РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2307
гр. Пловдив, 13.11. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХІІ състав, в закрито заседание на тринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
разгледа докладваното от Председателя
ч. адм.дело № 3431
по описа за 2019 год. и взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 60, ал. 6 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС).
Образувано е по жалба, предявена от „Пимк“ ООД,
ЕИК *****със седалище и адрес на управление *****, представлявано от А.И.Й., против
Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка
(запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано
в Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С38-0396261 от 25.09.2019г., издадена
от Л.Д.– началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като се иска
неговата отмяна. Възраженията са, че не е издаден АУАН, нито НП, което от своя страна
препятства приложението на
чл.187,ал.4 от ЗДДС. Възразява се още, че не са налице предпоставките на чл.60
от АПК, а от друга страна и, че с изпълнение на мярката ще се причинят
значителни загуби за дружеството.
С писмо вх. № 20472/08.11.2019г. по описа на съда, по делото е постъпила по
електронната поща на съда административната преписка по издаване на процесната
заповед. С писмо вх. № 20438/13.11.2019г.
по описа на съда допълнително по пощата е постъпила и на хартиен носител
административната преписка по издаване на процесната заповед, съдържаща заверени копия на писмени
документи.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С посочената
заповед е разпоредено запечатване на търговски обект –
бензиностанция, находящ се в с.Мариконстиново,
Главен път Е-79, стопанисван и експлоатиран от „Пимк“
ООД, ЕИК **** и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186,ал.1,т.4,б“а“ от ЗДДС. На
основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение на
административния акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС – запечатване на обект и съпътстващата я забрана достъпа до
обекта, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Следователно,
текстът на закона препраща към реда и предпоставките за допускане на предварително
изпълнение на административните актове, уредени в чл. 60, ал. 1 от АПК. В
последния са предвидени хипотезите, при наличието на които органът, издал акта,
може да разпореди предварителното му изпълнение – когато това се налага, за да
се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.
Според мотивите
на заповедта, предварителното изпълнение на наложената ПАМ се налага, за да се
защитят особено важни държавни интереси, да се предотврати съществуващата
опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и защото
от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда за фиска.
В конкретната
хипотеза съдът споделя извода на приходна администрация, че са налице основания
за допускане на предварително изпълнение на заповедта.
За да стори това,
административният орган е приел, че в конкретния случай е налице непосредствена
опасност за фискалния ред, поради констатирана практика в процесния търговски
обект, която е в нарушение на установените правни регламенти и води до
отклонение от данъчно облагане.
При осъществена съвместна проверка от органи НАП и БИМ на 12.09.2019
г., обективирана с ПИП №0396261/12.09.2019 г. на обект-бензиностанция,
находящ се в с. Марикостиново. Главен път Е-79,
стопанисван и експлоатиран от „ПИМК" ООД с ЕИК: ****** е установено, че
дружеството стопанисва бензиностанцията за собствени нужди, като се извършва
зареждане на гориво на собствени автомобили. В хода на проверката при направен
оглед на проверявания обект е установено, че има бензиноколонка
тип - GLOBAL CENTURY 3/G2222P/2 с фабричен номер А 2029 с дата на производство
2003г., описана в стр. 1 от ПИП №0396261/12.09.2019 г. От представено
Свидетелство за регистрация на фискално устройство е видно, че в него е вписана
бензиноколонка WAYNE GLOBAL CENTURY MID 107021,
описана в стр. 2 от ПИП №0396261/12.09.2019 г./ която е от одобрен тип, спрямо
Регистър на одобрени модели ЕСФП, но същата не отговаря с наличната в
проверявания обект. От предоставената блок - схема на обекта също е видно, че бензиноколонката отразена в нея не е тази бензиноколонка, намираща се на обекта, т.е. в блок-схемата
има описана бензиноколонка WAYNE DRESSER CENTURI сериен номер А 2029, сертификат №0402-MID-107021, а наличната бензиноколонка е със сертификат № 0539, което е видно от снимки,
направени от органите по приходите. Също така буквената идентификация на бензиноколонката в обекта – цена,литри, сума е на немски
език. По наличната в обекта бензиноколонка липсват
всякакви метрологични знаци, включително пломби. Във връзка с гореизложеното е
прието, че наличната бензиноколонка
е от не одобрен тип и няма подадено заявление в БИМ приложение №3 към Наредба
Н-18/13.02.2016г. за изпитване на ЕСФП с нов тип средства за измерване. За
установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка
№0396261/12.09.2019 г., на основание чл. 110, ал. 4. вр.
чл. 50, an. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
При това положение е
направен извод, че дружеството не е изпълнило задължението си да използва бензиноколонка която е от одобрен тип, следователно ЕСФП
функционира без да отговаря на
законовите изисквания. Т.е. в обекта се извършва
зареждане на течни горива без
функциониращо фискално устройство, тъй
като използваната ЕСФП включва в състава си компонент от
неодобрен тип. Именно в тази
връзка са и изложените мотиви на приходната администрация, довели до налагането
на процесната ПАМ и предварителното й изпълнение.
Обратно на
твърденията на жалбоподателя, съдът намира, че в настоящия случай са налице
условията на ал. 60, ал. 1 от АПК в хипотезата на защита на особено важни
държавни интереси във фискалната сфера и на трудно поправими вреди от
закъснението на изпълнението.
Както вече бе
казано, според мотивите на заповедта, предварителното изпълнение на наложената
ПАМ се налага, за да се защитят особено важни държавни интереси, да се
предотврати съществуващата опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта и защото от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда. В тази връзка е посочено, че с антифискалното поведение на лицето, както и с констатираната
липса на предаване на данни в НАП се засягат важни държавни интереси -
установяването и събирането на данъци. Налице е възможност за осъществяване на
значителна по обем дейност свързана с използване на горива - множество МПС,
които се зареждат от проверяваното лице, както и опасност да се допусне отново
административно нарушение от същия търговец, при това такова, което води до
съществено нарушение на фискалната дисциплина. Налице е защитим държавен
интерес от незабавното преустановяване на тази противозаконна практика в дейността
на конкретно проверяваното лице, както и превенция на непосредствено
настъпващите от нарушението вреди за фиска.
Прието е, че предварителното
изпълнение на наложената ПАМ се налага и тъй като от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Ако не
бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ съществува възможност от
извършване на ново нарушение, индиректно до ново отклонение от данъчното
облагане, от което за фиска на държавата биха
произлезли значителни и трудно поправими вреди. Опасността за фискалния ред при
констатираната практика, водеща до отклонение от данъчното облагане е
непосредствена. По отношение на предпоставката относно наличието на опасност от
осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта, е прието, че е
налице реална опасност да се осуети изпълнението на наложената ПАМ, тъй като
„ПИМК" ООД е създал организация на дейността си, с която се стига до
отклонение от данъчното облагане, съответно до неплащане на данъчни задължения.
Все в тази насока
е прието, че характерът на обществените отношения, засегнати от неизпълнение на
задължението да се предават данни в НАП, водещо до надлежното регистриране и
отчитане на получените течни горива в търговския обект, и значението на
правомерното развитие на тези обществени отношения за сигурното установяване и
събиране на данъчни приходи, обуславят наличието на защитим държавен интерес от
категорията на визирания в чл. 60, ал. 1 от АПК. От друга страна е прието, че в
случая е налице и втората предпоставка за допускане на предварително изпълнение
- евентуалното отдалечаване във времето на изпълнението на мярката от момента
на нейното налагане изключва нейния преустановителен
и превантивен ефект, а от това би могло да последва значителна вреда за фиска и да бъдат сериозно накърнени принципите на
стокооборота, базирани на съществуването на законосъобразни и лоялни търговски
практики.
Ето защо, в
конкретния случай неспазването на финансовата дисциплина, изразяващо се в използване
на електронна система с фискална памет, която не е от одобрен тип, безспорно
води до засягане на отчетността на реално извършените продажби, съответно до
укриване на облагаеми доходи. Налагането на финансова дисциплина, допринасяща
за спазване реда и начина на отчитане на продажби без отклонение от данъчното
облагане, безспорно представлява защита на особено важни държавни и обществени
интереси, свързани с осигуряването на регулярност на приходите в държавния
бюджет и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система.
Налице е защитим
държавен интерес, визиран в чл. 60, ал. 1 от АПК, който представлява
самостоятелно основание за издаване на разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на издадения индивидуален административен акт. Налице са и мотиви, и
за това, че за фиска на държавата биха произлезли
значителни и трудно поправими вреди. Евентуалното отдалечаване във времето на
изпълнението на мярката от момента на налагането й изключва нейния преустановителен и превантивен ефект и от това би могло да
последва значителна вреда за фиска.
Освен това е
необходимо да се отбележи, че вредата от нарушения на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е в размера на укритите приходи, дължимият
данък върху добавената стойност, който не се внася върху стойността на
неотчетените продажби и дължимият корпоративен данък, който не се внася върху
неотчетените приходи от продажбите. Тази вреда настъпва с използване на
електронна система с фискална памет, която не е от одобрен тип и е трудно
поправима с ревизионно производство по чл. 122 и сл. от ДОПК. Изрично в чл. 60,
ал. 1 от АПК е предвидено, че предварително изпълнение се допуска, за да се
защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и ако от
закъснялото изпълнение може да последва значителна или трудно поправима вреда.
Установяването на укрити приходи от продажби, до което ще се стигне при използване
на електронна система с фискална памет, която не е от одобрен тип, попада в
хипотезата „трудно поправима вреда” от чл. 60, ал. 1, предл.
4 от АПК. В този смисъл е и Определение № 8037 от 22.06.2017 г. на Върховен
административен съд, Първо отделение, постановено по адм. дело № 3336/2017 г. и
други.
Доводите на
жалбоподателя за възможно нарушаване на имуществения му интерес не може да се
противопоставят по значимост на интереса на фиска.
Жалбоподателят не е посочил интереси и права, които да са засегнати повече от
необходимото за целта, за която се издава актът. В този смисъл съдът намира, че
предварителното изпълнение не нарушава принципа за съразмерност на мярката
(обоснована с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от АПК), със засегнатия интерес.
Относно
възражението на жалбоподателя за това, че не е издаден АУАН, нито НП, което от
своя страна препятства приложението на
чл.187,ал.4 от ЗДДС, следва да се посочи, че производствата по чл. 186 и 187 от ЗДДС за
налагане на принудителна административна мярка и по ЗАНН за налагане на
административно наказание за извършено административно нарушение на основание
чл. 185 от ЗДДС са две отделни производства. Изрично в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е
предвидено, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Последните се налагат на основание чл. 185 от ЗДДС. При тази уредба предвидената
в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС възможност за прекратяване на принудителната
административна мярка по молба на наказаното лице, придружена от доказателства
за плащане на глобата или имуществената санкция не означава, че основна цел на
принудителната административна мярка е обезпечаване на вземането за глобата или
санкцията. Принудителна административна мярка се налага независимо от
административно-наказателна отговорност по чл. 185 от ЗДДС и има по-общо
предназначение - възпитателно,коригиращо и превантивно за фиска
изобщо.
Разпоредбата
на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС на свой ред
само насърчава събирането на наложените глоби и имуществени санкции,но няма
нищо общо с предпоставките за налагане или за отмяна на допуснато предварително
изпълнение.
В този смисъл,
въпросът относно приложението на чл.187,ал.4 от ЗДДС излиза извън предмета на
производството по чл.60 от АПК.
Тези съображения
обосновават извода на съда за законосъобразност на разпореждането, с което е
допуснато предварително изпълнение на процесната заповед за налагане на ПАМ,
съответно за неоснователност на жалбата срещу разпореждането, с която е сезиран
съда.
Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ
състав,
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пимк“ ООД, ЕИК****
със седалище и адрес на управление ****** представлявано от А.И.Й., против
Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна
административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано в Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № ФК-С38-0396261 от 25.09.2019г., издадена от Л.Д.–
началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в дирекция „Оперативни
дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от
съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: