Разпореждане по дело №385/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение 107/03.08.2011 година, постановено по гр.дело № 578/2011 година, Кърджалийският районен съд отхвърлил предявените от Д. С. С. от гр. Кърджали искове по чл. 344 ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение със заповед № 167/11.02.2010г. на изп.директор на „К Е. К Е.” Е., гр. С.; по чл. 344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на Д. С. С. от гр. К. на заеманата преди уволнението длъжност „управител на магазин – ТМ-К.” и по чл. 344 ал.1 т. 3 КТ – за заплащане на обезщетение за оставането му без работа в размер на 6 702 лв. за периода 11.02.-11.08.2011г., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2011г. С решението е признато за недоказано оспорване истинността на заповед № 167/11.02.2010г. и заповед № 35/11.02.2011г., изд. от Н. К. - изп.директор на „К Е. К Е.” Е., гр. С.; както и на 13 броя извлечения от дневник/тетрадки/ на охраната на магазин „Т.” К., представляващи стр. 40-51 от делото. С решението Д. С. С. от гр. К. е осъден да заплати на „К Е. К Е.” Е., гр. С. направените по делото разноски в размер на 2 849.09 лева.

Недоволен от постановеното решение останал Д. С. С. от гр. К., който го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Изводите на съда противоречали на събраните по делото доказателства и на действителното фактическо положение между страните. Това довело до неправилно приложение на материалния закон. Исковете били основателни и доказани и следвало да се уважат изцяло. Делото било решено при неизяснена фактическа обстановка, в резултат на допуснати от съда нарушения на процесуалните правила при изготвяне на проекта за доклад и на доклад по делото, както и поради това, че не допуснал всички поискани от ищеца доказателства. Неправилни били изводите на съда, че на въззивника била връчена точно длъжностната характеристика, представена от ответника, доколкото на първа страница липсвал подписа му и не било безспорно, че именно това е длъжностната му характеристика, която нямала и дата на връчване, така че изводите, че това е длъжностната характеристика, която му била връчена и е неразделна част от договора били явно необосновани и не се основавали на безспорни и несъмнени доказателства, а единствено на предположения. Тежестта да докаже, че такава е връчена и кога, била изцяло на работодателя. Работодателят бил длъжен да доказва и това, че първата страница от представената длъжностна характеристика е именно тази, която представял по делото. С оглед на липсата на подпис на първата страница, и предвид съвременните технически средства, чрез които тази първа страница се подменяла, следвало да се приеме, че ответникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от тежестта на доказване. Единственият възможен извод, който можел да се направи е, че липсвала валидно връчена длъжностна характеристика, която да е действала през целия период на трудовия договор, според която било безспорно, че ищецът е материално­отговорно лице и какви точно са неговите задължения. С оглед на това и на изложените в исковата молба съображения следвало да се приеме, че не било доказано по безспорен и несъмнен начин, че ищецът имал качеството на материално­отговорно лице по смисъла на чл.207 КТ, че единствен отговарял за стоковата наличност в магазина и за надлежното отчитане на продажбите. В тази връзка съдът допуснал съществени процесуални нарушения във връзка с изготвяне на проекта на доклада по делото, като неоснователно и необосновано не допуснал поисканите от ищеца с исковата молба и в съдебно заседание доказателства: длъжностните характеристики на длъжностите „офис-администратор”, включително тази на В. Й. - „складов работник /началник- склад/", включително тази на Г. Г.- „касиер", както и Договор за охрана с ВТА О.. С оглед на това делото било решено при неизяснена фактическа обстановка, а изводите на съда - необосновани. Неправилни и необосновани били изводите на съда относно извършената цялостна проверка на магазин „Т.” К.. Съдът приел, че е налице надлежно упълномощаване на Т. Т. да подписва заповеди, което било неправилно. Това пълномощно нямало дата. Същото явно било изготвено в хода на делото, за да се изправи допуснатата нередност при издаване на заповедта за извършване на проверката и на другите актове, които не били подписани от изп.д. К.. В никоя от оспорените от ищеца заповеди, които се установило, че не са подписани от законния представител и единствено оправомощен за това изп.д. К., не било посочено, че са издадени от друго лице, действащо именно в качеството си на пълномощник. Напротив навсякъде се посочвало изрично, че автор на изявлението, което е само в неговата компетентност е именно изп.д.