РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Пловдив
05.07.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на
9 май 2013 г.
в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на
секретаря Е.Б. , като разгледа докладваното от съдията т.д. № 356/2012 г. по описа
на ПОС, намира за установено следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът ОБЩИНА
АСЕНОВГРАД моли ответното дружество „НОМОЛОС” ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хан Аспарух” № 2А, ет.1, представлявано
от управителя Е.П.Ж., да бъде осъдено да му заплати сумата 60 400 лв., дължима по споразумение от 9.9.09 г., с което е
прекратен договор от 2.12.08 г. с предмет: „Техническа помощ за подготовка на
проект „Строителство и реконструкция на вътрешна ВиК мрежа на с. Мулдава,
довеждащ колектор и строителство на ПСОВ” за кандидатстване за финансиране по
Оперативна програма „Околна среда”, с което споразумение ответникът се е
задължил да възстанови получения аванс в общ размер на 63 400 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на
14 744.63 лв. за периода 11.12.09 г.
до момента на завеждане на исковата молба – 5.ІV.12 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на делото 5.ІV.12 до окончателното плащане.
Ответното дружество
„НОМОЛОС” ООД ЕИК ********* моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни.
Предявява насрещен иск срещу Община Асеновград за
заплащане на сумата 75 000 лв. – частично
от общо 335 872.25 лв. като дължимо възнаграждение за извършените работи
до прекратяване на договора, ведно с обезщетение
за забавено плащане в размер на 1500
лв. за периода от 29.VІІ.09 /датата на последния приемо-предавателен
протокол/ до датата на предявяване на иска – 10.V.12 г., ведно със законна
лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното
плащане.
Ищцовата Община
Асеновград оспорва изцяло насрещния иск като неоснователен. При условията на
евентуалност, ако се приеме, че по насрещния иск е налице ликвидно и изискуемо вземане, прави възражение за прихващане на вземането по насрещния иск с вземането
на Община Асеновград по чл. 12, ал.1 от договора за неустойка в размер на
75 000 лв., дължима поради забава в предаване на необходимите проучвания по дейност „3” от дейностите, предмет
на договора за периода 20.ІІІ.09 – 28.VІІ.09.
Подробни съображения
са изложени и от двете страни в депозирани писмени защити. И двете страни
претендират присъждане на разноски по съответно представени списъци на
разноските.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Между страните е
сключен договор за извършване на услуга от 2.12.08 г. с предмет: „Техническа
помощ за подготовка на проект „Строителство и реконструкция на вътрешна ВиК
мрежа на с. Мулдава, довеждащ колектор и строителство на ПСОВ” за
кандидатстване за финансиране по Оперативна програма „Околна среда”. Няма спор,
че ответното дружество е получило авансово плащане по договора в размер на 63
400 лв., осъществено по банков път на 31.7.09 г.
На 09.09.09 г. е
сключено споразумение за прекратяване на договора по взаимно съгласие на осн.
чл. 14, т.2 от същия и предвид констатирани грешки в процедурата по възлагане
на обществената поръчка, които могат да бъдат основание за отказване на
финансиране от ОП „Околна среда 2007-2013”, респ. за невъзможност на
възложителя да осигури финансиране за финализиране на проекта. С това
споразумение ответното дружество като изпълнител се задължава да възстанови
получения аванс в размер на 63 400 лв. в срок до три месеца от датата на
подписване на споразумението.
Няма спор, че е
осъществено частично плащане в размер на 3 000 лв. на 19.V.2011 г., като
остатъкът от 60 400 лв. е предмет
на исковата претенция на Община Асеновград
като дължима въз основа на споразумението, като сумата се търси ведно с
обезщетение за забавено плащане за периода 11.12.09 до датата на исковата молба
– 5.ІV.12 г. в размер на 14 744.63 лв.
Ответното дружество
оспорва наличието на основание за връщане на аванса поради нищожност на
уговорката за връщане поради липса на основание съгласно чл. 26, ал.2 от ЗЗД. В
тази връзка се твърди, че след сключването на договора ответното дружество е
започнало да изпълнява задълженията си по него, като в периода до 9.9.09 г.
