РЕШЕНИЕ
№ 962
гр. Русе, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20214520105107 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове:
- осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правна квалификация
чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 32 и чл. 127 от СК и
- установителен иск - да се признае за установено по отношение на
ответника, че е солидарно задължен по договора за кредит за текущо
потребление с Банка ДСК ЕАД от *** г. за неизплатения остатък по кредита,
който бил в размер на 35 224,86 лева и се дължал на 106 равни месечни
вноски от по 332,31 лева за периода от 20.10.2021 г. до 31.07.2029 година.
Този иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК .
Претенцията на ищцата ЕК. К. Г. се основава на твърдения, че с
ответника са бивши съпрузи. Бракът им бил сключен на *** г. и бил
прекратен с развод на *** г. За задоволяване на семейни нужди на *** г.
ищцата изтеглила потребителски кредит в размер на 13 000 евро с левова
равностойност 25 425,79 лева по договор за кредит с Банка ДСК. Вноски по
кредита плащала само тя като източник на средствата било трудовото и
възнаграждение. Поради това счита, че за периода от 20.09.2016 г. до
25.07.2019 г. със свои лични средства е погасила 34 месечни вноски в общ
размер 10 969,50 лева. Били и необходими още средства за покриване на
семейни нужди, поради което на *** г. по сключен договор с Банка ДСК ЕАД
изтеглила втори кредит. Този договор за кредит бил за сума в размер на 30
000 лева, от които с 15 409,65 лв. на същата дата бил рефинансиран първия
кредит и изцяло било погасено остатъчното задължение по него. Останалата
1
част от изтегления втори кредит била използвана за задоволяване на семейни
нужди. В съдебно заседание уточнява, че всъщност сумата била предадена на
родителите на ищцата и така им била върната, тъй като те бил дали средства
лично на ответника „за да стане нещо от него“. По вторият кредит от *** г.
погасяванията на месечните вноски отново правела само тя със свои лични
средства от трудовото си възнаграждение. Така продължавала да го погасява
и до момента. Заплатеното от нея за погасяване на задължението по този
кредит възлизало на сума в общ размер на 8 609.86 лева. Така общо по двата
кредита била платила сума в размер на 19 579,41 лв. , която представлявала
сбора от месечните вноски, които платила по двата, а 1/2 идеална част от тази
сума възлизала на 9789,71 лева. И по двата кредита ответника бил солидарно
задължен. Остатъкът по втория кредит за периода от 20.10.2021 г., тоест след
завеждането на настоящото дело, до 31.07.2029 г. бил 35 224,86 лева, които се
дължали на 106 равни месечни вноски от по 332,31 лева. Въз основа на тези
твърдения ищцата претендира за осъждането на ответника да й заплати
9789,71 лв., представляващи 1/2 от заплатените от нея месечни вноски по
договорите за банков кредит с Банка ДСК от *** г. и от *** година.
Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът М. Д. Г. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. По отношение на осъдителния иск се признава, че първият кредит
от 2014 г. е използван за нужди на семейството. По отношение на втория
договор за банков кредит ответникът възразява, че не е знаел за него както
към момент на сключването му, така и впоследствие, както и че двамата
съпрузи са имали доходи напълно достатъчни, за да покриват обичайните им
семейни нужди. Признава,че част от този кредит е използван за
рефинансиране на остатъка по кредита от 2014 г. Оспорва се твърдението на
ищцата, че погасяванията на задълженията чрез месечни вноски по първия
кредит са покривани с лични средства на ищцата, а се посочва, че това е
ставало със семейни средства от доходите на двамата съпрузи от трудово
правоотношение като дори ответника е работел като между народен шофьор
и имал доходи в значително по-висок размер от тези на ищцата, с оглед на
което се счита, че искът е неоснователен. По отношение на установителния
иск се оспорва и допустимостта му. По отношение на него се оспорва
средствата да са използвани за покриване на семейни нужди. Ответникът се
позовава и на това, че не е знаел за кредита и разбрал за него едва
впоследствие.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Признава се и не се спори, че страните са бивши съпрузи; че бракът им е
сключен на *** г. и е прекратен с развод по взаимно съгласие считано от ***
г.; че за задоволяване на семейни нужди ищцата е сключила договор за
банков кредит на *** г. с посочените в исковата молба параметри. Тези
обстоятелства не са спорни и не се нуждаят от доказване, а се потвърждават и
от събраните по делото писмени доказателства. От представения препис от
договор за текущо потребление от *** г. е видно, че е сключен втори договор
за банков кредит между ищцата и Банка ДСК ЕАД за сумата от 30 000 лв., от
представен препис от банково извлечение е видно, че на същата дата с част от
2
получената сума в размер на 15 409,65 лв. бил рефинансиран първия кредит и
изцяло било погасено остатъчното задължение по него. Това е станало по
време на брака на страните, за който съдът приема, че е сключен при
условията на съпружеска имуществена общност (СИО) , т.к. е сключен преди
приемането на настоящия Семеен кодекс (в сила от 01.10.2009 г.). По
отношение на поетите от съпрузите задълженията по време на брака няма
разлика както при действието на СК (отм.), така и при действието на новия
СК – „Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от
двамата съпрузи. За задължения, които единият или двамата съпрузи са поели
за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно“ – чл.25 от СК
(отм.); „Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от
двамата съпрузи. Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството“ – чл.32 от СК. При това положение
следва извода, че по договора за кредит от *** г. солидарни длъжници са
двамата съпрузи, независимо от това, че договорът е сключен само от ищцата.
Това обаче не означава, че двамата следва да изплащат същия с равни части
от доходите си от трудово възнаграждение. Съгласно изрична уговорка от
договора (т.5). погасяването се осъществява от разплащателна сметка с
титуляр ищцата. Това по никакъв начин не е в противоречие с режима на
общност и е нормално един от двамата съпрузи да осъществява плащания, с
които да погасява семейни задължения или да придобива самостоятелно
вещи, които доколкото е налице хипотезата на чл.21 от СК (чл.19 от
отменения СК) са общи в режим на СИО, което е и смисъла на този режим.
За да е налице неоснователно обогатяване по време на брака поради това че
само един от съпрузите погасява общо задължение трябва да е установено че
общността е прекратена поради фактическа раздяла или единия съпруг
изобщо не участва със свои принос в общността, а съгласно трайната съдебна
практика такъв може да има дори когато един от съпрузите няма доходи –
напр. чрез грижи за домакинството или децата. Напълно нормално е единият
от съпрузите да има по-високи доходи, единият да плаща кредита, а другият
да пазарува; единият да пазарува, а другият да плаща комуналните сметки и
обратно и т.н. По делото не са наведени доводи и не са представени
доказателства, които да обосноват липса на принос на ответника в
съпружеската общност по време на брака, поради което в частта относно
погасения креди по време на брака не може да се приеме, че е налице
неоснователно обогатяване. По отношение на втория кредит е налице такова,
но само за заплатената част от него след прекратяване на брака и то частично
в процентно отношение на частта, с която е рефинансиран първия кредит за
семейни нужди спрямо общия размер на задължението. Тази част
представлява задължение, поето за задоволяване на нужди на семейството по
смисъла на чл.32 от СК. От изявленията на ищцата и разпита на свидетелите
по делото се разбира, че останалата част от кредита е предадена от нея на
родителите за връщане на средства, с които било подпомогнато семейството
за да може от ответника “да стане нещо“. Видно е че става въпрос за
облигационни отношения с трети лица, а не за задоволяване на семейни
нужди, поради което за тази част от кредита категорично не са налице
3
предпоставките на чл.32, ал.2 от СК. Следователно в процентно отношение
само 51,3655% от усвоения кредит е задължение за покриване на семейни
нужди, респ. от заплатените лично от ищцата суми след прекратяване на
брака е налице неоснователно обогатяване само с 1/2 ид.ч. от този процент от
сумите. Бракът на страните е прекратен с развод на *** г., а след тази дата до
датата на завеждане на иска са падежирали четири вноски с дати 20-то число
на месеците от май до август 2021 г. По делото обаче са представени писмени
доказателства за заплащането само на една от тези вноски от ищцата –
извлечение за период, удостоверяващо плащането на вноската за м. май 2021
г. в размер на 330,85 лв. За останалите три вноски липсват доказателства за
плащането им от ищцата, а освен това от погасителния план към договора е
видно, че размера на месечната вноска е посочен като сума в размер на 330,31
лв. Предвид липсата на твърдения за необслужване на кредита съдът приема,
че ищцата е заплатила и тези вноски, но в размер от по 330,85 лв. Така от
общо платени четири вноски в общ размер 1 323,40 лв. съпружеско
задължение е сума само в размер на 679,77 лв. (51,3655%), при което
положение е налице неоснователно обогатяване на ответника с 1/2 част от
сумата, т.к. плащанията са правени само от ищцата. Следователно
осъдителният искът е доказан и основателен до размер от 339,89 лв., до който
размер следва да се уважи, а за горницата до 9 789,71 лв. да се отхвърли като
неоснователен. По отношение на установителния иск по изложените по горе
съображения е налице солидарна отговорност, но не за целия размер, а само
за процента от остатъчното задължение, съответстващ на процента от
кредита, който е поет за задоволяване на семейни нужди (рефинансиране на
кредит за семейни нужди) 51,3655%), а в останалата част искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид частичното уважаването на иска разноските по делото следва да
се определят по компенсация съразмерно на уважената/отхвърлената част от
исковете. И двата иска са оценяеми за суми в общ размер на 45 014,57 лв. и са
уважени/отхвърлени в общо процентно отношение 40,95% към 59,05%. При
това положение от общо направени разноски в размер на 3096,07 лв. ищцата
има право на разноски в размер на 1 267,84 лв. ( 40,95 %.), а от общо
направени разноски в размер на 1 900 лв. ответникът има право на разноски в
размер на 1 121,95 лв. (59,05 %.), при което положение по компенсация в
полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 145,89 лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН:********** да заплати на ЕК. К. Г.,
ЕГН:********** сумата в размер на 339,89 лв., представляваща 1/2 от
погасени от нея банкови кредити за задоволяване на семейни нужди, платени
в периода м.май – м.август 2021 г., ведно със законната лихва от завеждането
на иска – 14.09.2021 г. до окончателното плащане, както и 145,89 лв.-
разноски по делото по компенсация и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
4
– за суми в по-висок размер над 339,89 лв. и за погасявания на кредити преди
прекратяването на брака между страните с развод, считано от *** г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. Д. Г.,
ЕГН:**********, че е солидарно отговорен с ищцата ЕК. К. Г.,
ЕГН:********** за 51,3655 % от остатъчното задължение по договор за
банков кредит от *** г., сключен между ищцата и Банка ДСК ЕАД за
остатъчен период на погасяване от 20.10.2021 г. до 31.07.2029 г. и
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – да се признае за установено, че е
солидарно отговорен за целия размер на остатъчното задължение по кредита
за горепосочения период.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в 2 – седмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5