К. Очевидно било, че такова упълномощаване не съществувало и издадените заповеди били невалидни, тъй като били от лице, което не притежава представителна власт и компетентност за това. Безспорна била основателността на твърдението, че заповедта за ревизия и искането на обяснения по чл. 193 КТ не изхождали от компетентното за това лице. Не било без значение, както посочвал съдът, че обясненията не били искани от работодателя, а от Т. Т., който не бил надлежно упълномощен. Липсата на дата на пълномощното и на доказателства то да е съществувало преди датата на първото съдебно заседание, на което бил представен този документ, го лишавали от автентичност и от доказателствена стойност. Съдът с оглед правилата на доказване не можел да прави никакви фактически или правни изводи въз основа на този документ без дата. Наличието на няколко акта за инвентаризация с рÓзлично съдържание било подминато безкритично от съда. Явно било, че в противоречие със закона били съставяни различни актове, с различно съдържание, като този акт, който се представил по делото не бил акта, който е връчен на служителя. Тези подправки лишавали акта от доказателствена стойност. Ищецът ясно обяснил, че не присъствал на ревизията /инвентаризацията или проверката/, както и че в резултат на напрежението, създадено от проверяващите, допуснал техническа грешка, като имал предвид, че не е присъствал на ревизията. Явно било, че ищецът не е присъствал и не е имал достъп до магазина, тъй като била сменена охраната и му били отнети кодовете за достъп. Неправилни били изводите на съда, че заповедта за уволнение е надлежно мотивирана. В тази връзка съдът също приложил неправилно закона и не взел предвид основателните оплаквания и доводи на ищеца. В заповедта се правели противоречиви твърдения относно това кога и какво конкретно извършил служителят и каква конкретно е субективната страна на деянието и кое изобщо е това деяние. Това очевидно затруднявало правото на защита на ищеца против уволнението. Не били без значение, както посочвал съдът, и допуснатите нарушения по време на инвентаризацията, тъй като те били от значение за правилността на акта, на който се позовава работодателя. В тази връзка съдът следвало да разгледа и да установи тези нарушения, тъй като те били преюдициални в настоящото производство. Тези нарушения опорочавали извършената проверка и нейния краен акт, въз основа на който се правел извод за наличие на липси или вреди /не ставало ясно от заповедите на работодателя/. Съдът не взел предвид и това, че работодателят при издаване на процесните заповеди не взел предвид задълженията, нарушенията и действията на другите служители, а приел, че единствено отговорен е ищеца, което очевидно било невярно и неправилно. Неправилна била и посочената от работодателя квалификация, тъй като посочените фактически основания неправилно били приети за нарушения на чл.187 т.9 и чл.190 ал.1 т.4 КТ, каквито не били налице. Работодателят допускал смесване на видовете нарушения на трудовата дисциплина, посочени в чл.187 и основанията за налагане на дисциплинарно наказание по чл.190 КТ. Не било посочено на приетото нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.9 КТ, кое основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” кореспондира. Очевидно било, че това не е чл. 190 ал. 1 т.4 КТ, въз основа на което било наложено наказанието. Не било посочено и основанието по чл.190 ал.1 т.4 КТ във връзка с кое нарушение по чл.187 КТ се прилага. Разпоредбата на чл.187 КТ посочвала видовете дисциплинарни нарушения, а чл.190 КТ тези, за които можело да се наложи дисциплинарно уволнение. Последното можело да се наложи само за нарушенията, посочени в чл. 190 КТ. В тази насока работодателят допуснал следните нарушения: от посочените в заповедта разпоредби само една давала право на работодателя да наложи наказание "дисциплинарно уволнение" - чл. 190 ал. 1 т.4 КТ, на която в обстоятелствената част на заповедта кореспондирало единствено основанието "злоупотреба с доверието на работодателя", което обаче било по чл. 190 ал. 1 т.4 предл.1-во КТ. Същото представлявало преписване на законовия текст, без да е налице формулирано конкретно нарушение съобразно изискванията на чл. 195 КТ. След като не било налице нарушение по чл. 190 ал. 1 т. 4 КТ, не съществувало основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът оставил без коментар оплакванията, че работодателят не е посочил конкретно на коя разпоредба от чл.330 КТ упражнява правото си на уволнение. Чл.330 КТ имал две алинеи, като втората съдържала девет точки. Работодателят бил длъжен да посочи конкретната правна норма, на която прекратява трудовото правоотношение. Липсата на точна квалификация правел невъзможен съдебния контрол и нарушавало правото на защита на работника, тъй като съдът и ответникът не били длъжни да предполагат основанието, на което е извършено уволнението, като последващо мотивиране било недопустимо. С оглед на изложеното жалбодателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, да уважи изцяло предявените искове и да му присъди разноските по делото за двете съдебни инстанции.

