Р Е
Ш Е Н
И Е
№...................../
............................. г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, VІІ
тричленен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ Д.
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря РУМЕЛА
МИХАЙЛОВА и прокурора ТОНИ ТОМОВ, като разгледа докладваното от съдия
ТАНЯ Д. касационно административнонаказателно дело № 1427/2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Решение № 260011/13.04.2021 г., постановено по АНД №
269/2020 г. на Районен съд – Провадия (ПРС), с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № ОКМД-27/27.07.2020 г., издадено от Директора на Регионална
здравна инспекция (РЗИ) – Варна.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението на ПРС, поради постановяването му в нарушение
на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Сочи се, че в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и НП словесно е описано нарушение на чл. 287,
ал. 3, предложение първо от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина (ЗЛПХМ), а като нарушена е посочена нормата на чл. 287, ал. 4 ЗЛПХМ,
което нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като не става ясно в
извършването на какво точно нарушение е обвинено. Аргументира се приложимост на
чл. 28 ЗАНН, тъй като предвид липсата на предходни нарушения и на вредоносен
резултат деянието разкрива ниска степен на обществена опасност. Искането е да
се отмени решението на ПРС и да се отмени НП. В хода по същество на спора
касаторът чрез процесуален представител поддържа изложените в жалбата доводи и
направените искания.
Ответникът по касация – РЗИ – Варна, с писмено
възражение застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и прави
искане за оставяне в сила на обжалваното решение на ПРС като правилно и
законосъобразно. В хода по същество процесуалният представител на ответника
излага доводи за несъстоятелност на твърдението за неправилно посочване на
правното основание на наложената глоба и за неприложимост на нормата на чл. 28 ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на
обжалвания съдебен акт.
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице,
участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за
него, поради което е процесуално допустима.
Административният съд, като прецени доводите на
страните, фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства,
както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените в жалбата касационни
основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан с разпоредбата на
чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
С обжалваното пред ПРС НП № ОКМД-27/27.07.2020 г. на
Директора на РЗИ – Варна, за извършено нарушение на чл. 6, т. 3 във връзка с
чл. 2 и чл. 10, т. 1 Наредба № 29/09.12.2008 г. за условията и реда за
организация на работата в дрогерията (Наредба № 29/09.12.2008 г.), на основание
чл. 287, ал. 4 ЗЛПХМ, на К.Д.И. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 5000 лева. Според съдържанието на НП нарушението се изразява в това,
че И., в качеството си на ръководител на дрогерия, стопанисвана от „ИРИС СИН“
ЕООД, находяща се в гр. Дългопол, ул. „Георги Димитров“ № 109, съхранява в
дрогерията лекарствени продукти, които се отпускат по лекарско предписание, а именно:
„Гентамицин“ 40 мг/мл – 3 броя ампули, „Квамател“ 40 мг по 14 таблетки – 1
опаковка, „Биопразол“ 20 мг по 28 капсули – 1 опаковка, „Пулсет“ 40 мг по 28
таблетки – 3 опаковки. Посочено е, че описаните лекарствени продукти са били с
обявена на тях цена и са били съхранявани в приемното помещение на дрогерията. Съгласно
НП нарушението е установено на 06.03.2020 г. при извършена проверка на място в
дрогерията. НП е издадено въз основа на съставен АУАН № 000032/10.03.2020
година.
ПРС приема,
че в хода на административнонаказателното производство са спазени всички
срокове и процедури, предвидени в ЗАНН – АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл. 34 ЗАНН и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Първостепенният съд е изложил аргументи за установеност на административното
нарушение, както и за правилно определяне от административнонаказващия орган
(АНО) на квалификацията на деянието и на приложимата санкционна норма. Счел е,
че размерът на наложеното административно наказание „глоба“ правилно е
определен в законоустановения минимум. Като неоснователни е преценил
възраженията във въззивната жалба относно неправилна установеност на
фактическата обстановка от страна на АНО. С тези съображения Районен съд – Провадия
е потвърдил издаденото НП.
Настоящият състав на съда намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно като
постановено при липса на касационните основания по чл. 348 НПК за отмяната му.
ПРС е изследвал обективно, всестранно и пълно всички
обстоятелства по делото, извършил е правилна преценка на релевантните по делото
факти, които правилно са изведени от всички относими доказателства (разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност) и правилно са отнесени към приложимите материалноправни
разпоредби.
Въззивният съд правилно е приложил материалния закон.
Касационният състав споделя изводите на ПРС и на
основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на въззивната инстанция.
Неоснователно е релевираното в касационната жалба
възражение за нарушено право на защита поради противоречие в описанието на
нарушението от фактическа и правна страна. Видно от съдържанието на процесното
НП касационната жалбоподателка е наказана за нарушение на чл. 6, т. 3 Наредба №
29/09.12.2008 г., която правна норма въвежда забрана за продажба и съхранение в
дрогерията на продукти, извън посочените в чл. 2 от същия подзаконов нормативен
акт. В последната разпоредба, съдържаща изчерпателен списък на продуктите,
които могат да се продават в дрогерията, не фигурират констатираните по време
на извършената проверка лекарствени продукти, отпускани по лекарско
предписание, подробно описани в АУАН и НП. При това положение и съобразявайки
нормата на чл. 10, т. 1 Наредба № 29/09.12.2008 г., според която ръководителят
на дрогерията е отговорен за цялостната организация и контрола на работата в
дрогерията, както и безспорният между страните по делото факт, че именно К.И. е
ръководител на процесната дрогерия, както и че същата е била на работа по време
на проверката, правилно АНО е ангажирал административнонаказателната
отговорност на последната на основание чл. 287, ал. 4 ЗЛПХМ. Посочената разпоредба
предвижда налагане на административното наказание по ал. 1 на чл. 287 ЗЛПХМ на
лице, което продава или съхранява в дрогерия лекарствени продукти, които се
отпускат по лекарско предписание или продукти и стоки със значение за здравето
на човека извън определените в наредбата по чл. 243. Наредбата по чл. 243 ЗЛПХМ
е именно Наредба № 29/09.12.2008 г. за условията и реда за организация на
работата в дрогерията – аргумент от § 5 ПЗР на Наредба № 29/09.12.2008 година.
В посочената в касационната жалба норма на чл. 287, ал. 3 ЗЛПХМ е предвидено
административнонаказателно санкциониране при извършване на търговия на дребно в
аптека или дрогерия след прекратяване действието на
разрешението/удостоверението. В случая такова обвинение на е повдигнато на И.,
като от доказателствата по делото се установява, че дружеството, стопанисващо
процесния обект, ръководен от касационната жалбоподателка, притежава валидно
удостоверение за регистрация на дрогерия.
Не са налице основания за квалифициране на случая като
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. За да бъде квалифицирано едно
административно нарушение като маловажно и да не бъде санкционирано, е
необходимо съгласно чл. 93, т. 9 НК, приложим по препращане от чл. 11 ЗАНН, то
да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. По делото не е установена
по-ниска степен на обществена опасност на процесното нарушение. Противно на
твърдяното в касационната жалба, липсата на вредни последици, както и фактът,
че нарушението е първо по ред, не биха могли да бъдат основание за
освобождаване от административнонаказателна отговорност. Нарушението на чл. 6,
т. 3 във връзка с чл. 2 и чл. 10, т. 1 Наредба № 29/09.12.2008 г. е от
категорията на т.нар. „формални нарушения“ („нарушения на просто извършване“),
при които вредните последици (обществената опасност) произтичат от самото
осъществяване на изпълнителното деяние
– в случая
от самия факт на продажбата и съхранението в дрогерията на лекарствени
продукти, които се отпускат по лекарско предписание. Обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път, не може да обоснове извод за маловажност
на същото. Ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира
като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл. 28 ЗАНН правен
институт. Още повече, че в конкретния случай
поредността на извършване на нарушението е взета предвид от законодателя при
определяне на нарушението (вж. чл. 287, ал. 4 ЗЛПХМ), поради което същото не
представлява смекчаващо обстоятелство – аргумент от чл. 56 НК, във връзка с чл.
11 ЗАНН.
Наложеното с НП административно
наказание в минималния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 287, ал. 4 във връзка с ал.
1 ЗЛПХМ, е определено в съответствие с изискванията на чл. 27 ЗАНН, като същото
отговаря на обществената опасност на деянието и дееца и ще допринесе в
максимална степен за реализиране на целите по чл. 12 ЗАНН.
При извършената служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатират пороци.
Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право
на въззивна жалба и при правилно приложение на материалния закон.
Обжалваното решение на районния съд следва да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
На основание чл.
221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260011 от 13.04.2021 г. по
АНД № 269/2020 г. на Районен съд – Провадия.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.