Р Е Ш
Е Н И Е
№ /08.05.2018 година, гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, XXVII граждански състав
на десети април две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Десислава Т.
секретар: И. Панчева
прокурор:
като разгледа докладваното гражданско дело № 3994 по описа
за 2017 г. на Съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от З.Т.Ч. и Н.П.Ч. срещу И.Г.Ч., Р.Г.К. и И.Д.К., с която са
предявени обективно-субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от
ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищците
са съсобственици на недвижим имот, придобит по време на брака им в режим на
СИО, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.506.458.1.1
по КК и КР на гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със
Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр. Пазарджик, ул. „Т.К.“ № 47, ет. 1, aп. 1, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.506.458;
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент. Имотът представлявал първи жилищен етаж от двуетажна сграда.
Правото на собственост придобили с Нотариален акт № 138, том 3, дело № 1091/1976 г.,
издаден от РС-Пазарджик. Посочва се, че втори жилищен етаж е притежание на
първите двама ответници по силата на наследствено правоприемство, в качеството им
на наследници на Г.П.Ч., починал на 02.11.2006 г. Последният бил собственик на
втори етаж на основание констативен нотариален акт № 93, том 3, нот. дело №
1157/1996г. И.К. е съпруг на ответницата Р.К.
и живеел с нея, и майка й на етажа. Поддържа се, че втори жилищен етаж е
надстроен на по-късен етап, съгласно одобрен план и архитектурен проект.
Съгласно архитектурния проект достъпът до него трябвало да се осъществи чрез външно
стълбище. Неговото изграждане следвало да бъде при надстрояването и изграждането
на втори етаж на сградата. Посочва се, че вместо да изгради външно стълбище,
което да осигурява достъп до втори жилищен етаж, съгласно архитектурния проект,
наследодателят на ответниците /Г.Ч./ заградил временно част от първия жилищен
етаж, собственост на ищците, като
изградил паянтови дървени стълби, посредством които се обслужвал единствено и
само техния самостоятелен втори жилищен етаж. Заградената част от първия
жилищен етаж, който е собственост на ищците се твърди да е 17 кв.м. Посочва се,
че паянтовите дървени стълби били изградени със съгласие на ищците, но
уговорката била, че поставянето им е временно и до изграждането на външно
стълбище, съобразно проекта. Дървеното стълбище впоследствие било оградено с
тухли. Поддържа се, че ответниците продължавали да ползват частта от жилищния
имот на ищците от 17 кв.м като стълбище, осигуряващо достъп до втори жилищен
етаж от сградата, а ищците нямали достъп до същия. Владението на ищците върху
площта от 17 кв. м било отнето без основание от ответната страна, като
същевременно били лишени от ползването на целия имот, съобразно
предназначението му и по проект. Искането към съда е да постанови решение, с
което да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищците З.Т.Ч.
и Н.П.Ч. са собственици на 17 кв. м, представляващи вътрешна стълбищна клетка, част
от първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, в самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55155.506.458.1.1, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 55155.506.458 по КК и КР на гр. Пазарджик, като осъди ответниците
И.Г.Ч., Р.Г.К. и И.Д.К. да предадат владението на 17 кв. м от цитирания
недвижим имот, който владеели без правно основание. Претендира се, по реда на
чл. 59 от ЗЗД, ответниците да бъдат
осъдени да заплатят сумата от 1791,60 лв. (след изменение на първоначално предявения
иск за 1000,00 лв.), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 17
кв.м от първия жилищен етаж, за периода 03.10.2012-03.10.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба-04.10.2017г. до
окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор, с който ответниците не оспорват твърдението, че ищците
са придобили правото на собственост
върху първия жилищен етаж, съобразно Нотариален акт № 138, том 3, н.д. № 1091/1976 г. Посочва се, че първите двама
ответници са придобили право на собственост върху втория жилищен етаж, който
бил 78 кв.м, по силата на реализирано право на строеж върху държавна земя от
28.12.1968г., съгласно одобрен план и архитектурен проект от общия им наследодател
Г.Ч. и издаден констативен нотариален акт № 93, том 3, нот.дело № 1157/1996г.
Оспорва се твърдението, че стълбището, обслужващо цялата сграда, е изградено в
нарушение на архитектурния проект, според който то е трябвало да бъде изградено
като външно, с отделен вход и е следвало да обслужва само втори етаж. Напротив,
поддържа се, че процесното стълбище е следвало да бъде изградено като вътрешно,
като входа към сградата е предвидено да стане с входна врата от към улицата и
обслужва последователно приземния етаж, първи и втори жилищни етажи. За да бъде
изградено по проект, стълбището трябвало да се изгради от приземния етаж, като
се премахне част от плочата на първия етаж, през която трябвало да мине
стълбището, за да достигне стълбището до приземния етаж и от него да се избие
входна врата от площадката на приземния етаж към улицата. Твърди се, че между
страните е налице етажна собственост. В този смисъл заявяването на права върху
общите части на сградата -част от стълбище, която не е индивидуално определена
вещ, е недопустимо.
РС – Пазарджик, като обсъди въведените в процеса факти с
оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при
условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният ревандикационен иск е допустим, тъй като в
случая са налице абсолютните положителни процесуални предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват
отрицателните такива. Наведените от ответника доводи за недопустимост на
претенцията касаят решаването на спора по същество и преценката на съда дали
спорния обект е индивидуална собственост на ищците или се явява неделима
съсобственост, съгласно чл. 38 от ЗС.
За да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС е необходимо ищците да
установят придобивното основание въз основа, на което твърдят да притежават
правото на собственост върху от 17 кв. м, част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.506.458.1.1 по
КК и КР на гр. Пазарджик. Следва да установят и че имота се владее от
ответниците, които носят тежест да
докажат, че ако е така, то за това имат своето правно основание.
По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД в доказателствена тежест ищците е да установят, че са собственици на
процесната реална част от 17 кв. м; ответниците са ползвали тази реална част
през процесния период от време, ищците са били лишени от възможността да
ползват тази част, поради което са се обеднили, а ответниците са се обогатили.
В тежест на ответниците е да докажат, че е било налице основание, поради което
са ползвали процесната реална част от първия жилищен етаж.
Отделено за безспорно между страните е, че в гр. Пазарджик,
ул. „Т.К.“ 47 е находящ поземлен имот с идентификатор 55155.506.458 по КК и КР
на гр. Пазарджик, в който е разположена двуетажна жилищна сграда. Първият етаж,
представляващ самостоятелен обект с индентификатор 55155.506.458.1.1 по КК и КР
на гр. Пазарджик е притежание на ищците, а втория жилищен етаж, представляващ
самостоятелен обект с индентификатор 55155.506.458.1.2 по КК и КР на гр.
Пазарджик е притежание на ответниците И.Г.Ч.
и Р.Г.К.. Не е спорно, че основанието, от което произтича правото на собственост
на ищците е сделка, обективирана в представения по делото Нотариален акт № 138, том 3, дело № 1091/1976 г.,
издаден от съдия при
РС-Пазарджик, видно от който на 09.08.1976 г. П.Г.Ч., в качеството на продавач,
прехвърля на сина си Н.П.Ч. правото на собственост върху първи жилищен етаж-80
кв.м, от двуетажната жилищна сграда в парцел
VI, кв. 46, в
гр. Пазарджик; а основанието, от което произтича правото на собственост на ответниците И.Г.Ч.
и Р.Г.К. е давностно владение от техния наследодател Г.П.Ч., което право е
признато на 01.04.1996 г. с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давност № 93, том 3, нот. дело № 1157/1996г. на нотариус при
РС-Пазарджик. Не се спори, че ответниците ползват процесната вътрешна стълбищна
клетка, находяща се на първи жилищен етаж. З.Т.Ч. се легитимира като собственик
на първи жилищен етаж по силата на СИО, възникнала от сключения с ищеца Н.Ч. граждански
брак през 1969 г., съобразно представеното удостоверение за граждански брак на ГНС-Пазарджик.
От събраните писмени доказателства
се установява, че по отношение на поземлен имот с идентификатор 55155.506.458 на 29.12.1959г. е сключен с Председателя на ИК на ГНС-Пазарджик договор
за отстъпване право на строеж върху държавна земя в полза на П.Г.Ч., а на
28.12.1968 г. е сключен между П.Г.Ч. и Г.П.Ч. договор за отстъпване правото на
строеж върху държавната земя, респ. процесен поземлен имот. В тази връзка между
Г.П.Ч. и представители на СП „Жилищно строителство“ гр. Пазарджик на 16.04.1969г.
е сключен договор №19 за технически надзор на строителството на надстройка на сградата в парцел VI, кв. 46 в гр.
Пазарджик. На 19.04.1969г. е издадено строително разрешение №151 за изграждане
на обекта.
От допуснатата и приета от съда
съдебно-икономическа експертиза се установява, че според вещото лице наемната
цена на 1 кв. м от процесното стълбище от 17 кв. м възлиза на 0,60 лв./кв.м. Според
допълнителна съдебно-икономическа експертиза наемната цена на 1 кв. м жилищна
площ от първия жилищен етаж на процесната сграда, възлиза на 2,40 лв./кв.
м/месец.
За изясняване на спора е назначена съдебно-техническа
експертиза, от която се установи, че в процесната сграда са разположени първи
надземен етаж –нежилищен, представляващ избени помещения, устроени за живеене;
втори надземен /първи жилищен етаж/, собствен на ищците, с обща застроена площ
от 78,01 кв. м., достъпът, до който се осъществява от външно открито бетоново
стълбище и външен самостоятелен вход от североизток; и трети надземен /втори
жилищен етаж/, със застроена площ от 78,01 кв. м, собствен на ответниците и
достъпът, до който се осъществява от външно открито бетоново стълбище от север
до ниво под на етаж първи и от него от външен вход към вътрешно двураменно
стълбище до етаж втори. Вещото лице констатира, че ползваните застроени площи
не отговарят на тези, посочени в титулите за собственост и отразени в КК и КР
на гр. Пазарджик. При изследването се установява, че през 1960 г./20.03./ е
изготвен и одобрен архитектурен проект за строеж на процесната сграда в полза
на П.Г.Ч., във връзка със сключения на 29.12.1959г.
договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя. Според
архитектурния проект следва да се построи сграда от един жилищен етаж, ведно с
избени помещения, като за обслужването й е предвидено външно открито стълбище
при самостоятелен вход от североизток. На жилищния етаж са предвидени коридор,
две спални, дневна с кухненски бокс, килер и тоалетна. По повод сключения между
П.Г.Ч. и Г.П.Ч. договор за отстъпване правото на строеж, през 1969 г. /на
19.04./ е изготвен и одобрен архитектурен проект за надстрояване на жилищната
сграда, според който е предвидено за достъп до втори жилищен етаж да се изгради
вътрешно двураменно стълбище, което да обслужва всички самостоятелни обекти в
сградата –нежилищния етаж, етаж I и II. Стълбището, така както е
предвидено, се изгражда на мястото на кухненския бокс, килер и тоалетната от
първи жилищен етаж, и вместо външното стълбище по проекта от 1960г. Вещото лице
констатира от огледа на имота, че общата стълбищна клетка в избените помещения
на ниво терен не е изградена, съобразно проекта от 1969г., а само тази над пода на
ниво етаж I до пода на ниво етаж II. СТЕ изяснява, че в обема на първи
жилищен етаж са разположени жилищни помещения, с площ от 65,57 кв.м, които се
ползват от ищците, както и вътрешно стълбище със застроена площ от 12,44 кв.м –
ползвано от ответниците за преминаване към втори етаж, като до него достъп
ищците нямат. Вторият етаж на сграда представлявал жилищни помещения,
обслужвани от ответниците, с площ от 65,57 кв.м, както и вътрешна стълбищна
клетка към етажа със застроена площ от 12,44 кв.м.
От допусната и приета допълнителна
съдебно-техническа експертиза се изяснява, че данни в архивите на Община
Пазарджик за реализиране на всички жилищни помещения на етаж първи от
процесната сграда по архитектурния проект от 1960 г., вкл. въвеждане в
експлоатация, не са открити. В разписния лист към плана на гр. Пазарджик,
действал до 1991 г. за процесния имот, е записано, че избеният етаж е собствен
на П.Г.Ч., етаж първи на Н.П.Ч. и етаж втори на Г.П.Ч.. Според вещото лице в
случай, че не е изпълнен архитектурният проект от 1960 г., изграждането на
сградата по проекта от 1969 г. за надстрояването й допуска обуслужването
самостоятелните обекти в нея да се извършва от вътрешно стълбище и с един общ
самостоятелен вход към улицата. При изчисленията вещото лице установява, че
използваната площ в случай на изградено вътрешно стълбище по проекта от 1969 г.
от приземен етаж до втори жилищен етаж, страните следва да ползват 65,57 кв. м
жилищна площ и 12,44 кв. м за вътрешни стълби на етаж. Фактически ищците
ползват 65,57 кв. м от първия етаж, а ответниците – втори жилищен и цялата
вътрешна стълбищна клетка от 24,88 кв. м
или общо 90,45 кв. м, което не отговаря на площите посочени в документите за
собственост.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че при изпълнение в цялост на проекта от 1960 г., то с последващия от
1969 г. ще се засегнат двете санитарни помещения и външното стълбище на първия
етаж и на тяхно място ще се изгради вътрешното стълбище, предвидено по последния
проект. Вещото лице посочва, че поначало, след като е дадено разрешение за
изграждане на втори етаж на Г.Ч., трябва да има изпълнен строеж на първи
жилищен етаж, съобразно архитектурния план от 1960г. Вещото лице посочва, че на всеки от етажите съществува
обособено жилище с предверие, включващо всички необходими жилищни и санитарни
помещения.
От събраните по делото доказателства се установи, че
първият етаж на сградата е изграден съобразно архитектурен проект от 1960 г. по
повод остъпено право на строеж на П.Г.Ч.. Според проекта е следвало да се
изгради външно стълбище с площадка северозапад към самостоятелен вход от
североизток, като няма категорични доказателства дали и в каква степен е
изпълнен. Същевременно вещото лице посочва, а и по правилата на формалната
логика следва да се приеме, че след като е започнал строежа на втори жилищен
етаж, то първи жилищен е изграден изцяло. Изясни се, че според последния архитектурен
проект от 1969 г. е предвидено изграждане на вътрешно стълбище, цел, на което е
да обслужва всички самостоятелни обекти в сградата -приземен/избен/ етаж, първи
и втори жилищен, като се преустроят помещения предвидени за първи жилищен етаж
по проекта от 1960 г. СТЕ установи, че е налице отклонение от одобрения от 1969
г. архитектурен проект, тъй като общата стълбищна клетка в избените помещения
не е изградена, а само тази над пода на ниво етаж I до пода на ниво етаж II. Освен това, тя не е функционално свързана с първи
жилищен етаж.
Противно на твърденията на ищците, СТЕ установи, че
при реализиране на отстъпеното на Г.Ч. право на надстрояване, според архитектурния проект от 1969 г. се предвижда изграждане не
на външно, а на вътрешно двураменно стълбище, което да обслужва трите
самостоятелни обекта в сградата. Поначало с факта на надстрояване на една
сграда се създава етажна собственост. Този режим на съсобственост в сградата
безспорно съществува преди ищците да
са закупили първи жилищен етаж от нея. Това е така, с оглед датата на
придобиване на самостоятелния обект на етаж I от ищците -09.08.1976
г. и удостовереното в нотариалния акт за продажба на първи жилищен етаж, според
което обекта се намира в изградена двуетажна жилищна сграда. Следователно към
1976 г. в обема на първи жилищен етаж е реализирано процесното вътрешно
стълбище, но съобразно проекта от 1969г., а не според уговорки между
съсобствениците. В тази връзка, ищцовата страна заявява, че вътрешното стълбище
е било временно и е следвало да се ползва до изграждане на външно стълбище, което
да обслужва само етаж II. Не се събраха категорични доказателства, от
които да се направи извод, че е постигна уговорка, противно на проекта от
1969г., за преустройство на
предвидената стълбищна площадка на етаж първи за сметка изграждането на външно
стълбище. Действително, според
нотариалния акт за покупко-продажба от 1976 г. и данните в КР, индивидуална собственост
на ищците са 80 кв. м, представляващи площта на самостоятелния обект на етаж
първи от сградата. Обективно това не е вярно, тъй като СТЕ изясни, че реално застроената
площ е 78, 01 кв. м. Следва да се отбележи, че за обема на придобитите вещни
права от значение е волята на страните по сделката, но и нейното съответствие с
одобрения към момента на сключването й архитектурен проект на сградата,
предвиждащ разположението на помещенията в сградата. Последният архитектурен
проект относно сградата е от 1969 г., според който на етаж всяка страна следва
да ползва 65,57 кв. м жилищна площ и 12,44 кв. м за вътрешни стълби.
Следователно към 1976 г. ищците са придобили право на собственост върху общо
78,01 кв. м, в който обем се включват и вътрешните стълби на етажа им.
Утвърдено е разбирането в съдебната практика, че
предназначението на стълбището и площадката към него да свързват отделните
самостоятелни обекти в сградата, находящи се на отделни етажи и да осигуряват
достъпа до тях, налага то да се счита за обща част на сградата по естеството
си. Ето защо процесния спорен обект,
както към момента на придобиване на собствеността на етаж I от
ищците, така и към настоящия, е обща част по естеството
си и не може да бъде придобит въз основа на посочената сделка като изключителна
собственост на ищците. Спрямо него е била и е налице съсобственост, съобразно
чл. 38 от ЗС. В подкрепа на извода, че
процесното помещение-стълбищна клетка, част от първи жилищен етаж, се явява
обща част на сградата е съображението възможен ли е достъп до втори жилищен
етаж без тази част от стълбището. Съдът намира, че след като по архитектурния
проект от 1969 г. не е предвидено изграждане на външно стълбище, което да
обслужва втори жилищен етаж, то тази функция изпълнява съществуващото вътрешно
стълбище, до което достъп поначало следва
да имат и двете страни по спора. Те, като собственици на самостоятелните
жилищни обекти в сградата, съпритежават цялата изградена стълбищна площадка,
при условията на общи части на етажната собственост.
От установеното фактическо
положение в сградата, очевидно, че уговорка за преустройство на стълбището на
етаж първи и промяна на предназначението му-да престане да бъде обща част, съсобствениците,
дори да са постигнали, не са изпълнили, което обаче не променя действителните
собственически права. Ето защо неоснователно се претендира, че е индивидуална собственост
на ищците са 12,44 кв. м, част от етаж първи, тъй като те са предназначени за
вътрешна стълбищна клетка. За разликата
от 12,44 кв. м до 17 кв. м ответниците не осъществяват каквито и да е
фактически действия, смущаващи правото на собственост на ишците, с оглед реално
застроената площ на имота им, поради което искът в тази част също се явява
неоснователен. Ответниците И.Г.Ч. и Р.Г.К., в качеството на етажни собственици, а И.Д.К. като ползвател на семейното
жилище с Р.К., имат вещно право на процесното вътрешно стълбище,
представляващо обща част на сградата, поради което ползването му не е
противоправно и без основание. В допълнение съдът посочва, че за разлика от
общите части по предназначение, тези по своето естество, каквито са процесните,
дори при наличие на уговорка по чл. 38, ал. 2 от ЗС, не могат да бъдат
предоставени в лична собственост на някой от етажните собственици. Допустимо е
само да се уговори те да обслужват не всички, а само някои от притежаваните в
отделна собственост обекти и да бъдат общи само на лицата, които са собственици
на тези обекти. При тези съображения претенцията по чл. 108 от ЗС следва да бъде
отхвърлена. С оглед предпоставките за уважаване иска по чл. 59 от ЗЗД, същият се
явава неоснователен, тъй като за ответниците
съществува законово основание да ползват площта от първи жилищен етаж от 12,44 кв. м, като за разликата до 17 кв. м - ползването
е обективно невъзможно, поради наличие на оградни стени около жилищната площ на
етаж I.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените деловодни
разноски в общ размер от 910,00 лв., представляващи 800,00 лв. за правна помощ
и 110,00 лв.-възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Т.Ч., ЕГН **********, и Н.П.Ч., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: ***, против И.Г.Ч., ЕГН **********, Р.Г.К.,
ЕГН **********, и И.Д.К., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес ***, искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на собствеността
им и предаване на владението на 17 кв. м, част от първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, в самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55155.506.458.1.1, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 55155.506.458 по КК и КР на гр. Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Т.Ч., ЕГН **********, и Н.П.Ч., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: ***, против И.Г.Ч., ЕГН **********, Р.Г.К.,
ЕГН **********, и И.Д.К., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес ***, иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 1791,60 лв. -обезщетение за
лишаване от ползване на 17 кв. м, част от първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, в
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.506.458.1.1, находящ се в поземлен
имот с идентификатор 55155.506.458 по КК и КР на гр. Пазарджик, за периода
03.10.2012г.-03.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба-04.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА З.Т.Ч.,
ЕГН **********, и Н.П.Ч., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, да заплатят на И.Г.Ч., ЕГН **********, Р.Г.К., ЕГН **********,
и И.Д.К., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес ***, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата от 910,00 лева – съдебни разноски пред РС-Пазарджик.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от настоящото
Решение да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/Д. Т./