Решение по дело №5293/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………../15.07.

Година 2016

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав

на двадесет и седми април

Година 2016

в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                                      В.С.                                               като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 5293 по описа за 2015 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Предмет на разглеждане са съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 3 ал.3. ЗБН и чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ал.3 ЗБН

Производството е образувано по искане на синдика на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, срещу „Р.К.З.“ АД, . Ищецът, наричан по-долу КТБ, твърди ответникът, наричан РКЗ, да го е уведомил за извършени прихващания на придобити по договори за цесия вземания до сумата от 66000 евро с негово задължение в размер на 28500000 евро – усвоена сума по договор за банков кредит от 24.03.2014 г. и със сумата 44 000 евро с негово задължение в размер на 2 800 000 евро по договор за банков кредит от 29.04.2014 г. Излага довод, че вземането по договора за цесия се придобива след съобщението до длъжника от стария кредитор. Счита, че с оглед предписаното от закона, че използваният способ, насочен към събиране на вземане срещу Б.та след датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност – 6.11.2014 г., опорочава прихващането до степен на нищожност спрямо кредиторите на несъстоятелността, което се иска да бъде установено. Евентуално твърди изявлението за прихващане да е направено след началната дата на неплатежоспособността. При тези условия се иска изявленията за прихващане да бъдат обявени за недействителни спрямо кредиторите.

В отговор по исковата молба от името на ответника се излага довод, че РКЗ е придобило вземането, описано в исковата молба на 06.11.2014 г. като твърди, че договорът за цесия е прекратен със споразумение от 30.04.2015 г. Счита, че при тези обстоятелства няма как изявлението за прихващане да прояви действие. Застъпена е теза, че нормата на чл. 3 ал. 2 ЗБН визира единствено и само сделки и действия, извършени от Б.та и не касае действия, извършени от трети лица. Евентуално счита, че изричната регламентация на прихващанията изключва приложението на чл. 3 ЗБН. Счита също така, че прихващането не съставлява способ, насочен към събиране на вземане, което понятие определя като ограничено до реалното изпълнение. Претендират се разноски.

В допълнителната си искова молба от името на КТБ е застъпена теза, че прекратяването на договора за цесия е в състояние да възстанови прехвърленото с него имуществено право в патримониума на цедента едва след уведомяване на длъжника за прекратяването.

            В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Т. от САК, поддържа исковете. Претендира разноски.

            Процесуалният представител на ответника – адв. Ф. от САК, оспорва исковете. Навежда доводи в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

            Съдът констатира, че Законът за банковата несъстоятелност за разлика от Търговския закон – чл. 635 ал. 3 ТЗ, не предвижда съхраняване на представителната власт на управителния орган на Б.та в производство по несъстоятелност, чиито правомощия са прекратени с решение № 644/22.04.2015 г. на СГС, ТО, VІ-4 състав. Както управителните, така и представителните правомощия са съсредоточени у синдика – чл. 31 ал. 1 ЗБН. Нормата на чл. 31 ал. 3 ЗБН изрично овластява именно синдика да представлява Б.та и в съдебно производство. При този законодателен подход настоящият състав счита, че в рамките на нарочно уреденото производство специалният закон за разлика от Търговския закон легитимира единствено синдика като представител на банката. От тази гледна точка и предявеният за разглеждане спор определя дали участва в процеса като страна на собствено основание или като представител на банката. Предявените в случая претенции сочат на повдигнат спор за съществуване на право, пряко засягащо правната сфера на банката – защитата на вземането й, поради което настоящият състав приема, че именно банката е и надлежна страна в процеса. Като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

            Видно от представения договор за банков кредит с дата на сключване 24.03.2014 г. КТБ отпуска на РКЗ кредит в размер на 28500000 евро, която сума може да се усвоява изцяло или частично и е дължима на 60 равни поредни месечни вноски в размер на 475 000 евро, първата от които дължима на 15.04.2015 г. Договорена е и лихва върху фактически ползваните суми по кредита от 8 % годишно, която се начислява ежедневно и е дължима до 25-то число на съответния месец.

            Видно от представения договор за банков кредит с дата на сключване 29.04.2014 г. КТБ отпуска на РКЗ кредит в размер на 2 800 000 евро за оборотни средства при задължение да погаси задълженията си до 25.04.2016 г. на 12 месечни вноски, първата от които е дължима на 25.05.2015 г.

            По делото не се спори, а и от представеното доказателство по л. 35 се установяване писмено изявление на Д.В.К. с вх. № 11311/06.11.2014 г., че по договор, сключен на 05.11.2014 г. е прехвърлил свое вземане в размер на 1100 000 евро, представляващо част от цялото му вземане по договор за преференциален безсрочен депозит № 19693/17.11.2006 г. в размер на 66 000 евро към банкова сметка *** ***, ведно с всички бъдещи лихви..

            По делото не се спори, а и от представеното доказателство по л. 33 се установяване писмено изразено изявление от РКЗ, отразено с вх. № 11312/06.11.2014 г., че с вземане, прехвърлено с договор от 05.11.2014 г. от Д.В.К., произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит № 19693/17.11.2006 г. в размер на 66 000 евро към банкова сметка *** ***, извършва предсрочно частично погасяване на задълженията си по договор за банков кредит от 29.04.2014 г.

            По делото не се спори, а и от представеното доказателство по л. 34 се установяване писмено изразено изявление от РКЗ, отразено с вх. № 11314/06.11.2014 г., че с вземане, прехвърлено с договор от 05.11.2014 г. от Д.В.К., произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит № 19693/17.11.2006 г. в размер на 44 000 евро към банкова сметка *** ***рочно частично погасяване на задълженията си по договор за банков кредит от 24.03.2014 г.

            По делото не се спори, а и от представеното решение № 138 на Управителния съвет на Българска народна банка се установява, че на 06.11.2014 г. е установена отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ, както и че не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 като на основание чл. 36 ал. 2 от Закона за кредитните институции е постановено отнемане на лиценз за извършване на банкова дейност на КТБ.

            С решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д.н. № 2216/2015 г. е определена начална дата на неплатежоспособността – 20.06.2014 г.

            При така установеиите факти, относими към повдигнатия за разглеждане спор, от правна страна съдът намира следното:

 

По исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 3 ал.3. ЗБН

            Законът предписва възможност пред съд да бъде повдигнат спор досежно несъществуването на твърдяно право. Съдът е ограничен до търсената в процеса защита, което при предявен установителен иск предполага изследване на твърдяното от ищеца правно положение при посочените с исковата молба обстоятелства, от които го извлича. Ищецът оспорва правопораждащия ефект на съгласуваната воля между ответника и трето на спора лице, поради което и дължи да докаже наличие на противоречащ му публичен интерес, Съгласно чл. 3 ал. 2 ЗБН от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност при условията на чл. 36 ал. 2 ЗКИ не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране на вземания срещу банката. Нормата на чл. 3 ал. 2 ЗБН определя и ефекта на тези действия – явяват се нищожни по отношение кредиторите на несъстоятелността. Тази норма налага ограничения върху правната сфера на банкова институция с отнета лицензия за осъществяване на банкова дейност с оглед обезпечаване на нормативно утвърдения механизъм за разпореждане с имуществото й – чл. 3 ал. 2 изр. първо ЗБН и съхраняване на имуществото й – чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН.

            Отреченият ефект на действия и сделки, насочени към реализация на вземания срещу банката предполага принципно допустима от закона възможност такъв да настъпи. С оглед относителния характер на облигационната връзка, която единствено е в състояние да породи вземане, единствено кредиторът в облигационното правоотношение е в състояние да го предприеме. Ето защо настоящият състав счита, че забраната по чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН ограничава правната сфера на кредитор на банката.

            Прихващането е утвърден от закона способ за погасяване на насрещни парични задължения като вместо реално изпълнение длъжникът се разпорежда със свое вземане към длъжника. Като изключение от правилото, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме нещо различно от дължащото му се – чл. 65 ал. 1 ЗЗД, нито частично изпълнение – чл. 66 ЗЗД, нормата на чл. 104 ЗЗД овластява длъжника да наложи погасяване на своето задължение, освобождавайки кредитора от негово еднородно задължение. Следователно, прихващането се явява способ за принудително изпълнение. Настоящият състав счита обаче, че не се включва в обхвата на чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН.

            Както отчита и ищецът специалният закон изрично регламентира института на прихващане като по аргумент от чл. 59 ал. 1 ЗБН кредитор на банката е в правото си да упражни прихващане и то след датата на отнемане на лицензията. При положение, че законът принципно допуска този погасителен способ, последиците на чл. 3 ал. 3 ЗБН са неприложими. Буквалното тълкуване на нормата на чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН лишава от смисъл нормата на чл. 59 ЗБН, отричайки освен изрично предвиден от този текст погасителен способ, така и принципно утвърдената възможност за спестяване на лишено от икономическа логика разместване на активи. По тези съображения настоящият състав счита за наложително поправителното тълкуване на нормата на чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН при изключване от обхвата й на прихващането като способ за изпълнение.

            С оглед достигнатия извод за смисъла на закона съдът намира предявените основни искове за неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

 

По исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ал.3 ЗБН

С оглед достигнатия извод по основния иск налице е процесуалното условие за разглеждане и на предявените при условията на евентуалност претенции.

Съгласно чл. 59 ал. 3 ЗБН придобито вземане и задължение преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банкова институция при знание у кредитора за настъпилата неплатежоспособност, погасителният ефект е ограничен до размера на приспадащата се част, определена при разпределението на осребреното имущество на банката - арг. от чл. 59 ал. 5 ЗБН. Тъй като нормата налага ограничение на принципно утвърдена от закона възможност, меродавна в случая е редакцията й, действала към датата на обективиране на изявлението за прихващане. Правилото установява граница на зачетено от кредитора противопоставяне на насрещно вземане вместо желаното и от закона задължение за реално изпълнение.

Цесията съгласно чл. 99 ал. 1 ЗЗД почива на съгласие между кредитора и трето на облигационното правоотношение лице да бъде прехвърлено определено вземане. Специалният закон не предписва ограничение за разпореждане с вземане към банкова институция било то и в състояние на неплатежоспособност. С оглед принципно утвърдената свобода на страните да встъпят в конкретно по съдържанието си отношение както и да определят предпоставките да се обвържат. По аргумент от чл. 20а ал. 1 ЗЗД съгласуваната воля има сила на закон за съдоговорителите. Нормата на чл. 21 ал. 1 ЗЗД определя субективните предели на постигнатото съгласие – то обвързва безусловно страните, а в предписани от закона случаи проявява действие и по отношение на трети лица. Относителният характер на облигационното отношение ангажира длъжника да изпълни на лицето, към което се е задължил. От тази гледна точка и уведомлението по чл. 99 ал. 4 ЗЗД  освобождава длъжника от ангажимента да счита за свой кредитор цедента, легитимирайки за такъв цесионера. Самият текст не поставя под съмнение действието на договора между цедента и цесионера, а от момента на уведомлението го разпростира и по отношение на длъжника. При тези обстоятелства настоящият състав не намира основание да счита момента на уведомлението за меродавен при определяне този на придобиване на вземането. Ето защо и с постигнатото съгласие, чието съдържание е инкорпорирано в представения по делото договор за цесия, ответникът е придобил индивидуализираното по основание и размер вземане.

Понеже погасителният ефект при прихващането произтича от разпореждане с определено по основание и размер насрещно вземане – вместо реално изпълнение длъжникът освобождава своя кредитор от негово задължение, наложителна е индивидуализацията и на двете противопоставени вземания. Това в случая е направено досежно активното вземане. Обективираните изявления, депозирани пред КТБ на 06.11.2014 г. обаче не позволяват яснота за основанието, на което почиват задълженията на РКЗ, за погасяването на които са противопоставени придобитите вземания от Димитър Кулаксъзов. За разлика от изпълнението, до който погасителен способ е ограничено правилото на чл. 76 ал. 1 ЗЗД, както бе посочено вече прихващането зависи от заявеното намерение на прихващащия. Именно защото в основата на този погасителен способ стои изявление с конкретно съдържание с признати от закона последици, настоящият състав не намира възможност нито да бъде игнорирано, нито да бъде наложена промяна в съдържанието му. В тази насока и нормата на чл. 103 ЗЗД визира като обект на изявлението за прихващане вземането. Самото изявление сочи да съществуват множество задължения, чието погасяване се желае. Видно от договора за кредит той включва както задължение за главница, така и за възнаградителна лихва. Тези самостоятелни от правна гледна точка вземания предполагат и самостоятелното им съществуване, а по аргумент от чл. 104 ал. 2 ЗЗД ефектът на прихващане настъпва между две насрещни вземания – активно и пасивно. Индивидуализация на пасивното вземане е наложителна и за да настъпи очакваната от закона яснота за резултата от извършеното прихващане. Противопоставеното вземане на множество задължения изключва възможността за идентифициране на желаното за погасяване, което единствено ангажира приелия изявлението кредитор да зачете погасяването в отклонение на принципа по чл. 65 ал. 1 ЗЗД. По тези съображения настоящият състав счита, че липсващата индивидуализация на пасивното вземане препятства очаквания от РКЗ погасителен ефект при признатото му съдържание – до размера на по-малкото.

Правилото на чл. 59 ал. 3 ЗБН регламентира отношенията, произтичащи от извършено прихващане. Липсата на индивидуализация на пасивното вземане, от чието изпълнение РКЗ освобождава КТБ по силата на обективираното изявление, препятства възможността да настъпи желания погасителен ефект. Това изключва и възможността да бъде признат, за да осмисли наложеното от чл. 59 ал. 5 ЗБН ограничение, чието огласяване е и предмет на настоящото производство. По тези съображения неоснователни се явяват предявените искове досежно процесните изявления за прихващане и безпредметно остава изследването на останалите предпоставки.

При установения изход от спора безпредметно остава обсъждането на твърдяното прекратяване на договора за цесия.

 

По исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ал.5 ЗБН редакция ДВ бр. 59 от 21 Юли 2006г.

С оглед достигнатия извод по основния иск налице е процесуалното условие за разглеждане и на предявените при условията на евентуалност претенции.

Съгласно чл. 59 ал. 5 ЗБН придобито вземане и задължение преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банкова институция, но след началната дата на неплатежоспособността е ограничен до размера на приспадащата се част, определена при разпределението на осребреното имущество на банката - арг. от чл. 59 ал. 5 ЗБН. Тъй като нормата налага ограничение на принципно утвърдена от закона възможност, меродавна в случая е редакцията й, действала към датата на обективиране на изявлението за прихващане. Правилото установява граница на зачетено от кредитора противопоставяне на насрещно вземане вместо желаното и от закона задължение за реално изпълнение.

Правилото на чл. 59 ал. 5 ЗБН регламентира отношенията, произтичащи от извършено прихващане. Интересът от предявения и при тези условия иск се изразява в установяване на действителното правно положение, произтичащо от упражнено субективно право при предписаните от нормата условия. По изложените съображения липсата на индивидуализация на пасивното вземане, от чието изпълнение РКЗ освобождава КТБ по силата на обективираното изявление, препятства възможността да настъпи желания погасителен ефект. Ето защо и липсва елемент от фактическия състав на нормата, обуславящ приложението на утвърденото с нея ограничение. По тези съображения неоснователни се явяват и евентуално предявените искове.

 

            По разноските

            Нормата на чл. 59 ал. 7 ЗБН установява изключение от правилото по чл. 73 ал. 3 ГПК досежно режима за обезпечаване събирането на публичното вземане за държавна такса. По силата на тази норма ищецът е освободен от задължението да я внесе предварително, но такава се дължи с оглед изхода от спора като следва да бъде възложена в тежест на масата на несъстоятелността.

            Ответникът е предявил претенция за разноски в процеса, но от доказателствата не се установява такива да са били направени. Предвид правилото на чл. 81 ГПК достигнатия извод за неоснователност на искането за разноски следва да бъде огласено в диспозитива.

            Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК **** чрез Л.П.И. и Р.И.А., осъществяващи функциите на синдик срещу „Р.К.З.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** да бъдат установени за нищожни по отношение на кредиторите възражения за прихващане на „Р.К.З.“ АД с вх. № 11312/06.11.2014 г. за 66 000 евро и вх. № 11314/06.11.2014 г. за 44 000 евро.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК **** чрез Л.П.И. и Р.И.А., осъществяващи функциите на синдик, срещу „Р.К.З.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** да бъдат установени за недействителни по отношение на кредиторите възражения за прихващане на „Р.К.З.“ АД с вх. № 11312/06.11.2014 г. за 66 000 евро и вх. № 11314/06.11.2014 г. за 44 000 евро, придобити при знание за настъпилата неплатежоспособност.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК **** чрез Л.П.И. и Р.И.А., осъществяващи функциите на синдик, срещу „Р.К.З.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** да бъдат установени за недействителни по отношение на кредиторите освен за частта, която кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество, възражения за прихващане на „Р.К.З.“ АД с вх. № 11312/06.11.2014 г. за 66 000 евро и вх. № 11314/06.11.2014 г. за 44 000 евро.

ОСЪЖДА на основание чл. 73 ал. 3 ГПК вр. чл. 57 ал. 7 ЗБН „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 35159,57 лв. – държавна такса за производството пред Софийски градски съд.

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 78 ал. 3 ГПК, предявено от „Р.К.З.“ АД

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.

 

 

СЪДИЯ: