Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 18.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на шести октомври през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при
секретаря Славея
Янчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 2518 по описа за 2016г. на ВОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявени от ищеца П.Д.П. против Прокуратурата на
Република България обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД за
осъждане ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата от 110 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в
причинени психически страдания, срам, унижения, накърняване на доброто му име в
обществото, засягане на честта и достойнството му, в следствие на обвинение в извършване
на престъпление, по което воденото срещу него наказателното производство ДП №
128/2010 г. по описа на ОД на МВР – Варна и ДП № 15/2011 г. по описа на ОСлО
–ОП- Варна, са прекратени с Постановление от 18.06.2013 г. на ВОП и с
Постановление от 07.05.2014г. на ВРП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.03.2010г. до окончателното й изплащане; сумата от
4589,29 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
изразяващи се в пропуснати ползи върху сумата от 10 000 лева, внесена по
мярка за неотклонение „парична гаранция”, постановена с протоколно определение
№ 155/22.06.2010г. по ВЧНД № 233/2010г. по описа на ВАС за периода от
23.06.2010г. до 12.12.2014г. по основния лихвен процент на БНБ и сумата от 7 475,17
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се
в пропуснати ползи от неначислени лихви върху сумата от 18 000 лева,
иззета при обиск на 31.03.2010г. от сейф на ищеца, находящ се във вилата му в
гр. Варна, м. „Ракитника”, парцел 282 за периода от 31.03.2010г. до
14.04.2014г.
В исковата молба
ищецът твърди, че считано от 1998г. е управител на „Градски транспорт“ ЕООД
гр.Варна, през 2002г. с него е бил сключен договор в качеството му на търговски
пълномощник, а през 2003г. и договор, по силата на който е поел управлението на
дружеството в качеството на прокурист. Излага, че срещу него, както и лицата Б.Г.
– тогава заемащ длъжността председател на Общинския съвет, Й.К.Д.-И. – главен
счетоводител и Д.П.С. е било образувано досъдебно производство ДП № 128/2010г. по описа на ОД на
МВР-Варна, а ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК, чл.282, ал.2, вр.ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, по
чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК и по чл.220, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК. Обвинението
по чл.220, ал.2 вр.ал.1 и чл.20, ал.2 от НК било повдигнато за това, че през
2003г. като извършител и в съучастие с Б.Г., Д.С.и А.Д.последните като помагачи
съзнателно е сключил неизгодна сделка с „Екселенс трейдинг“, Люксембург по
доставка на 20 броя автобуси марка „Рено“, във връзка с което за „Градски
транспорт“ ЕАД-гр.Варна е произтекла значителна вреда. Във връзка с
образуваното ДП № 128/2010г.
по описа на ОД на МВР, трансформирано в ДП № 15/2011г. по описа на ОСлО
ОП-Варна срещу
ищеца били проведени процесуално следствени действия - извършване на обиск на
обитаваното жилище /вила/ в местност „Ракитника“ парцел 282 на 31.03.2010г. В
6:00 часа сутринта въоръжени и маскирани полицаи нахлули в двора на имота и
започнали да блъскат по вратата със силни викове „Полиция, отворете!“. Без да
се легитимират полицаите избутали ищеца в имота и и сложили белезници на ръцете му. При
обиска от личния сейф на ищеца била
иззета сумата от 18000 лева, документи и и други лични вещи. Същите били
върнати на 14.04.2014г. след негова жалба. С белезници на ръце ищецът бил
изведен от сградата пред съпругата и дъщеря му и пред събралите се съседи.
Обиск бил извършен и на апартамента му в гр.Варна, ул.“Тодор Влайков“ и на
работнот му място в „Градски транспорт“ АД на ул.“Тролейна“, където бил
преведен показно с белезници пред очите на съседите и колегите си. След
обиските бил отведен първо в 4-то РПУ, а след това в ОД на МВР-гр.Варна за
даване на обяснения, което продължило до 22:00 часа. Ищецът посочва, че бил
задържан за 72 часа в килия заедно с други задържани лица. С последващо
определение на съда от 03.04.2010г. и с оглед влошеното му здравословно
състояние спрямо него била определена мярка за неотклонение „Домашен арест“ с
място на изпълнение – жилището на ул.“Тодор Влайков“ в гр.Варна. Излага, че
наложената мярка за неотклонение била неподходяща за него, тъй като се налагало
за пазаруването и всичко останало извън
дома да се грижи съпругата му, която също била в нездоволително здравословно
състояние. Едва с определение на съда от 22.06.2010г. мярката му за
неотклонение била промемена в „Парична гаранция“ в размер на 10000 лева,
внесена на 23.06.2010г. С определение от 17.04.2014г. съдът отменил мярката за
неотклонение – „Парична гаранция“ и сумата от 10000 лева била върната на
12.12.2014г. С определение на съда от 03.04.2014г. съдът постановил и връщане
на отнетите при обиска 180 банкноти по 100 лева и 2 броя компютри. Твърди, че
задържането на сумите от 18000 лева иззети при обиска и внасянето на гаранция в
размер на 10 000 лева представлява претърпяна от него имуществена вреда,
във връзка с което претендира за заплащане
на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 7475,17 лева представляваща дължима законна лихва върху
сумата от 18000 лева за периода от 31.03.2010г. до 14.04.2014г. и сумата от
4589,29 лева – представляваща дължима законна лихва върху сумата от 10 000
лева за периода от 23.06.2010г. до 12.12.2014г. Производствата по повдигнатите
на ищеца обвинения били прекратени последователно на 18.06.2013г. и на
07.05.2014г. Повдигнатите обвинения станали повод и за извършването в
продължение на 4 месеца на финансова ревизия на ищеца в качеството му на
физическо лице.
Междувременно
във връзка с повдигнатите обвинения ищецът бил отстранен от работа. Новината за
началото на акция „Медузите“ на МВР и Прокуратурата била разпространена по
медиите и станала достояние на широката общественост, което накърнило честта на
ищеца, чието име до този момент било неопетнено. Излъчени били изказвания на
властимащи по всички национални медии, в които като част от престъпната група
било посочвано и името на ищеца. Тези събития променили невъзвратимо живота на
ищеца и семейството му. Чувствал се изключително прутеснен за бъдещето на
близиките си- за болната си съпруга и дъщеря си-по това време бременна в шестия
месец. Страхувал се да не бъде осъден на лишаване от свобода. За повдигнатите
обвинения разбрали всички роднини, приятели, съседи, работещите в „Градски
транспорт“ ЕАД, в Полицията, Прокуратурата, Община Варна и НАП служители, което
довело до ограничаване на социалните му контакти. Малко след прекратяване на
наказателното производство, на 14.12.2014г. починала и съпругата му Бисерка П.,
което ищецът свързва и с преживения стрес около необоснованото му привличане
към наказателна отговорност. Продължителността на разследването излязло извън разумния
срок предвиден в чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК, като през цялото време ищецът
бил под изключително напрежение – над 4 години.
Моли предвид
претърпените неимуществени вреди изразяващи се в страдания, унижения,
неудобства, психически стрес и страх съдът да уважи предявеният иск и да
присъди в полза на ищеца обезщетение в размер на 110000 лева за причинените в
следствие на неправомерно повдигнатите обвинения, наказателните производства по
които са прекратени, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата
на привличането му като обвиняем – 31.03.2010г. до окончателното излащане на
сумата, както и обезщетения за имуществени вреди изразяващи се в пропуснатите
ползи върху сумата на внесената гаранция от 10 000 лева за периода от 23.06.2010г. до 12.12.2014г. в
размер на 4589,29 лева и обезщетение в размер на законната лихва върху сумата
на иззетата при извършеният обиск сума от 18 000 лева за периода от
31.03.2010г. до 14.04.2014г. в размер на 7475,17 лева. Претендира
за присъждане на сторение по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът
Прокуратурата на Република България, чрез
Окръжна Прокуратура – Варна е депозирала писмен отговор на исковата молба, в
който заявява становище за неоснователност на
предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имущетвени
и неимуществени вреди. Твърди, че не са налице доказателства за стабилни
актове, с които се прекратява ДП № 128/2010 г. по описа на ОД на МВР – Варна,
както и че не са доказани вредите и причинно-следствената им връзка с
повдигнатото обвинение и действията на ответника, както и техният размер.
Излага се в евентуалност, че претенциите са изключително завишени по размер.
Релевира се, че воденото спрямо П. наказателно производство е приключило в
разумни срокове. Оспорва се началния момент, от който се претендира присъждане
на законна лихва.
В съдебно заседание ищецът П.П., чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени. Поддържа, че срещу него са били повдигнати неоснователни обвинения за
извършени престъпления, израз на което е фактът, че водените досъдебни
производства са прекратени. Началото им е било сложено с провеждането на
брутална спецакция, по време на която ищецът демонстативно е бил показван
публично с белезници. В продължение на дълъг период от време е бил под домашен
арест, а самото наказателно разследване е продължило извън разумните срокове
заложени в чл.6 от ЕКПЧ. Поради това, че Прокуратурата не е вдигнала наложената
мярка – забрана да се напуска страната, след прекратяването на наказателното
производство ищецът е бил върнат от границата без да му бъде позволено да я
премине. Твърди, че неосноватено повдигнатото обвинение и всички съпътстващи го
процесуални действия са довели до преживяването на множествно душевни болки и
страдания, психически стрес и страх, поради което претендира за уважаване на
предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди. Поддържа и моли да бъде уважен и иска за присъждане на обезщетение за причинените
имуществени вреди, изразяващи се в неначисляване на лихва върху сумите на
внесената гаранция от 10 000 лева и сумата иззета принудително по време на
извършеният обиск на жилището му. Претендира и за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски
Ответникът – Прокуратурата на Р.България,
чрез представител на ВОП поддържа заявените в отговора на исковата молба
оспорвания и възражения. Не оспорва, че е налице основание за ангажиране
отговорността на Държаваната за предприетите спрямо ищеца действия на
прокуратурата, но счита, че ответникът
не е отговорен за действията на полицията при влизане в дома на ищеца, както и
за последващото медийно отразяване на случая. Счита, че не Прокуратурата, а
съдът е отговорен за вредите от наложената мярка за неотклонение – „домашен
арест“, тъй като е наложена от него. Възразява и по иска за имущствени вреди,
като твърди, че плащането на гаранция и изземането на сумата от дома на ищеца
са в следствие на законови процедури, за които ответникът не носи отговорост.
Счита, че забавянето на делото – повече от 4 години се дължи на неговата
фактическа и правна сложност, както и на факта, че по време на разследването се
е наложило предоставянето на информация от други държави. Моли за присъждане на
обезщетение в справедлив размер.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно
между страните, а и от представеният договор за прокура сключен между „Градски
транспорт“ ЕАД чрез Съвета на Директорите и ищеца се установява, че към датата
на предприемане на първите следствени действия по ДП № 128/2010г.
– 31.03.2010г. П.Д.П. е заемал длъжността Прокурист на „Градски транспорт“
ЕАД-Варна. С решение на Съвета на Дирекорите на „Градски транспорт“ ЕАД от
02.06.2010г. П.П. е освободен от позицията Прокурист на дружеството.
Видно от
съставения по ДП № 128/2010г. по описа на ОДМВР-Варна Протокол за
претърсване и изземване, на 31.03.2010г. по време на претърсване и изземване
във вила в гр.Варна, местност „Ракитника“, парцел № 282, ползвана от П.Д.П. са иззети множество
движими вещи и пари, в това число описаните в т.14 иззети от метална каса
находяща се в помещение килер – 180 броя банкноти всички с номинал от 100 лева.
По същото досъдебно производство и на същата дата – 31.03.2010г. са извършени
претърсване и изземване в присъствието на П.П. ***, от който не са иззети вещи,
както и в кабинет № 3, находящ се на
втория етаж на административната сграда на „Градски транспорт“ АД, находяща се
в гр.Варна, ул.“Тролейна“ № 48, от
където също са иззети движими вещи и документи.
Представени са
множество публикации във вестници и електронни издания касаещи отразяване на
началото и развитието на проведената в гр.Варна акция „Медузите“ с участието на
Б.Г., П.П., Й.К.и Д.С./.л.105-199/.
Във връзка с
образуваното ДП №
128/2010г. на ОДМВР-Варна и постъпило искане от Прокурор при Окръжна прокуратура-Варна, с определение от 03.04.2010г. по отношение на П.П.
е взета мярка за неотклонение „домашен арест“, която да се изпълнява на адрес: гр.Варна,
ул.“Тодор Влайков“ бл.13, вх.3, ап.60. С разпореждане от 18.05.2010г.
постановено по ЧНД № 524/2010г. на
ВОС е разпоредено мярката за неотклонение „Домашен арест“ взета по отношение на
П.Д.П. по ДП № 128/2010г. на
ОДП-Варна да се изпълнява на адрес: местност „Ракитника“, имот пл. № 282 считано от 20.05.2010г.
С определение от
22.06.2010г. постановено по ВЧХД №
233/2010г. по описа на ВАпС, мярката за
неотклонение на ищеца П.П. е изменена от
„Домашен адрес“ в „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лева. Сумата на
гаранцията е внесена по сметка на ОД на МВР-Варна на 23.06.2010г. С
определение от 17.04.2014г. постановено
по НОХД № 1730/2014г. по описа на
ВРС е отменена взетата по отношение на П.П. мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 10 000 лева. Гаранцията е върната в полза на
молителя на 12.12.2014г., видно от представенат разпечатка за движението по
банковата му сметка в „Райфайзенбанк“ АД.
С
определение от 03.04.2014г. по ЧНД №
1495/2014г. по описа на ВРС е постановено
връщане на 180 броя банкноти с номинал от 100 лева, както и два броя преносими
компютри на П.Д.П.. На 14.04.2014г. 180-те броя банкноти с номинал от 100 лева
и 2-та компютъра са били предадени на ищеца с приемо-предавателен протокол
/л.94/.
Видно от
представената справка от Окръжна прокуратура-Варна изх. № 858/2010г. /л.255/, с влязло в сила
определение от 09.10.2013г. постановено по ч.гр.д. № 1185/2013г. на ОС-Варна е
потвърдено постановление на ОП-Варна от 18.06.2013г. за прекратяване на ДП №
15/2011г.по описа на ОСлО ОП-Варна водено срещу П.П. за повдигнати обвинения по
чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК, по чл.282, ал.2 от НК и по чл.311, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК. В останалата част ДП № 15/2011г. е било
изпратено на Районна прокуратура-Варна на 13.11.2013г. по повдигнатото на П.Д.П.
обвинение по чл.220, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК. Същото е прекратено с постановление от 07.05.2014г. на прокурори при ВРП, което
по отношение на П.П. е влязло в сила на 23.05.2014г./Уведомен е за
прекратяването на 15.05.2014г., установено след служебна справка/.
От съдържанието на представеното
удостоверение от 21.04.2017г. издадено от Началника на сектор Областна служба
„Изпълнение на наказанията“ се установява, че П.Д.П. *** за времето на
01.04.2010г. до 03.04.2010г. съгласно постановление за задържане на прокурор от
ВОП за 72 часа. На 03.04.2010г. му е била взета мярка за неотклонение „домашен
арест“ и е бил освободен от ареста.
Видно от удостоверение издадено на
19.04.2017г. от ОД на МВР-Варна /л.290/, по отношение на П.Д.П. е била наложена
ПАМ по чл.68, ал.1 от НПК за периода от 01.04.2010г. до 30.11.2015г. С постановление от 25.11.2015г. на Прокурор при
ВРП е отменена ограничителната мярка „Забрана за напускане на пределите на
Р.България“ наложена на П.П. /л.95/.
Видно от
представеният ревизионен доклад №
1102090/08.07.2011г., съставен от
НАП-Варна, със Заповед № 1101230/14.03.2011г.
е възложено извършването на данъчна ревизия на П.Д.П. касаеща данъчните
задължения на лицето за данъци по чл.35 от ЗОДФЛ и чл.48 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2005г. до 31.12.2010г.
Видно от
представените медицински направления от 03.04.2010г., от 07.04.2010г. и от 18.06.2010г.
/л.82-86/, П.П. е бил консултиран от лекари във връзка с оплаквания от
краткотрайна загуба на съзнание, главозамайване, бодежи в гърдите, главоболие и
световъртеж.
Видно от
представеното удостоверение за раждане от ***г. /л.91/, П.П. и Б.С.Т. са
родители на родената на ***г. Д.П.П.. На 01.08.2010г. тя е станала родител на Б.К.Г..
Видно от
предственият препис-извлечениe от Акт за смърт, Б.С.П. е починала на 12.12.2014г.
От заключението на проведената по
делото комплексна Съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, поддържана в
съдебно заседание от вещите лица Д.Д. и К.К. се установява, че ищецът П.П.
страда от хипертонична болест, като по време на ареста му са регистрирани
високи стойности на кръвното налягане /хипертонични кризи/. При него са
констатирани психотравмени преживявания които нарушвават психичния поток и на
моменти накъсват изказа и водят до изблици на възбуда и емоционално напрежение.
Констатирани са емоционални блокажи и травматични спомени. Диагностицирани са
симптоми на генерализирана тревожност съчетана с обилна вегетативна
симптоматика, във връзка с което е предписано медикаментозно лечение.
Понастоящем преживяното от ищеца се е превърнало в психотравма с отрицателен
знак и е причина за прояви на признаци на емоционална лабилност. В съдебно
заседание вещото лице К. посочва, че ищецът свързва смъртта на съпругата си с
преживяното през 2010г. и счита, че е допринесъл за неблагоприятното развитие
на нещата при нея.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.П.П.
и А.П.Ж..
Свидетелката П.
– дъщеря на ищеца посочва, че узнала за ареста на баща си от своя началник в
„ТИС-Нептун“ към „Градски транспорт“ ЕООД на 31.03.2010г. Когато
приастигнала в местност „Ракиника“,
където живеели родителите й, видяла вратата отворена, а в двора имало полицай и
не била допусната до сградата. Видяла в стаята много хора и баща си с белезници
на ръцете. Когато и било позволено да влезе в помещението установила, че всичко
е разместено и в безпорядък. В края на обиска, на баща и било позволено да се
облече и полицаите го извели с белезници от дома. Баща й прекарал в ареста 3
дни в помещение заедно с „наркооласьори“. След вземането на мярка за
неотклонение „домашен арест“, свидетелката забелязала, че по ухото на баща й
има кръв, за което той обяснил, че се е получила, след като сутринта в ареста
припаднал и си наранил ухото. След арестуването му, П.П. психически рухнал, започнали проблеми със
здравето – получавал замайване, вдигал кръвно появили се проблеми със сърцето,
за което били предписани лекарства. Отделно от това станал нервен, тревожен,
притеснен, обиден и огорчен. Положението не се променило и след приключване на
воденото срещу него производство, а П.П. страдал, че след края на
производството никоя медия не отразила този факт, не се почувствал реабилитиран.
В „Градски транспорт“ ЕООД след ареста и до настоящия момент говорели за
случилото се, а шофьорите на автобусите спирали, когато видели баща й, за да си
говорят за случилото се. В края на 2014г., когато заедно със сина си решили да
се разходят до Сърбия, П.П. бил върнат от границата, тъй като не била вдигната
забраната му да излиза извън страната. Майката на свидетелката, също много тежко
преживяла случващото се със съпруга си- тя страдала от множество заболявания –
астма, проблеми с кръста, ставите и краката. Тя стояла със съпруга си в
апартамента, където се изпълнявала мярката за неотклонение, което и се
отразявало много зле психически – развила страх и паника. П.П. много се
притеснявал за здравословните проблеми на съпругата си и бил непрекъснато около
нея. На 12.12.2014г. майката на свидетелката и съпруга на ищеца починала. Притеснения
изпитвал и за дъщеря си, която по време на ареста му била бременна в 6-я месец.
В деня на ареста, П.П. бил отведен с белезници и в „Градски транспорт“, а
голяма част от колегите му се обадили на свидетелката като негова дъщеря
разплакани от случващто се. Новината за ареста му станала достояние на всички
служители – повече от 600 души, на случайно намиращите се хора на паркинга,
както и на работещите в бранша. По случая имало многобройни публикации във
всякакви вестници и сайтове. По-късно П.П. започнал работа в „Транстриумф“,
където работил около 2 години, а понастоящем бил пенсионер. Посочва, че се
случавало често шофьорите от „Градски транспорт“ да спират на последната спирка
в местност „Ракиника“, където живеел П.П., за да си говорят. Дългогодишните
служители в „Градски транспорт“ очаквали той да се върне на работа и много го
уважавали. След приключване на делото състоянието на ищеца не се подобрило –
продължавал да се чувства обиден и огорчен, пиел хапчета за успокоение, за
кръвно налягане, за вестибуларния апарат, както и противовъзпалителни. Оплаквал
се, че не може да спи.
Свидетелката А.Ж.
– колега на ищеца в „Градски транспорт“ ЕООД. Посочва, че го познава от 1985г.,
а за ареста му узнала на 31.03.2010г. докато пътувала в тролея. На същия ден
отивайки по работа на етажа, където е кабинета на П.П., го видяла с белезници,
воден от полицаи. Не изглеждал в добро настроение. Всички колеги станали
свидетели на случващото се, а в последствие следели публикациите в мрежата.
След ареста му, П.П. не се върнал повече на работа. Посочва също, че никой от
колегите и в нито един момент не се е
осъмнил в действията на ищеца.
Предвид така установеното от
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Изложената в исковата
молба фактическа обстановка, твърденията
на страната и формулирания въз основа на тях петитум на исковата претенция
обуславят извод за предявени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите причинени на граждани от органи на следствието, прокуратурата и съда
при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. В настоящия случай твърденията
на ищеца са за претърпени неимуществени вреди в следствие на това, че срещу него
е повдигнато и поддържано обвинение за извършени престъпления завършило с постановление
за прекратяване. В периода от първото действие по образуваното досъдебно
производство № 128/2010г. на ОДМВР-Варна – проведеното претърсване и изземване
- 31.01.2010г. до постановлението за прекратяване на досъдебното производство
по всички повдигнати обвинения – 07.05.2014г. на ВРП за изминали 4г. и 4
месеца. По време на производството, за периода от 01.04.2010г. до 03.04.2010г.
ищецът П.П. е бил в ареста за 72 часа съгласно постановление за задържане на
прокурор от ВОП, в периода от 03.04.2010г. до 22.06.2010г. спрямо ищеца е била
взета мярка за неотклонение „домашен арест“, а в периода от 22.06.2010г. до окончателното
прекратяване на досъдебното производство – на 07.05.2014г. с мярка за неотклонение „парична гаранция“.
Основанието за
ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е
било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му
на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по
НК, а в последствие наказателното производство е било прекратено. По Закона за
отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/ незаконосъобразността се разглежда
на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в
престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато наказателното
преследване срещу обвиняемият е прекратено поради недоказаност на извършеното
престъпление, както и в хипотеза на постановена оправдателна присъда досежно
фактът дали е извършено престъпление и авторството му.
Съдът след
запознаване с всички събрани по делото доказателства намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно –
привличане в качеството му на обвиняем и повдигнато обвинение на ищеца за
извършени престъпления, включително и вземане на мярка за неотклонение и
постановено прекратяване на наказателното производство с постановление на
прокурор. В случая прекратяването на досъдебното производство по повдигнатите срещу
П.П. обвинения е двуфазно – първо с постановление на прокурор от ВОП на
09.10.2013г. е прекратено производството по отношение на повдигнатите на П.П.
обвинения по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК, по чл.282, ал.2 от НК и по
чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, а в последствие с
постановление на прокурор от ВРП от 07.05.2014г. е прекратено производството по
останалото висящо обвинение за извършено от ищеца престъпление по чл.220, ал.2,
вр.чл.20, ал.2 от НК. Спрямо ищецът П.Д.П. постановлението за окончателното
прекратяване на досъдебното производство е влязло в законна сила на
23.05.2014г., след надлежното му уведомяване на 15.05.2014г. и изтичане на
7-дневения срок за обжалване пред съд.
Липсата на основание
за повдигане на обвинение на ищеца за цитираните състави на НК обуславя извод
за незаконосъобразност и на вземаните по отношение на него мерки за
неотклонение – „задържане под стража“ за 72 часа, „домашен арест“ за почти 3
месеца и „парична гаранция“ за целият останал период. Тук следва да се има
предвид, че мерките за неотклонение са съобразявани както с вида на
повдигнатите обвинения, техния брой, тежест и обоснованост, така и с особените
потребности на ищеца свързани с мястото на което да се изпълнява мярката
„домашен арест“, неговото здравословно състояние, а така също и с намаляване
тежестта на обвинението и обществената опасност на дееца след първоначлното прекратяването
на досъдебното производство за част от обвиненията през 2013г. По време на
действие на мярката за неотклонение „домашен арест“, по искане на задържаното
лице и във връзка с необходимост от медицинска помощ ищецът е получавал
разрешение за временно напускане на дома си, с което Прокуратурата е
съдействала за минимизиране на евентуално търпените от него вреди и неудобства.
Независимо от това обаче, че по същество мерките за неотклонение, а така също и
мярката по чл.68 от НПК – забрана за напускане пределите на Република България представляват
признати от закона мерки за процесуална принуда, целящи да гарантират резултата
от дейността на правораздавателните органи, на пракика същите постигат едно съществено
ограничаване на свободата на личността – да се придвижва, да полага труд и др.,
което при неправомерност на ограничението подлежи на обезщетяване.
При формиране на
извод за наличието на елементите от фактическия състав на иска за репариране на
претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът кредитира в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства. Анализът им показва, че от първото извършено
спрямо ищеца процесуално-следствено действие – претърсване и изземване на
31.03.2010г. до края на наказателното производство през 2014г., а и до
настоящият момент П.П. търпи емоционално-негативни преживявания, стрес и е в
центъра на отрицателното обществено и медиино отразване на събитията и
участниците в придобилата популярност акция на МВР – „Медузите“. До началото на
досъдебното производство, ищецът П.П. е заемал в продължение на дълъг период от
време управленска длъжност по отношение на една от основните общински структури
–„Градски транспорт“ ЕАД, ползвал се е с авторитет и уважение както в професилналната среда, така и в семейството
и близкия социален кръг. Повдигането на обвинение и показната акция по
задържането му, осветлена подробно от всички видове медии, извършването на
процесуално следствените действия в дома му, на работното му място и на обслужващите
ги публични пространства – улицата пред дома, паркигна пред сградата на
„Градски транспорт“ сред множество хора – познати и непознати, пред които П.П.
е бил с белезници на ръцете безспорно се е отразило на себеусещането му за чест
и достойство и е довело до усещането за необратимост на процеса по загуба на
уважение и доверие. От друга страна по делото не бяха събрани доказателства за
тов публикациите в пресата и излъчванията на материали в медиите обективно да
са довели до промяна на обществените нагласи към ищеца – негови близки или
колеги да са променили съществено отношението си към него, да са отбягвали
контакти с него, да са демонстрирали съмнения в качествата и постъпките му.
Напротив, макар и отстранен от длъжност прокурист в „Градски транспорт“ ЕАД и в
предпенсионна възраст, дори по време на висящността на досъдебно производство
ищецът е успял да си намери работа и да получава доходи за трудовата си
ангажираност, което означава, че е запазил доверието на хора от същия бранш. В
този смисъл са и показанията на свидетелкатаЖ., която посочва, че в нито един
момент тя и колегите й не са се усъмнили в действията на ищеца като ръководен
орган, а също и тези на св. П. посочваща, че шофорите от „Градски транспорт“
спирали автобусите, за да си говорят с ищеца, а дългогодишните служители
очаквали да се върне на работа, защото много го уважавали.
Установи се от
събраните писмени и гласни доказателства чрез разпита на св. Д. П., които съдът
кредитира като произходящи от лице с преки и непосредставени впечатления относно преживяванията на ищеца
във времето на висящността на досъдебното производство, че П.П. е изпитвал
страх и притеснения за начина по който събитията разиграли се около неговата
личност след м.03.2010г. ще се отразят на най-близките му хора – съпругата му,
страдаща от заболявания довели до смъртта и през 2014г. и бременната по това
време негова дъщеря. За това свидетелстват и мотивите на съдебното
разпореждане, с което съдът постановява мярката за неотклонение „домашен арест“
на ищеца да се изпълнява на различен от първоначално определения адрес, тъй
като на последния нямало асансьор и това затруднявало предвижването на съпругата
му. От показанията на св.П. се установи, че освен баща й, и майка й стояла
затворена в апартамента, което влошавало психическото й състояние, развила
страх да стои сама, за което, а и за настъпилата скоро след това смърт, ищецът
чувствал лична вина. Съдът намира, че негативните усещания на ищеца свързани с
отразяването на събитията около него върху най-близките му хора – съпруга и
дъщеря не са в причинно следствена връзка с воденото срещу него досъдебно
производство. Домашният арест е бил наложен единствено спрямо ищеца и ако във
връзка с него съпругата му е ограничила излизанията си, то това е било резултат
от нейн личен избор или затруднение. Не се установи по безспорен и категоричен
начин заболяванията й, нито пък настъпилата й смърт в края на 2014г. да са
следствие на воденото срещу П. наказателно производство, на против тя е
страдала от сериозни заболявания и преди 2010г. В този смисъл съдът приема, че
мъката и негативните преживявания на ищеца свързани със загубата на съпругата
му са логично следствие от смъртта на близък човек и не биха били с различен
интензитет в зависимост от това дали същият е или не е субект на наказателно
преследване по това време.
Представената
медицинска документация и заключението на проведената комплексна съдебно-медицинска
и психиатрична експертиза удостоверяват както заболявания, които ищецът е имал
преди началото на досъдебното производство– хипертонична болест, така и такива здравословни
усложнения настъпили в следствие на провежданото срещу него наказателно
производство. Диагностицираната генерализирана тревожност на ищеца се отнася
към времето след ареста, който именно отключва тревожните състояния, без
индиции за тях да са съществували преди това. Понастоящем ищецът провежда
медикаментозно лечение целящо овладяване на симптомите на световъртеж,
треперене, лоши мисли, нарушен сън, както и хипертоничната болест, която макар
да е съществувала и преди 2010г. се е обострила и е дала проявления под формата
на хипертонични кризи предизвикани от натрупващата се тревожност и психично
напрежение. Съдът приема за подлежащи на обезщетяване вреди от неправомерно
повдигнатото обвинение на ищеца единствено тези свързани с нарушване на
психологическия му статус довел до диагностицирането му с генерализирана
тревожност. Налице е пряка причинно-следствена връзка между констатираните след
началото на досъдебното производство симптоми – нервност, тревожност, безсъние
страх и провежданите под контрола на Прокуратурата процесуално-следствени
действия. Що се отнася до хипертоничната болест, то тя е била факт по отношение
на ищеца и преди този релевантен момент, поради което не следва да се третира
като вреда от неправомерно повдигнатите му обвинения.
Установи се, че в следствие
на инициираното наказателно преследване П.П. е бил освободен от заеманата до
този момент длъжност – Прокурист в „Градски транспорт“ ЕАД, с което е загубил не
само професиаоналната среда, в която се
развивал е продължение на повече от 12 години, но и трудовите си доходи,
с които е осигурявал издръжката на семейството си. Това съчетано с
предпенсионна възраст на ищеца към този момент безспорно е създало усещане за
несигурност в намирането на нова работа и нов източник на доходи и представялва
източник на психично напежение за него. Нещо повече, по време на претърсването
и изземването от дома на ищеца са били иззети движими вещи и пари на стойност
18 000 лева представляващи спестявания, които са върнати в негово държане
едва след прекратяване на производсвото през 2014г. Не на последно място именно
инициираното досъдебно производство е дало повод за стартиране на данъчно
ревизионно производство от компетентните органи в лицето на НАП, което на
собствено основание е стресогенен фактор. Тук следва да се отбележи, че съдът
третира като подлежащо на обезщетяване вредоносно поведение не провеждането на
самата данъчна ревизия, а фактът, че същата е инициирана именно по повод на
незаконно воденото срещу ищеца наказателно досъдебно производство развиващо се
под контрола именно на Прокуратурата на Р.България.
Като елемент от подлежащите на обезщетяване неимуществени
вреди ищецът посочва фактът, че е бил върнат от границата между Р.България и
Сърбия при ГКПП „Стрезимировци“ на 15.11.2015г. предвид наложената му от
Прокуратурата и несвоевременно вдигната принудителна мярка по чл.68 от НПК,
поради което се е почувствал унижен. Твърденията на ищеца в този смисъл не са
оспорени от ответника по делото, поради което съдът ги приема за установени. Забрана
да напуска границите на Р.България е действала по отношение на ищеца в периода
от 01.04.2010г. до 30.11.2015г., т.е повече от 1 година след прекратяване на
наказателното производство срещу него, а за самото недопускане на П.П. да премине
отвъд границата на България свидетелстват показанията на Д. П.. Съдът намира,
че бездействието на органа наложил мярката да отмени нейното действие след
отпадане на необходимостта от нея е довело до крайно неприятно за ищеца
положение, при което въпреки снетите обвинения е бил третиран като лице срещу
което се води наказателно преследване, което безспорно е в състояние да му
причини твърдяният дискомфорт и неудобство.
При формиране на
изводите си досежно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът съблюдава трайно установената съдебна практика – ППВС
№ 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната
по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди - вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със
състоянието на ищеца преди него, тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е
за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. -
наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях,
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида
на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението
за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се определя
глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт и в този
смисъл размерът на паричното обезщетение следва да е достатъчно по размер за репарирането
им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед
особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да
надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди
В случая от
ангажираните по делото доказателства се установяват настъпили за ищеца неимуществени
вреди, които са в пряка причинно следствена връзка с проведеното срещу него наказателно
производство, а именно претърпени прихически травми, душевни болки и страдания,
свързани с накърненото чувство за чест и достойнство, страхове свързани с
неблагоприятните последици, които повдигнатото обвинение би оказало върху
близките му, неудобства свързани с третирането му като обвиняемо лице и след
прекратяване на наказателното производство по повод забраната да напуска
границите на страната, влошаване на здравословното му състояние изразяващо се в
поява на тревожност, безсъние, свотовъртеж, проблеми с вестибуларния апарат,
психическо напрежение и не на последно място излъчването чрез средствата за
масова осведомяване – печатни издания, електронни медии и интернет на материали
провокиращи към създаване на негативно отношение срещу личността на ищеца.
Срещу П.П. са били повдигнати общо 4 обвинения в това число за тежко
престъпление предвиждащо и наказание лишаване от свобода, производствата по
които обаче са поетапно прекратени в досъдебната фаза. Нито едно от тях не е
влязло в съдебна фаза, което е спомогнало ищецът да избегне допълнителните
негативни преживявания свързани с очакването на присъда. В рамките на
висящността на досъдебното производство спрямо ищеца са били вземани мерки за
неотклонение съобразени с индивидуалното му положение – задържането под стража
е продължило само законоустановения срок от 72 часа, а домашният арест само 2
месеца и половина, в рамките на който на ищецът е давано разрешение за
напускане на дома с цел провеждане на медицински прегледи. Променено по молба
на ищеца с оглед потребностите – негови и на съпругата му е било и мястото, на
което да се изпълнява мярката, поради което съдът намира, че тези мерки за
неотклонение не са причинили на ищеца вреди по-големи от тези, които обичайно
създава този тип ограничаване на свободното придвижване. Последващото изменение
на мярката за неотклонение в „парична гаранция“, след по-малко от 3 месеца от
началото на досъдебното производство, е възстановила в пълен обем правата на
ищеца в това число и правото му да се придвижва свободно в границите на
Р.България, от което очевидно той се е възползвал – в показанията си св.П.
посочва, че баща й е пътувал при сина си в гр.София. Що се отнася до забраната
за излизане извън страната, то безспорно бездействието по вдигането й спрямо
ищеца в продължение на повече от 1 година е причинило негативни емоции при
опита му да премине в Сърбия през 2015г., които подлежат на обезщетяване.
Ищецът безспорно е изпитал срам и неудобство от
опетняване на доброто му име в обществото и най-вече в професионалната общност,
в която е бил познат на много хора поради дългогодишния си стаж. Извън това
привличането му към наказателна отговорност е станало достояние и на онези,
които не са били част от личното, приятелското и професионалното му обкръжение
благодарение на многобройните отразявания на случая в пресата и електронните
медии. Безспорно отговорността на Прокуратурата се ангажира не заради това, че
трети лица /медии/ са изнесли информация за акция „Медузите“, а заради това, че
предприетите от нейните органи действия са дали повод за тези публикации,
включително чрез даването на публични пресконференции. Факт е обаче, че всички
публикации свързани с името на ищеца не съдържат целенасочени атаки лично срещу
него, а са в контекста на предприетите действия по наказателно преследване на
лицето Б.Г., поради което съдът приема, че тежестта на негативното им
въздействие спрямо П.П. е по-минимална.
Съдът приема, че разследването по ДП № 128/2010г.
по описа на ОДМВР-Варна трансформирано в ДП № 15/2011г. под контрола на ВРП и
ВОП е проведено в рамките на разумния срок предвид доказаната фактическа и
правна сложност на разследването водено срещу четирима обвиняеми с по няколко
обвинения и необходимостта от събиране на доказателства по 4 повдигнати обвинения, включително и такива с
произход от чужбина – Белгия касателно процедурата по закупуването на автобуси
от „Градски транспорт“ ЕАД.
С оглед на всичко
изложено съдът намира, че общото обезщетение за всички доказано претърпените
неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с воденото
срещу ищеца и прекратено наказателно производство е в размер на общо 30000 лева,
който е достатъчен за репарирането им в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост и с оглед особеностите на настоящия случай. За разликата до
пълният претендиран размер от 110 000 лева исковата претенция следва да
бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно направеното искане сумата следва
да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, която на основание
чл.84, ал.3 от ЗЗД се дължи от деня на непозволеното увреждане, което за
неимуществените вреди е от датата на влизане в сила на постановлението, с което
се слага край на наказателното преследване спрямо ищеца /т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК/. След
направена служебна справка съдът констатира, че Постановлението за прекратяване
на наказателното производство на ВРП от 07.05.2014г. е влязло в законна сила по
отношение на П.П. на 23.05.2014г., поради което същата следва да се присъди от
тази дата, а искането за присъждане от 31.03.2010г. следва да бъде отхвърлено.
По отношение на
исковете за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, съдът
намира същите за доказани по основание и частично по размер.
Ищецът е претендирал за присъждане на сумата
от 4589,29 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
изразяващи се в пропуснати ползи от неначислени лихви върху сумата от
10 000 лева, внесена по мярка за неотклонение „парична гаранция”,
постановена с протоколно определение № 155/22.06.2010 г. по ВЧНД № 233/2010г.
по описа на ВАС за периода от 23.06.2010 г. до 12.12.2014 г. по основния лихвен
процент на БНБ и сумата от 7 475,17 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди изразяващи се в пропуснати ползи от неначислени
лихви върху сумата от 18 000 лева, иззета при обиск на 31.03.2010г. от
сейф на ищеца, находящ се във вилата му в гр. Варна, м. „Ракитника”, парцел 282
за периода от 31.03.2010г. до 14.04.2014г.
Съгласно разпоредбата
на чл.4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Имуществените
вреди във вид на пропуснати ползи съгласно т.11 на ТР 3/2005г. на ОСГК на ВКС
се определят с оглед особеностите на съответния случай и при наличие на
причинно-следствена връзка между между вредата и незаконното обвинение в
извършване на престъпление.
В случая ищецът
претендира заплащане на пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата на внесената гаранция
от 10 000 лева за периода от внасянето й – 23.06.2010г. до освобождаването
й – 12.12.2014г., а не пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на
договорена лихва върху тази сума. Мярката за неотклонение „парична гаранция“ се явява незаконна предвид
последвалото прекратяване на наказателното производство срещу ищеца и следователно задържането на внесената въз основа на
нея сума е без правно основание. През периода на нейното задържане ищецът е бил
в невъзможност да я използва за задоволяване на свои нужди и да реализира доход
от нея, поради което същият е пропуснал да реализира полза, което представлява
имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Доколкото сумата е била блокирана
по повод взетата мярка за неотклонение във връзка с воденото досъдебно
производство, е налице причинна връзка между пропускането на ползата и
незаконното обвинение.
Когато се претендира
вреда от неправомерно задържане на парична сума, размера на вредата се
заключава до размера на законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл Решение № 281 от 04.10.2011 г. по
гр. д. № 1684/2010г., решение № 139/08.05.2012г. по гр.д. № 1121/2011г.,
ВКС, Решение
№117/31.05.2013 по дело №1105/2012 на ВКС, ГК, III г.о., докладчик съдията
Ценка Георгиева. В случая определена с
помощен продукт „Апис Финанси“ дължимата законнат лихва върху сумата от
10 000 лева за периода от 23.06.2010г. до 12.12.2014г. е в размер на 4589,34 лева, което обуславя извод за
основателност на претенцията за сумата от 4589,29 лева.
По
отношение на иска за присъждане на сумата от 7 475,17 лева като обезщетение за
претърпените имуществени вреди изразяващи се в пропуснати ползи от неначислени
лихви върху сумата от 18 000 лева, иззета при обиск на 31.03.2010г. от
сейф на ищеца за периода от 31.03.2010г. до 14.04.2014г. с аналогични на
гореизложените съображения, а именно че не е било налице законово основание за
изземане и задържане на сумата за посочения период съдът намира, че ответникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва върху нея за псоочения период,
т.е от задържането й до фактическото и връщане. В този смисъл решение №
413/10.12.2010г. постановено по гр.д. № 1478/2011г. по описа на ВКС, IV-то ГО
по реда на чл.290 от ГПК и на това основание представляваща задължителна
съдебна практика. Определен с помощта на „Апис Финанси“, размерът на законната
лихва върху сумата от 18000 лева начислена за периода от 31.03.2010г. до
14.04.2014г. е 7475,12 лева, т.е за този размер исковата претенция е
основателна, а за разликата до пълния претендиран размер от 7475,17 лева следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски съобразно
уважената част от исковете, които в случая са в размер на 1096,36 лева по иска
за присъждане на неимуществени вреди, при общо сторени в размер на 4020 лева
/10 лева – заплатена държавна такса, 10 лева – такса за съдебно удостоверение,
400 лева – депозит за експертиза и 3600 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение/. В пълен размер следва да бъдат присъдени сторените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева по исковете за
имуществени вреди. Същите следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша"
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ НА П.Д.П., ЕГН **********,
с адрес: *** * сумата от 30000 /тридесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в
причинени психически страдания, срам, унижения, накърняване на доброто му име в
обществото, засягане на честта и достойнството му, в следствие на обвинение в
извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателното
производство ДП № 128/2010г. по описа на ОД на МВР – Варна и ДП № 15/2011г. по
описа на ОСлО –ОП- Варна, са прекратени с Постановление от 18.06.2013г. на ВОП
и с Постановление от 07.05.2014г. на ВРП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.05.2014г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
30000 лева до пълния претендиран размер на 110000 лева, както и искането за
присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението считано от
31.03.2010г.; *сумата от 4589,29 /четири хиляди петстотин
осемдесет и девет и 0,29/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди изразяващи се в пропуснати ползи върху сумата от 10 000
лева, внесена по мярка за неотклонение „парична гаранция”, постановена с
протоколно определение № 155/22.06.2010г. по ВЧНД № 233/2010г. по описа на ВАС
за периода от 23.06.2010г. до 12.12.2014г. и *
сумата от 7 475,12 /седем хиляди четиристотин седемдесет и пет и 0,12/
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се
в пропуснати ползи върху сумата от 18 000 лева, иззета при обиск на
31.03.2010г. от сейф на ищеца, находящ се във вилата му в гр. Варна, м.
„Ракитника”, парцел 282 за периода от 31.03.2010г. до 14.04.2014г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
7475,12 лева до пълния претендиран размер от 7475,17 лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша"
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ НА П.Д.П., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 2346,36 /две
хиляди триста чеиридесет и шест и 0,36/ лева – сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: