О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260694
гр. Пловдив, 04.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 2859 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д. Б. Б., чрез пълномощника ст. юрисконсулт И. С., против разпореждане № 270329 от
29.09.2020 г. по ч. гр. дело № 6135/ 2020 г. по описа на РС – Пловдив, XIII гр. с-в., с което е ОБЕЗСИЛЕНА
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2690/05.06.2020
г. издадена по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, против
длъжника В.К.С., ЕГН **********, и е ПРЕКРАТЕНО производството по делото.
Жалбоподателят твърди, че в указания му срок е
изпълнил указанията на заповедния съд, поради което и незаконосъобразно е била
обезсилена процесната заповед за изпълнение. В т.н. сочи доказателства. По
изложени съображения и доводи моли за отменя на атакувания съдебен акт.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото,
намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
предвид следното:
За да постанови обжалваното разпореждане заповедният
съд е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, поради което на заявителя е било указано да предяви
установителен иск и да представи доказателства за това по делото. Съдът е
приел, че в рамките на предоставения едномесечен срок – изтекъл на 21.09.2020
г., заявителят не бил изпълнил дадените му указания, поради което обезсилил
издадената заповед за изпълнение.
Видно от материалите по заповедното производство
процесната заповед за изпълнение действително е била връчена по реда на чл. 47,
ал. 7 вр. ал. 5 от ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК са дадени
указания за предявяване на установителен иск и представяне на доказателства за
това. Съобщението за тези указания е получено от заявителя на 19.08.2020 г.
Следователно периодът за тяхното изпълнение е бил от 20.08.2020 г. до
21.08.2020 г. – първия присъствен ден след изтичането на срока, предвид нормата
на чл. 60, ал. 6 от ГПК.
От представените към частната жалба писмени
доказателства – заверено копие на входирана в канцеларията на РС – Пловдив
искова молба с вх. № 52556 от 18.09.2020 г. по описа на същия съд, и копие на
обратна разписка към товарителница № 69096057, се установява, че заявителят –
настоящ жалбоподател, е предявил иск за вземането, за което е издадена
процесната заповед за изпълнение на дата 18.09.2020 г., т.е. в рамките на
предоставения му от заповедния съд едномесечен срок.
В посочения времеви диапазон обаче – от 20.08.2020
г. до 21.08.2020 г., по ч. гр. дело № 6135/ 2020 г. по описа на РС – Пловдив, XIII гр. с-в., не са постъпили
доказателства от заявителя за предявяването на установителния иск относно
процесното вземане. Следователно въззивната инстанция намира, че не са
изпълнени своевременно указанията на заповедния съд, паради което същият
правилно на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК е обезсилил заповедта за
изпълнение. Цитираната норма задължава заявителят, под страх от обезсилване на
заповедта за изпълнение, в едномесечен срок да представи доказателства за
депозираната искова молба пред самия заповеден съд, като последният не е длъжен
служебно да следи за срочното предявяване на установителния иск. В т.н. са и
задължителните постановките на т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014
г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съотносими и в настоящата хипотеза.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че
технически е трудно мислимо изпълнението на указанията, дадени в посоченото
тълкувателно решение, по начина, по която заявителят се е опитал да стори това
– с една пратка да се изпрати както невходираната искова молба, така и молбата
за представяне на доказателства по чл. 415, ал. 5 от ГПК. Това е така,
доколкото ВКС приема като доказателства за предявен иск препис от исковата
молба с отразена дата на постъпването ѝ в съответния съд и съдебно
удостоверение за същите факти, а такива доказателства, към момента на
изпращането на пратката фактически не са съществували. Т.е. дори и да е
входирана съответната молба по частното гражданско дело, то същата би била без
приложени годни доказателства относно предявяването на иска и заповедния съд
отново би бил длъжен на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК да обезсили заповедта.
Противното би означавало деловодството на районния съд служебно да изпълнява
вменени на заявителя задължения.
В случая също така не може да се приеме, че на
заповедния съд е служебно известно образуването на гражданското дело, отново
предвид указанията в т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по т. д.
№ 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото разглеждащ исковата молба е друг съдебен
състав, различен от този по заявлението по чл. 410 от ГПК.
Предвид горното жалбата се явява неоснователна, а
обжалвания съдебен акт като правилен следва да се потвърди.
За отбелязване е, че въззивна инстанция при
извършена служебна проверка на обжалваното разпореждане констатира, че в
диспозитива на същото е допусната техническа грешка от страна на заповедния съд
при посочването на номера на частното гражданско дело. По тези съображения
съдът приема, че номерът на прекратеното частно гражданско дело следва да се
чете „№ 6135“, а не „№ 1650“. В т.н. е постановено и настоящото въззивно
определение.
Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013
г., ВКС, ОСГТК определението на въззивния съд в заповедното производство не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 270329 от 29.09.2020 г., постановено по ч.
гр. дело № 6135/ 2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр. с-в., с
което е ОБЕЗСИЛЕНА Заповед за
изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК № 2690/05.06.2020 г.
издадена по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, представлявано от Д. Б. Б. – изпълнителен директор, против длъжника В.К.С.,
ЕГН **********,***, за следните суми: 9 970,26 лева, представляваща дължима
главница за периода 20.06.2018 г. до 20.07.2020 г., 1 634,66 лева договорна
лихва за периода 20.06.2018 г.(падеж на първа погасителна вноска) до 17.10.2019
г.(дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост), 1 138,41
лева обезщетение за забава считано от 21.06.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 03.06.2020 г., законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 03.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и
разноските по делото в размер на 254,87 лева за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, и е ПРЕКРАТЕНО производството по частно
гражданско дело № 6135 по описа за 2020 г. на Районен съд – Пловдив.
Въззивното определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./