№ 260308 / 12.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
12.07.2021 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 633 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът М.Б.М. xxx ЕГН xxxxxxxxxx предявява срещу ответника С.П.Х. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Заявява, че правният му интерес от предявяване на иска произтича от дадените му указания по ч.гр.д.№ 104/2021г. на РС Монтана, в качеството му на заявител в заповедното производство. По делото е издадено заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение, че не дължи изпълнение.
Поддържа, че с ответника са съсобственици на земеделска земя, представляваща НИВА в землището на с.. о., с площ от 15.185 дка, м.Ч., втора категория, имот № 062003.
За този имот ответникът сключил на 15.10.2017г. с К. Ц. 2000 гр.Монтана договор за предоставена земя в кооперацията за съвместно обработване за срок от 5 години, в сила от 01.10.2018г., като по силата на този договор кооперацията се задължила да плаща рента в размери, определени от Общото събрание, но не по-малко от 10% от добива.
Ищцата заявява, че по устно споразумение с кооперацията последната е заплащала на ответника рента за половината от нивата, предмет на договора, а именно за 7.592 дка,а за другата половина кооперацията е заплащала на друг наследник на общия им наследодател. Ответникът твърди, че е следвало получената рента да разпредели между себе си и нея и сестра й И. Б. Б., съобразно правата им в съсобствеността, а именно ¼ ид.ч. за ответника и по 1/8 ид.ч. за нея и сестра й.
Поддържа, че за стопанската 2018/2019 година ответникът е получил от кооперацията рента в размер на 379.60 лева, от която сума е следвало да й плати 94.90 лева. За стопанската 2019/2020 година ответникът получил от кооперацията рента в размер на 417.56 лева, от която сума е следвало да й заплати ¼ , което се равнява на сумата от 104.39 лева.
Ищцата заявява, че ответникът дължи и лихва за забава, която е общо в размер на 15.35 лева.
С оглед на подаденото възражение ищецът предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, а именно сумата от 199.29 лева, представляващо арендно плащане за стопанската 2018/2019 година и за стопанската 2019/2020 година и сумата от 15.35 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, считано от 01.10.2019г. до 11.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата.
Моли за присъждане на сторените разноски в заповедното производство и в настоящето исково производство.
Приложил е писмени доказателства към исковата си молба и заявява допълнителни доказателствени искания.
Ответникът С.П.Х. xxx, в срока по чл.131, ал.1 ГПК, представя писмен отговор на исковата молба.
Поддържа, че предявения осъдителен иск за заплащане на дължима рента е недопустим, тъй като в РС гр.Лом е образувано гр.дело № 2004/2020г. по описа на същия съд, предмет на което е допускане на съдебна делба между наследниците на Х. К. Т.. Поддържа, че искът за делба е преюдициален, тъй като с допускане на делбата ще бъдат определени и идеалните части на всеки наследник от наследствените им имоти.
Моли съда на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК да постанови спиране на настоящето производство до приключване на гр.дело №2004/2020г. на РС гр.Лом.
Отрича да дължи суми на ищеца за неплатена рента, поради което искът е и неоснователен.
Не заявява допълнителни доказателствени искания.
Доказателствата по делото са писмени. Изготвено е и заключение по съдебно-икономическа експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът М.Б.М. е подала на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№ 104/2021 година. Съдът на 12.01.2021г. е издал заповед за изпълнение № 260058, с която длъжникът С.П.Х. xxx е осъден да заплати сумата от 199.29 лева главница, представляваща неплатено обезщетение, рента, за ползване на земеделска земя за стопанската 2018/2019 година и 2019/2020 година по договор за съвместно обработване от 15.10.2017г., сумата от 15.35 лева лихва за забава, ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението, 11.01.2021г., както и разноските по делото, 25.00 лева държавна такса и 300.00 лв. адвокатски хонорар. Срещу издадената заповед за изпълнение в законоустановения двуседмичен срок, длъжникът – ответникът по настоящото дело е подал възражение, че не дължи сумите.
Установено е по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че страните са съсобственици на земеделска земя, представляваща НИВА в землището на с.. община Я., местност „Ч.” с площ от 15.185 дка, втора категория, имот № 062003.
За горния имот е установено, че на 15.10.2017г. ответникът С.П.Х., като един от наследниците на Х. К. Т., сключил с К. „Ц. 2000” гр.Монтана, договор за предоставена земя в кооперацията за съвместно ползване за срок от 5 години, считано от 01.10.2018 година.
Договорът е вписан в Общинска служба по земеделие с.Я. на 25.10.2017г., като по силата на договора кооперацията се е задължила на основание чл.3.2 да плаща рента в размери, определени от Общото събрание, но не по-малко от 10% от добива.
К. „Ц. 2000” за стопанската 2018/2019 година с РКО 0005687/ 25.10.2019г. е платила в брой на ответника С.П.Х. за 7.592 дка по 50 лева/ на дка рента сумата от 379.60 лева. РКО е подписан от броил и получил сумата, последния ответника С.П.Х..
С РКО № 0005740/ 08.10.2020г. К. „Ц. 2000” за стопанската 2019/2020г. е платила в брой на С.П.Х. за 7.592 дка рента по 55 лева на декар, общо сумата от 417.46 лева. Ордерът е подписан от броил и получил сумата.
Видно от приложеното удостоверение за наследници правата на страните в съсобствеността по наследство от общия наследодател, са съответно ¼ ид. част за С.П.Х. и по 1/8 ид.ч. за М.Б.М. и сестра й И. Б. Б..
От получените суми от ответника ищцата има право на ¼ от същите, както следва: от 379.60 лева за стопанската 2018/2019година сумата от 94.90 лева и от рентата за 2019/2020 година в размер на 417.46 лева, сумата от 104.39 лева или общо сумата от 199.29 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства, неоспорени от страните и представляващи годни доказателства, както и от заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът приема за обективно и компетентно изготвено.
С оглед установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК е установителен и цели да установи съществуване на вземания на кредитора – ищец в настоящото производство по отношение на длъжника – ответник в производството.
Основното възражение на ответника се свежда до това, че е получавал рента за полагащите му се идеални части, а рентата, която е получавал за останалите наследници е превеждал навреме и в срок. Не дължи на никого вземания за рента, в т.ч. и на ищцата.
Съгласно действащата редакция на чл.3 от ЗАЗ, към момента на сключване на процесния договор за аренда, той е можел да бъде сключен от съсобственик, независимо от размера на правата му в съсобствеността /арг. от чл.3, ал.1 ЗАЗ/. Изменението на този текст след това и въвеждането на изискване за сключване на договор за аренда от съсобственик с права над 50% в съсобствеността няма обратно действие и не се отразява върху действителността на процесния договор. В чл.3, ал.4 от ЗАЗ изрично и в старата и в новата му редакция е предвидено, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Този текст на закона предполага извода, че ако съсобственик получава доходи от общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг съсобственик може да иска от него получаване на припадащата му се част от тези доходи. Получилия доходите от арендния договор във всички случаи дължи да възмезди останалите съсобственици за полагащата им се /съобразно квотите в съсобствеността/ част от реализираните доходи. В този смисъл е Решение №181 от 17.04.2012г. на ВКС по гр.д. №1315/ 2011г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Следователно материално правно легитимиран да претендира арендно плащане от ответника е съсобственикът, страна по договора, или неговия правоприемник, а не всеки от съсобствениците. Последните следва по реда на чл.30, ал.3 от ЗС да претендират припадащата им се част от арендното плащане, но от правоимащия да го получи съсобственик.
От данните по делото е видно, че ответникът не е изпълнил задължението си, като един от съсобствениците, сключил договора за съвместно обработване, да заплати на ищцата арендната цена след приключване на съответната стопанска година. Съгласно разпоредбата на чл.8 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове, а според чл.75 ал.1 и ал.2 ЗЗД, изпълнението на задължението следва да бъде направено на кредитора или на овластено от него лице. Именно това основно свое задължение ответникът не е изпълнил. Няма данни и за извършено плащане на сумата. В тежест на ответника бе да установи плащане, ако е извършил такова. Именно поради неизпълнение на задължението си от страна на ответника да заплати на ищцата посочената сума, последната е предявила заявление за издаване на заповед за изпълнение. Предпоставките по чл.410 ГПК са налице, именно затова и заповедният съд е издал заповедта за изпълнение.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявената искова претенция се явява основателна до пълния предявен размер от 199.29 лева главница, както и сумата от 15.35 лева лихва за забава.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в полза на ищеца, които са в размер на 25.00 лева държавна такса и 300.00 лева адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и разноски в исковото производство в размер на 25.00 лева доплатена държавна такса, 200 лева адвокатско възнаграждение и сумата от 200 лева възнаграждение за вещо лице.
Ето защо ответникът следва да заплати на ищцата общо сумата от 325.00 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 425.00 лева разноски в исковото производство.
По горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на М.Б.М. xxx ЕГН xxxxxxxxxx към С.П.Х. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 199.29 лева главница, представляваща неплатена рента по договор за съвместно обработване на земеделска земя от 15.10.2017г. за стопанската 2018/2019 година и 2019/2020 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2021 година до окончателното й изплащане, сумата от 15.35 лева лихва за забава за периода от 01.10.2019г. до 11.01.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260058/12.01.2021г. по ч.гр.д.№ 104/2021 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА С.П.Х. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на М.Б.М. xxx ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 325.00 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 425.00 лева разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: