Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260050
гр.Варна, 20.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание,
проведено на 01 октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
при участието на прокурора АННА ПОМАКОВА и секретаря Соня Дичева, като разгледа докладваното
от съдия Светослава Колева ВНОХД № 226
по описа на ВАпС за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по:
·
въззивен протест на
прокурор при ОП Варна
·
жалба от защитника на подс.М.П.И.
против присъда № 39 от 29.06.2020г. по НОХД №
493/2020 год. по описа на Окръжен съд – Варна.
С атакувания съдебен
акт М.П.И. ЕГН:********** е бил
признат за виновен за осъществено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.26, ал.1
от НК, за което на основание чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК е
било отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
С присъдата е била
ангажирана и гражданската отговорност на подс.И., който
е бил осъден да заплати на Държавата, чрез Министерството на финансите,
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 294 961,27 лв., ведно
със законната лихва от датата на увреждането 15.05.2017г. до окончателното
изплащане на сумата.
В тежест на подсъдимия са
възложени и направените по делото разноски.
Въззивното производство
пред Варненски Апелативен съд е образувано по протест на прокурор при ВОП, с който
се претендира неправилно приложение на нормата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като
неправилно съдът бил стигнал до заключението, че с отлагането на изтърпяването
на наказанието целите на чл.36 от НК биха били постигнати, както по отношение
на специалната, така и от гледище на генералната превенция. На следващо място
се твърди, че съдът неправилно не е наложил кумулативно предвиденото в
санкцията на специалната норма наказание „Конфискация“. Иска се отмяна на
приложението на института на условното осъждане и конфискация на капитала на „Профикс България“ ЕООД в размер на 10 000 лева, тъй
като едноличен собственик на дружеството бил подсъдимият.
С жалбата на защитника на
подсъдимия М.И. също се релевират оплаквания за
несправедливост на наложеното наказание в аспект на необоснована тежест. Твърди се, че първата инстанция е
надценила обществената опасност на деянието и е игнорирала данните относно
личността на подсъдимия. Иска се въззивната инстанция да измени присъдата като
определи наказание при условията на чл.55 от НК.
В съдебно заседание въззивният прокурор не поддържа
протеста. Намира, че изолирането на подсъдимия от обществото и семейството му
едва ли би допринесло за неговото превъзпитание. По отношение на искането за
налагане на наказание „Конфискация“ прокурорът изразява становище, че обективно
то не може да бъде наложено, защото прокуратурата не е представила
доказателства за съществуването на имущество, собственост на физическото лице М.И.,
което да е налично и към настоящия момент. По отношение на жалбата изразява
становище за неоснователност на оплакванията на защитата.
Редовно уведомен за образуваното въззивно производство
и неговия предмет гражданският ищец – Държавата чрез Министъра на финансите, не
се представлява. Процесуалният представител писмено е изразил становище, че
атакуваната присъда в нейната гражданска част е правилна и законосъобразна и
като такава следва да бъде потвърдена.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия М.И. – адв.С. Н. *** поддържа
жалбата и развива доводите си в няколко насоки. На първо място се поддържа
искане за намаляване на наложеното на въззивника наказание, като се сочи
недооценяване на смекчаващите вината на подс.И.
обстоятелства от първата инстанция..
В последната си дума
подсъдимият отново признава вината си и и моли ВАпС за разумно решение.
Настоящият състав на
Варненския апелативен съд намира оплакванията на страните за неоснователни по
следните съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Било е образувано по
внесен в ОС Варна обвинителен акт срещу М.И. по обвинение за извършено от него
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Съдът е провел съдебно следствие, в
което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи
обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват
следните релевантни факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и признати от подсъдимия:
Подсъдимият М.И. е роден и през периода 2015 – 2017 г. живеел в гр.Варна. Завършил висше образование. Преди настоящото
деяние бил осъждан, но реабилитиран.
На 02.09.2015г. М.И. станал управител и едноличен собственик на „Профикс България“ ЕООД, със седалище - гр.Варна.
Предметът на дейност на дружеството бил производство на строителни материали и
сухи строителни смеси; производство на стоки и услуги за бита и промишлеността;
производство, вътрешна и външна търговия с промишлени и селскостопански
продукти; строителни и строително-монтажни работи; авторемонтни и
кораборемонтни работи; производство и продажба на хранителни стоки;
хотелиерска, ресторантьорска, туристическа, транспортна, рекламна и
информационна дейност; търговско представителство и посредничество;
консултантски и посреднически услуги в привличане на капитали за нуждите на
български фирми и юридически лица; консултации и посреднически услуги.
Търговското дружество било регистрирано по Закона за данък върху добавената
стойност. На 24.04.2017г. било дерегистрирано по ЗДДС.
През периода на регистрация дружеството следвала да подава справки-декларации
по чл. 125,ал.1 от ЗДДС.
Счетоводното обслужване на дружеството се осъществявало от „Креатив 2006“ ЕООД-гр.Варна,
представлявано от св.Д.И., която на 21.04.2016г. била
упълномощена от подсъдимия да подава по електронен път и да подписва с
квалифициран електронен подпис справки - декларации по Закона за данък върху
добавената стойност на дружеството.
През инкриминирания период дружеството осъществявало реална търговска дейност,
предимно в областна на строително- монтажната дейност, макар и да нямало
дълготрайни материални активи, офиси, складове и т.н.
В периода 14.06.2016г. - 15.05.2017г. „Профикс
България“ ЕООД-гр.Варна подавало справки - декларации
за данък върху добавената стойност за всеки от месеците в ТД на НАП - Варна по
електронен път - с квалифициран електронен подпис на св.Д.И..
Преди да бъдат подадени същите И. се срещал със И. и й предоставял данни за
фактурите за доставките, получени от „Профикс България“ЕООД-гр.Варна през съответния данъчен период,
както и данни за фактурите за продажбите, осъществени от дружеството през
съответния данъчен период. Подсъдимият не представял на св.Д.И.
самите фактури, а й предоставял единствено данни за фактурите. Тя отразявала
фактурите в дневник за покупките и дневник за продажбите на дружеството, след
което въз основа на тези данни попълвала справките - декларации за данък върху
добавената стойност за съответния месеци чрез електронен подпис ги подавала в
ТД на НАП - Варна по електронен път.
През 2016 г. подсъдимият решил да представи фактури за фиктивни доставки,
чрез които да приспадне неследващ се данъчен кредит на дружеството, като по
този начин да намали ДДС, което следва да внесе в бюджета във връзка с
осъществените от него доставки на стоки и услуги. За целта И. решил да отрази в
дневника за покупките фактури, според които през съответния данъчен период
търговското дружество е получило доставки, каквито доставки обаче реално не са
били получени. Фактурите за доставките следвало да бъдат включени в справката -
декларация за данък върху добавената стойност за съответния месец. По този
начин от ДДС, който дружеството дължало за осъществените през посочения данъчен
период продажби, щял да бъде приспаднат неследващ се данъчен кредит.
Във връзка с изготвянето на справката - декларация за данък върху
добавената стойност, която следвало да бъде подадена за данъчен период месец
май 2016г. подсъдимият решил да приложи измислената схема, като за целта през
първата половина на месец юни 2016г. се срещнал със св.И.
и й предоставил данни за фактури, според които през данъчен период месец май
2016г. „Профикс България“ЕООД-гр.Варна
получило доставки от „Топливо“АД-гр.София. Реално
такива доставки дружеството не е получавало нито през този данъчен период, нито
в по-късен момент. Фактурите, за които И. предоставил данни на свидетелката
изобщо не били издавани.
На базата на предоставените й данни, св.И.
изготвила справките - декларации за данък върху добавената стойност за данъчния
период месец май 2016г., като в дневник за покупки включила и неполучените
реално доставки от „Топливо“АД-гр.София, след което
изпратила така изготвената справка - декларация за ДДС в ТД на НАП - Варна по
електронен път - с квалифицирания си електронен подпис.
На 14.06.2016г. И. подала в ТД на НАП - Варна справка - декларация за данък
върху добавената стойност с входящ №03002628445/14.06.2016г. за данъчен период
месец май 2016г., в която декларирала следните неполучени реално доставки
фактури, данни за които И. й предоставил, издадени от „Топливо“АД - гр.София както следва:
Фактура № дата доставчик данъчна основа ДДС
********** 4.5.2016 ТОПЛИВО
АД 4 046,80 809,36
********** 5.5.2016 ТОПЛИВО
АД 4 083,33 816,67
********** 9.5.2016 ТОПЛИВО
АД 4 036,66 807,34
********** 11.5.2016 ТОПЛИВО АД 4 033,33 806,67
********** 12.5.2016 ТОПЛИВО АД 4 008,33 801,67
********** 16.5.2016 ТОПЛИВО АД 3 791,67 758,33
********** 18.5.2016 ТОПЛИВО АД 3 808,33 761,67
********** 20.5.2016 ТОПЛИВО АД 4 128,33 825,67
********** 25.5.2016 ТОПЛИВО АД 4 125,83 825,17
********** 27.5.2016 ТОПЛИВО АД 4 150,00 830,00
Чрез тези фактури за дружеството бил приспаднат неследващ се данъчен кредит
в размер на 8042.53 лв.
През първата половина на месец юли 2016г. И. решил отново да се възползва
от обстоятелството, че търговското дружество, на което бил управител и
едноличен собственик на капитала, извършва реални сделки и за този данъчен
период отново да бъде приспаднат неследващ се данъчен кредит. За целта при
срещата се със св.И. в началото на м.07.2016г. й
предоставил данни за фактури, според които през данъчен период месец юни 2016г.
