№ 77420
гр. София, 22.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110102326 по описа за 2023 година
С подадени от ищеца, чрез адв. Б. С. З., молби с идентично съдържание с вх. № 171596 от
16.06.2023 г. и вх. № 173025 от 19.06.2023 г., е релевирано искане за връщане на част от
внесената от ищеца държавна такса в размер на 50 лв., тъй като в случая с оглед сбора от
исковете била дължима само сумата от 50 лв., а по бюджетната сметка на съда били внесени
без основание 100 лв.
Съдът намира така заявеното искане за неоснователно, тъй като в случая са предявени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по всеки
от които е дължима държавна такса в размер от по 50 лв. с оглед цената на исковете.
Отделно от изложеното следва да бъде изяснено на ищеца и процесуалния му представител,
че се събира една държавна такса, когато между едни и същи страни са предявени
алтернативно или евентуално съединени искове, какъвто настоящият случай не е. Съгласно
чл. 73, ал. 3 ГПК държавните такси се събират при предявяване на иска и се внасят
предварително, като внасянето им е условие за придвижване на исковата молба и даване ход
на делото. Дължимостта им не е обвързана от постановяване на акт по съществото на
предявения пред съда за разрешаване спор, тъй като основанието им е в отправеното до съда
искане за защита на накърнените права. Внесената такса не подлежи на връщане при
прекратяване на производството поради недопустимост на иска, поради неизправни
нередовности на исковата молба или поради десезиране на съда с правния спор.
Единственото изключение е предвидено в чл. 78, ал. 9 ГПК - при прекратяване на делото
поради спогодба, но и в този случай се връща само половината от внесената държавна такса
и то при условие, че спогодбата е постигната в хода на процеса. В този смисъл са и
мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 5/2015 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС,
според които недължимо платена по смисъла на чл. 4б ЗДТ е само таксата, срещу която не е
образувано производство, която е надвнесена – платена без основание по смисъла на ЗДТ
или за която страната е била освободена по предвидения за това ред, докато в случая не е
налице нито една от тези хипотези.
1
Ето защо искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за връщане на част от внесената държавна
такса в размер на 50 лв.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано
от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2