Присъда по дело №876/2016 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 18
Дата: 18 май 2018 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20161800200876
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

 

    П Р И С Ъ Д А

 

№ 18

гр.С., 18.05.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, седми състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети май 2018 г. в разширен състав:

 

                                                              Председател: Я. Бозаджиева

                                                                Член съдия: Н. Великова

 

                                                Съдебни заседатели: Й.Т.

                                                                                   Е.Н.

                                                                                   С.Г.

  

при участието на секретар Т. Ставрева и в присъствието на прокурор К. Г., като разгледа докладваното от съдията Бозаджиева Н.О.Х.Д. № 876 по описа за 2016 г. на СОС

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Д.Т., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 20.05.2014г., около 22.05 часа, в гр.С., С. о., на кръстовището на ул.„Х. ***, по начин (произвел седем изстрела с автоматично огнестрелно оръжие в населено и оживено място) и със средство (автоматично дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев - АК кал. 7,62 мм.) опасни за живота на мнозина, умишлено е умъртвил К. Л. Г. с ЕГН: **********, чрез произвеждане на шест изстрела в различни части на тялото му, като смъртта е настъпила вследствие наранявания на главата, гръдния кош и дясната ръка, причинили несъвместими с живота наранявания на вътрешни органи (мозък, сърце, бял дроб), предвид на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 във вр. чл. 115 и чл.54 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.”а” и б.„в“ от ЗИНЗС.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Д.Т., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 20.05.2014 г. в гр.С., С. о., е държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ): „Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество” - дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев - автомат конструкция „Калашников”, кал. 7,62 мм. и боеприпаси по смисъла на чл. 7 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ): „Боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или изстрели, или техни компонентни — снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие” - 7 (седем) броя патрони 7,62 мм., предназначени за стрелба с „АК-47”, без да има за това надлежно разрешение,  предвид на което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.”а” и б.„в“ от ЗИНЗС.

 

На основание чл. 23, ал. 1 НК ГРУПИРА така определените наказания „лишаване от свобода” за двете престъпления, като НАЛАГА и ОПРЕДЕЛЯ за изтърпяване по-тежкото от тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.”а” и б.„в“ от ЗИНЗС.

 

На основание чл. 24 НК, УВЕЛИЧАВА размера на така определеното наказание с две години, като ОПРЕДЕЛЯ за изтърпяване и НАЛАГА окончателно наказание в размер на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а” и б.„в” от ЗИНЗС.

 

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК, от така определеното наказание ЗАЧИТА и ПРИСПАДА срока, през който подсъдимият М.Д.Т. е бил задържан под стража по досъдебно производство № 149/2014 г. на ГДНП-МВР, считано от 25.09.2014 г. до 17.11.2015 г., като един ден задържане да се зачита за един ден изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”.

 

На основание чл. 59, ал. 1, т. 2 НК, ЗАЧИТА и ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият е бил задържан по мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 17.11.2015 г. до 19.02.2016 г., като два дни „домашен арест” да се зачита за един ден „лишаване от свобода”.

 

На основание чл. 68, ал. 1 НК, ПОСТАНОВЯВА отделно от настоящото наказание изтърпяване на наказанието определено и наложено по НОХД № 23578/ 2011 г. по описа на СРС, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, поради извършването на настоящите умишлени престъпления в изпитателния срок на присъдата по посоченото по-горе дело, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.„в“ от ЗИНЗС.

 

ОСЪЖДА подсъдимия М.Д.Т., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Й.К.Г. – малолетен, ЕГН: **********, чрез законния му представител В.И.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпното деяние в размер на 200 000 лева (двеста хиляди лева), ведно със законната лихва от 20.05.2014 г., до окончателното изплащане, като отхвърля иска в останалата част до размера на 250 000 лева като неоснователен и недоказан, както и  ДА ЗАПЛАТИ разноски в процеса в размер на 2 000 лева (две хиляди лева) възнаграждение за повереник на частния обвинител.

 

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства, които не са върнати до настоящия момент, съгласно опис към обвинителния акт /18 обекта/, да се пазят до приключване на делото на всички инстанции, а след приключването да се унищожат по надлежния ред.

 

ОСЪЖДА подсъдимия М.Д.Т., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата съдебни и деловодни разноски в общ размер 14 348,46 лева (четиринадесет хиляди триста четиридесет и осем лева и 46 ст.), от които сумата от 4 895,56 лева (четири хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и 56 ст.) - разноски в полза на ГД „НП“ – МВР, сумата от 1 452,86 лева (хиляда четиристотин петдесет и два лева и 86 ст.) в полза на Софийски окръжен съд, понесени разноски в хода на съдебното производство, както и сумата от 8 000 лева (осем хиляди лева) - в полза на Софийски окръжен съд, държавна такса върху размера на присъденото обезщетение по гражданския иск.

 

Присъдата е неокончателна. Същата подлежи на обжалване и протестиране пред А. съд – гр.С. в петнадесетдневен срок от днес.

   

 

 Председател:

 

       Член съдия:

                             

           Съдебни заседатели: 1.

 

                                                  2.

 

                                                                                               3.     

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:

по НОХД № 876/2016г. по описа на С. Окръжен съд

 

 

 Обвинението против подсъдимия М.Д.Т. с ЕГН ********** *** за престъпления по :

 чл.116 ал.1 т.6 вр.чл.115 от НК  е за това, че  на 20.05.2014г., около 22.05часа, в гр.С., С. о., на кръстовището на ул.„Х. ***, по начин (произвел седем изстрела с автоматично огнестрелно оръжие в населено и оживено място) и със средство (автоматично дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев - АК кал. 7,62мм) опасни за живота на мнозина, умишлено е умъртвил К. Л. Г. с ЕГН: **********, чрез произвеждане на шест изстрела в различни части на тялото му, като смъртта е настъпила вследствие наранявания на главата, гръдния кош и дясната ръка, причинили несъвместими с живота наранявания на вътрешни органи (мозък, сърце, бял дроб) -  и

-по  чл.339 ал.1 НК е за това, че . На 20.05.2014г. в гр.С., С. о., е държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ): „ Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество" - дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев - автомат конструкция „Калашников", кал. 7,62мм и боеприпаси по смисъла на чл.7 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ): „Боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или изстрели или техни компонентни — снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие''' - 7 (седем) броя патрони 7,62 мм, предназначени за стрелба с „АК-47", без да има за това надлежно разрешение.

В съдебно заседание представителят на СОП поддържа така предявените обвинения и за двете престъпления, като обосновани  в зависимост от доказателствените средства по делото, от взаимно свързани, подкрепящи се и допълващи се преки и косвени доказателства по делото.В пледоарията си прави подробен анализ на същите.Застъпва становище, че по отношение на подсъдимия, който е с обременено съдебно минало, с недобри характеристични данни, висока степен на обществена опасност на личността, изведена от обществената опасност на престъплението е налице баланс между смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, при които следва да се реализира отговорността и за двете престъпления, като за престъплението по чл.116,ал.1 т.6 НК да се определи наказание- лишаване от свобода за срок от 18г., а за престъплението по чл.339,ал.1 НК – наказание – лишаване от свобода за срок от 6 години.Да бъде осъществена кумулация, между наказанията, наложени за престъпления, осъществени в реална съвкупност по правилата на чл.23,ал.1 НК и да се наложи по- тежкото от тях – лишаване от свобода за срок от 18 г.Същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.От наказанието на осн.чл.59,ал.1 НК да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил ограничен в свободното си придвижване с наложени мерки по ДП, а именно- марка за неотклонение „задържане под стража” –по правилата на чл.59 ,ал.1 т.1 –един ден предварителен арест да се зачита за един ден лишаване от свобода и „домашен арест” –по т.2 на чл.59,ал.1 НК- съответно – два дни търпян домашен арест да се считат за един ден лишаване от свобода.

На осн.чл.68, ал.1 НК да се приведе за ефективно изтърпяване, наказанието лишаване от свобода за срок от 11 месеца, наложено на подсъдимия Т. по НОХД № 23578/2011г. на СРС, тъй като настоящите деяния са извършени в изпитателния срок на присъдата по посоченото по-горе дело.

Заема становище да бъде уважен изцяло предявения граждански иск от страна на малолетното дете на пострадалия чрез неговата майка и законен представител. Част от веществените доказателства са върнати на правоимащите лица, останалите – да се пазят по делото до приключване във всички инстанции.

Разноските по делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

 

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец от името на доверителя си заема становище, че обвинението е доказано по непораждащ съмнение начин. По отношение на първото обвинение- за извършване на квалифицирано убийство- пот.6 – по начин и със средства, опасни за живота на мнозина,   се събраха безспорни доказателства както за авторството на подс. Т. за извършването на престъплението като алибито, изграждано от подсъдимия и неговата защита за нощта на убийството е оборено както от гласните доказателства, така и от заключението на назначената съдебно- икономическа експертиза, базиращо се на проверка на документацията на дружеството стопанисващо детския клуб „P.” и организирало детското парти, така и за квалифициращия елемент- тъй като е произведена стрелба с огнестрелно автоматично  оръжие, с множество изстрели на главна улица, по която са разположени заведения и е наличен интензивен поток от хора, дори в инкриминираната част от денонощието.В пледоарията си също прави подробен анализ на доказателствата, в зависимост от който извежда като обоснован крайния извод – за авторството и за виновността на подсъдимия.Досежно индивидуализацията на наказателната отговорност се разграничава от позицията на представителя на държавното обвинение.Счита, че начинът на извършване на престъплението- автоматична стрелба с огнестрелно оръжие, криеща потенциална опасност за живота и здравето на минувачи – живущи в съседните сгради и посетители на заведенията, всяваща ужас и страх у населението и нежелание на лицата, възприели случилото се да свидетелстват за престъплението, липсата на личен мотив, отнемането на човешкия живот за пари, които са изхарчени за покупка на скъп автомобил- всичко това според повереника свидетелства за деградация на личността на подсъдимия и обосновава във всички случаи една висока степен на обществена опасност.Наред с предходните осъждания, които не са дали резултат, обстоятелството, че престъпленията, предмет на обвинителния акт са извършени в изпитателния срок на осъждане с наложено наказание лишаване от свобода- всичко това според повереника прави по- лекото наказание лишаване от свобода непригодно да изпълни целите на индивидуалната преВ.я по отношение на този подсъдим, поради което, от името на доверителите си / пострадалите –малолетно дете и негова майка- съответно син и съпруга на жертвата К.Г./, настоява на подсъдимия М.Т.  да бъде наложено най- тежкото наказание – доживотен затвор без право на замяна.Наред с това моли да бъде уважен гражданският иск в пълен размер, предвид жестокия начин, по който е настъпила смъртта и съвсем невръстната възраст на пострадалия син на Г.. В останалата част се присъединява изцяло към становището на представителя на СОП.Моли да бъдат присъдени съдебните и деловодни  разноски на неговите доверители изцяло.

От своя страна, защитникът на подсъдимия- адв. Н.Ш. заема становище, че от съвкупната преценка на събрания доказателствен материал по делото не може да се направи еднозначен извод за авторството на подсъдимия Т. за извършването на престъпното деяние убийство, както и на незаконното притежание на оръжие и боеприпаси.В тази връзка показанията на свидетелите И.Г., В.С. и Ч.Е. опровергават и не подкрепят тезата на обвинението.Прави собствен анализ на доказателствата, от гледна точка на позицията на защитата, счита че при конкуренцията на противоречиви показания, дадени от един и същ свидетел, съдът следва да предпочете като по- достоверни показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие, тъй като върху свидетелите на досъдебното производство е би упражнен тормоз, нанасяни са им побоища и по този начин силово са изтръгнати неверни показания, които понастоящем свидетелите не поддържат.На следващо място- поддържа, че описанието на извършителя, дадено от свидетелите очевидци на убийството се различава в съществена степен от физическите характеристики на привлечения към отговорност М.Т. –свидетелите описват висок, слаб човек.Счита, че показанията на свидетеля с тайна самоличност, който посочва и описва неговия подзащитен като извършител на убийството са житейски неправдоподобни по ред обективни обстоятелства които излага- слабата осветеност на мястото, невъзможността да се види лицето от нахлупената ниско над очите козирка и др.под.Отправя упрек към хода на съдебното следствие поради неизследване на записите от охранителните камери от търговския център „П.” и отказа на съда да допусне извършването на поискания от защитата следствен експеримент за проверка на времето, необходимо да се достигне, пътувайки с автомобил от търговския център „П.” до мястото на извършването на престъплението.В зависимост от изложеното, настоява да бъде произнесена оправдателна присъда, по силата на която да бъде оневинен изцяло  подзащитният му-привлеченият към отговорност М.Т. и по двете обвинения – по чл.116,ал.1 т.6 НК и по чл.339,ал.1 НК.

Към това становище изцяло се присъединява подсъдимият.В пледоарията си по същество квалифицира обвинението като „една скалъпена история от прокуратурата и МВР”.

В последната си дума, заявява, че е невинен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- писмени- протоколи за оглед на местопроизшествие, за претърсване и изземване за разпознаване, за проведен следствен, експеримент, за оглед на в.д. и др. и писмените документи, прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК, гласни доказателства- обяснения на подсъдимия и свидетелски показания, експертни заключения, по отделно и в съвкупност в съответствие с правилата за доказателствена преценка и формиране на вътрешно убеждение по НПК, намери за установена следната:

 

Ф А К Т И Ч Е С К А   О Б С Т А Н О В К А

 

След 2011г. в С. о.- околностите на гр. С.и гр. К. се подвизавали като враждуващи помежду си две престъпни групировки, свързани основно с две ромски престъпни фамилии- съответно на Л.Й.И.  известен като Л. „К.”- към който гравитирали /свързани в приятелски и бизнес-отношения/ Й. Й. от гр. К., известен като Й. „К.”, С. В., братята- близнаци И.”Б.” и И. Т., П. С. „П.” и отвлеченият през 2012г. И. Може, а другата групировка – била свързана с ромската фамилия на Х. В. от гр. К., известен като И. „П.”, пострадалият К.Г. ***, известен с прозвището „Ш.” и К. ***, известен като „Б.”. Последният притежавал автомивка и кафене на изхода на гр. К. в посока гр. М. „Л. ш.” от дясната страна, което често било посещавано и от представители и на двете групировки. Съперничеството между двете било на „бизнес” основа- кой да контролира пазара на наркотици и  проституция др. видове престъпен бизнес в региона- пок. св. Л.О.Х. –журналист- получил пряка информация след проведени журналистически разследвания и преки разговори с повечето от гореупоменатите лица.Конкретни проявления на войната между двете фамилии били : побоят, нанесен от пострадалия Ш. върху сина на Й. Й. /пок.св. А.Ц. от ДП, прочетени и приобщени по реда на чл.281,ал.1 т.4 НПК/, ограбването  и оскверняване на гробовете на майката и чичото на св.Л.Й.И., с посредственото извършителство на И.Т. „Б.” и брат му –И. по поръчка на К.Г., за което свидетелят пряко установява при разпита си в съдебно заседание, отвличането на И. Може от „Ш.” /пок.св. А.Ц./.Описаните прояви предизвикали ответна реакция от страна на представители на фамилията на Л. „К.”, за които св.Ц., в разпита си пред съд от 23.05.2014г., установява пряко в показанията си – а именно как той и лице от грузински произход с имена К. К. през м. 11.2011г. получили „мокра” поръчка за убийството на две лица: Х. В./ „И. П.” от гр. К. и пострадалия К.Г. ***. За целта двамата осъществили подробно проследяване с цел  установяване трайните навици на лицата, маршрутите по които най-често се придвижват и  адресите на които пребивават, двамата били проследявани и снимани.Било решено  двете лица, обект на поръчката да бъдат ликвидирани едновременно в заведението, на изхода на гр. К., стопанисвано от К.Ц. „Б.”, което имали навик да посещават съвместно.Впоследствие поръчката била разширена, като в нея в качеството на обект на покушение бил включен и прокурор от ВКП – О.Я..Според пок.св. А.Ц., към когото пряко била адресирана поръчката като изпълнител, същата изхождала директно от „Л. К.”.Свидетелят уточнява в показанията си обаче, че никога не е осъществявал пряк контакт  с въпросния поръчител. Контактът бил осъществяван единствено от неговия съучастник – К. К., на когото били заплащани и средствата, необходими за проследяване на жертвите и за цялостната подготовка за извършване на поръчаното убийство.Според пок.св. Л.И. в с.з. същият е бил задържан на 4.01.2012г.,  по досъдебно производство, по което същият бил привлечен към отговорност за поръчителство за убийството на три лица- посочените по-горе. След задържането на св. Л. И. по делото пострадалият Ш. разбрал, че е поръчан, като за поръчката са заплатени пари и че го грози непосредствена  опасност от покушение срещу него.

 Подсъдимият М.Д.Т., роден на ***г*** със св.М.С.И., от съвместното съжителство с която имат едно малолетно дете. Същият е  осъждан трикратно – в  периода 2006-2011г.- за две престъпления по чл.343в, ал.2 НК-управление на МПС без свидетелство за управление , в едногодишния срок от наказването му по административен ред и за опит за изнудване – по чл.214,ал.1, вр.чл.18 НК като са му налагани  последователно наказания- глоба, пробация и за последното престъпление /извършено през 2009г./, по НОХД № 23578/2011.. г. на СРС – лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, което е условно отложено по чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от три години / считано от влизане в сила -19.07.2012г./.За периода на съжителството си на семейни начала със св. М.И. ***, според показанията и, дадени в съдебно заседание ,същият не е работил никога по трудов или граждански договор, не е разполагал с имущество, което да отдава под наем и да реализира доходи. Според показанията на св.М.И. и С.И.- родители на М.И., обаче,  подсъдимият  е разполагал с доходи,  с неизвестен произход.Свидетелката М.И. установява, че подсъдимият е ползвал с два телефонни номера – единият  - за разговори със семейството си, а с другия-специално предназначен за разговори с „приятели”, с цел предпазване на семейството му.Св. К.Ц. „Б.”, установява, че познава подсъдимия М.Т., като човек от „неговия кръг” /престъпните среди/, Според пок.св.Ч.Е.,  В.Н.С. и И.А.Г., които работели в  автоморга „Д. П.", находяща се на главен път Е-79 в района между градовете П. и Р., свидетелите лично познавали подсъдимия, известен още   като „М. В.”, същите го описват като ”леко пълен, ходи късо подстриган, с брада и с характерно изражение на лицето „намръщен, страховит… висок около 177-180см./ пок.св.Г. на л.70 ДП/. Подсъдимият посещавал често / 2-3 пъти в месеца” пок.св.В. С. в протокола за разпознаване на подсъдимия- л.84,т.4 ДП/  автоморга „Д. П.”, намираща се в околностите на гр. Р., като залагал автомобили срещу определена сума пари, като след време ги откупувал. Твърде често при тези посещения в автоморгата бил придружаван от лице с имена А. Д. А., криминално проявен от гр. К., разпознат от св. И.Г.- протокол за разпознаване –л.77,т.4 ДП/. Двамата заедно залагали автомобили с  неизвестен произход срещу определена сума пари, след което ги откупували обратно.

На неустановена дата в началото на 2012г. /м. февруари/ подсъдимият.М.Т.  отново посетил  автоморга „Д. П.", като оставил на съхранение черен сак, съдържащ автомат „Калашников" със сгъваем приклад, пистолет със заглушител и патрони. Същия ден, свидетелите И.Г. и В.С. извадили автомата от сака. Св.С. стрелял с него по един стар дюшек в автоморгата, след което двамата отново прибрали оръжието в сака. Изстреляните куршуми, гилзи и проектили били предоставени на 15.02.2012г. от св.Н.Г., в качеството му на Директор на ОДМВР-С. през онзи период, за съхранение в Националната съдебно-балистична колекция на НИКК при МВР и включване в базата данни с цел проверка на неразкрити престъпления.

Два или три месеца по-късно през същата 2012г., по искане на подсъдимия Т., в гр.Р. свидетелите И.Г. и В.С. „Д.” се срещнали с подсъдимия на бензиностанция „Л.” в началото на гр. Р. и му върнали сака с оръжието.На срещата подсъдимият дошъл с автомобил –м.”Опел”- комби син или жълт на цвят и бил придружаван от още едно лице, неразпознато от свидетелите.

Пострадалият К.Г.,*** и околностите с прякора „Ш.", живеел в гр.С., на ул."М." №.  легално се занимавал с дърводобив и продажба на автомобили. От съжителството си със св.В.И.Д. имат едно малолетно дете - Й.К.Г.. Пострадалият  обичайно ги посещавал в дома им в гр.С., на ул."Г.С.Р." №, където  обикновено пристигал към 22 часа и оставал да пренощува и това обстоятелство било известно на хора, намиращи се в обкръжението му /пок.св.П.К.В. и пок.св. С. Л. Г.-брат на пострадалия /. През деня пребивавал често на  автомивка и кафене в гр.С., на бул."И." №, собственост на св.В.Д..

За периода 2011г-2014г. заплахите към живота на  пострадалия Кр. Г. не секвали и ставали все по- интензивни.Така, в зависимост от пок.св.П.К. Г., Е.Т.Г. и Г. и Г. Ив С. /последната –фактическа съпруга на св. Е.Т. и адвокат, чийто правни услуги е ползвал пострадалият до смъртта си, се установява, че  на неустановена дата-в края на м. март или началото на м. април 2014г. тримата свидетели пътували от гр. С. до гр. С.със собствения автомобил на постр. Г. БМВ Х5, управляван от св. П.В.. При пристигането си в гр. С.Г. предложил на спътниците си да се отбият в кафенето, в близост до стопанисваната от съпругата му- В.Д. автомивка и да пият по чаша сок. Тогава приближавайки се към автомивката пострадалият с изненада забелязал спрени два автомобила на срещуположната страна на пътя непосредствено срещу автомивката в  уширение на пътя – малък паркинг, където обикновено К.Г. паркирал автомобилите си. Г.  накарал шофиращия св. В. да се приближи с автомобила М.симално до спрелите автомобили и да насочи светлините към тях.”Я върни малко назад автомобила за да видя какво правят тези тук”. Когато ги разпознал, проявил необичайна за него нервност и напрежение.При слизането от автомобила същият се запътил непосредствено към двамата мъже, които свидетелката С. описва подробно според отличителните белези на лицата им  и посочва автомобилите, в които са пътували  и разпознава по време на досъдебното производство – съответно като – Т. А. Б. /протокол на л.57 от ДП/ като лицето, пътувало в автомобил м. „Фолксваген Голф” –тъмен на цвят и  А. Д. А., упоменатия по-горе  / в зависимост от разпознаването от св. И.Г. на л.77,т.4 от ДП като партньор  при залагането на автомобили на подс. Т./ – като лицето, което е управлявало автомобил –сребрист на цвят. Последният свидетелката е разпознала по необичайните за лице от мъжки пол плътни устни./протокол за разпознаване на л.59 т.4ДП/. Същият е разпознат и от св. П.К.В. /протокол за разпознаване на л.49,т.4 от ДП/.Двамата свидетели категорично установяват, че при приближаването на Г. последният /А. А./ рязко и внезапно потеглил с автомобила си в посока гр. М., а  пострадалият се насочил към спътника му. След проведения разговор с Т. Б., за когото пострадалият обяснил на свидетелите, че е автокрадец от гр. В., Г. се почувствал малко по- спокоен. Познанството между двамата се установява още от  пок.св. Ц.И., собственик на магазин за авточасти, който потвърждава, че пострадалият Ш. го е посещавал многократно в компанията на Т. Б.. Тази среща  послужила като повод на пострадалия да обясни на останалите свидетели, че  има врагове в лицето на Л. К. и Й. Й.ов от К. и че е заплашван с убийство : „К. ми сподели, че не го е страх от Л. циганина, защото може и да има пари, но е страхлив, но Й. е голяма беля и може да го убие” /пок.св. П.В. в хода на ДП на л.41-42,т.4 прочетени и  приобщени по реда на чл.281, ал.4,вр.ал.1 НК/.При прочитането и приобщаването на показанията на свидетелите, дадени в хода на ДП и съпоставянето им с тези –по време на съдебното следствие, беше преодоляно несъществено противоречие между показанията на тримата, а именно с колко автомобила са пристигнали Т. Б. и А. А. на горепосоченото място. При прочитане на  първоначалните показания от ДП, свидетелите заявяват, че ги поддържат изцяло. В зависимост от това съдът приема за установено по безспорен начин, че двете лица забелязани от Г. са пътували в две различни превозни средства-автомобилите, посочени по- горе и описани от свидетелите, кредитирайки като по- достоверни по-ранните показания на свидетелите, което е обяснимо от гледна точка на формалната логика с оглед изминалия период от време. Св. С. установява душевното състояние на пострадалия  в периода преди убийството му:”В този период месец, преди убийството К. не се чувстваше комфортно, беше някак под напрежение, нещо го тревожеше, започна да забравя, не ме чуваше като го питам за нещо…”/пок.св. л. 56/гръб/т.4 ДП/.

Непосредствено преди инкриминираната дата последвали нови предупреждения за заплаха за живота на Кр. Г.. Така от пок.св. В.Д., Е.С. –съответно съпруга и племенник на жертвата се установява, че около 10 дни преди убийството при св. С., на работното му място в кино „А. з.” пристигнало лице с имена В. Я. /”В. П.”/, който споделил пред свидетеля, че е присъствал на разговор, че К.Г. е поръчан и в най- скоро време ще го ликвидират. На въпроса на свидетеля кой е поръчителят на убийството В. „П.” не е пожелал да му отговори. Свидетелят установява, че е възприел заплахата като съвсем реална, знаейки за обтегнатите отношения на К.Г. с Й. К. и Л. К..Побързал е да отправи предупреждение към пострадалия Ш., като разговорът им се е състоял в кафенето при автомивката в гр. С.и  в присъствието на св. В.Д.. Пострадалият реагирал с репликата”Това са глупости, не се притеснявай”. Независимо от обстоятелството, че не е споделял проблеми със съпругата си св. Д., видно от показанията на св.Г.С. за поведението му и реакциите му през последните дни, същият е бил наясно, че е поръчан да бъде ликвидиран и че се касае за действителна и сериозна поръчка, тъй като за убийството му са заплатени предварително пари.

Това обстоятелство се установява и от пок.св. Х. . В качеството на разследващ журналист, разпитан под страх от наказателна отговорност,  същия се позовава на пряко възприети от него показания на свидетел, назован от него „информатор”, когото не пожела  да назове поименно, в съответствие с журналистическата етика и предвид обстоятелствата, за които му е предоставил данни, а именно:Цената на убийството на К.Г. е била 50 000 евро. Парите за убийството са били  заплатени от бизнесмен от гр. К. и предадени чрез трето, неназовано по име лице, криминално проявено, определено от свидетеля като „един от водачите в този североз.” и са предадени на автокрадец от В., назован от свидетеля с името Т., който се е заел с логистиката – ангажиране на извършители, намиране на автомобил и др.визираният от свидетеля профил-определен с име, месторождение и занятие напълно съответства на Т. Б., който, заедно с А. А.  е осъществявал проследяване на пострадалия К.Г. в непосредствена близост до местата, в които обичайно пребивава, два месеца преди убийството му. Важен детайл, подкрепящ показанията на свидетелите, досежно ключовата роля на Т. Б., като организатор /логистик/ на планираното убийство е установеното от пок.св.  Ц.И.И. след като научил от К.Ц. „Б.”, че Кр. Г. е убит, в нощта на убийството Т. Б. двукратно му се е обаждал, търсейки незначителни поводи да контактува с него, като в действителност  обаждайки се, същият се е интересувал да получи информация дали е настъпила смъртта на набелязания за жертва Ш., предполагайки, че при такива обстоятелства , Б. задължително ще бъде уведомен, поради това, че е „дясна ръка” на Кр. Г.- и ще уведоми на свой ред свидетеля, който също е близък с жертвата.

Установено е по делото, че на 02.05.2014г. в гр.С. подс.Т.  закупил с предварителен договор от св.П.Б. лек автомобил „Ауди Кю 7", собственост на св.Т.И.. На същата дата подсъдимият Т. заплатил на св.Б. в брой сумата от 18 500 лв, представляваща част от договорената продажна цена в размер на 30 000 лв., а на датата на изповядване на сделката -26.06.2014г. заплатил и втората вноска в размер на 10 000  лева, като според пок.свидетеля са останали дължими само 1500 лева от предварително уговорената цена.В протокол за извършено разпознаване на 28.07.2015г. свидетелят лично е разпознал подсъдимия, като лицето, което е закупило автомобила от него и с.т. като лицето, собственоръчно вписало в червен бележник, приобщен като веществено доказателство по делото /т.15, л.24 / размера и предназначението на заплатената лично от него сума: „Разпознавам човека на снимка под №2.Това е мъжът, който ми плати в брой парите за продажбата на л.а. м. „Ауди”, модел Q7 с рег. № .и който собственоръчно е попълнил данните в тефтера и се е подписал.Даде ми и втората вноска от 10 000 лева при изповядването на сделката и останаха да ми дава още 1500 лева.Сигурен съм, че това ,е човекът, който ми плати парите на ръка. Разпознавам го със сигурност. Разпознавам го по лицето, по физиономията като цяло, по чертите на лицето му, по това ,че няма коса, по-продълговато лице има, запомнил съм го много добре”. В съдебно заседание в показанията си свидетелят потвърждава личното изписване в негово присъствие от страна на подсъдимия Т. на текста в тефтерчето-приложено като веществено доказателство по делото. Подсъдимият също признава обстоятелството, че собственоръчно е написал текста в присъствието на свидетеля П.Б.. В хода на разследването не са събрани доказателства за легалния произход на средствата, платени от подс.Т. за закупуване на автомобила. Установено е, подс.Т. няма и не е имал трудови и/или други правоотношения, нито пък имущество на значителна стойност от които да е получавал доходи. След сделката автомобилът бил регистриран в службите на МВР с рег.№ .на името на св.М.И. - съжителстващата с подсъдимия. На 26.06.2014г. подсъдимият заплатил допълнително и сумата от 10 000 лв, като оставало да дължи още 1 500 лв. Независимо от това, на 26.05.2014г. бил съставен договор за покупко-продажбата на автомобила между св.Т.И.-продавач, и св.М.И.-купувач (т.ХШ, л.82).

На 20.05.2014г. през деня К.Г. пътувал с управлявания от него лек автомобил „Мерцедес С320", сив цвят, с рег.№ ., собственост на „П." ЕООД-С., от гр.С.до гр.К. и гр.С., придружаван от св.М.С.. Двамата пристигнали обратно на автомивката в гр.С.около 19.00 ч. и я напуснали около 22.00 ч., когато Г. се отправил с автомобила към дома на св.В.Д. *** в града.

Минути по-късно, около 22.05 ч., пострадалият спрял лекия автомобил „Мерцедес С320" пред офис на „Л." на ул."Х. С." в района на Т-образното кръстовище между тази улица и ул."Г.С.Р.". В момента, в който пострадалият слязъл от автомобила, към него, откъм стара необитаема жилищна сграда, намираща се на отсрещния край на кръстовището, на ул."Г.С.Р.", приближил подс.Т., който в едната си ръка държал куфарче, а в другата - дългоцевно огнестрелно оръжие. Приближавайки пострадалия на около 1м, подсъдимият Т. стрелял няколко пъти в тялото на пострадалия с оръжието, което държал с една ръка близо до тялото си. Пострадалият вдигнал дясната си ръка към главата си, за да се предпази, след което паднал върху асфалта на улицата до автомобила си. Подсъдимият се оттеглил бързо, придвижвайки се с особена походка, подскачайки /която различните свидетели оприличават на скокове на сърничка или маймуна/ от мястото на убийството в неизвестна посока. Тези действия били възприети от свидетелите А.Л., отчасти-от св.И.А.- намиращи се на мястото на произшествието в непосредствена близост, в паркиран автомобил и свидетел със запазена в тайна самоличност с идентификационен № 01-18092014, който при разпита си пред съда потвърди изцяло показанията си от ДП и наред и в кореспонденция с пок. свидетеля Л. , описва необичайната и характерна походка на лицето, извършило убийството.

При извършено разпознаване по снимки /T.IV, Л.138/, свидетелят с идентификационен № 01-18092014 разпознал подсъдимия М.Т. като лицето, извършило убийството на К.Г., като обяснява, че го е наблюдавал от непосредствена близост, скрит зад паркиран автомобил и въпреки, че е носел шапка с козирка, нахлупен плътно е успял да запомни чертите на лицето му.

Според показанията на  св. Х., цитиран по- горе, организаторът на убийството е осигурил автомобил, откраднат от П., с който извършителят на убийството е откаран до местопрестъплението.От пок.св. А. В. – полицейски служител, присъствал на изземване на записи от охранителните камери- 2 на брой, разположени в частен имот в района на местопроизшествието, според заснетото на  същите е забелязан в 21:59ч. в района на местопроизшествието преминаващ – лек автомобил-джип, с неустановена марка, с неустановен номер с пътуващи две лица в него, по време на движение на същия  по ул.”К.” ./която е успоредна на улицата, „Хр. С.”, на която е извършено престъплението/ , в посока –към ул. „В.Л.” и от там- като единствена възможност – по ул. „Хр. С.” .  Свидетелят в показанията си съобщава, че при оттеглянето от местопрестъплението автомобилът, с който се е придвижил извършителят е преминал по ул.”О.” , която отвежда в планината и от там- горски път, водещ до с. Ч..

В пряка кореспонденция с тези показания са данните , получени от  заключението на назначената в ДП видеотехническа експертиза /т.12, л.203 /, изготвено от в.л. Й. и Д. в полезрението на камери 1 и 2, позиционирани в района на местопроизшествието се наблюдава преминаващ лек автомобил в интервала 21:59:00 ч. и 21: 59: 04. поради ниската резолюция и отдалечеността не може да се определи марка и модел на транспортното средство.

От заключението на съдебно-медицинска експертиза на в.л. М. и И. по отношение на обв.Т. (т.Х, л.36), прието в съдебно заседание се установява, че вследствие претърпяно през м.декември 2000г. пътно-транспортно произшествие, подсъдимият получил счупване на таза и изкълчване на лявата тазобедрена става. В резултат на това, при ходене левият му крак е по-скован в областта на тазобедрената става, водещо до леко провлачване на крака и по-рязко стъпване на ходилото. При забързан ход тези промени са видими и се възприемат като подклялане /подскачане.

Св.А. изтичал в близкото кафене „М. С.", находящо се на ул."Г.С.Р." №, откъдето бил подаден сигнал на телефон „112". Според пок.св. В.П. кафенето било пълно с посетители /около 10-15човека/, там бил и собственикът на заведението В. П..Присъстващите възприели шума от изстрелите като пукотевица от пиратки. Посетителите били много уплашени и изскочили в паниката си на улицата.Пристигналият екип от РУ-С.запазил местопроизшествието.

При огледа на местопроизшествието трупът на К.Г. бил намерен в положение легнал по корем върху платното за движение на ул."Х. С." пред дом №, до отворената предна лява врата на лек автомобил „Мерцедес" с рег.№ .. Като веществени доказателства били иззети намерените 6 /шест/ броя гилзи с надпис на дъното на всяка една „10" и „76" (обекти №№ 1, 3, 4, 15, 16 и 17); метално парче с червеникав цвят в неправилна форма и назъбени краища (обект № 2); два броя метални парчета с червеникав цвят в неправилна форма и назъбени краища - намерени върху разкъсно-контузна рана под дясното рамо на трупа (обект № 5); мъжка кожена чанта, която била преметната през рамото на трупа (обект № 6), както и съдържащите се в нея вещи и документи (обекти № 7); четири броя мобилни телефонни апарати (обект № 8); ключ за лек автомобил, намерен в лявата длан на трупа (обект № 9); три пликове с документи, намерени под тялото на трупа (обект № 10). При огледа на лекия автомобил "Мерцедес" с рег.№ .(обект №18) в рамките на огледа на местопроизшествието били намерени и описани следи от ожулване и разрушаване на боята по задния ляв калник, деформации по предната лява врата, облегалката за глава над предната лява седалка и на задното стъкло. От купето на автомобила, върху надбагажното отделение, били иззети намерените един брой проектил (обект № 11), както и три картонени папки с документи (обект № 12). От жабката на автомобила били намерени и иззети три справки от НБД „Население" (обект №13). От стичаща се по улицата червеникаво-кафява материя била иззета обтривка върху марлен тампон (обект № 14).

При извършения в светлата част на денонощието на 21.05.2014г. оглед на местопроизшествието била намерена следа от хоризонтално задиране върху повърхността на дървена гаражна врата на ул."Х. С.". Иззети били като веществени доказателства намерените метална гилза с надпис „10" и „76" и метално парче от ризница на проектил (обекти № 1 и 2).

При извършения на 21.05.2014г. в КСМД-С. оглед на трупа на К.Г. били констатирани следи от транзиторно огнестрелно нараняване на главата с вход зад дясната ушна мида, с посока наляво назад и леко надолу, с нараняване на мозъчното вещество, и изход през задна черепна ямка в основата на главата тилно; транзиторно огнестрелно нараняване на гръдния кош с вход отзад на гърба вдясно до гръбначния стълб, навлизащо в гръдната кухина под 8-мо ребро с нараняване на долния дял на десния бял дроб и разкъсване на сърцето, и изход отпред на гръдния кош с многофрагментно счупване на 3-то ребро вляво с посока отзад напред, отдясно на ляво и отдолу нагоре; транзиторно огнестрелно нараняване на предна коремна стена; транзиторно огнестрелно нараняване на дясното рамо отзад напред с вход дясна мишница и изход в предната повърхност на дясното рамо, където е намерено и иззето като веществено доказателство метално парче с неправилни ръбове (обект № 1); сляпо завършващо огнестрелно нараняване на дясното рамо с вход в задната повърхност на дясната мишница с направление нагоре и наляво, като в подножието на задната повърхност на рамото било намерено и иззето като веществено доказателство метално парче с цилидрична форма (обект № 2). При огледа на трупа от същия били иззети и косми от главата, нокти от двете ръце, обтривки от двете ръце и кръв (обекти с № 3 до № 8), както и дрехите, с които бил облечен (обект № 9).

Извършената съдебно-медицинска експертиза на трупа на Г.  заключението-/T.VI, л.77-82/ от в.л. Е.И., прието в съдебно заседание е установила следните наранявания:

-     транзиторно огнестрелно нараняване на главата с многофрагментно счупване на костите на черепа в задната черепна ямка - раневият канал е с вход зад дясната задушна област, преминаващ през черепната кухина, и с изход през задната черепна ямка в областта на основата на главата; направлението е отдясно наляво, отпред назад и леко отдолу нагоре;

-     транзиторно огнестрелно нараняване на гръдния кош с контузия на десния бял дроб, разкъсване на сърцето и счупване на 3-то ребро вляво и 8-мо ребро вдясно - раневият канал е с вход на гърба вдясно, проникващ в гръдната кухина и преминаващ през десния бял дроб, сърцето и 3-то ребро вляво, и с изход през предната повърхност на гръдния кош вляво; направлението е отзад напред, отдясно наляво и отдолу нагоре;

-     транзиторно огнестрелно нараняване на дясната мишница и дясното рамо с вход по задната повърхност на дясната мишница, посока нагоре и напред, завършващо в рана № 3, където е намерен проектил;

-     сляпо завършващо огнестрелно нараняване с вход по задната повърхност на дясната мишница, посока нагоре и наляво, преминаващо през горната трета на раменната кост и разбиващо костта, завършващо в областта на главата на същата кост, където е намерен проектил;

-     тангенциално повърхностно нараняване на кожата на корема вдясно. Смъртта на К.Г. се дължи на травмите от огнестрелните

наранявания на главата, гръдния кош и дясната ръка с несъвместими с живота наранявания на мозъка, сърцето и белия дроб. Уврежданията са резултат от действието на предмет с малка маса и висока кинетична енергия, каквито характеристики притежава проектилът след произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие.

Съгласно заключението на балистичната експертиза, изготвено от в.л.  П.П./т.П, л.52-56/, иззетите при двата огледи на местопроизшествието и при огледа на трупа на Г., и изследвани общо 7 броя гилзи, един куршум, части от ризници от куршуми и 3 броя сърдечници на куршуми представляват части от патрони кал.7,62 мм, обр.1943 г., предназначени за стрелба с автомати „АК-47", кал.7,62 мм и неговите модификации. Установено е, че тези 7 броя гилзи, куршум и части от ризниците са изстреляни от едно и също оръжие -автомат с конструкция „Калашников", кал.7,62мм. Според експертизата, същите тези гилзи, куршум и ризници от куршуми, както и гилзите и куршумите, съхранявани в Н.на Н.-М.под № 2719 (предадени през 2012г. от св.Н.Г.), са изстреляни от едно и също оръжие -оръжието, оставено от обвиняемия Т. в автоморгата на пътя П.-Р., простреляно от св.В.С. и предадено отново на подсъдимия.В съдебно заседание  експертът потвърждава с категорична сигурност идентичността на оръжието, предадено за съхранение в автоморга „Д. П.”  от Т. и върнато на същия от св.И. и С. и това,  с което е извършено престъплението.

При извършения следствен експеримент /л.7 и сл., т.IV/ - възстановка на местопроизшествието, били позиционирани автомобилът на пострадалия Г. и обозначени местата на намерените при огледа на местопроизшествието гилзи. Лице, изпълняващо ролята на „извършител", вървейки в посока от старата необитаема къща към намиращите се на отсрещната страна на кръстовището лек автомобил и лице-„пострадал", „произвело" изстрели с бутафорен автомат, държейки до ниско до тялото си. Заснетите с помощта на балистични шишове траектории на „изстрелите" установяват и обясняват хоризонталната траектория на куршума, причинил констатираната при огледа на местопроизшествието следа от деформация по външната повърхност на предната лява врата на лекия автомобил „Мерцедес", кореспондираща с установеното при втория оглед на местопроизшествието хоризонтално задиране по дървената гаражна врата. Установено е също, че траекторията на куршума, причинила нарушението на облегалката върху предната лява седалка на автомобила на пострадалия, е с посока отдолу нагоре и съответства на нарушението на целостта на задното стъкло на същия автомобил.

Според заключението на комплексната експертиза с предмет- изследване на взаимното разположение на подсъдимия ,и пострадалия, посоката и направлението на изстрелите, разстоянието , от което са произведени, изготвена от вещите лица А.П., Е.И. и П.П. (т.Х1, л.27-49), посоката на изстрелите при анатомично (изправено) положение на тялото на пострадалия, които са отдясно наляво, указва, че пострадалият Г. се е намирал с дясната си странична част към дулото на оръжието, респ.към стрелеца. Динамиката и подвижността на човешкото тяло обясняват възможността установените наранявания по тялото на Г. да се получат при различни положения на тялото му — изправен, приведен напред, приклекнал и легнал по корем. Нараняванията по десните рамо и мишница са получени от дефрагментирали се куршуми, рикоширали в непосредствена близост до трупа на Г., в момент, в който той вече е бил паднал по корем и/или леко завъртян с дясното си рамо към асфалтовия терен.

Според заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, изготвена от в.л. Т.К. и Г.Г. (т.ХШ, Л.ЗЗ-И2), към момента на извършване на описаните в настоящия акт престъпления, подсъдимият Т. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Гореизложената фактическа обстановка и авторството на привлеченото към отговорност лице М. Т. за извършване на убийството съдът намира за установено по непораждащ съмнение начин в зависимост от верига от доказателства- пряко – показанията на свидетел със защитена самоличност с идентификационен № 1, който описва и разпознава и пряко посочва Т. като извършител на убийството, в качеството си на пряк очевидец на извършването на престъплението и косвени доказателства –изброените по- горе свидетелски показания,  писмени доказателства- протоколи и др. писмени документи,  сред които най- съществено място заема Писмо с рег.№ 2288/15.02.2012г. на ОД МВР –гр. С., с което са изпратени за проверка в Н., придобити по оперативен път гилзи и проектили, от прострелване на оръжието от св. В. С. в автоморга „Д. П.” веществени доказателства, следствен експеримент и анализираните по- горе експертни заключения, които са взаимноподкрепящи се във взаимна кореспонденция и допълване и в своята цялост обосновават авторството на Т. за убийството като единствено възможен и безалтернативен извод.

В зависимост от пряката кореспонденция на тези доказателства се установяват по безсъмнен начин следните факти:

1/Присъствието на подс. М.Т. в инкриминираното място на престъплението в гр. С., произвеждането на изстрели с автоматично оръжие и нараняване на пострадалия К.Г., пряко установени от очевидец на престъплението, свидетел под ИД № 1, същия описващ и  походката при бърз ход и бягане на подсъдимия като подскачане –накуцвайки, наподобяващи движения на маймуна.

2/Показания относно външния вид на извършителя, посоката от която се е появил на местопрестъплението и от която го е напуснал, броя на изстрелите , вида на оръжието, от което са били произведени –всички тези обстоятелства, възприети от свидетелите И. Т. А. и св. А. Ат Л.- в  пълна идентичност с показанията, дадени от свидетел с прикрита самоличност ИД №1, а по отношение на походката –пок.св. А.Л., последният описващ походката на извършителя на убийството при бърз ход като „подскачане като сърничка”

Единственото противоречие по отношение на наблюдаващите убийството и извършителя му, свидетели съдът констатира в определянето на последния като „слаб” /като телосложение/ в пок.св. Т. и Л..При пълно съвпадение на останалите признаци- тъмни дрехи, шапка с козирка, височина – около 1.80 м., силно характерна и специфична, нямаща аналог походка на подсъдимия, определянето от страна на свидетелите, наблюдаващи от автомобила, подсъдимия като „слаб” /по телосложение/ намира обяснение  от гледна точка на формалната логика в нощната видимост, уплахата и смущението на свидетелите, които за първи път присъстват на убийство, тъмните дрехи, в които е бил облечен, както и може би са били подведени от формата на лицето на извършителя- която би могла да бъде определена като  издължена.

3/ Приложената медицинска документация и експертното заключение, обясняващо анатомичните увреждания, след претърпяна травма от подс. Т., обусловили тази типична и характерна походка – по рязко стъпване на петата на единия крак и провлачване на другия, усилващо се при бърз ход, с характеристика на „приклякване” „подклякане” „подскачане”.

4/ тясната връзка  от дълги години на подс. Т. с лицето А. А., съвместните им чести посещения на автоморга, находяща се между Р. и П. „Д. П.”

5/Присъствието – съвместно- на А. А. / разпознат от свидетелите/ и на Т. Б. /разпознат от св. Г.С./ в  непосредствена близост до автомивка и кафене  „А.” в гр. С., стопанисвани  и ползвани от пострадалия К.Г., в необичаен час на денонощието -22ч.,  внезапната нервност, проявена  от Кр. Г. при вида на тези лица, незабавно предприетите действия от страна на А. А. да избегне среща с Г., като избяга с автомобила си от мястото.

6/Оставянето на съхранение от страна на подс. Т. на оръжието, с което е извършено престъплението в автоморга „Д. П.” през м. февруари 2014г., връщането му обратно на Т. по- късно  от св. И Г. и В. С., след като е било простреляно от С., проектилите и гилзите иззети и предадени на св.Н.Л. Г. –директор на ОД МВР гр. С..Свидетелите Г. и С. посочват и разпознават по снимки  М.Т., като лицето което е оставило оръжието и  след поискване си го е получило обратно.

7/ времето на връщане на оръжието на подс. Т., което свидетелите определят като два или три месеца след оставянето му на съхранение /през м. февруари 2014г./ е станало непосредствено преди извършването на убийството

8/Идентичността  оръжието, с което са   изстреляни предадените на съхранение в ОД МВР – С. и препратени впоследствие за проверка в Н. гилзи и проектили и това, с което е извършено престъплението /гилзи и проектили иззети от местопрестъплението и при аутопсията на пострадалия/. Идентичността е потвърдена по експертен път, без всякакво съмнение.

9/Обстоятелството, че е поръчано убийството на К.Г. със заплащане на значителна по размер сума – в размер на 50 000 евро, като сумата е била предадена на лице с име Т., от гр. В.,  криминално проявен  с извършване на автомобилни кражби, което съответства на профила на Т. Б..Сумата е предадена на последния с цел осигуряване на логистика-т.е организиране на престъплението – обезпечаване на извършител срещу заплащане и  набавяне на автомобил.

10/ Покупката на автомобил м. Ауди” на значителна стойност със заплащането на стойността му лично от подсъдимия Т. на две вноски на дати – 02.05.2014г. и 26.06.2014г.-предшестващи и последващи датата на убийството, но в непосредствена близост с датата на престъплението –20.05.2014г.

11/ Липсата на доказани законни доходи от страна на Т. и липсата на доказан произход на средствата, с които е закупен посочения по- горе автомобил, с продажна цена 30 000 лева.

Анализът на противоречиви доказателства, налага следните по- важни акценти:

На първо място, прави впечатление тенденцията ключови за обвинението свидетели-И.Г., В.С., Ч.Е. и П.Б. в хода на съдебното следствие да правят опит да изоставят и отрекат първоначалните си показания, дадени в хода на досъдебното производство.

В съответствие с формалната логика, това обстоятелство би могло да бъде обяснено единствено с формиран страх у свидетелите, под външно въздействие и упражнена целенасочено принуда в такава насока.

Ноторно е, че гласните доказателства се отличават с най-ниска степен на надеждност и са податливи в най-голяма степен на въздействие и манипулиране. В такива случаи мерилото, ориентирът за тяхната истинност би могла да бъде  проверката им по всякакъв начин съпоставката им едни с други, с формалната логика, но най-вече- с друг вид доказателствени средства, които  по естеството си се отличават с по- голяма степен на сигурност и надеждност  и в обратна пропорционалност – по малка степен на въздействие и манипулация.

При проверката по реда на чл.281 НПК на показанията на тези свидетели, съдът възприе категорично като достоверни показанията на същите дадени в хода на досъдебното производство, в зависимост от следните съображения:

1.показанията на досъдебното производство са дадени в непосредствена близост с извършване на престъплението, с оглед което възприятията и спомените на свидетелите за случилото се са по ясни и способността им да възпроизведат същите истинно и достоверно.

2.понастоящем свидетелите не дават разумни и задоволителни обяснения по каква причина са променили показанията си – в основата на техните опити да обяснят промяната стои стандартното клише, че им е бил оказан натиск от служители на МВР в хода на ДП, обяснения стандартно лишени от конкретика за лица и длъжности, които са им оказали натиск.

3.тезата за „оказан натиск” не издържа и по друга причина- показанията на свидетелите, дадени в хода на предварителното разследване, що се касае за свидетелите, Г., С. и Е., които установяват сходни факти са еднопосочни, синхронни, взаимно допълващи и подкрепящи се, наред с това- логични и последователни в описанието на случилото се.Обратното е валидно за показанията, дадени в хода на съдебното следствие, в опита си да се отклонят от възприетите от тях факти, свидетелите се объркват, противоречат си вътрешно и едни с други, дават нелогични и на моменти нелепи обяснения за промяната: Непосредствена илюстрация на това представлява процесуалното поведение на свид. Ч.Е., който:

- се отрича радикално от прочетените си показания”Това не са показания на нормален човек”, но в същото време потвърждава, че подписът под същите е негов

- абсурдното твърдение, че едва в съдебно заседание разбира, какви показания е дал на досъдебното производство, което от една страна не се подкрепя от потвърдената идентичност на подписа му , а от друга- от обяснението, с което се опитва да оправдае „неистинните” показания, дадени от него на ДП – силовата намеса на полицаи /отново неназовани/, които са го заплашили, „че ще му съсипят бизнеса” Като оставим настрана нелепия характер на едно такова твърдение, което още повече не е илюстрирано с данни за каквото и да е реагиране и противопоставяне от страна на свидетеля, по силата на формалната логика свидетелят твърди две взаимно изключващи се твърдения – че не знае какви показания е подписал, защото изобщо не е давал такива, някой ги е написал и го е накарал да подпише – и – че под въздействие на заплаха е дал неистинни показания, които сега отрича.

На следващо място – според свидетеля подсъдимият, когото той познава като „М. В.” и имат с него делови отношения във връзка с автомобили, според него –доставя автомобили от чужбина- обстоятелство, което не твърди дори съпругата на Т., и което обективно навлиза в противоречие с останалите му показания, а именно, че автомобилите, които му е доставял подсъдимия твърде често са били „без части- откраднати или липсващи”.

Подобни опити за изоставяне на показанията си, с аргументи, лишени от всякаква логика осъществиха св. Г. и С.: „Друг натиск не са ми оказвали само ме биха” /св. С./ , „Трябваше да ги кажа така, защото не знам какво се случи тогава, много ме биха”, същевременно и двамата свидетели признават, че не са предприели опити да удостоверят  по пътя на медицинско освидетелстване следите от нанесен побой, нито са подали жалба, нито са реагирали по какъвто и да е начин, че някое длъжностно лице  е нарушило закона и е потъпкало правата им като граждани.

В действителност, на двамата свидетели беше проведен разпит по реда на чл. 223 НПК, по време на който председателят на съдебния състав имаше възможност да наблюдава и да установи, както липсата на наранявания и следи от физическо насилие, така и каквито и да е признаци на уплаха, смущение и напрежение у свидетелите, които даваха показанията си свободно, спокойно и подробно и последователно разказаха за случилото се.

Разпитът на свидетел по реда на чл.223 НПК пред съд, представлява действителна гаранция за  липса на въздействие върху свидетел, който дава показания, и –оттам- за правдивостта и истинността на показанията му.

Обратното- понастоящем, свидетелите Г. и С. – демонстрираха притеснение, объркване и смущение в съдебната зала в присъствието на подсъдимия.

В крайна сметка, и двамата свидетели заявиха, че поддържат като цяло показанията си, дадени на досъдебното производство, като св. Г. признава: „Може би тогава съм казал истината, но под въздействието на полицията.Имах лична мотивация някои неща да премълча, някои да изопача”.

Свидетелят С. е заявил, че поддържа изцяло показанията си,дадени пред съд по реда на чл.223 НПК, а по отношение на тези – дадени пред разследващ орган –заявява, че не си спомня  оръжието да е заложено срещу определена сума пари от подсъдимия Т., по- скоро- оставено на съхранение от същия.

 Съпоставката им с  пок.св. Г. –на когото са предадени простреляните в дюшека гилзи и проектили в качеството му на директор на ОД МВР С., и с други групи доказателствени средства- писмото, с което св.Г. е предал същите в националната криминалистична база за регистрация на оръжия, с които са извършени престъпления, както и заключението на съдебно- балистичната експертиза, което с категоричност потвърждава идентичността на същите с намерените в тялото на убития Г., като изстреляни от едно и също оръжие , легитимира като истинни  именно показанията на тримата, посочени по-горе свидетели , дадени в хода на досъдебното производство.

Подобни характеристики притежават пок.св. Т.И. и П.Б., в опита си при разпитите си пред съда да прикрият подсъдимия като действителния купувач на автомобила, който е заплатил цената му, като твърдят, че са се объркали, поради продажба на друг автомобил  от същия вид- марка и модел.И докато първият е направил опит още непосредствено след даването на показания в ДП да ги подмени с други, обслужващи версията, че не подсъдимия, а съпругата му М.И. е закупила и лично е заплатила автомобила Ауди Q7, за разлика от него св. Б. при предявяване на обективни доказателствени средства и доказателства- а именно –съдържанието на протокол за доброволно предаване на един брой бележник с червени корици, ВД по делото, приложено в т. 15 и съдържанието на написаното на л.110 от същия, свидетелят признава, че предявеният му ръкописен текст на л.110 е написан и подписан от подсъдимия, непосредствено пред него.След което, подсъдимият призна това обстоятелство в дадените пред съда обяснения.Изложеното по- горе отново легитимира показанията на  св.Б. дадени в хода на досъдебното производство, както и първоначалните показания на св. Т.И. при предварителното разследване като истинни и достоверни, а  дадените понастоящем по време на съдебното следствие показания –следва да бъдат определени като неумел опит да се прикрие истината, в услуга на защитната версия на подсъдимия.

Що се касае до произхода на средствата за покупка на автомобила следва да бъдат обсъдени противоречията между показанията на свидетелите М.И. –фактическа съпруга на подсъдимия. Докато свидетелката М.И. и в хода на ДП е твърдяла, че подсъдимият Т. от 10 г. не работи и няма никакви доходи/ в противоречие с пок.св.Е., Г. и С.-че е залагал коли и после ги е откупувал/, то родителите на И. установяват, че подсъдимият е имал доходи с неизвестен за тях произход. По въпроса как са набавени средствата, предоставени според тях на дъщеря им св. М.И. дават противоречиви показания – според св. И. – доходи от наем , възлизащи на сумата от 1000 евро месечно, а според св. С.И. – от кредит –изтеглен от „П.” или „А.”.Свидетелят не предоставя логично обяснение за обстоятелството, по каква причина кредитът, употребен за покупката състояла се през м.май 2014г. е бил изтеглен  4 години предварително- още през 2010г. Наред с това, от показанията на свидетелите, според които се установява, че с доход от наем на помещения, възлизащ на 2300 лева общо, се издържа 5 членно доМ.инство / в т.ч. подсъдимия и роденото от брака дете/, в противоречие с формалната логика и без липса на обяснение е обстоятелството по какъв начин свидетелите са успели да спестят сума от 30 000 лева,  за да я вложат в покупка на луксозен автомобил.Възниква въпросът още по каква причина в предходните години  по повод рождените дни на дъщеря си или по друг повод не са и правили никога такива луксозни подаръци на висока стойност, а едва сега – и то на вноски от 18 000 и 10 000 лева- заплатени в съвсем кратки периоди-  непосредствено преди и след датата на убийството.

Що се касае до защитната линия, изградена и трайно следвана от подсъдимия Т. за наличието на алиби в нощта на покушението и убийството на пострадалия Ш. – а именно- присъствието в търговски център МОЛ „П.”, развлекателна зона „П.” по повод празнуването на детски рожден ден, за който  подсъдимият и част от свидетелите твърдят, че си и тръгнал в самия край, даже след приключване на тържеството, в интервала 21.30-22ч., като даже бил помогнал на семейството на рожденичката да  пренесе цветята и подаръците, следва да бъдат изложени следните съображения, обосноваващи неистинността на това обстоятелство:

-Твърденията, относно  часа, в който си е тръгнал подсъдимия са противоречиви :22ч/А.С. и Е.Н./, 21 ч. – Е.К., 21.15-21.30 – М.И. / на досъдебното производство е твърдяла, че са се прибрали в 21ч./,  20:30-21ч. –св. М.- след прочитане на св. пок. от ДП – изоставя тези показания / заявява,че не може да установи час на тръгване на подсъдимия/.Свидетелите И.Х. и С. Б. също заявяват, че не знаят по кое време  подсъдимият е напуснал рождения ден.

-свидетелите дават противоречиви показания за началото и края на рождения ден, а с.т. твърденията на някои от свидетелите, че подсъдимият е стоял до самия край, като е помогнал за цветята и подаръците, категорично се опровергават от пок. на други свидетели най-съществени от които са показанията на фактическата съпруга на подсъдимия М.И., която твърди, че двамата със съпруга си са си тръгнали самостоятелно от другите гости и от близките на рожденичката, като половин час след тръгването си, тя се е чула по телефона с майката на рожденичката, която все още е била на партито.

В тази насока, съдът кредитира като истинни и достоверни пок.св. М.И., дадени по време на предварителното разследване на 25.09.2014г. /л.13, т.7 ДП/, в която тя установява „да сме се прибрали към 21 часа” / в дома им в кв. „Н.”/, след което свидетелката, която не се е възползвала от правото си да се откаже да свидетелства признава, че няма преки наблюдения върху действията на подс. Т.- съпруга си, тъй като тя и детето  са се  прибрали да си лягат да спят в спалнята и тази нощ повече не са имали контакт с него и възприятия от неговите по- нататъшни действия.Тези показания съдът приема за достоверни, въпреки отричането им в съдебно заседание от свидетелката с обяснението „че е била изплашена, давайки първоначалните си показания”.Това поведение на свидетелката е житейски обяснимо с качеството на подсъдимия на фактически съпруг и баща на детето и.Иначе показанията и са последователни, от гледна точка на това, че са си тръгнали преди приключването на тържеството, за което е ясно, че окончателната сметка е заплатена около 21.30ч. /непосредствено след окончателното му приключване/.

От пок.св. А. В.-оперативен работник, базирани на показания на свидетели, работещи в заведението, в което се е състояло тържеството, се установява, че същите са регистрирали присъствието на подсъдимия на рождения ден,  до 19ч., след което е напуснал, а с.т. на базата на данни от мобилните оператори /справки, съдържащи се в делото/ установява, че  мобилния телефон, ползван от подсъдимия през целия ден на 20.05.2014г. е регистриран в клетка „Н.”, където се намира жилището му, а мобилния телефон на съпругата му М.И. се движи от магазина, където работи на ул.”Р.” от 17- 17:30ч. до МОЛ „П.”, след което около 20:00ч. се позиционира на бул „Л. ш.” /- абонатна станция – клетка в близост до жилището им в кв. „Н.”. Свидетелят е давал показания, след като е предупреден за отговорността, тези обстоятелства, които са му станали известни по повод службата и възложената му функция са били отразени в докладни записки приложени към ДП, автентичността на които свидетелят потвърди.

Дори да не бъдат признати като допустими доказателствени средства показанията на този свидетел, предвид разпоредбата на чл.118,ал.1 НПК в хода на съд. следствие по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза изготвена от в.л. А.К., с оглед на заключението на която се установява по безспорен начин, че:

- работното време при организиране на детски тържества –партита в развлекателна зона „П.” е 11ч. – до 18 ч.

-последният възможен час за начало на детско тържество е 18 ч.

-тържествата са със средна продължителност 2- 3часа, М.симална продължителност –не повече от 3 часа

-дневният оборот  от две различни фискални устройства  за датата 20.05.2014г. възлиза на 982лева и – съответно 318.60 лева, като видно от приложенията  -за „Д.” са  заплатени две сметки- 18:22- 21:22- сумата от 490 лева и 18:38-21:36 –сумата от 238.07лева.

В съответствие с формалната логика според пок.св. М.И., която твърди, че 30 мин. след като са си тръгнали от рождения ден, се е чула по телефона с майката на рожденичката –св. А.С. и по това време тържеството още не е било приключило, следователно към 21ч. на 20.05. 2014г. подсъдимият  вече се е бил прибрал в дома си /както твърди св.И. в първоначалния си разпит/ или вече е пътувал към гр. С., но във всички случаи категорично не се е намирал в твърдяното от него място –в „П.” на търговски център”П.”.

В зависимост от гореизложеното по един категоричен начин се опровергава алибито на подсъдимия, за деня и часа на извършване на убийството и се потвърждава възприетата по- горе фактическа обстановка и авторството на подсъдимия М.Т., за престъпленията, за които е привлечен да отговаря.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

 По описания начин, като на 20.05.2014г., около 22.05часа, в гр.С., С. о., на кръстовището на ул.„Х. ***, по начин (произвел седем изстрела с автоматично огнестрелно оръжие в населено и оживено място) и със средство (автоматично дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев - АК кал. 7,62мм) опасни за живота на мнозина, умишлено е умъртвил К. Л. Г. с ЕГН: **********, чрез произвеждане на шест изстрела в различни части на тялото му, като смъртта е настъпила вследствие наранявания на главата, гръдния кош и дясната ръка, причинили несъвместими с живота наранявания на вътрешни органи (мозък, сърце, бял дроб) подсъдимият М.Д.Т. е осъществил състава на  престъпление по чл.116 ал.1 т.6 вр. чл. 115 от НК;

Оръжието, чието единствено предназначение е да наранява, е използвано в момент, в който в района на местопроизшествието са се намирали други лица, в това число и свидетелите И.А. и А.Л., както и свидетел с идентификационен № 01-18092014, чийто живот е бил поставен в опасност. Наред се това, деянието е извършено в населено място, в близост до кафене,р аботещо в момента на произвеждане на стрелбата, с повече от 15 души посетители, които са възприели изстрелите,  пешеходна зона, жилищна зона и зона за паркиране на автомобили, в които евентуално са се намирали и други лица по подобие на св.А. и Л..

От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп е видно, че смъртта на К.Г. е настъпила вследствие установените огнестрелни, несъвместими с живота наранявания в областта на главата и гръдния кош - мозък, сърце и бял дроб. От това следва, че Т. е действал с пряк умисъл и непосредствена цел да причини смъртта на пострадалия, използвайки огнестрелно оръжие в населено място, стреляйки многократно и прицелвайки се в жизнено важни за човешкия живот органи –глава, област на сърцето и др.Съзнавал е всички признаци от обективна страна, както и обстоятелството, че използва огнестрелно оръжие в централна и оживена зона на населено място, където може да застраши и увреди живота и здравето на трети лица – минувачи и посетители на заведения, жители на сградите, намиращи се в съседство, лица, ползващи местата за паркиране.

По отношение  на второто повдигнато обвинение срещу подсъдимия- . по описания начин, като на  20.05.2014г. в гр.С., С. о., е държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ): „ Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество" - дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев - автомат конструкция „Калашников", кал. 7,62мм и боеприпаси по смисъла на чл.7 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ): „Боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или изстрели или техни компонентни — снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие''' - 7 (седем) броя патрони 7,62 мм, предназначени за стрелба с „АК-47", без да има за това надлежно разрешение –подсъдимият М.Д.Т. е осъществил престъпление по чл.339 ал.1 от НК.

 

 От субективна страна наред с фактическото държане на оръжието, подс.Т. е съзнавал, че не разполага за това с надлежно разрешение от съответните държавни органи, т.е. налице е пряк умисъл за извършването на това престъпление.

 

ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА ОТГОВОРНОСТТА

 

Подсъдимият М.Д.Т. с ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, български гражданин. Има средно образование и е безработен и без доходи от легална дейност. Живее в гр.С., кв."Н", ул."Д." №, ет. на съпружески начала със св.М.С.И., от съвместното съжителство с която имат едно малолетно дете - дъщеря. Сред съседите си се ползва с добро име.  Основната му дейност е свързана със залагане на автомобили в авто- морга и обратното им изкупуване. Осъждан е за друго тежко умишлено престъпление - с влязла в сила на 03.07.2012г. присъда по НОХД № 23578/2011г. по описа на С. районен съд, подс.Т. е признат за виновен в извършено на 18.05.2009г. престъпление по чл.214 ал.1 вр.чл.18 от НК - опит към изнудване, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, в рамките на който обвиняемият е извършил престъпленията, за които е обвинен по настоящото производство.

Съдът не намери смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, като не споделя поддържаното в обвинителния акт, че характеристичните данни за подсъдимия могат да се преценят като добри, при наличието на дейностите, визирани по- горе, които изпълват състава на вещно укривателство на залаганите от него автомобили.

Обстоятелства, които отегчават наказателната отговорност са- обремененото съдебно минало на подсъдимия, както и обстоятелството, че престъпленията, обект на настоящото обвинение са извършени в изпитателния срок на друго осъждане за престъпление от общ характер на лишаване от свобода.Отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство  за първото от двете престъпления е че убийството е извършено в централната част на град С., през нощта, изстрелите са   предизвикали смут и уплаха у множество лица, които са ги възприели и са възприели картината на местопрестъплението.Обстоятелство, което отегчава наказателната отговорност са користните подбуди, от страна на подсъдимия, при които е извършено убийството, за което се установи, че е платена парична сума в значителен размер за извършването му, както и че части  от сумата – заплатени авансово, и други-след убийството, са били използвани за закупуване на луксозен автомобил.

Отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство за второто престъпление е че е налице едновременно държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси, като при това деецът е произвел изстрели и е причинил нарушение на обществения ред и спокойствие, причинявайки смут и паника сред  част от населението на гр. С..

 Характеристиките –подбудите и мотивите и начина на извършване на първото деяние, за което е привлечен към отговорност –престъпление по чл.116 НК, легитимират  и обосновават  висока степен на  лична обществена  опасност на подсъдимия М.Т..

 

При съвкупната преценка, съдът счита, че отговорността и за двете престъпления следва да се реализира при превес на  отегчаващите отговорността обстоятелства, като при това обаче не споделя искането на представителя на частното обвинение- за престъплението по чл.11 НК да бъде наложено най- тежкото наказание – доживотен затвор без право на замяна, в което съзира голяма доза прекомерност. Следва да бъде наложено за престъплението по чл.116,ал.1 т.6 НК  поисканото от представителя на СОП наказание- лишаване от свобода за срок от 18 г. , а за престъплението по чл.339 НК – лишава,не от свобода  за срок от 6 години.

При групирането между двете наказания следва да бъде наложено по- тежкото от тях- лишаване от свобода за срок от 18 г., което на осн.чл.24 НК да бъде увеличено с 2 години, като по този начин да се определи и наложи за изтърпяване  наказание лишаване от свобода за срок от 20 години.

Същото следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим на осн.чл.57,ал.1 т.2, б.”а” и „в” от ЗИНЗС.

От така определеното общо наказание следва на осн.чл.59 да бъдат зачетени и приспаднати периодите на задържане на подсъдимия по ДП с мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест” по правилата на чл.59, ал.1 , съответно т. 1 и т.2 НК.

На осн.чл.68,ал.1 НК следва да бъде приведено за ефективно изтърпяване наказанието определено по НОХД №23578/2011г. на СРС, а именно- лишаване от свобода за срок от 11 месеца, поради извършването на умишлени  престъпления от общ характер, предмет настоящото обвинение в изпитателния срок.

 

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ

 

По произнасянето си по предявения граждански иск от малолетния син на пострадалия К.Г.- Й.К.Г., в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и изследвайки всички конкретни обстоятелства, влияещи на отговорността- невръстната възраст на гражданския ищец, в която е лишен от бащинска обич, общуване  с баща си и подкрепа, насилствената и внезапна смърт  на пострадалия, особено близките и топли отношения между баща и син- независимо, че не е сключвал законен брак със св. В.Д. и разполагал с друго собствено жилище, пострадалият Г. всяка вечер се е прибирал при сина си, за да вечеря и реално да общува с детето, организирал му е екскурзии и почивки в страната и чужбина, купувал му е подаръци и е осъществявал  всестранни родителски грижи и подкрепа за детето.

Предвид изложеното по- горе съдът намира, че искът е основателен до размера на 200 000 лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението – 20.05.2014г. и следва да бъде отхвърлен в останалата част.

 

Разноските – по производството в двете му фази следва да се възложат в тежест на подсъдимия, както и държавна такса върху размера на присъдено обезщетение, така и –разноските понесени от частния обвинител – изцяло.

 

Веществените доказателства следва да се пазят до приключването на производството във всички инстанции, след което- да бъдат унищожени.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                   ЧЛЕН СЪДИЯ :