Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1206 Година 29.09.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС,
десети състав, на осми септември две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретар Йовка Банкова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Драгнева дело номер 1576 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
в предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118,
ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Е.И.И. с ЕГН: **********,
с адрес *** против решение № Ц 1040-02-49/15.07.2020г. на директора на ТП на
НОИ гр.Бургас. С решението са оставени в сила разпореждания №
021-00-4830-3/09.06.2020г., № 021-00-4830-4/09.06.2020г. и №
021-00-4830-5/09.06.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица на
ТП на НОИ-Бургас, с които на основание чл.54ж, ал.2, т.1, чл.54ж, ал.1, чл.54е,
ал.4 и чл.54, ал.3 от КСО е отменено разпореждане № 021-00-4830-1/09.05.2020г.
за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на
жалбоподателката, отказано е отпускането на парично обезщетение за безработица
по чл.54а от КСО и е разпоредено възстановяване на добросъвестно полученото
парично обезщетение за безработица за периода от 13.04.2020г. до 30.04.2020г. в
размер на 292,20 лева. Прави искане да се отмени обжалваното решение, при условията
на евентуалност то да бъде отменено в частта в която е разпоредено да
възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица.
Ответникът – Директор на Териториално
поделение гр.Бургас на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и прави искане да бъде потвърдено оспореното
решение, като законосъобразно.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Е.И. е подала заявление с вх.№ 021-00-4830/14.04.2020г. до ТП на НОИ гр.Бургас, за отпускане на парично
обезщетение за безработица. Установено е, че към датата на подаване на заявлението
лицето е с прекратено на основание чл.325, ал.1 от КТ трудово правоотношение с
„Бургасбус“ ЕООД, където е било назначено на длъжност „кондуктор“.
С разпореждане № 021-00-4830-1/09.05.2020г. ръководителят
на осигуряването за безработица на ТП на НОИ-Бургас, на основание чл.54ж, ал.1
вр. чл.54а, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО е отпуснал парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО на И. считано от 13.04.2020г. до 12.12.2020г. в
размер на 24,35 лева дневно.
С разпореждане № 021-00-4830-3/09.06.2020г. на
ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ-Бургас, на основание
чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, първоначално издаденото разпореждане за отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО е отменено, с мотив за наличието
на доказателства за придобито право на пенсия за старост в друга държава –
Руска Федерация, считано от 09.07.2015г..
С разпореждане № 021-00-4830-4/09.06.2020г. на
ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ-Бургас, на основание
чл.54ж, ал.1 и във вр. с чл.54а, ал.1, т.2 от КСО се отказва отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО с мотив, че И. е придобила
право на пенсия за старост в Руска Федерация, считано от 09.07.2015г..
С разпореждане № 021-00-4830-5/09.06.2020г., с
което на основание чл.54е, ал.4 във вр. с ал.3 от КСО е разпоредено И. да
възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица в
периода 13.04.2020.-30.04.2020г. в размер на 292,20лв.
Разпорежданията са редовно връчени на лицето
на 11.06.2020г. и са обжалвани по административен ред с жалба
вх.№Ц-1012-02-66/15.06.2020г.
С решение № Ц1040-02-49/15.07.2020г. на
директора на ТП на НОИ гр.Бургас, са потвърдени разпореждания № 021-00-4830-3/09.06.2020г.,
№021-00-4830-4/09.06.2020г. и № 021-00-4830-5/09.06.2020г. на ръководителя на
осигуряването за безработица на ТП на НОИ-Бургас, с които е отменено
разпореждане № 021-00-4830-1/09.05.2020г. за отпускане на парично обезщетение
за безработица по чл.54а от КСО, отказано е отпускането на парично обезщетение
за безработица по чл.54а от КСО и е разпоредено възстановяване на добросъвестно
полученото парично обезщетение за безработица за периода 13.04.2020г.-30.04.2020г.
в размер на 292,20 лева. В мотивите на решението е прието, че въз основа на
събраните в административното производство
данни се установява, че на Е.И. е отпусната пенсия за старост в друга
държава – Руска Федерация за период, за който е получила обезщетение за
безработица. Прието е, че придобиването право на пенсия за старост от друга
държава безспорно изключва получаването и на парично обезщетение за
безработица, поради което същото следва да бъде възстановено от лицето, тъй
като получените в подобна хипотеза парични обезщетения подлежат на
възстановяване от лицата по реда на чл.54е, ал.3 вр. с чл.114, ал.1, т.1 от КСО.
Решението е обжалвано по
съдебен ред с жалба с вх.№ Ц1012-02-129/29.07.2020г., подадена в срока по
чл.118, ал.1 от КСО.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Обжалваното решение е издадено от компетентен
орган - ръководител на териториално поделение на НОИ гр.Бургас, съгласно
правомощията му по чл.117, ал.3 от КСО, при спазване на установената форма и процесуалните
изисквания, но в нарушение на и материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл.54а, ал.1 от КСО, право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като
безработни в Агенцията по заетостта; 2.не са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга
държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и 3.не упражняват трудова дейност,
за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на
лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.
В случая, не е налице спор по
делото, че по отношение на жалбоподателката са налице предпоставките по чл.54а,
ал.1, т.1 и т.3 от КСО, като спора е относно това, дали е налице основанието по
т.2 за отказ, тъй като тя получава пенсия отпусната от Руската Федерация.
Съгласно чл.46, ал.1 от ЗНА, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според
точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много
отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала
на правото на Република България. Съответно съгласно чл.5 от ГПК в
случаите на непълна или противоречива нормативната разпоредба съдът разглежда и
решава делата според общия им разум.
Нормата на чл.54а, ал.1, т.2 от КСО, предвижда най-общо придобито право на пенсия за старост в друга държава,
без да се разглеждат въпросите във връзка с естеството на пенсията, нейната
съпоставимост с пенсията за
осигурителен стаж и възраст и пенсията за ранно пенсиониране в Република
България, както и осигурителния статус на лицата според българското
законодателство.
Както старостта, така и безработицата,
представляват предвидени от чл.2, ал.1 от КСО задължителни осигурителни
рискове, които при настъпването им причиняват невъзможност за осигуреното лице
да се издържа от доходите си от полагане на труд.
Предвиденото в чл.54а, ал.1, т.2 от КСО отрицателно
условие има за цел да предотврати едновременното и припокриващо се получаване
на две осигурителни плащания на две различни основания и от два различни фонда,
които равностойно заместват доходите от трудова дейност при невъзможност на
осигуреното лице да полага труд поради старост или поради уволнение. Именно с
тази цел е предвидено, че лицата, които към датата на прекратяване на
осигуряването са подлежали на осигуряване за риска „безработица“ и за които
осигурителните вноски са дължими и платени, могат да бъдат лишени от парично
обезщетение по времето, когато не работят. По презумпция през това време лицата
могат да се издържат от равностойни по размер доходи от пенсия за осигурителен
стаж и възраст, вкл. при ранно пенсиониране според българското законодателство
или от пенсия за старост според законодателство на чужда държава. От анализа на
текста на разпоредбата следва извод, че трите алтернативно предвидени права на
пенсии пораждат еквивалентни правни последици по отношение доходите и
имущественото състояние на лицето. Ето защо, за да се постигне целта на закона,
следва придобитата от осигуреното лице пенсия за старост в друга държава да е
отпусната при условия, съотносими с тези при отпускането на пенсия за
осигурителен и стаж по българското законодателство, така че да се постигне
съизмеримост на пенсиите. Както общата разпоредба на чл.68 от КСО, така и
специалните разпоредби за отпускане на пенсия при ранно пенсиониране по КСО,
поставят изисквания за продължителност на осигуряването и на придобития
осигурителен стаж, който се зачита за отпускане на пенсията и е от съществено
значение при определянето на размера и́. При положение, че получаваната
пенсия за старост в друга държава е частична по отношение на общия придобит осигурителен
стаж и доход, а за придобития осигурителен стаж в Република България лицето
няма придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и ако започне
трудова дейност по трудово или приравнено правоотношение в страната ще е
задължено да се осигурява за безработица съгласно българското законодателство,
следва да се приеме, че при настъпване на осигурителното събитие „безработица“ същото
лице има право на заместващите доходи от парично обезщетение за безработица.
Аргумент в подкрепа на това тълкуване е и липсата на законова забрана за
съвместяване на осигурителното плащане за парично обезщетение за безработица с
осигурителното плащане за пенсия за инвалидност. В този смисъл е и
преобладаващата съдебна практика на Върховен административен съд обективиран в решение № 7493/20.05.2019г. по
адм.д.№ 4757/2018г., решение № 14982/06.12.2017г. по адм. д. № 9132/2016г., решение
№ 11931/07.11.2016г. по адм.д.№ 14309/2015г., решение № 4716/20.04.2016г. по
адм.д.№ 7711/2015г., решение № 7728/25.06.2015г. по адм.д.№ 855/2015г., решение №
15768/29.12.2014г. по адм.д.№ 8930/2014г. и др.
С оглед на изложеното, следва да
се приеме, че нормата на чл.54, ал.1, т.2 от КСО не следва да се прилага
формално, а е необходимо за всеки отделен случай да се извършва преценка, дали
получаваната от лицето пенсия замества равностойно доходите от трудова дейност, при
невъзможност да полага труд.
Не е налице спор по делото, че И. не е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж в Република България, към датата
на прекратяване на осигуряването – 13.04.2020г.. На нея е отпусната пенсия от
Руската Федерация считано от 09.07.2015г., като е взет в предвид при определяне
на пенсията трудов стаж в размер на 6 години, 7 месеца и 10 дни, като размера
на пенсията е 2001 рубли и 2 копейки
(42,63 лева според фиксинга на БНБ за 28.09.2020г.).
В случая, получаваната от жалбоподателката
пенсия за старост е пропорционална на положения в Руската Федерация осигурителен
стаж, като е безспорно, че по отношение на нея не са налице предпоставките за
придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България и при
упражняване на трудова дейност по трудово или приравнено правоотношение в
страната тя е задължена да се осигурява за безработица, съгласно българското
законодателство. Същевременно получаваната от И. пенсия не е съотносима към
получаваните в страната пенсии, тъй като, към настоящия момент пенсията и́
е с левова равностойност 42,63 лева, а минималният размер на пенсията за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 от КСО, съгласно чл.10 от Закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване е 219,43 лева от 01.01.2020г. до
30.06.2020г., а от 01.07.2020г. до 31.12.2020г. - 250,00 лева. Същевременно,
сумата от 42,63 лева е и под гарантирания в страната минимален доход определен
от Министерския съвет за 2020г. в размер на 75,00 лева, тоест получаваната от лицето
пенсия не е достатъчна за да се издържа, съответно тя не би могла да замести
доходите от трудова дейност. В допълнение, следва да се има в предвид и че тази
пенсия се получава не всеки месец, а общо за три месеца, тоест периода на
получаването е несъпоставим с едномесечния период на получаване на трудовите и
другите заместващи ги възнаграждения в страната.
След като, получаваната от И. пенсия не би
могла да замести доходите от трудова дейност, следва да се приеме, че при
настъпване на осигурителното събитие „безработица“, тя има право на
заместващите доходи от парично обезщетение за безработица и неправилно с
обжалваното решение са потвърдени разпореждане 021-00-4830-3/09.06.2020г., с
което е отменено разпореждане № 021-00-4830-1/09.05.2020г. за отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, съответно
незаконосъобразно се явява и разпореждане № 021-00-4830-4/09.06.2020г. с което
е отказано отпускане на обезщетението. След като правилно на жалбоподателката е
било отпуснато парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО с
разпореждане 021-00-4830-1/09.05.2020г., то платените въз основа на него суми
не са били недължими и разпореждане № 021-00-4830-5/09.06.2020г., с което е
разпоредено тяхното възстановяване се явява незаконосъобразно.
С оглед на изложеното жалбата на Е.И. е
основателно и обжалваното решение и потвърдените с него разпореждания следва да
бъдат отменени. В случая, преписката не следва да бъде връщана на административния
орган за ново произнасяне, доколкото по
подаденото заявление от И. за отпускане на парично обезщетение за безработица е
налице произнасяне и то и е отпуснато с разпореждане № 021-00-4830-1/09.05.2020г.
на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ-Бургас и същото
следва да и́ бъде изплатено в определения в разпореждането размер и за
посочения срок.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № Ц
1040-02-49/15.07.2020г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас и потвърдените с
него разпореждания № № 021-00-4830-3/09.06.2020г., № 021-00-4830-4/09.06.2020г.
и № 021-00-4830-5/09.06.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица
на ТП на НОИ-Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: