РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Свиленград, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200450 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш №********** за налагане на глоба за
нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който
на К. С. Д. с ЕГН ******************** с адрес гр.Х**************, с
който за извършеното нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по
пътищата, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 800
лв., както и съответна ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за
пътищата,съобразно категорията на използваното от нарушителя пътно
превозно средство в размер на 167лева.
Жалбоподателят чрез пълномощника си адв.С. Й., моли за отмяна на
обжалвания акт, който счита за незаконосъобразен и неправилен –издаден в
противоречие с материалния закон и при съществени процесуални
нарушения.Твърди се в жалбата,че неправилно за процесното адм.нарушение
бил издаден обжалвания ЕФ,а следвало да се приложи общата уредба
предвидена в ЗАНН,като се излагат подробни съображения в тази
насока.Поради гореизложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. От
пълномощника му е постъпило писмено становище,в което поддържа жалбата
по изложените в нея доводи.
1
Претендира присъждане на разноски по делото. Представя списък на
същите.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, редовно призовани, не
изпращат представител. От пълномощника му е постъпило писмено
становище, в което оспорва жалбата по подробно изложени в нея
съображения. Претендира присъждане на разноски по делото,а именно-
юр.възнаграждение. Отправя възражение за прекомерност на претендираното
от другата страна възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Атакуван е Електронен Фиш №********** за налагане на глоба за
нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, издаден
за това, че на 23.10.2021г. в 10:04 часа е установено нарушение №
СFCAE9AF5FD40288E053011F160A5D8A с ППС - товарен автомобил влекач
"ИВЕКО ТРАКЕР ", регистрационен номер **********, с технически
допустима максимална маса 40000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 4,
без ремарке, се е движел в община Любимец по път А-4 км 83+554, с посока
нарастващ километър,включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС , изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 20351, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път А-4 км 83+554.
По АНПр са приложени доказателства от които се установява,че
собственик на когото е регистрирано ППС е дружеството „АБ“ АД , а водач
на МПС е жалбоподателя / Декларация за предоставяне на информация по
чл.187а,ал.4 от ЗДвП ,свидетелство за правоуправление на МПС и пътен лист
за процесната дата /.
Създаден е доклад за пътно нарушение по Закон за движение по
пътищата от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата.
Към доклада са приложени статични изображения във вид на снимков
2
материал,от които се установява,че е заснето процесното МПС,
представляващо товарен автомобил.
Първоначално е бил издаден ЕФ срещу дружеството собственик,но след
подаване на Декларация за предоставяне на информация по чл.187а,ал.4 от
ЗДвП,че водач на МПС на датата на нарушението е бил жалбоподателя, е бил
анулиран първоначално издадения ЕФ с Решение за анулиране на електронен
фищ №**********/22.04.2025г.
След анулирането на първоначално издадения ЕФ и посочване на лицето
управлявало МПС,срещу жалбоподателя бил издаден процесния ЕФ.
В процесния е прието,че водача –жалбоподател на 23.10.2021г. в 10:04
часа е установено нарушение № СFCAE9AF5FD40288E053011F160A5D8A с
ППС - товарен автомобил влекач "ИВЕКО ТРАКЕР ", регистрационен номер
**********, с технически допустима максимална маса 40000, брой оси 4,
екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, се е движел в община Любимец
по път А-4 км 83+554, с посока нарастващ километър,включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС , изцяло не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация
за преминаването,като нарушението било уставено въз основа на
констатирано нарушение № СFCAE9AF5FD40288E053011F160A5D8A.
За извършеното нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по
пътищата на основание чл.187а,ал.5 във връзка с чл. 179, ал. 3а от Закона за
движението по пътищата на водача –жалбоподател е наложена ГЛОБА в
размер на 1800,00 лв. както и дължимостта на съответна ТАКСА по
чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на управляваното от
него пътно превозно средство в размер на 167лева.
Електронният фиш е връчен на 22.05.2025 г. и е обжалван пред АНО с
жалба от 03.06.2025г.
Налични по АНПр са и Протокол№28765/21 на УС на А“ПИ“ и Заповед
№РД-11-983/13.09.2021г. на И.Д. Председател на управителния съвет на
А“ПИ“,съгласно която се утвърждават образци на електронни фишове,ведно с
четири приложения на същите.
От публично достъпното Решение № 959 на Министерския съвет от 2018
г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за
което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на
отделно съоръжение по републиканските пътища, се установява, че А-4 –
автомагистрала, е част от този списък.
Служебно известно е публикуваното в ДВ бр.42 от 09.06.2015г.-
Разрешение за строеж № РС-32 от 15.05.2015 година/представено и прието
като доказателство по делото/, издадено от Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, относно внедряване на система за
3
автоматизирано събиране и анализ на данни за пътния трафик по АМ и
първокласни пътища на територията на Република България, т.е. за
извършване на строително-монтажни работи – автоматичните устройства,
записващи пътния трафик се разполагат върху типови стоманени рамки,като
копие от същото е представено в настоящото производство.
Липсват ангажирани от страна на АНО за плащане на 80 % от стойността
на наложеното адм.наказание глоба от страна на нарушителя,като в
придружителното писмо до съда се сочи,че липсва такова плащане.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по
категоричен начин от приложените по АНПр писмените доказателства и от
представените в съдебно заседание писмени такива.
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание , Съдът
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5
от ЗДвП ,доколкото Електронният фиш е връчен на 22.05.2025г. и е обжалван
чрез АНО пред РС Свиленград с жалба от 03.06.2025г. , от надлежно
легитимирано за това действие лице, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на
водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП (каквото е и
процесното), преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване
на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които
управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения. Съгласно чл. 179, ал.
3а от ЗДвП. (нова - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.) водач, който
управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона
за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не
са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
4
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1 800 лв.
Съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за
използване на пътни инфраструктури „Държавите-членки установяват
съответен контрол и определят система от наказания, приложими за
нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те
предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на
тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи.“
С Решение на Съда (десети състав) от 22 март 2017 година по съединени
дела C-497/15 и C-498/15 е прието, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/EС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им.
Съгласно Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по
дело С-61/23, тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в
нея изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда
възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
В случая, наказанието за извършеното от въззивника административно
нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП е определено във фиксиран размер. В
закона не е предвидена възможност за преценка с оглед възможните
фактически хипотези като например частично или пълно неплащане на
дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП такса, дали това се дължи на умишлени
действия и от кого са извършени те, дали са в резултат на грешка и причините
за проявата , нито се съобразяват изминатото разстояние, какъв точно е
размерът на дължимата пътна такса.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че наложената санкция с
обжалвания ЕФ във фиксиран размер се явява в противоречие с принципа,
заложен в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година, която норма, като такава на общностното
5
право, е с приоритет.
Невъзможността за определяне на наказание, съобразно специфичните
обстоятелства във всеки отделен случай е коментирана и в т. 49 на същото
решение, където е посочено, че единственото предвидено в системата (от
наказания в националното законодателство) адаптиране на размера глобите се
отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която
се определя въз основа на броя на осите му, но това адаптиране не отчита
характера и тежестта на извършеното нарушение. В тази насока тълкуването
продължава в т. 50 от решението, където СЕС е приел, че при налагането на
наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато
от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй
като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на
задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от
изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е
заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут.
Заложеният в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година принцип на съразмерност не е
транспониран в нормата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, доколкото законодателят не е
предоставил възможност на съдилищата да намалят размера на наказанието,
като наложат такова под определения в закона размер, а и най-вече с оглед
принципа на законоустановеност на наказанието, уреден както в първичното
право на ЕС – чл. 49, § 1 от ХОПЕС, така и в националното ни право – чл. 2,
ал. 1 ЗАНН.
При това положение и в изпълнение задължението си да съобрази правото
на Съюза в неговата цялост, съдът приема, че санкционната разпоредба на чл.
179, ал. 3а ЗДвП следва да се остави без приложение в конкретната хипотеза,
като в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на
Съюза краен резултат.
Гореизложеното прави ненужна проверката на обжалваното НП по
отношение на другите наведени от въззивника доводи за противоречието му с
процесуалния закон, доколкото при обсъждането им и дори евентуалното им
приемане за основателни, не би се стигнало до по-различен резултат с оглед
задължителния характер на цитираните вече решения на СЕС.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80
лв. за юрисконсулство възнаграждение.
6
С оглед изхода на делото, искането на АНО следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено в
претендирания от него размер,а именно 400 лв. за адвокатски хонорар, но от
страна на АНО се отправя възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Според така направената препратка към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа /старо наименование- Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 при
интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.;
или в случая 480,00лева. Не е налице правна и фактическа сложност на
делото, работата на адвоката по това дело се състои, написване на Жалба и
пледиране, т.е. не е налице несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012
година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, не следва да
намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,доколкото се претендира дори
под минималния такъв
Същевременно с Решение от 25.01.2024 година на Съда на Европейския
съюз (СЕС) по дело С-438/2022 година по описа на Съда е прието че
националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и настоящия Съд не е
обвързан с прилагането на тази Наредба и може да присъди възнаграждение и
под определените там размери. По мнение на настоящия състав въпреки това
този минимум следва да се приеме като един от ориентирите
(незадължителен), спрямо който да се преценя справедливият размер. В
настоящия случай като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, която е типична за подобен род дела, както и вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне
на Жалбата, но и вземане на становище по делото, съдът намира, че
7
редуцирания от съда размер на адвокатския хонорар се явява справедлив и
обоснован .Т.е. не намира, че така определения от съда размер на хонорара
цели преследване на нелегитимни цели, както е посочено в Решение от
25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на АПИ, е отговаряла Агенцията, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът намира,
че следва посочените разноски да бъдат присъдени именно в тежест на АПИ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр с ал. 3, т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилен и незаконосъобразен Електронен Фиш
№********** за налагане на глоба за нарушение,установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция
„Пътна Инфраструктура” към Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, с който на К. С. Д. с ЕГН ***************с
адрес гр.Х************************, с който за извършеното нарушение на
чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 179, ал.
3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 1 800 лв., както и съответна ТАКСА по
чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на използваното от
нарушителя пътно превозно средство в размер на 167лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” с адрес: град София, бул.
„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на К. С. Д. с ЕГН ************** с адрес
гр.Х*************************************3, сумата от 400 лв.,
представляваща направените разноски за адвокат по АНД № 450/2025 година
по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8