били изпълнени около 71.60 % от възложените дейности, стойността на които
възлизала на 335 872.25 лв. лв. Твърди се, че изпълнението било
добросъвестно, качествено и в срок, като
на Общината е предавана изготвяната документация при съставяне на съответни
приемо-предавателни протоколи, като същевременно били заплащани всички
необходими разходи по проекта, възлизащи на обща стойност 62 000 лв., т.е.
полученият аванс бил изразходван за заплащането на тези необходими разходи.
Ищецът оспорва
възражението за нищожност на уговорката за връщане на платения аванс по
споразумението от 9.9.09 г. Наведени са доводи, че е постигнато взаимно
съгласие за прекратяване на договора и връщане на сумата предвид допуснати
грешки в обявяването на обществената поръчка, които са могли да бъдат основание
за отказ от финансиране по ОП „Околна среда 2007-2013”, респ. до невъзможност
на възложителя да осигури финансиране за заплащане на изпълнителя.
Възразява, че Община
Асеновград е върнала в цялост получената документация от ответника на датата,
следваща подписването на споразумението – 10.09.09 г. , като за целта бил
подписан предавателен протокол, като счита, че с това се демонстрира волята на
страните да постигнат правния резултат на разваляне на договора с обратна сила,
като всяка страна върне на другата това, което е получила по договора. Освен
това възразява, че ответникът е извършил частично плащане на сума от 3000 лв.,
което поведение показвало, че ответникът не е считал оспорената клауза за
нищожна.
Съдът намира, че
съобразно изричното съгласие на страните, обективирано в споразумението от
9.9.09 г., полученият аванс в размер на 63 400 лв. подлежи на връщане. Право на
страните по всяка облигационна връзка е да прекратят същата, като в случая
страните по договора са постигнали именно такова съгласие за прекратяване
действието на договора.
Това прекратяване
няма правната стойност на разваляне на договора, тъй като развалянето е свързвано
с наличие на виновно неизпълнение на задълженията по договора от някоя от
страните. В случая е налице взаимно съгласие за прекратяване на договора поради
посочени мотиви, които не са свързани с виновно неизпълнение - констатирани
грешки в процедурата по възлагане на
обществената поръчка, които могат да представляват основание за отказ на
финансиране, респ. до невъзможност на възложителя да осигури финансиране
финализирането на проекта. Възможността за прекратяване на договора по взаимно
съгласие е изрично предвидена и в чл. 14, т.2 от самия договор. Т.е.
споразумението от 9.9.09 г. е израз на автономната воля на страните по
договора, които са постигнали съгласие за неговото прекратяване на осн. чл. 14,
т.2 от същия.
Няма основание да се
приеме наличието на обратно действие на прекратяването – първо, както се
посочи, в случая не може да се говори за разваляне на договора по смисъла на
чл. 87 и 88 от ЗЗД, второ, в самия договор изрично е обективирина и воля
прекратяването на договора да е занапред - считано от датата на подписване на
споразумението – 9.9.09 г.
Разбира се,
последното обстоятелство не е пречка страните да уговорят връщане на даденото,
което всъщност те са и сторили. Налице е
изрично постигнато съгласие за връщане на получения аванс с уговорен срок за
изпълнение – до три месеца от подписване на споразумението. Действително, няма
спор и по делото се установява, че междувременно ответното дружество е
изпълнило част от възложения му проект, като със съответни приемо-предавателни
протоколи е била предадена частично документация от проекта на общината –
възложител. Установява се по безспорен начин обаче и обстоятелството, че на
10.9.09 г. предадената на Община Асеновград документация е върната на
ответника, като същата е получена от управителя на дружеството и за целта е съставен
протокол от 10.9.09 г. /л. 199 от делото/. От горното е видно, че страните по
договора са постигнали съгласие всяка да върне полученото по вече прекратения
договор. По този начин страните по облигационната връзка са уредили помежду си
последиците от прекратяването на договора, което безспорно е тяхно право и
израз на автономия на волята им.
Съдът не споделя
като основателно възражението за нищожност на клаузата за връщане поради липса
на правно основание. Такова е налице и същото се свързва именно с волята на
страните за прекратяване на действието на договора и уреждането на последиците
от това прекратяване. Що се отнася до съображенията, че ответното дружество
било уведомено, че ще бъде проведена нова процедура по възлагане на обществена
поръчка, за която то би могло да кандидатства отново със сравнително голям шанс
за спечелването й поради наличие на технологична възможност за бързо и
качествено изпълнение на работата, съдът намира, че същите не са относими към
правното основание на договорената клауза за връщане на аванса. Те касаят
мотивите на дружеството да подпише споразумение за прекратяване на процесния
договор по взаимно съгласие, като всъщност ясно сочат на намерение да бъде
осъществена нова облигационна връзка в бъдеще със същия предмет, каквато би
била безпредметна при съществуващ, непрекратен договор.
Що се отнася до
въпросът за дължимостт на възнаграждение
за извършената работа до момента на прекратяване на договора, същото е предмет
на насрещната искова претенция и ще бъде разгледан по-долу.
С оглед изложеното
съдът намира, че предявеният от Община Асеновград иск за връщане на сумата от
60 400 лв. като дължим остатък по споразумението от 9.9.09 г. се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Съобразно
уговореното в споразумението срокът за връщане на сумата изтича на 9.12.09 г.,
С изтичането на уговорения срок
ответното дружество е изпаднало в забава, поради което и на осн. чл. 86,
ал.1 от ЗЗД дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.
При това положение искът за мораторна лихва за периода от 11.12.09 до датата на
завеждане на делото се явява основателен. Изчислен от съда чрез използване на
програма, налична в интернет-пространството, за периода 11.12.09 до 05.ІV.12
г., размерът на законната лихва възлиза на 14 501.19 лв. До този размер
искът се явява основателен, а за разликата до пълния претендиран размер от 14 744.63
лв. искът е неоснователен и следва да се
отхвърли. Следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата, считано от
6.ІV.12 г. до окончателното плащане.
По насрещния иск:
Установява се по
делото, че до момента на прекратяване на договора ответното дружество е
започнало и изпълнило част от предмета на договора. В тази връзка ответникът е
представил по делото изготвената от него проектна документация, като е
назначена и съдебно-техническа експертиза с в.л. Р., чиито основно и
допълнително заключения съдът възприема като компетентно изготвени и неоспорени
от страните. Вещото лице подробно е коментирало отделните извършени работи по
проекта, като в табличен вид са посочени съответните проценти от извършеното по
отделните дейности. Извършените дейности са остойностени на общо 278 300
лв. без ДДС, или 333 960 лв. с ДДС. Посочено е, че разбивка на
предложената от „Номолос” ООД цена по подадената оферта по отделни дейности не
е представена, при което не е възможно, респ. не е направено сравнение между
стойностите на изпълнение по видове дейности с цена по разбивката на тези
дейности по оферта. Изчислено е процентно съотношение между общата стойност на
извършените дейности съобразно изчисленията на вещото лице и общата уговорена
между страните цена – около 88 %. Вещото лице е дало различни варианти
съобразно поставените му задачи, вкл. и вариант, при който се изключват
дейности, извършени от подизпълнители, непосочени в декларацията на ответното
дружество, представена в хода на процедурата по възлагане на обществена поръчка
/л. 1064 от делото/. Съдът счита, че подробното коментиране на отделните
варианти в настоящето решение е безпредметно – предмет на разглеждане по
настоящето дело е частична претенция за 75 000 лв., а във всички варианти
посочените стойности по вещото лице са по-големи. Т.е. ако по принцип се
приеме, че в случая се дължи възнаграждение за извършените работи преди
прекратяване на договора, предявеният частичен иск би бил напълно основателен.
Ищецът по насрещния
иск се позовава на правната норма на чл. 269, ал.2 от ЗЗД, според която при
прекратяване на договора поръчващият трябва да заплати извършената работа и
полезно вложените материали. Според съда това позоваване е неоснователно, тъй
като ал.2 се цитира извън контекстна на целия чл. 269 от ЗЗД, съгласно ал.1 от
който договорът се прекратява ако изпълнителят умре или стане неспособен да
извърши работата, освен ако освен ако не е бил сключен с оглед личността на
изпълнителя и ако наследниците му се съгласят да продължат изпълнението. Чл.
269, ал.1 от ЗЗД е абсолютно неотносимо към настоящия казус, в който договорът
е прекратен по взаимно съгласие на страните. При това положение и ал.2 на чл.
269 е неприложима, тъй като същата урежда последици от прекратяване на договора
на основание хипотезите по чл. 269, ал.1 от ЗЗД.
Доколкото съдът
приема, че облигационната връзка между страните е съществувала от датата на
сключване на договора до датата на прекратяването му – 9.9.09 г. , следва да се
прецени дали извършените през този период работи подлежат на заплащане на осн.
чл. 266 от ЗЗД и във връзка с конкретния предмет на договора. Според съда
отговорът на този въпрос е отрицателен, като се има предвид спецификата на
предмета на договора и обстоятелството, че се касае за частично изпълнение.
Основателни са възраженията на Община Асеновград, че същата няма интерес от
частичното изпълнение, респ. че частичното изпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение.
Съгласно чл. 261 ,
ал.1 от ЗЗД изпълнителят е длъжен да изпълни работата в съответствие с
предвиденото в договора предназначение. Специфичният предмет на процесния
договор е изработката на проект с уговорено предназначение - за кандидатстване за
финансиране по Оперативна програма „Околна среда”. Едва ли може да има спор, че
за такова финансиране следва да се кандидатства единствено с пълен проект, т.е. предвиденото в
договора предназначение изисква пълно изпълнение, като частичното изпълнение не
може да бъде полезно за възложителя.
Отделно от горното,
изработената документация по взаимно съгласие на страните, е върната на
изпълнителя веднага след сключването на споразумението за прекратяване на
договора. Съдът счита, че с връщането на документацията на изпълнителя, който я
е приел, е отпаднало действието на приемането на същата, извършено със
съответно съставени приемо-предавателни протоколи. При това положение няма
условия да се приеме, че е налице приета работа по смисъла на чл. 266, ал.1 от ЗЗД,
която да подлежи на заплащане.
Доколкото поради
изложените съображения съдът намира, че предявеният насрещен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
е безпредметно обсъждането на направеното евентуално възражение за
прихващане.
Предвид уважаването
на главния иск и отхвърлянето на насрещния ищцовата страна има право да й бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 5 625.78 лв. съгласно
представения списък на разноските.
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „НОМОЛОС” ООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хан Аспарух”
№ 2А, ет.1, представлявано от управителя Е.П.Ж., да заплати на ОБЩИНА АСЕНОВГРАД сумата 60 400 лв., дължима по споразумение от 9.9.09 г., с което е
прекратен договор от 2.12.08 г. с предмет: „Техническа помощ за подготовка на
проект „Строителство и реконструкция на вътрешна ВиК мрежа на с. Мулдава,
довеждащ колектор и строителство на ПСОВ” за кандидатстване за финансиране по
Оперативна програма „Околна среда”, с което споразумение ответникът се е
задължил да възстанови получения аванс в общ размер на 63 400 лв.,
ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на
14 501.19 лв. за периода 11.12.09 г.
до 5.ІV.12 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на делото 6.ІV.12 до окончателното плащане,
като за разликата до
пълния предявен размер от 14 744.63
лв. ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за
периода 11.12.09 г. -
5.ІV.12 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „НОМОЛОС” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Хан Аспарух” № 2А, ет.1, представлявано от
управителя Е.П.Ж., против ОБЩИНА
АСЕНОВГРАД иск за заплащане на сумата 75 000
лв. – частично от общо 335 872.25 лв. като дължимо възнаграждение за
извършените работи по договор за услуга от 2.12.08 г. с предмет: „Техническа
помощ за подготовка на проект „Строителство и реконструкция на вътрешна ВиК
мрежа на с. Мулдава, довеждащ колектор и строителство на ПСОВ” за
кандидатстване за финансиране по Оперативна програма „Околна среда”,
ведно с обезщетение за забавено плащане в размер
на 1500 лв. за периода от 29.VІІ.09
до датата на предявяване на иска – 10.V.12 г.,
ведно със законна
лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „НОМОЛОС” ООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Хан Аспарух”
№ 2А, ет.1, представлявано от управителя Е.П.Ж., да заплати на ОБЩИНА АСЕНОВГРАД направени по делото
разноски в размер на 5 625.78 лв.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен
съд.
СЪДИЯ: