Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 340 17.10.2018 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На втори
октомври две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Сребрена Русева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №692 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова
молба от “Теленор България” ЕАД против В.Е.М.,
с която е предявени обективно съединени
искове за установяване, че ответникът дължи сумата 54,97лв. за потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги, за абонатен номер №*********, ведно със
законната лихва, както осъждането на ответника да заплати сума в размер на
551,34лв. - начислена договорна
неустойка, по договор с абонатен №*********. Иска и разноските по делото. Сочи
се, че е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сума в
размер на 606,31лв. по гр.д.№2810/17г. на РРС, срещу ответника. От общата
претенция ответникът дължи 54,97лв. незаплатени далекосъобщителни услуги, като
до пълния размер на 551,34лв. претенцията представлява договорна неустойка.
Твърди, че между страните е сключен
договор за мобилни услуги: за мобилен №.********** по програма Нон Стоп
29,99лв. с неограничени минути, с уговорен срок на действие до 02.04.2018г.,
като потреблението е фактурирано под абонатен номер №*********. За потребените
мобилни услуги по клиентски номер на абоната №********* за периода от
20.03.2016г. до 19.07.2016г. са издадени
фактури: №*********/20.04.2016г. в размер на 39,89лв. платима до 05.05.2016г.;
фактура №**********/20.05.2016г. в размер на 22,88лв. и 39,87лв. незаплатен
баланс по предходна фактура, общо 62,77лв. дължима в срок 04.06.2016г., като
след извършена корекция на дълга е останало незаплатено задължение в размер на
54,97лв. Поради неизпълнението е прекратил едностранно индивид. договори с
ответника на основание чл.75 вр. с чл.19бв/ от ОУ на мобилния оператор и издал фактура №********** с начислена обща
сума за плащане в размер на 606,31лв., представляваща сбор от неизплатения
остатък от 54,97лв. и начислена
неустойка в размер на 551,34лв. за прекратяване на сключения договор. На
основание т.11 от договора, който предвижда,
в случай на прекратяване по вина на потребителя, дължи неустойка в
размер на стандартните за съответния месечен абонамент месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
В депозирано
становище вх.№8892/02.10.2018г. /получено след приключване на с.з./ представителя
на ищеца иска назначаване на счетоводна експертиза, евентуално, че неустойка за
предсрочно прекратяване на договора е в размер на три стандартни за съответната
програма месечни вноски, а именно 89,97лв.
Ответникът чрез
особен представител депозира отговор, намира исковете за неоснователни, а иска
по чл.79 от ЗЗД за недопустим. Сочи, че е налице неяснота относно вида,
количеството и стойността на предоставените далекосъобщителни услуги и относно
наличието на уговорена неустойка и размера и. Че фактурите не са подписани от
ответника, не са получени от него. За липса на доказателства за безспорност за
предсрочно прекратяване на договора. Счита, че неустойката по т.11 от договора
е нищожна поради това, че е неравноправна клауза по чл.146 ал.2 от ЗЗП, чл.143
т.5 от ЗЗП. Твърди се, че договора е нищожен на основание чл.26 от ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави, тъй като при задължение в размер на 54,97лв.
договорната неустойка не може да е в размер на 551,34лв., поради
нееквивалентност нарушение на принципа за добросъвестност, справедливост. Както, че неустойката се
приема за нарушение по чл.68г ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска
практика, че договора е сключен при предварително определени условия от ищеца и
ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: Между страните е сключен договор за
мобилни услуги от 02.04.2016г.
за мобилен №.********** по програма Нон Стоп 29,99лв. с неограничени минути, с уговорен срок на
действие до 02.04.2018г., като потреблението е фактурирано под абонатен номер
№*********. Като ищецът издал следните фактури за отчетен период от 20.03.2016г.
до 19.07.2016г. №*********/20.04.2016г. в размер на 39,89лв. платима до
05.05.2016г. и фактура №**********/20.05.2016г. в размер на 22,88лв. и 39,87лв.
незаплатен баланс по предходна фактура, общо 62,77лв. дължима в срок 04.06.2016г.,
като след извършена корекция на дълга е останало незаплатено задължение в
размер на 54,97лв. Поради неплащане на посочените задължения по фактурите е
издадена фактура №********** от 20.07.2016г. с начислена обща сума за плащане в
размер на 606,31лв., представляваща сбор от неизплатения остатък от 54,97лв. и
неустойка в размер на 551,34лв. за предсрочно прекратяване на сключения договор.
Същата е изчислена съобразно дължимите до края на срока на договора месечни
абонаменти.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2810/2017 г. на РРС е издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за сумата 606,31лв. по договор за далекосъобщителни услуги по посочените
фактури и сумата 7,13лв. обезщетение за забава за периода от 05.08.2016г. до
15.11.2017г.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният
установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е
издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника,
заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена
със заповедта за изпълнение. Между страните по делото е сключен процесния договор от 02.04.2016г., за което не се спори. В договора е посочено, че ответникът е
получил екземпляр от Общи условия, които не са оспорени от него, посочена е цената,
която се дължи месечно за ползване на услугата, за какъв срок ще бъде
предоставяна, предпочетен мобилен номер, абонаментна програма и цена. Включена
е клауза и за отговорност на абоната, в случай на предсрочно прекратяване
ползването на услугите по вина или инициатива на
потребителя, се дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предявения му срок т.е. до 02.04.2018.г.
Потребителят се задължава да заплаща стойността на услугите в 15 дневен срок от датата на издаване на
фактурата, но не
по-късно от 18 дни, съгласно т.27 от ОУзаплащането се извършва въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно, като неполучаването им, не освобождава от задължението за
плащане. Ищецът е прекратил едностранно договора на основание чл.75 вр. с т.19б
от ОУ, поради неплащане на две
последователно издадени фактури, Размерът на задължението на ответника за процесния период за осъществените
разговори за предоставения му мобилен номер е в размер на 54,97лв. Няма доказателства същото да е заплатено, поради което съдът намира, че е дължимо. По
отношение клаузата за неустойка в подписания договор действително е уговорено, че в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя, се дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответната програма месечни абонаменти, дължими до края на
срока на договора. В
случая претендираният размер
на същата е 551,34лв. Съдът намира, че ответникът не дължи претендираното
вземане за неустойка поради предсрочно прекратяване на договора, начислена в
посочената по-горе фактура. На първо място, не е ясно от кой момент ищецът счита,
че е прекратил договора. Не са представени и доказателства и за отправено
изявление за това до ответника, поради което вземането за неустойка не е
доказано да е възникнало по време на издадената фактура №**********. На
следващо място съдът намира, че клаузата на неустойка противоречи на добрите
нрави, тъй като уговорения размер формиран от месечните такси до изтичане на
срока на договора нарушава принципа на справедливостта/В т.см. Р-е
№219/9.05.16г. т.д. №203/15г. I т.о.ВКС/ Размерът на претенцията
за неустойка е в пъти повече от главното задължение, което обезпечава. Клаузата
не цели проявлението на присъщите и функции, а сочи на несправедливо съглашение
поради неравностойност на насрещните задължения, като завишена е и
неравноправна. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че искането на
представителя на ищеца в молба-становище вх.№8891/02.10.2018г. за евентуално
присъждане на неустойка в размер на 89,97лв. не е своевременно заявено,
ответната страна не е имала възможност да вземе становище, тъй като същото е
постъпило в деловодството на РРС едва след приключване на с.з, поради което
съдът няма как да го обсъжда. По изложените съображения установителната
претенция се явява основателна за сумата 54,97лв. представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга, а по отношение на претендираната неустойка размер от 551,34лв., следва да се отхвърли.
По отношение на
сумата 7,13лв. обезщетение за забава за периода
от 05.08.2016г. до 15.11.2017г. за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2810/2017г.
на РРС производството следва да бъде прекратено, съответно издадената заповед
обезсилена.
Предвид изхода на
спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски, които са в общ размер на 555лв./75лв. държавна такса, 180 лв.
адвокатско възнаграждение и 300лв депозит за особен представител/ на основание
чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска, поради което ответникът
следва да заплати 49,95лв.
Съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на
разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената
и уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца за
разноски по ч.гр.д. №2810/2017г. на РРС, включващи 25лв. за държавна такса и 180лв.
адвокатско възнаграждение, или от общо 205лв., съразмерно уважената част от
иска сумата 18,45лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Е.М.,
ЕГН **********, адрес ***, че дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283,
седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6, сумата
54,97 лв. /петдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ за незаплатени
за далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********, ведно със законната
лихва, считано от 01.12.2017г. до окончателно изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Теленор България” ЕАД,
ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6 против В.Е.М., ЕГН **********, адрес *** за
заплащане на сумата 551,34лв./петстотин петдесет и един лева и тридесет и
четири стотинки/ начислена неустойка по договор с абонатен №*********, като
неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на
претенцията в размер на 7,13лв. представляваща обезщетение за забава от 05.08.2016г.
до 15.11.2017г. и ОБЕЗСИЛВА заповед №4855 от 18.12.2017г. по ч.гр.д. № 2810/2017г.
на РРС, по отношение на сумата 7,13лв./седем лева и тринадесет стотинки/ лихва
за забава от 05.08.2016г. до 15.11.2017г.
ОСЪЖДА В.Е.М., ЕГН **********, адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост
4, Бизнес Парк София сграда 6 сумата 49,95 лв. /четиридесет и девет лева и
деветдесет и пет стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 18,45лв./осемнадесет
лева и четиридесет и пет стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №2810/2017г. на РРС.
След влизане в сила,
настоящото да се докладва по ч.гр.д. №2810/2017г. по описа на РРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: