лв., чрез
нейната майка и законен представител Б.Й.С., ЕГН **********, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в
периода от 11.10.2016 г. до 11.02.2019 г. включително, не изплатил 28 /двадесет
и осем/ месечни вноски, всяка от които по 120 лв. /сто и двадесет/ лв., общо в
размер на 3 360 лв. /три хиляди триста и шестдесет/ лв. - престъпление по чл.
183, ал. 1 НК. Поради това на основание чл. 183, ал. 1 вр. чл. 54 НК вр. чл.
42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК съдът му е наложил
наказание ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки, както следва:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване
и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице
два пъти седмично за срок от една година и шест месеца;
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година и шест месеца;
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил
подсъдимия М.Л.Н. да заплати в полза на държавата, по сметка на Софийски
районен съд, сумата от 150, 80 /сто и петдесет лева и осемдесет стотинки/ лв.,
представляваща направени по делото разноски, и да заплати на частния обвинител С.М.Н.,
чрез майка й и законен представител Б.Й.С., сумата от 600 /шестстотин/ лв. направени
разноски за повереник.
В депозираната въззивна жалба
се излагат съображения, че така осъдителната присъдата е неправилна, незаконосъобразна и
постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане да
се отмени акта и да се постанови нов, с който подс. М.Н. да бъде признат за
невиновен.
С подадената въззивна жалба не
се отправя искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.
В разпоредително заседание
въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата
е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния
съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно
заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване
по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на
нови доказателства.
В открито съдебно заседание
защитникът на подс. Н. – адв. М. излага, че постановената присъда е неправилна
и незаконосъобразна. Посочва , че подзащитният й не е оспорвал, че дължи
издръжка на малолетното си дете, но съда не е отчел факта, че той към момента,
за дълъг период от време е бил с влошено здравословно състояние. Излага, че с
поведението си подсъдимият Н. не е употребил умисъл за неизплащане на
издръжката, което води до извода, че инкриминираното престъпление е
несъставомерно. Прави се искане да се отмени първоинстанционната присъда и
подс. Н. да бъде оправдан.
Пред въззивния съд
представителят на държавното обвинение оспорва въззивната жалба, като намира
същата за неоснователна. Твърди, че постановената присъда е правилна и
законосъобразна и е постановена въз основа на събраните по делото доказателства
и при установена фактическа обстановка. Излага, че по отношение на посоченото
влошено здравословно състояние на подсъдимия,
от доказателствата по делото се установява наличието на движимо и недвижимо
имущество негова собственост, което същият е можел да използва като източник на
средства за заплащане на издръжката на своето дете. Прави се искане да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда.
Повереника на ЧО Н. – адв. В.
излага, че присъдата на първоинстанционният съд е правилна и законосъобразна и
като такава следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият М.Н. редовно уведомен
не се явява пред въззивната инстанция и не сочи уважителни причини за
неявяването си. Делото е разгледано в негово отсъствие при съобразяване на
разпоредбата на чл.329, ал.2 от НПК и характера на престъплението, за което
същият е предаден на съд.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
След проверка на атакувания
съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за
правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на
достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е
стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние,
авторството на същото и виновността на подс. Н.. При самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за
промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият М.Л.Н. е роден на *** ***. Същият е българин,
български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, с постоянен
адрес ***1, с , ЕГН **********.
С решение № 10750 на Софийски
районен съд, III ГО, 89 състав от 11.07.2016 г. по гр.д. № 68726/2015 г. по
описа на съда, било утвърдено постигнато между Б.Й.С. и М.Л.Н. споразумение по
чл. 127, ал. 1 СК, съгласно което бащата М.Н. поел задължение да изплати
издръжка на малолетната си дъщеря С.М.Н., родена през 2006 г., от 10.11.2014г. до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
задължението за издръжка. Уговорено между страните било издръжката да бъде
изплащана в брой, като за периода от една година преди завеждане на иска, а
именно от 10.11.2014г. до края на месец декември 2014 г., се дължала издръжка в
размер на 100 /сто/ лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
образуване на производството - 10.11.2015 г., а за периода от месец януари 2015
г. нататък се дължала издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лв., ведно със
законната лихва от датата на образуване на производството, а именно 10.11.2015
г. Решение № 10750 на Софийски районен съд, III ГО, 89 състав от 11.07.2016 г.
по гр.д. № 68726/2015 г. по описа на съда влязло в законна сила на 11.07.2016
г.
С решение № 407341/14.05.2018
г. на Софийски районен съд, III ГО, 89 състав от 11.07.2016 г., постановено по
гр.д. № 68726/2015 г. по описа на съда, било дадено тълкуване на решение №
10750/11.07.2016 г., в насока, че бащата М.Н. се е задължил да плаща на детето
си С.М.Н., родена през 2006 г., чрез нейната майка и законен представител Б.Й.С.,
по 100 /сто/ лв. на месец издръжка за минало време, и по 120 /сто и двадесет/
лв. на месец издръжка за посочения период след завеждане на исковата молба.
Задължението следвало да се
изпълнява чрез свидетелката Б.Й.С. - майка и законен представител на С.М.Н., на
адрес: ***.
След влизане на решението на
Софийски районен съд в сила, в периода от 11.10.2016г. до 11.02.2019 г.
включително, подсъдимият М.Н. не изплатил 28 /двадесет и осем/ месечни вноски
дължима издръжка, всяка от които по 120 /сто и двадесет/ лв., общо в размер на
3 360 /три хиляди триста и шестдесет/ лв.
Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и проверени в
хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, а именно : гласни
- показанията на свидетелката Б.С., в това число показанията й, депозирани в
хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им в съответните части; писмени - справка за съдимост за подсъдимия;
жалба до СРП; удостоверение за раждане; решение № 10750 на Софийски районен
съд, III ГО, 89 състав от 11.07.2016 г. по гр.д. № 68726/2015 г. по описа на
съда и решение № 407341/14.05.2018 г. на Софийски районен съд, III ГО, 89
състав от 11.07.2016 г., постановено по гр.д. № 68726/2015 г. по описана съда;
разписка; справка от НОИ; справка от Агенция по вписванията; справка от АИС
„КАТ“; болнични листове, епикриза и експертно решение относно поде. Н.; и
способите за доказване - заключението на съдебно-оценителната експертиза.
Въззивният съд намери, че в
настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, достатъчни за правилното изясняване на фактите
от значение за разкриване на обективната истина по делото. Събраният
доказателствен материал в своята съвкупност не съдържа съществени противоречия,
напротив наличните доказателства се намират във вътрешно-логична връзка,
намират опора помежду си и взаимно се допълват, като въз основа на тях може да
се изгради пълна представа за събитията относно процесното деяние. Преценени
поотделно и в своята съвкупност, доказателствените източници са еднопосочни,
непротиворечиви и изграждащи една и съща фактическа обстановка.
С оглед възраженията на
защитата за превратна оценка на доказателствата, настоящата съдебна инстанция
счита за неоснователни, като се солидаризира с основния доказателствен извод на
първоинстанционния съд, че съществена роля при изясняване на подлежащите на доказване факти имат именно
показанията на св.Б.С. – майка на ЧО – детето на подсъдимия ( С.Н.). Давайки
вяра на показанията на св. С. като лице, пряко възприело поведението на
подсъдимия преди, по време и след инкриминирания период, районният съд е
използвал заявеното от нея като пряко доказателство и го е съпоставил с останалите контролни такива.Въззивният
съд на свой ред намира показанията на
свидетелката за обективно пресъздаващи реалното развитие на
взаимоотношенията между бившите съпрузи и неизплащането на издръжка от страна
на подс. Н. на детето му, тъй като св. С. е лицето, имало възможността пряко да
възприеме поведението на подсъдимия, преди по време и след посочения
инкриминиран период, като и и проявеното бездействие. Показанията на св. С.
намират доказателствена опора и в независимите доказателствени източници-
постановените
от CPC, III ГО, 89 състав съдебни актове - решение № 10750/11.07.2016 г. и
решение № 407341/14.05.2018 г„ и двете по гр.д. № 68726/2015 г. по описа на
съда, като и заключението на изготвената съдебно – оценителна експертиза.
Настоящият съдебен състав се съгласява с извода на СРС, че показанията на св. С.
трябва да бъдат внимателно преценени, тъй като освен основно доказателствено
средство, са и пряк източник на значима по делото информация. Действително
фактът, че св. С. е майка на ЧО С.Н. и
именно чрез нея подсъдимият следва да изплати издръжката на първия, не е основание същите да бъдат
изключени от доказателствената маса, тъй като само този факт не е достатъчен да
презюмира недостоверност в показанията й, а следва да се разглежда единствено
като основание за по-задълбочен анализ. В конкретния случай, показанията на св.
С. са основен носител на значима доказателствена информация поради характера на
засегнатите обществени отношения, а именно – тези, свързани със семейството и в
крайна сметка – интересите на малолетно лице, на което е признато правото да
получава издръжка. За да се довери на показанията на св. С., разпита в хода
на наказателното производство, на първо
място въззивният съд констатира, че относно основните факти от предмета на
доказване е налице последователност и липсата на надграждане в изложеното от
свидетелката по време на разпита й, в който подробно пресъздава по еднопосочен
начин хронологията на взаимоотношенията й с подсъдимия, полагането на грижи от
нейна страна, както и липсата на плащане на издръжка първоначално по 100 лева,
а в последствие по 120 лева месечно в общ размер от 3360 лева. Същата дава
сведения последователно за развоя на отношенията между нея и подсъдимия,
делегирането на родителските права именно на свидетелката и пребиваването на
детето при нея. При разпита си св. С. е посочила едно и също, а именно:
подсъдимият Н. не е заплатил нито една месечна издръжка през целия инкриминиран
период. За верността на тази констатация, съответно – за възприетия въз основа
на нея от страна на съда доказателствен извод, от съществено значение е
заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза. Същото
този въззивен състав възприема като компетентно и обективно, поради което го
кредитира изцяло.
Неоснователно се явява и
възражението на защита, че поради влошеното здравословно състояние на
подсъдимия, същият не е могъл да плаща издръжка на своето дете. Несъмнено
по време на разглеждане на делото пред първата
инстанция са представени медицински документи включително и ТЕЛК видно, от
които се установява трудова неработоспособност на същият изразяваща се в 10% и е посочена водеща диагноза състояние след
фрактура на ляв калканеус.Настоящата инстанция подобно на първата смята, че здравословното му състояние не е влошено в такава степен , че да води до
обективната невъзможност за заплащане на издръжка на неговата дъщеря. Следва да
се отбележи, че подсъдимият е бил в трудоспособна възраст, с възможност да
реализира доходи ( същият е притежавал движимо и недвижимо имущество), а
обстоятелството дали е срещал затруднение в намирането на работа , е
ирелевантно и не го освобождава от задължението, за което е осъден.
С оглед така приетото от
фактическа страна СРС е изложил правни съображения, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, като от обективна страна е налице влязло в сила решение на съд, с което
подсъдимият е осъден да издържа свой низходящ и е налице бездействие от негова
страна да изпълни това свое задължение през посочения в присъдата инкриминиран
период.
Правилен е изводът на първия
съд, че подсъдимият е осъществил и субективния състав на престъплението по
чл.183, ал.1 НК. Това е така, тъй като от субективна страна подсъдимият е
съзнавал, че е осъден с влязлото в сила съдебно решение да изплаща издръжка на
малолетното си дете С.Н., знаел е какъв е размерът на дължимата сума и е знаел,
че се изисква активност от негова страна за изплащане на сумата. Верен е
изводът на първия съд, че подсъдимият от субективна страна е съзнавал, че с
неоправдано бездействие при наличието на дължимо поведение лишава от дължимата
издръжка малолетното дете, т.е бил е
наясно с настъпването на съставомерния общественоопасен резултат ( лишава
детето си от част от необходимите за съществуването му средства) и с
причинно-следствената връзка на инкриминираното бездействие с този резултат. По
изложените съображения въззивният съд също счита, че деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
Въззивната инстанция изразява
съгласие с контролирания съд и по отношение на индивидуализацията на
наказанието, наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, за което законодателят е предвидил наказание „лишаване от
свобода“ до една година или „пробация“. Споделят се изводите на СРС при
оценката на смекчаващите отговорността обстоятелства – влошеното му
здравословно състояние за част от инкриминирания период и понастоящем и липсата
на трудови доходи. Като отегчаващи вината обстоятелства правилно са били
преценени предходните осъждания и продължителният период на неплащане на
издръжката. Правилно районният съд, при условията на чл. 54 от НК е наложил на
подс. Н. за извършеното от него престъпление наказание „Пробация“ , включващи
следните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.3, т.1 вр. ал. 1
от НК-задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице
два пъти седмично за срок от една година и шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и шест месеца. Настоящата инстанция намира така
определеното от контролираната инстанция наказание за такова, което в най-пълна
степен би способствало за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК най-леко наказание
„Пробация“ според въззивния съд не се явява несъразмерно тежко с оглед
естеството на извършеното от подсъдимия престъпление, както и предвид
продължителността на периода от време, през който извършването му е продължило.
Предвид крайния изход на
делото и с оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК, законосъобразно направените
по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия Н..
Така, при извършената на
основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
следва да бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение,
като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр.
чл.338 от НПК, Софийски градски
Съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 10.02.2020 г., постановена по НОХД
№ 17328/2019 г., по описа на СРС, НО,95-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.