С отговор на въззивната жалба, ответникът „К Е. К Е.” Е., гр. С. чрез представител по пълномощие, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения по доводите на въззивника за непраÔилност на обжалваното решение. Моли последното като правилно да бъде потвърдено.

Въззивникът лично и чрез представител по пълномощие в съдебно заседание поддържа въззивната жалба по изложените съображения и моли същата да бъде уважена. Моли за присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът, чрез свой представител по пълномощие в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Моли за присъждане на разноски, направени във въззивната инстанция по списък на разноските, който представя.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове по чл. 344 ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на Д. С. С. от гр. К. със заповеди № 35/11.02.2011г. и № 167/11.02.2010г. на изп.директор на „К Е. К Е.” Е., гр. С.; по чл. 344 ал.1 т.2 КТ - за възстановяване на Д. С. С. от гр. К. на заеманата преди уволнението длъжност „управител на магазин – ТМ-К.” и по чл. 344 ал.1 т. 3 КТ – за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради уволнението в размер на 6 702 лв. за периода 11.02.-11.08.2011г., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2011г.

От събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: със заповеди № 35/11.02.2011г. и № 167/11.02.2011г. и двете, издадени от изп.директор на „К Е. К Е.” Е. С., е прекратено трудовото правоотношение с Д. С. С. поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, считано от 11.02.2011г. Заповедите са връчени на служителя лично, на същата дата. Посочен като мотив за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” е установената при извършената през периода 06.01.2011-13.01.2011г. инвентаризация на материалните средства и инвентар на магазин „Т.” - К. липса на стоки и материални ценности в размер на 240 524.44 лв. Със заповедта, допускането на посочената липса е вменена на въззивника С., тъй като през проверения период заемал длъжността управител на магазин „Т.”- К. и като такъв бил материално-отговорно лице, на което било възложено да събира, съхранява, разходва и отчита парични и материални ценности. Описан в заповедта е механизмът на причиняване на липсата – стоките напускали магазина без фактура, касов бон и придружаващи документи /без да бъдат заплащани/ по нареждане на управителя С.. Посоченото е преценено като тежко нарушение на трудовата дисциплина, представляващо злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на имуществото на последния.

В тази връзка, установява се по делото, че трудовото правоотношение на въззивника С. с въззиваемото дружество възникнало въз основа на трудов договор № 735/ 29.09.2007г., с който бил назначен на длъжността „управител на магазин” с НКПД 1314 3008, с място на работа „Т. Е.” - К. В заключителната част на трудовия договор е вписано, че длъжностната характеристика за посочената длъжност представлява неразделна част от трудовия договор, за което въззивникът се подписал, както и се подписал на последната /втора/ страница на приложената към трудовия договор по делото длъжностна характеристика. Съгласно тази длъжностна характеристика, управителят е материално - отговорно лице за стоковата наличност на склада и магазина. В тази връзка е развит довод във въззивната жалба, че предвид съвременните технически средства, чрез които първата страница на длъжностната характеристика „се подменя” поради това, че не е подписана от въззивника, то работодателят следвало да докаже, че това е връчената на служителя длъжностна характеристика, което обстоятелство той не доказал. Този довод въззивният съд намира за неоснователен. Работодателят е представил екземпляр от трудовия договор и длъжностна характеристика с определено съдържание, като е вписано в трудовия договор, че тази длъжностна характеристика е неразделна част от него, за което служителят се подписал. Подписал се и на последната страница на приложената трудова характеристика. Това са документите, които се представят по делото и се твърди, че са връчените на служителя. Той е този, който твърди евентуална физическа подмяна на първата страница на връчената му длъжностна характеристика и с това – подмяна на съдържанието на документа. При това положение, неправилно е да се иска работодателят да докаже твърдението на служителя си, от което последният черпи изгодни за себе си факти. Т.е., ако въззивникът С. е твърдял, че първата страница на трудовата му характеристика е подменена и връчената му такава не му вменява качеството материално-отговорно лице, то негова е била и тежестта да го докаже, най-малкото като представи първата страница на длъжностната характеристика със съдържание такова, каквото твърди, че му е било връчено /тъй като въззивникът поначало не оспорва, че такава му е връчена и подписана от него/. Такова доказване въззивникът не е провел нито в първоинстанционното, нито във въззивното съдебно производство. Ето защо този довод на въззивника е неоснователен и оттам са неоснователни производните му изводи за допуснато съществено процесуално нарушение от съда при изготвяне на доклада във връзка с разпределяне на доказателствената тежест.

По – нататък, установява се по делото, че на основание Заповед N 23-НК/06.01.2011г. на изп.директор на въззиваемото дружество, връчена на ищеца на 06.01.2011г, в магазина била извършена цялостна проверка на изпълнение на трудовите задължения на управителя С. за период от 6 месеца, считано от 01.08.2010г., възложена на Мениджър сигурност Т. Т., с период на извършване 06.01.2011г до 15.01.2011г, и цялостна ревизия на дейността в търговски обект ТМ Кърджали, която да започне от 06.01.2011г. от комисия с председател-ревизор и шестима членове, измежду които и управителят С.. Заповедта за проверка и ревизия е подписана със запетая. В тази връзка, представено по делото е пълномощно от изпълнителния директор Китов, с което същият упълномощил Т. И. Т. да го представлява като извърши цялостна проверка на дейността на управителя на магазин „Т.” К. - Д. С. С., за период от 6 месеца, със срок на проверката от 06.01.2011г. до 15.01.2011 г., или до приключването й с предаване на материалите от проверката, която да се извърши от Т. Т., който да го подписва навсякъде, където е необходимо, и във връзка с правата по пълномощното да извършва всички необходими по закон фактически и правни действия. За проведената инвентаризация е съставен Акт за извършена инвентаризация на материалните средства и инвентар на магазин „Т.”- К., в периода 06.01.2011 г-13.01.2011 г. от комисия, назначена със заповед на управителя на „К Е. К Е.”, която отчела неналично имущество на стойност 240 524.44 лв., като всяка страница от акта въззивникът С. подписал с възражение, че оспорва направените констатации, а на последната страница и с възражения, че ревизията и инвентаризацията са извършени в нарушение на закона, че е подменена охраната и кода за достъп до магазина, че не е МОЛ, че няма достъп до магазина, че магазинът не е спрял да работи по време на ревизията. На 07.01.2011г. на служителя била връчена покана за обяснения във връзка с нарушение на вътрешните правила на компанията, изразяващо се в изнасяне на стока от магазина за магазин Зорница в Г., без това изнасяне да е оформено с надлежна документация - фактура, касов бон и други, което довело до разпиляване на имуществото на работодателя и нанасяне на щети на компанията. В поканата ищецът лично вписал, че отказва да даде обяснения. На 13.01.2011г. от ищеца отново били поискани писмени обяснения за установени въз основа на извършена ревизия и проверка на дейността липси в наличността на стоката в магазин Техномаркет -Г., като било удостоверено, че същият отказал да даде обяснения. В тази връзка следва да бъдат обсъдени доводите на въззивника за невалидност на издадените заповеди за назначаване на ревизия и другите актове поради това, че били подписани със запетая, които доводи въззивният съд счита за неоснователни. В случая, за дисциплинарното производство е без значение, че актът за назначаване на ревизия е подписан със запетая /т.е. не от изп. директор К./. Ревизионното производство и дисциплинарното такова са две различни процедури. За дисциплинарното производство е от значение обстоятелството, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е подписана, респ. наказанието е наложено от работодателя, което несъмнено се установява по делото включително от извършената съдебно-графическа експертиза на подпис. Т.е. налагането на дисциплинарно наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 192 КТ, която задължава работодателя или определено от него лице или друг орган, оправомощен със закон, да наложат дисциплинарното наказаÝие. Само за изчерпателност следва да се посочи, че самото обстоятелство, че пълномощното, издадено от изп. директор Китов не е датирано, по никакъв начин не води до извода, направен от въззивника, че същото е съставено в хода на съдебното производство, за да изправи допуснатите нередовности при издаване на заповедта за извършване на проверката. Това е само твърдение на жалбодателя, още повече, че е налице възможност лицето по всяко време да потвърди извършените без представителна власт действия. Без значение за надлежността на дисциплинарното производство е и това, че обясненията по чл. 193 КТ от въззивника С. не били искани лично от работодателя, а от извършилия проверката, упълномощен за това служител – св. Томов. От значение е, че тези обяснения са били искани от служителя именно във връзка с установените от проверката фактически липси на стоки от магазина и тези констатации стоят в основата на развилото се дисциплинарно производство. По тези доводи впрочем, поддържани и в първоинстанционния съд, са изложени подробни съображения от същия, включително с цитиране на задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, поради което въззивната инстанция ги възприема изцяло, не следва да преповтаря и препраща на основание чл. 272 ГПК. С оглед на изложеното, доводите във въззивната жалба за нарушена процедура по установяване и налагане на дисциплинарно наказание уволнение са изцяло неоснователни.

Неоснователен е и доводът на въззивника, че заповедта за уволнение не е надлежно мотивирана, поради което било нарушено правото му на защита. Напротив, въззивният съд намира заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение за изчерпателна и подробно мотивирана. Същата съдържа достатъчно ясно и конкретно описание на действията на уволнения служител в качеството му на управител на магазина, съставляващи нарушение на трудовите му задължения, респ. трудовата дисциплина, съгласно връчената му длъжностна характеристика. В тази връзка без значение за дисциплинарната отговорност на наказания е поведението на другите служители в магазина. Нещо повече, на въззивника като управител е било възложено да отговаря за спазване на длъжностните задължения от останалите служители в магазина – т. 6 и т.14 от длъжностната характеристика, така че твърдението за липсата на каквато и да е отговорност относно ежедневната дейност в магазина, която е следвало да се развива под негов контрол и ръководство, от своя страна е в пълен разрез с трудовите му задължения и отговорност като управител. Наред с това, в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” са описани ясно онези действия на въззивника - изнасяне на стоки от магазина без да бъдат заплащани, по негово разпореждане, - които представляват нарушение на трудовата дисциплина, респ. политиката на магазина, от което за работодателя настъпила имуществена вреда в значителен размер. Тези фактически обстоятелства са установени както от констатациите в акта за инвентаризация, така и от свидетелските показания на П., П. и М. и водената от последните тетрадка, озаглавена „Зорница”, в която вписвали изнасяната без да е заплатена по нареждане на управителя С. стока. Свидетелите установяват още, че последният също така подарявал стока, както и разрешавал на служители в магазина да вземат стока, която заплащали на заплата, каквато практика компанията намяла. Нито едно от установените с посочените по-горе доказателства фактически обстоятелства не е опровергано, най-малко – разколебано от въззивника, поради което се възприемат изцяло от настоящия съд. По повод на разминаването в съдържанието по т.5 от възраженията на въззивника по акта за ревизия, вписани саморъчно от него в последната страница на документа на представеното от него копие в съдебно заседание и това, представено от представителя на въззиваемия, съдът приема следното: в своето копие в т.5, въззивникът вписал: „ревизията не е направена в мое присъствие”. В копието, представено от въззиваемия вписал: „т.5 ревизията е извършена в мое присъствие”. Представен по делото е оригиналът на документа – акт за извършена инвентаризация, чието съдържание съответства изцяло на съдържанието на копието, представено от въззиваемия. Т.е., така представеният оригинал на документа изключва всякакво възможно съмнение относно съдържанието на автентичния текст на т. 5 от възраженията на въззивника, а именно, че ревизията е извършена в негово присъствие. Този извод се потвърждава и о‗ присъствените списъци на служителите на магазина, подписвани ежедневно за времето на извършване на ревизията. С така обсъдените доказателствени средства въззиваемият работодател, в съответствие с тежестта на доказване, която носи при спор за законност на прекратяването на трудовото правоотношение, е доказал, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на закона и че наказанието е наложено за действително извършени дисциплинарни нарушения.

Не може да бъде споделен доводът на въззивника, че по време на уволнението се ползвал със специалната закрила на чл.333 КТ, тъй като бил в отпуск по болест. Съгласно чл.333, ал.1 т.4 КТ в случаите на дисциплинарно уволнение/чл.330, ал.2 т.6 КТ/ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда работник или служител, започнал ползването на разрешения му отпуск. Съгласно чл.333, ал.7 от КТ закрилата се отнася към момента на връчване на заповедта. Към връчването на заповедта на 11.02.2011 г. ищецът не е уведомил/респ. представил доказателства за разрешен отпуск поради временна неработоспособност. От представените по делото болнични листове се установява, че на същия е бил разрешен отпуск по болест за периода от 12.01.2011 г. до 21.01.2011г. включ. /болничен лист N 0142454/12.01.2011г./, и за периода от 22.01.2011г. до 10.02.2011 г. включ. /болничен лист от 27.01.2011г., антидатиран, съгласно решение на ЛКК 27/27.01.2011г./, и съгласно който ищецът следвало да се яви на преглед на 10.02.2011г, а на работа на 11.02.2011 г. На 11.02.2011 г. ищецът се явил на работа по повикване от св.Т. и тогава му била връчена заповедта за уволнение. Възражение в заповедта, че е в болничен или доказателства, че му е разрешен такъв, или пък, че му предстои преглед пред ЛКК за продължаване на болничния лист, въззивникът не е представил, както и не е представил такива, че се е явил на преглед на 10.02.2011 г., съгласно указаното в болничния лист. Следващият болничен лист на ищеца е с дата на издаване 14.02.2011г. и със същият му бил разрешен отпуск по болест за периода от 11.02.2011 г. до 03.03.2011г, като болничният лист е антидатиран съгласно решение на ЛКК 35/14.02.2011г. Или към 11.02.2011 г. – датата на връчване на заповедта за уволнение, на въззивника не е бил разрешен отпуск. Явявайки се на преглед на 14.02.2011г., на самия въззивник още не е било известно дали ще му бъде разрешен отпуск по болест и то със задна дата. Още по-малко това обстоятелство е можело да бъде известно на работодателя му на 11.02.2011г., на която дата освен това въззивникът се явил на работа. Ето защо следва да се приеме, че отпускът по болест не е бил разрешен към правнорелевантния момент съгласно чл.333, ал.7 от КТ, поради което въззивникът не се е ползвал от специалната закрила по чл.330, ал.1 т.4 от КТ.

Не се възприема доводът на въззивника, че било допуснато смесване на видовете нарушения на трудовата дисциплина, посочени в чл. 187 КТ и основанията за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 190 КТ. Нарушението на въззивника – причиняването като управител на липса на стоки на стойност 240 524.44 лв., поверени му на отчет, е квалифицирано като нарушение по чл. 190 ал.1 т.4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя. По отношение на този довод следва да се имат предвид по-горе изложените съображения на съда във връзка със съдържанието на заповедта и законността на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Оспорване по същество на нарушението на трудовата дисциплина, за което било наложено дисциплинарното уволнение и на основанието за налагането му -злоупотреба с доверието на работодателя, от въззивника не се прави, а процедурното оспорване е вече обсъдено от въззивния съд.

Прави се възражение във въззивната жалба на основание чл. 78 ал.5 ГПК за прекомерност на присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 2 729.09 лв. Въззивният съд не констатира такава. Адвокатското възнаграждение е изчислено в съответствие с разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 изр. второ и ал.2 т.3, във връзка с параграф 2 и параграф 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /трикратният размер на МРЗ 240 лв. е 720 лв. плюс трикратният размер на възнаграждението от 518.08лв. при цена на иска от 6 702 лв., е 1 554.24 лв., или следващото се възнаграждение е в общ размер от 2 274.24 лв., който с включен ДДС от 20% - 456.85 лв., става в общ размер на 2 729.09 лв., изплатен на представляващото адвокатско дружество /л.390, 391 от първоинстанционното дело/.

Предвид изложените съображения, въззивната жалба на Д. С. С. срещу обжалваното решение на първоинстанционния районен съд е неоснователна. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за адвокат пред настоящата инстанция в размер на 1 819.39 лв., съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и приложените към него доказателства за извършеното плащане.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 107/03.08.2011г., постановено по гр.дело № 578/2011 година по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА Д. С. С. от гр. К., кв. „В., бл. *, вх. *, .*, ап. *, ЕГН *, с адрес на призоваване: гр. Х., ул. „Д.” № *, .*, адв. Д. А., да заплати на „К Е. К Е.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, бул. „Ц. Ш. 3., сумата в размер на 1 819. 39 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.