„Профикс България“ЕООД-гр.Варна
получило доставки от „Топливо“АД-гр.София, каквито
реално не са осъществени. И. попълнила справка - декларация за данъчен период
месец юни 2016г., като в дневник покупки включила и неполучените реално
доставки, след което като пълномощник на И. изпратила изготвената справка -
декларация за ДДС в ТД на НАП - Варна по електронен път.
На 14.07.2016г. И. подала в ТД на НАП - Варна с квалифициран електронен
подпис справка - декларация за данък върху добавената стойност с входящ
№03002645730/14.07.2016г. за данъчен период месец юни 2016г., в която
декларирала следните неполучени реално доставки по въпросните фактури, издадени
от „Топливо“ АД - гр. София:
фактура № дата доставчик данъчна
основа ДДС
********** 2.6.2016 ТОПЛИВО
АД 4 033,33 806,67
********** 4.6.2016 [ТОПЛИВО
АД 4 266,66 853,34
********** 6.6.2016 ТОПЛИВО
АД 4 295,83 859,17
********** 8.6.2016 ТОПЛИВО
АД 4 258,33 851,67
********** 9.6.2016 ТОПЛИВО
АД 3 770,83 754,17
********** 10.6.2016 ТОПЛИВО АД 4 870,00 974,00
********** 14.6.2016 ТОПЛИВО АД 4 625,00 925,00
********** 15.6.2016 ТОПЛИВО АД 4 900,00 980,00
********** 16.6.2016 ТОПЛИВО АД 4 165,00 833,00
********** 17.6.2016 ТОПЛИВО АД 4 716,66 943,34
********** 20.6.2016 ТОПЛИВО АД 5 483,33 1 096,67
********** 21.6.2016 ТОПЛИВО АД 4 583,33 916,67
********** 22.6.2016 ТОПЛИВО АД 3 488,33 697,67
********** 23.6.2016 ТОПЛИВО АД 4 904,17 980,83
********** 24.6.2016 ТОПЛИВО АД 4 350,00 870,00
********** 24.6.2016 ТОПЛИВО АД 4 016,66 803,34
********** 27.6.2016 ТОПЛИВО АД 3 541,66 708,34
********** 28.6.2016 ТОПЛИВО АД 4 533,33 906,67
********** 29.6.2016 ТОПЛИВО АД 4 958,33 991,67
********** 30.6.2016 ТОПЛИВО АД 4 539,17 907,83
Чрез тях приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 17 660.03 лв.
През първата половина на месец август 2016г. И. решил отново да се
възползва от обстоятелството, че търговското дружество, на което бил управител
и едноличен собственик на капитала, извършва реални сделки - за да бъде отново
приспаднат неследващ се данъчен кредит. При поредната си среща със св.И. й предоставил данни за фактури, според които през
данъчен период месец юли 2016г. дружеството получило доставки от Топливо АД,
каквито реално не са били извършвани. Свидетелката отразила тези доставки в
дневника за покупките и изготвила справка-декларация по ДДС за месец юли 2016
г., в която отразила стойността на тези покупки с право на пълен данъчен
кредит.
На 12.08.2016г. И. подала в ТД на НАП - Варна по електронен път с
квалифицирания си електронен подпис изготвената справка - декларация за данък
върху добавената стойност, която била заведена с входящ
№03002662416/12.08.2016г. и в която били отразени неполучени реално доставки по
въпросните фактури, както следва:
фактура № дата доставчик данъчна основа ДДС
********** 22.7.2016 ТОПЛИВО АД 4 258,33 851,67
********** 1.7.2016 ТОПЛИВО
АД 8 750,00 1 750,00
********** 3.7.2016 ТОПЛИВО
АД 9 833,33 1 966,67
********** 6.7.2016 ТОПЛИВО
АД 10 083,33 2 016,67
********** 8.7.2016 ТОПЛИВО
АД 9 875,00 1 975,00
********** 10.7.2016 ТОПЛИВО АД 10 041,66 2 008,34
********** 11.7.2016 ТОПЛИВО АД 10 004,17 2 000,83
********** 14.7.2016 ТОПЛИВО АД 9 175,00 1 835,00
********** 18.7.2016 ТОПЛИВО АД 4 166,67 833,33
********** 19.7.2016 ТОПЛИВО АД 4 250,00 850,00
********** 21.7.2016 ТОПЛИВО АД 4 375,00 875,00
********** 22.7.2016 ТОПЛИВО АД 4 208,33 841,67
********** 25.7.2016 ТОПЛИВО АД 4 291,66 858,34
********** 26.7.2016 ТОПЛИВО АД 4614,17 922,83
********** 27.7.2016 ТОПЛИВО АД 4 262,50 852,50
********** 27.7.2016 ТОПЛИВО АД 4 345,83 869,17
********** 28.7.2016 ТОПЛИВО АД 2 666,67 533,33
********** 29.7.2016 ТОПЛИВО АД 2 566,67 513,33
********** 29.7.2016 ТОПЛИВО АД 4 000,00 800,00
********* 29.7.2016 ТОПЛИВО АД 4 175,00 835,00
********** 30.7.2016 ТОПЛИВО АД 4 333,33 866,67
********** 30.7.2016 ТОПЛИВО АД 4 375,00 875,00
********** 31.7.2016 ТОПЛИВО АД 3 150,00 630,00
По този начин за дружеството бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в
размер на 26 360.35 лв.
През месец септември 2016г. И. имал нова среща със св.И.,
на която предоставил поредните данни за фактури на дружеството. Предвид
обстоятелството, че дружеството извършвало реална търговско дейност и през този
период, той решил отново да представи данни за неосъществени към дружеството
доставки, като по този начин да бъде отново приспаднат неследващ се данъчен
кредит.
Св.Д.И. отново включила в дневника за покупки всички предоставени й данни за
фактури в тома число и на неизвършените реално такива
и след това изготвила дължимата справка-декларация за м.август
2016 г. и е подала с електронен подпис пред НАП. Това станало на 14.09.2016г.,
като декларацията бил приета с входящ №03002685011/14.09.2016г. В нея били
отразени издадени от „Топливо“АД-гр.София фактури, по
които нямало реални доставки, както следва:
фактура № дата доставчик
данъчна основа ДДС
********** 2.8.2016 ТОПЛИВО
АД 11 550,00 2 310,00
********** 3.8.2016 ТОПЛИВО
АД 10 000,00 2 000,00
********** 4.8.2016 ТОПЛИВО
АД 9 583,33 1 916,67
********** 5.8.2016 ТОПЛИВО
АД 9 833,33 1 966,67
********** 6.8.2016 ТОПЛИВО
АД 9 650,00 1 930,00
********** 7.8.2016 ТОПЛИВО
АД 9 983,33 1 996,67
********** 8.8.2016 ТОПЛИВО
АД 10 166,66 2 033,33
********** 9.8.2016 ТОПЛИВО
АД 12 083,33 2 416,67
********** 10.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 458,33 2 091,67
********** 11.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 616,67 2 123,33
********** 12.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 616,66 2 123,33
********** 13.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 725,00 2 145,00
********** 15.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 616,66 2 123,33
********** 16.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 333,33 2 066,67
********** 17.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 708,33 2 141,67
********** 18.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 616,67 2 123,33
********** 19.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 366,67 2 073,33
********** 21.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 650,00 2 130,00
********** 21.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 583,33 2 116,67
********** 22.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 102,50 2 020,50
********** 23.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 653,33 2 130,67
********** 24.8.2016 ТОПЛИВО АД 9 998,33 1 999,67
********** 25.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 183,33 2 036,67
********** 26.8.2016 ТОПЛИВО АД 9 900,00 1 980,00
********** 27.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 083,33 2 016,67
********** 28.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 125,83 2 025,17
********** 29.8.2016 ТОПЛИВО АД 9 066,66 1 813,33
********** 30.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 925,83 2 185,17
********** 30.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 004,17 2 000,83
********** 30.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 708,33 2 141,67
********** 30.8.2016 ТОПЛИВО АД 10 740,00 2 148,00
********** 31.8.2016 ТОПЛИВО АД 8 125,00 1 625,00
********** 31.8.2016 ТОПЛИВО АД 7 791,67 1 558,33
По този начин за дружеството бил приспаднат неследващ се данъчен кредит, в
размер на 67 510.06 лв.
През месец октомври 2016г. И. осъществил нова среща със И., на която отново
й предоставил данни за фактурите на дружеството, които й били необходими за да
състави изискваната от закона справка-декларация за ДДС за м.09.2016г. За да
приспадне неследващ се данъчен кредит за дружеството, подсъдимият отново
предоставил данни за доставки, които реално не са били осъществени. В
изпълнение на задълженията си, И. ги вписала в дневника за доставки и съставила
справката -декларация за месеца. Последната подала на 14.10.2016г., като била
заведена с входящ №03002706151/14.10.2016г. В нея били декларирани следните
неполучени реално доставки по въпросните фактури, издадени от „Топливо“ АД - гр.София:
фактура № дата доставчик данъчна основа ДДС
********** 1.9.2016 ТОПЛИВО
АД 7 269,17 1 453,83
********** 2.9.2016 ТОПЛИВО
АД 6 768,33 1 353,67
********** 7.9.2016 ТОПЛИВО
АД 7 098,33 1 419,67
********** 12.9.2016 ТОПЛИВО АД 6 690,00 1 338,00
********* 14.9.2016
ТОПЛИВО АД 7 098,33 1 419,67
6275 15.9.2016
ТОПЛИВО АД 6 681,66 1 336,33
********** 16.9.2016 ТОПЛИВО АД 6 770,83 1 354,17
********** 19.9.2016 ТОПЛИВО АД 6 759,17 1 351,83
********** 20.9.2016 ТОПЛИВО АД 6 853,33 1 370,67
********** 21.9.2016 ТОПЛИВО АД 6 712,50 1 342,50
********** 26.9.2016 ТОПЛИВО АД 6 721,66 1 344,33
********** 27.9.2016 ТОПЛИВО АД 6 685,00 1 337,00
********** 28.9.2016 ТОПЛИВО АД 4 925,00 985,00
По този начин бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 17
406.69 лв.
В началото на месец ноември 2016г. била осъществена поредната среща между И.
и И., на която той отново й предоставил данни за
фактурите на дружеството за съответния данъчен период. В изпълнение на
задълженията си свидетелката отразила всички данни в дневниците за доставки и в
дневниците за продажби и изготвила дължимата справка-декларация по ДДС за
м.10.2016г. Тъй като дружеството и през този месец осъществявало реална
дейност, подсъдимият предоставил на И. данни за реално на получени доставки,
като по този начин желаел да бъде приспаднат неследващ се данъчен кредит.
На 14.11.2016г. И. подала в ТД на НАП - Варна по електронен път с
квалифицирания си електронен подпис справка - декларация за данък върху
добавената стойност с входящ №030002725629/14.11.2016г. за данъчен период месец
октомври 2016г., в която декларирала неполучени реално доставки по фактури,
издадени от „Ай Ви Сейлингс“ООД-гр.Варна както следва:
фактура N дата доставчик данъчна основа ДДС
********* 3.10.2016
АИ ВИ СЕИЛИНГС ООД 3464,17 692,83
********** 6.10.2016 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 3 509,17 701,83
********** 10.10.2016 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 3 200,83 640,17
********** 12.10.2016 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 3 429,17 685,83
********** 14.10.2016 АИ
ВИ СЕИЛИНГС ООД 3 765,00 753,00
********** 17.10.2016 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 3 524,17 704,83
********** 19.10.2016 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 3 228,83 645,17
********** 21.10.2016 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 3 499,17 699,83
********** 24.10.2016 АИ
ВИ СЕИЛИНГС ООД 2 990,00 598,00
********** 26.10.2016 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 3 110,83 622,17
********** 27.10.2016 АИ ВИ СЕИЛИНГС ООД
3418,33 683,67
********** 31.10.2016 АИ
ВИ СЕИЛИНГС ООД 2 416,67 483,33
По този начин бил приспаднат неследващ се данъчен кредит, в размер на 7
910.66 лв.
През първата половина на месец февруари 2017г. била осъществена нова среща
между подсъдимия и св.И.. На тази среща той отново
предоставил данни за фактурите на дружеството, касаещи данъчен период
м.01.2017г. Свидетелката надлежно ги нанесла в дневниците за доставки и
продажби и след това изготвила справката-декларация за този данъчен период.
На 14.02.2017г. И. подала в ТД на НАП - Варна по електронен път с
квалифицирания си електронен подпис справка - декларация за данък върху
добавената стойност с входящ №03002785423/14.02.2017г. за данъчен период месец
януари 2017г., в която декларирала неполучени реално доставки фактури, издадени
от „Ай Ви Сейлингс“ООД-гр. Варна както следва:
фактура № дата доставчик данъчна основа ДДС
********* 2.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
850,83 430,17
********* 2.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
436,67 887,33
********* 4.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
989,17 997,83
********* 5.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
849,17 969,83
********* 5.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
895,00 979,00
********* 6.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
765,83 953,17
********* 9.1.2017 АИ ВИ СЕИЛИНГС ООД 4
895,00 979,00
********* 9.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
895,00 979,00
********* 10.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
765,83 953,17
********* 11.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
289,17 857,83
********* 14.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5
231,67 1 046,33
********* 15.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
851,67 970,33
********* 15.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
829,17 965,83
********* 16.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
406,67 881,33
********* 16.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
950,83 990,17
********** 16.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
876,66 975,33
********** 17.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
440,83 888,17
********** 17.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
784,17 956,83
********** 18.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
914,17 982,83
********** 19.1.2017 АИ ВИ СЕИЛИНГС ООД 4
914,17 982,83
********** 20.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
415,83 883,17
********** 20.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
852,50 970,50
********** 20.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
406,67 881,33
********** 20.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
992,50 998,50
********** 21.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
774,17 954,83
********** 21.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
850,00 970,00
********** 22.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
867,50 973,50
********** 22.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД
4 857,50 971,50
********** 23.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
410,83 882,17
********** 23.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
842,50 968,50
********** 24.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
938,33 987,67
********** 24.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
932,50 986,50
********** 25.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
895,00 979,00
********** 25.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
895,00 1 079,00
********** 26.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
950,83 990,17
********** 26.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
978,33 995,67
********** 27.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
895,00 979,00
********** 27.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5
481,67 1 096,33
********** 27.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4
978,33 995,67
********** 31.1.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 1
651,45 330,29
По този начин бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 37
499.62 лв.
През първата половина на месец март 2017г. при среща между подсъдимия и св.И., по вече утвърдената схема, И. предоставил данни за
фактурите на дружеството за данъчен период м.02.2017г. Дружеството отново имало
реално осъществена търговска дейност, поради което подсъдимият решил да
представи и данни за реално неосъществени доставки, като по този начин да
приспадне неследващ се данъчен кредит. Св.И. нанесла
коректно предоставените й данни в дневниците на дружеството и след това
съставила необходимата справка - декларация.
На 14.03.2017г. И. подала в ТД на НАП - Варна по електронен път с
квалифицирания си електронен подпис справка - декларация за данък върху
добавената стойност с входящ №03002805175/14.03.2017г. за данъчен период месец
февруари 2017г., в която декларирала неполучени реално доставки по въпросните
фактури, издадени от „Конкурент 2016“ ЕООД
– гр.Варна както следва:
фактура № дата доставчик данъчна
основа ДДС
********** 2.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 12
750,00 2 550,00
********** 3.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 10
712,50 2 142,50
********** 8.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 10
712,50 2 142,50
********** 9.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 10
467,50 2 093,50
********** 10.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 10 624,17 2 124,83
********** 16.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 12 151,67 2 700,33
********** 18.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 12 729,17 2 545,83
********** 19.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 10 715,83 2 143,17
********** 20.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 12 376,67 2 475,33
********** 22.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 12 728,33 2 545,67
********** 22.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 12 720,83 2 544,17
********** 23.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 12 354,17 2 470,83
********** 24.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 13 120,83 2 624,17
********** 25.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 13 184,17 2 636,83
********** 27.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 12 004,17 2 400,83
********** 25.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 12 376,67 2 475,33
********** 1.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 13
245,83 2 649,17
********** 3.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 13
117,50 2 623,50
********** 3.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 12
740,83 2 548,17
********** 3.2.2017 КОНКУРЕНТ ЕООД 2016 12
744,17 2 548,83
по този начин бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 48
985.49 лв.
През първата половина на месец април 2017г. И. отново осъществил среща със И..
На тази среща й предоставил данни за фактурите на дружеството за съответния
месец, сред които имало и такива за реално неосъществени доставки. Целта му
било чрез тях да се приспадне за дружеството неследващ се данъчен кредит.
В изпълнение на задълженията си И. въвела всички предоставени й данни в
дневниците за доставки и продажби, след което съставила справката - декларация
за съответния месец.
На 18.04.2017г. И. подала в ТД на НАП - Варна по електронен път с
квалифицирания си електронен подпис справка - декларация за данък върху
добавената стойност с входящ №03002825144/18.04.2017г. за данъчен период месец
март 2017г., в която декларирала неполучени реално доставки по фактури,
издадени от „Ай Ви Сейлингс“ООД-гр.Варна, както следва:
фактура № дата доставчик данъчна основа ДДС
********** 1.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 454,38 1 090,88
********** 2.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 604,54 1 120,91
********** 6.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 765,35 1 153,07
********** 7.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 707,29 1 141,46
********** 8.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 812,88 1 162,58
********** 9.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 820,98 1 164,20
********** 9.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 823,29 1 164,66
********** 10.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 732,77 1 146,55
********** 10.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 773,69 1 154,74
********** 11.3.2017 АИ ВИ СЕИЛИНГС ООД 5 731,85 1 146,37
********** 11.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 809,41 1 161,88
********** 11.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 824,96 1 164,99
********** 13.3.2017 АИ ВИ СЕИЛИНГС ООД 5 749,77 1 149,95
********** 14.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 817,86 1 163,57
********** 14.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 740,65 1 148,13
********** 15.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 815,46 1 163,09
********** 16.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 833,21 1 166,64
********** 16.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 813,33 1 162,67
********** 16.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 765,79 1 153,16
********* 17.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 714,31 1 142,86
********* 18.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 792,63 1 158,53
********* 19.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 813,13 1
162,63
********* 20.3.2017 АИ ВИ СЕИЛИНГС ООД 5 817,63 1 163,53
********** 22.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 826,19 1 165,24
********** 23.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 820,98 1 164,20
********** 24.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 651,41 1 130,28
********** 27.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 809,29 1 161,86
********** 28.3.2017 АИ ВИ СЕИЛИНГС ООД 5 792,88 1 158,58
********** 29.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 5 596,57 1 119,31
********** 30.3.2017 АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4 939,79 987,96
По този начин бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 34
394.42 лв.
През първата половина на месец май 2017г. била поредната среща на И. със И.,
на която той отново й предоставил данни за фактурите на дружеството за месец
април. Свидетелката отразила данните в съответните дневници на дружеството и
изготвила справката-декларация за м.април.
На 15.05.2017г. И. подала в ТД на НАП - Варна по електронен път с
квалифицирания си електронен подпис справка - декларация за данък върху
добавената стойност с входящ №03002845918/15.05.2017г. за данъчен период месец
април 2017г., в която декларирала неполучени реално доставки по фактури,
издадени от „Ай Ви Сейлингс“ООД-гр.Варна както
следва:
фактура № дата
доставчик данъчна основа ДДС
********** 1.4.2017 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 8 208,33 1 641,67
********** 1.4.2017 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 7 700,83 1 540,17
********** 1.4.2017 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 7 710,00 1 542,00
********** 3.4.2017 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 7 739,17 1 547,83
********** 3.4.2017 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 7 728,33 1 545,67
********** 3.4.2017 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 7 770,83 1 554,17
********** 4.4.2017 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 7 705,00 1 541,00
********** 9.4.2017 АИ
ВИ СЕИЛИНГС ООД 7 772,50 1 554,50
********** 9.4.2017 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 7 675,83 1 535,17
********** 11.4.2017 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 7 712,50 1 542,50
********** 11.4.2017 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 7 767,50 1 553,50
********** 12.4.2017 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 7 770,95 1 554,19
********** 12.4.2017 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 8 213,33 1 642,67
********** 12.4.2017 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 7 820,83 1 564,17
********** 12.4.2017 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 8 061,67 1 612,33
********** 12.4.2017 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 8 065,83 1 613,17
********** 18.4.2017 АИ
ВИ СЕИЛИНГС ООД 8 185,83 1 637,17
********** 18.4.2017 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 7 905,83 1 581,17
********** 19.4.2017 АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС ООД 4 441,67 888,33
По този начин за дружеството бил приспаднат неследващ се данъчен кредит, в
размер на 29 191.35 лв.
Общият размер на данъчните задължения, плащането на които М.И. избегнал
чрез извършването на гореописаните деяния възлиза на 294 961.27 лв. и
представлява особено големи размери, съобразно разпоредбата на чл.93, т.14 НК.
Съдът е приел, че описаната по-горе и инкорпорирана в настоящите мотиви
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т.2 НПК, от
показанията на свидетелите, които подкрепят това самопризнание, от представените
по делото заключения на вещото лице и приложените писмени и веществени
доказателства.
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната
инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатите
обвинения срещу подсъдимия И., първата инстанция е извършила всички възможни и
достатъчни процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти
относно инкриминираните деяния.
Изводът на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал.1, т.т.1, 2 и 3 НПК са основани на установените при спазване изискванията на процесуалния закон
фактически положения, като в съответствие с тях законосъобразно е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия по предявеното му обвинение. Тези
изводи за приложение на закона се споделят и от настоящият състав.
Затова и въззивната инстанция се солидаризира с извода на ШОС относно
материално правната квалификация на деянията, осъществени от въззивника М.И. в
условията на продължавано престъпление, а именно такова по чл.255, ал.3,
вр.ал.1. т.2 ал.1 от НК1, тъй като през
периода 14.06.2016 г. - 15.05.2017 г., в гр.Варна,
при продължавано престъпление чрез посредствено извършителство
на Д.Г. И., в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на
„Профикс България“ ЕООД- гр.Варна,
избегнал плащането на данъчни задължения за 10 данъчни периоди - месеците май
2016г., юни 2016г., юли 2016г., август 2016г., септември 2016г., октомври
2016г., януари 2017г., февруари 2017г., март 2017г. и април 2017г., като
потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на
чл.125, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност, като приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на
29 191.35 лв. /двадесет и девет хиляди сто деветдесет и един лева и тридесет и
пет стотинки/, като общият размер на данъчните задължения, чието плащане е
избегнато, възлиза на 294 961.27 лв. /двеста деветдесет и четири хиляди
деветстотин шестдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/ - особено големи
размери..
По оплакването за
несправедливост на наложеното наказание:
Въззивната инстанция намира отмереното от първоинстанционния съд наказание
„Лишаване от свобода” за справедливо и пропорционално на преследваните
легитимни цели. Тук следва да се отбележи, че предмет на преценка е размерът на
наказанието, отмерен преди неговата задължителна редукция по чл.58 а от НК. При
определяне на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия и неговата
индивидуализация, съдът е бил обвързан с предвидено от законодателя наказание,
което в случая е «Лишаване от свобода» в границите от 3 до 8 години. ОС Варна е
приел, че справедливото наказание за осъщественото престъпление възлиза за подс.И. на 4 години и 6 месеца „Лишаване от свобода”, което
е било редуцирано по реда на чл.58а от НК, за да се достигне до наложените три
години.
Санкцията е отмерена при съобразяване принципите на законоустановеност
и на индивидуализация на наказанието, степента на обществена опасност на
деянието и дееца. Първостепенният съд е преценил всички отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства и е определил наказание "лишаване от
свобода" при превес на смекчаващите обстоятелства. В съответствие с
изискването на чл.54 от НК за преценка на съществуващите обстоятелства при
определяне на наказанието на подсъдимия, първата инстанция правилно е
съобразила тяхното съотношение и е приела, че спрямо М.И. целите на наказанието
по чл.36 НК биха могли да бъдат постигнати именно с тези санкции. Основавайки
се на този извод, основният съд е определил на подсъдимия наказанията, които по
размер съответстват на личната му опасност като деец и на изискванията на
чл.35, ал.3 НК, като е изложил пространни съображения досежно обществената
опасност на конкретното деяние и на подсъдимия .
Предпоставките за налагане на тези наказания на М.И. са били налице пред
първата инстанция, като съдът е отчел частично от една страна оказаното
съдействие за разследването по делото, а от друга страна е съобразил
негативните му характеристични данни, обусловени от предишните му осъждания,
многобройността на деянията и значителния размер на укритите данъчни
задължения, които надхвърлят прага, установен в чл.93, т.14, пр.2 НК над 24
пъти.
Тази аналитична дейност на първата инстанция, въззивният съд споделя
напълно. Правилно ОС Варна е подходил внимателно при оценката на
самопризнанието на подс.М.И. като смекчаващо
отговорността му обстоятелство. Съобразно задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС на РБ, НО признанието по чл. 371, т. 2 НПК не е безусловно изключено от кръга на смекчаващите отговорността
обстоятелства, но за да бъде ценено като такова то трябва да е елемент от
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.
В конкретния случай такова поведение от страна на подсъдимия не е налице – неговата
съпричастност към извършените престъпления е била установена от органите на
досъдебното производство чрез извършване на множество процесуално следствени действия.
В Решение № 372 от 4.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1881/2011 г., III н. о., НК
върховната инстанция изрично приема, че при индивидуализиране на наказанията в
рамките на императивните предписания на чл.373, ал.2, вр.
чл.371, т.2 от НПК се преценява и процесуалното поведение на подсъдимия в хода
на наказателното производство, включително и депозираните самопризнания.
Последните, обаче, следва да се преценяват внимателно, с оглед характера и
съдържанието им на доказателствен източник и средство за защита. Ако са
спомогнали действително и своевременно за разкриване на престъпното
посегателство и неговия извършител в хода на досъдебното производство, а не са
логично следствие от ефективната дейност на органите на разследването, те
трябва да се отчитат като смекчаващо обстоятелство, включително и в
санкционните рамки по чл.58а от НК. В конкретния случай, самопризнанията на подс.М.И. са именно логична последица от ефективното
разследване, затова и не следва да се разглеждат като смекчаващо отговорността
му поведение.
В допълнение към доводите на ОС Варна следва да се отбележи изключителната
престъпна упоритост, проявена от въззивника при осъществяването на деянията – в
рамките на 10 данъчни периода подс.М.И. е декларирал
неверни данни, отразени в над 100 фактури. Затова и искането на защитата за
намаляване на наложените на въззивника наказания не може да бъде удовлетворено.
Въззивната инстанция намира и исканията на прокуратурата за несподеляеми:
На първо място не са налице обстоятелства, които да налагат преосмислянето
на института на условното осъждане, тъй като въззивната инстанция не намира основания да
преразгледа приложението на чл.66 от НК спрямо личността на въззивника И. –
касае се за неосъждано лице (страните не спорят по
отношение на факта на настъпилата реабилитация, заличила последиците от
осъждането), с добри характеристични данни, с висше образование – бакалавър,
специалност „Педагогика на обучението по физическо възпитание“ на Шуменски
университет „Епископ Константин Преславски“, баща на две малолетни деца, т.е.
личност не просто интегрирана в нашето общество, но и допринасяща за неговото
положително развитие. Затова и поставянето на подобна личност в изолация от
семейство, трудова среда и обществен живот не би допринесла за благото но
когото и да било. Превантивен и възпиращ ефект по отношение на останалите членове
на обществото би постигнало единствено справедливото наказание, каквото в
крайна сметка ВОС е отмерил. Постановеният максимален изпитателен срок в
достатъчна степен гарантира обществения интерес за защита на обществените
отношения, гарантиращи правилното функциониране на фиска и би мотивирало
подсъдимия към социално приемливо и съобразено със закона поведение.
На следващо място въззивната инстанция
намира за незаконосъобразно искането, съдържащо се в протеста, за постановяване
на конфискация на капитала на дружеството с ограничена отговорност, тъй като
той не е собственост на физическото лице М.И. – подсъдим по настоящото дело, а
принадлежи на учредено от него ЮЛ. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в
чл.44 (1) ВК „Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза
на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на
определени имущества на виновния или на части от такива имущества“. Затова и
настоящият състав на ВАпС намира, че не може да бъде
конфискувано имущество, собственост на ЮЛ, когато физическото лице, негов
представляващ е автор на престъпно деяние. Имуществена санкция на ЮЛ в хипотеза
като настоящата би могла да бъде реализирана по реда на чл.83а от ЗАНН в
самостоятелно производство, но не и в рамките на наказателния процес.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че
обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 39 от 29.06.2020г. по НОХД № 493/2020 год.
по описа на Окръжен съд – Варна.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.