Номер 18010.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаIII състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова
Мария И. Христова
Секретар:Десислава И. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Мария И. Христова Въззивно търговско дело
№ 20203001000440 по описа за 2020 година
на ВАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „КОНСОРЦИУМ ПБЕС“, гр.Варна, чрез
адв.Гонов, срещу постановеното решение №379/19.06.2020г. по г.д.№1084/2019г. на ВОС.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че
доколкото между страните съществува спор относно съответствието или несъответствието
между желаното от Б. и Ц. К. и „АЦМ“ ЕООД и изразеното от тях в договора за покупко-
продажба от 06.08.2015г., съдът е следвало да извърши тълкуване на волята на страните,
като приложи всички посочени в чл.20 от ЗЗД критерии за това, в какъвто смисъл е и
практиката на ВКС. В конкретния случай това не е извършено, в следствие на което не са
изследвани обстоятелствата, при които е сключен процесният договор. Не е отбелязан
факта, че през м.08.2014г. Б. е Ц. К. са особено активни при разпродажбата на имуществото
си на свързани с тях лица и занижени цени. Не е взет предвид и многократно изтъкнатия в
хода на процеса факт, че свързаност на лицата по сделката и необичайните им отношения.
По делото не са представени доказателства за плащане на цената по сделката. Имотите са
придобити на стойност под данъчната им оценка, като по делото не са събрани достатъчно
данни за наличие на обективни обстоятелства довели до определяне на тази цена. Не е
изследвано и обстоятелството дали сключването на такива сделки съответства на обичаите и
практиката на добросъвестността.
Предвид изложеното, при постановяване на решението съдът не е изследвал и
1
разкрил смисъла и целта на договора. Ако го беше направил, щеше да достигне до
единствения извод, че страните по сделката не са желаели настъпването на правните
последици. Не е ясно и защо съдът приема, че дружеството купувач е изразило реална воля
да придобие активи на стойност надвишаваща неговите финансови възможности, при
условие, че е регистриран като търговец 19 дни преди сключване на сделката с капитал от
1000лв.
По същество моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което
да уважи предявения иск.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Твърди, че по делото е установена по безспорен начин
свързаността на страните по сделката, която е такава по смисъла на пар.1, ал.2 от ДР на ТЗ.
По същество моли съда да отмени решението на ВОС и вместо него постанови друго, с
което да уважи предявения иск.
Въззиваемата страна „АЦМ“ ЕООД, гр.Варна с писмен отговор и в съдебно
заседание, чрез адв. Деков, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е
правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
От същите се установява по безспорен начин плащането на продажната цена по договора,
която е постъпила по банковата сметка на продавача Б. К. с наредител дружеството –
купувач. По делото е представен и счетоводен баланс на „АЦМ“ ЕООД, от който е видно, че
същото е разполагало със средства за заплащане на цената по договора. По делото не е
установено наличието на свързаност между страните по сделката нито пряко, нито чрез
„Адре“ АД, като в тази връзка следва да се имат предвид доводите изложени в отговора на
исковата молба.
Независимо от изложеното, твърди, че неплащането на продажната цена по една
сделка, само по себе си, не може да установи нейната привидност. По делото не са
представени никакви доказателства, че страните не са желали настъпването на последиците
. Твърденията в жалбата, че не е изследвано поведението на страните преди сключване на
договора са неотносими към предмета на спора, неясни и необосновани.
По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди оспореното решение.
Въззиваемата страна „САНО И ПИ СИ“ ЕООД /в н./, редовно призован по реда на
чл.50, ал.2 от ГПК, не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
В. Л. Б. , в качеството му на синдик на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД /в н./, редовно
призован, не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК. В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.
2
Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е
депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на
останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд.
Производството пред ВОС е образувано по предявени искове /уточнени с молби вх.
№22299/19.07.2019г., 23268/30.07.2019г. и вх.№24334/12.08.2019г./ от „КОНСОРЦИУМ
ПБЕС“ ООД срещу „АЦМ“ ЕООД и „САНО И ПИ СИ“ ООД /в н./ за приемане за
установено несъществуване на вземането, предявено с молба вх.№12831/24.04.2019г. за
регресно вземане на „АЦМ“ ЕООД, породено от принудително удовлетворяване на
взискателя „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД за дълг на кредитополучателя „САНО И ПИ СИ“
ЕООД по договор обезпечен с ипотека от 17.12.2013г., както следва: 100 693,07лв. –
погасени с изплащане на взискател, насочил изпълнение върху имот, представляващ
апартамент №1 на ул.“Генерал Колев“ №102, ет.2, с идентификатор 10135.2558.131.1.1.1 по
изп.д.№557/2016г. на ЧСИ Д., с ред по чл.722, ал.1, т.1 за сума, която би постъпила като
остатък от осребрен имот от масата на несъстоятелността, след удовлетворяване на прието
вземане на кредитора „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, обезпечено с ипотека по нот.акт от
17.12.2013г., евентуално в реда по чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ за суми, постъпващи от други
активи от масата на несъстоятелността.
В исковата молба се твърди, че с решение по т.д.№1282/2016г. на ВОС е открито
производство по несъстоятелност на длъжника „САНО И ПИ СИ“ ЕООД. В производството
са предявени вземания на кредитора „АЦМ“ ЕООД в размер на 105 101лв., което не е било
включено в списъка на приетите вземания. Въз основа на подадено срещу списъка
възражение по чл.690 от ТЗ, с определение от 14.06.2019г. по т.д.№1282/2016г. на ВОС е
одобрен допълнителен списък на основание чл.692, ал.4 от ТЗ, в който е включено и
процесното вземане в размер на 100 693,07лв. и привилегия посочена в чл.722, ал.1, т.1 от
ТЗ.
Твърди се, че през 2013г. несъстоятелният търговец – „САНО И ПИ СИ“ ЕООД е
сключил договор за кредит с „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, който е бил обезпечен с
договорна ипотека от 17.12.2013г. върху недвижим имот – апартамент №1, находящ се в
гр.Варна, ул.“Ген.Колев“ №102, ет.2, с идентификатор 10135.2558.131.1.1, собственост на Б.
К. и Ц. К.а, в режим на СИО.
С договор за покупко – продажба по нот.акт №78, т.1, рег.№2902, н.д.
№65/06.08.2015г. сем.К. да продали описания недвижим имот на „АЦМ“ ЕООД за сумата от
10 000 евро.
През 2016г. кредиторът „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД се е снабдил с изпълнителен
лист за вземането си по договора за кредит, въз основа на който е образувано изп.д.
№557/2016г. на ЧСИ Д.. Изпълнението е насочено върху ипотекирания имот, който с
3
постановление от 09.03.2018г. е възложен на купувач внесъл цената, а по влязло в сила
разпределение на 26.03.2018г. в полза на взискателя – кредитор е разпределена сумата от
100 693,07лв. Въз основа на същото приобретателят на имота – „АЦМ“ ЕООД твърди, че се
е суброгирал в правата на банката – кредитор, по реда на чл.155 от ТЗ.
Твърди се, че в полза на приобретателя на недвижимия имот не са налице
предвидените в закона предпоставки за суброгация, тъй като лицето, което е претърпяло
принудителното изпълнение не е ответника. Сделката по придобиване на собствеността е
порочна поради абсолютна симулация, тъй като единствената цел на същата е била да се
създадат пречки пред кредитора на физическите лица да насочи претенциите си към
процесния недвижим имот. Още повече, че към датата на сключване на сделката страните по
нея са били свързани лица и цената по сделката не е заплатена.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си, ищецът поддържа предявените искове и
моли същите да бъдат уважени.
Ответникът „АЦМ“ ЕООД с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
не е свързано лице с продавачите по сделката към момента на сключване на сделката, а
самият факт на свързаност не влияе върху нейната действителност. Цената посочена в
нотариалният акт е определена по взаимно съгласие на страните и е заплатена на
продавачите. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че страните
не са желаели настъпване на правните й последици.
По същество моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Ответникът „САНО И ПИ СИ“ ЕООД, редовно призован, не е депозирал писмени
отговори. В съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по
исковете.
Синдикът В. Л. Б. с писмени отговори изразява становище за основателност на
предявените искове. Твърди, че с факта на сключване на договора за покупко-продажба на
ипотекиран недвижим имот купувачът е поел риска от изпълнение върху него. Няма
законова норма, която да предписва или да дава възможност на купувачите на ипотекирани
имоти да бъдат конституирани като кредитори в производството по несъстоятелност.
Сделката по покупко-продажба на имота е очевидно привидна, поради което същият не
може да се легитимира като титуляр на вземането.
Дори да има право да се суброгира в правата на банката – кредитор, то същият не
може да се легитимира като притежател на вземане в размер на продажната цена на имота, а
следва да търси единствено сумата, която е заплатил за придобиване на имота. „АЦМ“
ЕООД не се легитимира и като титуляр на привилегия, предвид разпоредбата на чл.175, ал.1
от ЗЗД. Каквито и права да е придобил купувачът на имота, то същите следва да се
4
реализират спрямо неговите продавачи – физически лица, а не спрямо несъстоятелния
търговец. Сделката по придобиване на недвижимите имоти е привидна и от там нищожна,
тъй като е заплатена символична цена за същите. Единствената цел за сключването й е
увреждане на бъдещите кредитори.
По същество моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.694 от ТЗ.
В настоящото производство между страните не е налице спор относно фактите по
делото, установени надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както следва:
С решение №763/20.11.2017г. по т.д.№1282/2016г. на ВОС е открито производство по
несъстоятелност на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД и е определена началната дата на
неплатежоспособност – 01.01.206г. С решение №401/23.05.2018г. дружеството е обявено в
несъстоятелност.
С молба от 24.04.2019г. „АЦМ“ ЕООД е предявило за включване в списъка на
кредиторите на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД на вземане в размер на 105 101лв.
Същото е включено в списък на неприетите вземания, предявени по чл.688 от ТЗ, вх.
№13549/03.05.2019г., публикуван по партидата на търговеца та 08.05.2019г.
Срещу списъка е постъпило възражение вх.№14983/16.05.2019г. от кредитора „АЦМ“
ЕООД.
С определение №2217/14.06.2019г. подаденото възражение вх.№13549/03.05.2019г. е
уважено, като е допуснато включване в първоначален списък на приети вземания на
претенцията, предявена с молба вх.№12831/24.04.2019г. за приемане на регресни вземания
на „АЦМ“ ЕООД, породени от принудително удовлетворяване на взискателя „ТЪРГОВСКА
БАНКА Д“ АД за дълг на кредитополучателя „САНО И ПИ СИ“ ЕООД по договор,
обезпечен с ипотечен акт от 17.12.2013г., включен в първия списък, както следва: в размер
на 100 693,07лв., погасени с изплащане на взискател, насочил изпълнение върху имот,
представляващ апартамент №1 на ул.“Генерал Колев“ №102, ет.2, с идентификатор
10135.2558.131.1.1.1 по изп.д.№557/2016г. на ЧСИ Д., с ред по чл.722, ал.1, т.1 за сума,
която би постъпила като остатък от осребрен имот от масата на несъстоятелността, след
удовлетворяване на прието вземане на кредитора „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, обезпечено
с ипотека по нот.акт от 17.12.2013г., евентуално в реда по чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ за суми,
5
постъпващи от други активи от масата на несъстоятелността.
Не са спорни и обстоятелствата, че в полза на кредитора „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“
АД, е била учредена договорна ипотека върху недвижими имоти, обективирана в нот.акт
№57, т.2, рег.№4104, н.д.№222/2013г. за вземане по договор за кредит в размер на
4 000 000лв., един от които е и процесният недвижим имот – апартамент №1, находящ се в
гр.Варна, ул.“Генерал Колев“ №102, ет.2, с идентификатор 10135.2558.131.1.1.1, собственост
на Б. К. и Ц. К.а, в режим на СИО.
С договор за покупко – продажба, сключен с нот.акт №78, т.1, рег.№2902, д.
№61/2015г. Б. К. и Ц. К.а са прехвърлили на „АЦМ“ ЕООД правото на собственост върху
пет недвижими имота, между които и процесният апартамент №1, находящ се в гр.Варна,
ул.“Генерал Колев“ №102, ет.2, срещу продажната цена от общо 10 000 евро.
Предвид неизпълнение на поетите от длъжника „САНО И ПИ СИ“ ЕООД задължения
по сключения договор за кредит, банката кредитор е пристъпила към принудително
изпълнение, за което е образувано изп.д.№557/2016г. на ЧСИ Д.. С постановление за
възлагане апартамент №1, находящ се в гр.Варна, ул.“Генерал Колев“ №102, ет.2, е
възложен на купувач срещу заплатена цена от 105 101лв. С влязло в сила разпределение от
23.03.2018г. сумата от 100 693,07лв. е разпределена на взискателя „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“
АД.
От приложеното по делото платежно нареждане и извлечение от сметката на „АЦМ“
ЕООД в „Банка ДСК“ ЕАД е видно, че на 06.08.2015г. дружеството купувач е заплатило по
сметка на Б. К. сумата от 19 600лв. с посочено основание „покупка недв.имот“.
По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на иск по чл.694 ал.1 от ТЗ
са: 1/ кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл.685 ал.1
от ТЗ; 2/ да има произнасяне на синдика по отношение на него; 3/ да има депозирано в срока
по чл.690 ал.1 от ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; 3/
по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл.692 от ТЗ; 4/ да е
спазен срокът по чл.694 ал.1 от ТЗ. За допустимостта на иска съдът следи служебно, като
следва да извърши самостоятелна проверка за наличието й В случая предпоставките за
допустимост на иска са налице, както при образуването на първоинстанционното
производство, така и към датата на постановяване на настоящото решение.
Въведеният с въззивната жалба въпрос, предмет на разглеждане пред настоящата
инстанция, е за несъщствуване на приетото вземане поради привидност на договора за
покупко-продажба, въз основа на който кредиторът „АЦМ“ ЕООД е придобил правото на
собственост върху процесния недвижим имот, тъй като общата воля е била да не се
прехвърля собствеността, а да се използва купувача като подставено лице.
6
За да е нищожна една сделка поради липса на основание, е необходимо да липсва
причина страните по сделката да поемат задълженията по нея. За да бъде приета една сделка
за нищожна като симулативна, е необходимо по делото да бъде установено: привидно
съглашение - насрещни волеизявления за прехвърляне на имотите чрез покупко-продажба и
съзнателно прикриване на изявления за липса на намерение за прехвърляне на имотите,
предмет на договора срещу плащане на определената продажна цена. Следователно, за да се
приеме за основателно възражението, по делото следва да бъде установено, по правилата на
пълното и главно доказване, липсата на намерение у продавачите и купувача по цитирания
по-горе договор да променят съществуващото положение относно собствеността на имота,
описан в нот.акт №65/2015г. Обстоятелството дали е извършено реално изпълнение на
поетото от приобретателя задължение за плащане на цената е въпрос за изпълнението му, а
не за липса на основание за сключване на сделката.
По делото не са събрани и доказателства за наличие на привидно съглашение между
страните за сключване на договор за покупко-продажба и съзнателно му прикриване на
нежеланието същия да породи правни последици. За да бъде приета една сделка за
симулативна, следва да са налице убедителни доказателства за наличие на всеки един от
посочените по-горе елементи. Изводите на съда не могат да се основават на предположения
изведени от неизпълнението на поетите с договора задължения. Още повече, че от събраните
по делото доказателства /платежни нареждания и извлечения от банковата сметка на
продавача/ се установява заплащане на договорената цена. Обстоятелството, че цената на
прехвърлените и обременени с тежести имоти е под данъчната им оценка, както и
евентуалната свързаност на страните по нея, също не може да обоснове извод за липса на
желание да настъпи транслативния ефект на сделката.
Предвид изложеното и с оглед последиците от разпределението на доказателствената
тежест, съдът счита, че по делото не е безспорно установено наличието на привидност на
договора за покупко-продажба, поради което същият е породил правни последици и
купувачът „АЦМ“ ЕООД валидно е придобил правото на собственост върху имотите,
предмет на същата, между които и процесния.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че при проверка на обжалваното
решение съдът не констатира допуснато нарушение на императивна правна норма, което да
обоснове неговата отмяна. Доколкото „АЦМ“ ЕООД се легитимира като собственик на
ипотекирания имот въз основа на действителен договор и с оглед обстоятелството, че
същото не е лично задължено по договора за кредит, на основание чл.155 ал.2 ЗЗД с
извършването на публична продан върху имота, той встъпва в правата на удовлетворения
кредитор до погасената част на дълга, равна на стойността на собствения му имот. Налице са
както специалните, така и общите предпоставки на чл.74 ЗЗД за встъпването на ищеца в
правата на кредитора срещу длъжниците по договора за кредит - неговото имущество е
намаляло със стойността на собствения му имот за сметка на длъжниците.
7
Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед съвпадане изводите на двете инстанции решението на ОС - Търговище в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.694, ал.7 от ТЗ въззивникът
„КОНСОРЦИУМ ПБЕС“ ООД следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда в полза
на бюджета на съдебната власт дължимата за производството държавна такса, възлизаща на
503,47лв.
Предвид липсата на направени искания и представени доказателства за разноски от
страните, такива не следва да бъдат присъждани в настоящото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 379/19.06.2020г. по т.д.№1084/2019г. на ВОС.
ОСЪЖДА „КОНСОРЦИУМ ПБЕС“ ООД, ЕИК 20053948, гр.Варна, ул.“Димитър
Икономов“ №21, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Апелативен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата от 503,47лв., представляваща дължимата за производството
държавна такса, на основание чл.694, ал.7 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8