РЕШЕНИЕ
№ 1939
гр. Варна, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Г.а
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №
20243110112009 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.
В молбата за защита молителката сочи, че с ответника се познават от
2021 г. и същият започнал да употребява алкохол по цял ден. Поради ревност
ударил шамар на молителката. Впоследствие се лекувал в Психиатрично
отделение към МБАЛ "Св.Марина" - Варна, но след изписването отново
започвал да пие вино и хапчета. През зимата на 2021/2022 г., когато големият
син на молителката заминал при баща си за празниците, тя била подложена на
изключителни извращения, включително я остригал, казвал, че ще я нареже и
ще посегне на нейната майка и брат, заплашвал, че ще я убие, ударил я с глава
в челото, от което й посинели очите, хвърлил и телефон по нея. В началото на
2022 г. молителката забременяла с общото им дете, като ответникът я
тормозил психически и я удрял. В края на 2023 г. тормозът продължил и в
отсъствието на големият син на молителката, ответникът започнал всяка вечер
да й обяснява, че заслужава да я нареже като момичето Д., с множеството
прорезни рани, но с много тъпо ножче. Почти всяка вечер се гаврил сексуално
и физически с молителката, пиел по цял ден и заплашвал да я убие. Поддържа
се, че няколко път ответникът й е опирал нож в гърлото. Относно
конкретните актове на насилие се сочи следното: На 08.07.2024 г. за пореден
път ответникът се опитвал да я насили сексуално, въпреки отказа на
молителката, на която ударил силен шамар, от което детето се събудило и я
видяло да плаче. Молителката се обадила на 112, но впоследствие отказала
екипа на полицията. Поддържа, че в последните месеци почти всяка вечер
искал от молителката да пъха големия пръст на крака си в нейната интимната
1
ми област, а когато отказвала започвал да я заплашва, че ако му изневери ще я
заколи, нареже на парчета и ще и извади ноктите с клещи. По цели нощи
молителката не спала последните месеци, защото ответникът си пъхал
пръстите на ръката в нейната вагина, с което й причинявал болка, въпреки, че
го молила да спре и плачела, но той не спирал. Поддържа, че няколко дни след
08.07.2024 г. ответникът отново я заплашил и посегнал да я удари, а
молителката предупредила, че ще извика полиция. Тогава ответникът
затворил прозореца, хванал я с ръка за косата и с другата започнал да я удря
по лицето с думите "Айде обади се на полицията", като синът им бил там и се
разплакал. Ответникът накарал молителката да му чете Библията на глас, а тя
плачела. На 23.07.2024 г. молителката тайно се изнесла, защото не можела да
търпи повече, а ответникът постъпил в болници в периода 27.07.2024 г. -
22.08.2024 г. с диагнози "Токсично въздействие на етанола. Остра алкохолна
интоксикация/пореден дипсоманен епизод/", туберколоза на белите дробове и
исхемичен инсулт. Молителката сочи, че от края на месец август 2024 г. до
настоящия момент ответникът публикувал във "Фейсбук" снимки на
молителката с остригана глава, нейни голи снимки и видеоклип как правят
секс, пишел й заплашителни и унижаващи постове-"Курва" на 03.09.2024 г., на
24.09.2024 г. - "Честита годишнина.Н. е вещица.Обичам те! Ще плачеш?", на
02.09.2024 г. - "Ще го взема.още малко.бързо забрави.грешката е моя с майка
ти ще гледаш как го отвеждам аз съм му баща.Отблокирай ме", "Скоро ще си
взема детето", на 05.09.2024 г. - "Как живееш? С Н. вещицата разбирате ли
се.Как е храната.Ще те шибат само без любов в данс.Затова ще те уволня.
Истегли кредит на брат си. Ще си взема детето.Сбогом.Можеше да ми
оправиш документите.Щастлив самотен животец.Чао.Ти беше всичко за
мен.". Нейна позната споделила, че гледала публикувания от ответника клип
как правят секс. На 16.09.2024 г. публикувал "Още малко и ще ви лежа".
Молителката сочи, че е много изплашена и притеснена, страхува се и за
детето. По изложените съображения се моли спрямо ответника да бъдат
наложени поисканите мерки за защита. Моли се за издаване на заповед за
незабавна закрила. Моли за присъждане на сторените разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложена декларация, по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, от молителката
относно осъществените спрямо нея актове на домашно насилие.
Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение за
раждане, издадено от Община Варна въз основа на акт за раждане №
***/04.10.2022 г., от което се установява, че родители на Х. Х.в Р., роден на
29.09.2022 г. са М. Р. Т. и Х. Г. Р..
Представени и приети по делото са публикации от Х. Р., в социална
мрежа, от които е видно, че на 02.09 отправя чрез публикация призив за
отблокиране и закана за вземане на детето, с оглед обстоятелството, че му е
2
баща. На 03.09 публикува думата „курва“ като в нея е посочено, че Р. е в
компанията на Т.. На 04.09 е публикувана снимка на М. Т. с обръсната гола
глава, както и втора снимка, на която същата се смее и плаче като е
придружена с коментар „Честита годишнина. Н. е вещица. Обичам те! Ще
плачеш?“. На 05.09 е реализирана нова публикация, от Р. като отново е
отбелязана М. Т. и същата съдържа вулгарни изрази със сексуална насоченост
и заплаха, че ще си вземе детето, както и сбогуване. Публикации са създадени
и на 06.09 като на тях отново е посочено, че присъства Т., съдържащи
извинение и вулгарен текст със сексуално съдържание, както и напомняне да
не забравя, че всичко ще свърши и закана, че още малко и ще ги лежи.
Приета като писмено доказателство е и електронна кореспонденция с Х.
Р., от която се установява, че му се прави забележка да престане с клиповете,
тъй като са непристойни и запитване дали има общо с голата глава на Т., на
който Р. потвърждава.
От изисканата справка за съдимост, издадена от Районен съд – град
Варна, се установява, че Х. Г. Р. е осъждан за престъпление срещу
собствеността, по което е реабилитиран, както и за престъпление срещу
телесната неприкосновеност, за което е изтърпявал наказание в пенитенциарно
заведение.
Като писмено доказателство по делото е приета епикриза, издадена от
Военномедицинска академия, ИЗ 5293, от която се установява, че на
27.07.2024 г. Р. е постъпил в болничното заведение и на 02.08.2024 г. е
изписан. Диагнозата, която му е поставена е токсично въздействие на етанола,
остра интоксикация /пореден дипсоманен епизод. В снетите анамнестични
данни е отразено, че системно злоупотребява с алкохол. Препоръките, които са
дадени при изписването е да не употребява алкохол.
От епикриза, ИЗ № **/2024 г., от „Спец. б. за а. л. по п.-о. з. – В.“ ЕООД
се установява, че Х. Г. Р. е постъпил на 06.08.2024 г. и е изписан на 13.08.2024
г. В нея е отразено, че пациентът е с прояви на остра алкохолна интоксикация.
Като писмено доказателство е приета епикриза ИЗ № ****, издадена от
УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД – В., от която е видно, че Х. Р. е постъпил на 13.08.2024
г. и е изписан на 22.08.2024 г. В нея е отразено, че са извършени множество
консултативни прегледи като във всеки един от тях е констатирано, че Х. Р.
страда от зависимости към алкохол и наркотици.
От медицински протокол на ЛКК № ***от 30.08.2024 г. е видно, че Х. Р.
е изпратен за освидетелстване от страна на ТЕЛК.
Приобщен към доказателствения материал по делото е сигнал до
Национален телефон 112, от който се установява, че М. Т. сигнализира за
необходимостта от изпращане на линейка, с оглед нетрезвото състояние на Х.
Р. и съгласието му да постъпи в болница. Декларирано е, че се изпраща екип
на Спешна помощ.
Изготвена и приета по делото е съдебно – психологична експертиза, от
която се установява, че при М. Т. стойностите на лъжата са ниски като същата
3
е открит и нескриващ своите затруднения и слабости, човек. Изложените то
нея обстоятелства са с голяма достоверност. Налице е предекспозиция към
тревожни реакции като неувереността в себе си повишава тази тревожност,
особено при усещане за загуба на ценности. От интервюто с Х. Р. е видно, че
признава за посещение на психиатри, с оглед наличието на проблем с
алкохола. Твърди, че когато разбрал за очакваното дете, спрял с алкохола.
Заявява, че обича и М. Т. и детето като я подстригал, а не я стригал и никога не
я е удрял. Стойностите на лъжата са завишени като основна цел е да получи
внимание и поддръжка. При него може да се наблюдава пълно пренебрежение
на норми, морални и етични ценности, на установените правила и рамки като
в зависимост от нивото на активност, това пренебрежение се проявява в
гневни и агресивни реакции или по-скоро враждебни, а може да се изразят и
по-пасивно. Не е в състояние на предвижда последиците от действията си, а
освен това омаловажава тежестта на последиците от действията си. Забелязва
се възникване на тревожни реакции, а ограничаването на тази тревога се
постига по пътя на формиране на ограничено поведение. Емоционално –
волево неустойчив, импулсивен. Доминиране на импулсите над механизмите
за самоконтрол. Склонен е към конфликти и има желание да доминира като е
налице слаб контрол на импулсите. Личност с нисък фрустрационен толеранс
с вербално отреагиране и обичайно запазване на телесния самоконтрол, но
поради ниския праг на фрустрация не е изключено и физическо отреагиране.
Към настоящия момент при М. Т. се идентифицират по-скоро страхове за
детето и неговата безопасност. Детето е наблюдавано в присъствието на
майката и на двамата родители като същото умее да установява емоционални
връзки, не се е притеснил от бащината фигура, дори е осъществил вербален и
физически контакт с баща си, но малко след това се е скрил в ъгъла, което
поведение не е наблюдавано при отсъствието на бащата. Може, този реакция,
да е породена от плача на бащата. Нивото на общуване между родителите е
силно нарушено, почти липсващо. В съдебно заседание, вещото лице посочва,
че трудно би могло травмата да бъде съхранена като такава, при детето, а и
самото поведение на детето не е показало притеснение от бащината фигура.
Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на двама
свидетели. От показанията на Е. Р. Т. се установява, че откакто М. е с Х., са
прекратили всякакви отношения, дори и контакти по телефон, тъй като не е
одобрявал партньора й още от самото начало, тъй като не го е виждал трезвен.
Преди това са били неразделни и са имали добри взаимоотношения.
Единствено децата са му продължили да посещават леля си като са му
разказвали, че са я виждали с насинено око, респ. очи, както и са ставали
свидетели на нетрезво състояние на ответника. Твърди, че сестра му не е била
щастлива, а е изглеждала подтисната. След като са възобновили отношенията
си, му е разказала за побой, остригването на косата. Докато е била с Р. нищо не
е споделяла. След като го е напуснала, през лятото, се възстановява и е по-
добре. Твърди, че пред него той не е се държал грубо, но е имало случаи на
агресия, по телефона, заплахи за убийство.
4
От показанията на свидетелката К. А. М. се установява, че познава М. от
30 година, но през последните 2 години, в резултат на поведението на
ответника, М. е била отделена от приятелите си, целенасочено чрез нападки
над тях. Споделила й е за насилие, наказания, обръсване на главата. В момента
отношенията й с М. са прекрасни. Виждала е ответникът 3-4 пъти като само
веднъж е бил в адекватно състояние. Посочва, че през периода, когато М. е
била с него е търсила помощ на телефон 112, но после е оттегляла сигналите,
като това й е споделено от Т.. Твърди, че е била свидетел на грубо отношение
към М. от страна на ответника, когато е бил изхвърлян от едно заведение, от
охраната, и той я е блъскал.
В съдебно заседание Х. Г. Р., говори заваляно по неясни причини, като
заявява, че има два инсулта, обвинява брата на М., че е алкохолик и посочва,
че е чувал лоши неща за К. от самата М.. Признава, че е правил много неща,
но никога не е чувал не искам, не мога, недей. Твърди, че не е остригана, а
подстригана. Твърди, че обича М., а за детето е готов да даде и двата си
бъбрека. Накрая заявява, че него ще го съди Господ.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки
становището на страните и приложимите материални норми, съдът
достигна до следните правни изводи:
По делото не е спорно, а и от събраните писмени и гласни доказателства
се установява, че молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон
лица съобразно чл. 3, т.3 и чл.8, ал.1, т.2 ЗЗДН. Сезиралата съда молба е от
25.09.2024 г., основана на твърдения за осъществени по отношение на
молителката актове на домашно насилие.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на
физическо, емоционално, психическо или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са или са
били в семейна връзка, съставлява домашно насилие. Процедурата по ЗЗДН е
предвидена да даде защита на физическите лица от упражнявано срещу тях
насилие и има за цел предпазване на жертвата от посегателство срещу живота,
здравето, нейното достойнство, емоционално и психично състояние. В тази
връзка следва да се има предвид, че целта на ЗЗДН е да осигури защита на
лица пострадали от насилие, дори и в случаите, в които липсват очевидци на
конкретния акт на домашно насилие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо
молителката да установи действителното осъществяване през заявения период
на посочените от извършителя действия, квалифицирани като домашно
насилие.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства гласни
такива чрез разпита на двамата свидетели, които съдът кредитира като
взаимодопълващи се и съответстващи на останалия събран по делото
5
доказателствен материал и с оглед приетата по делото съдебно психологична
експертиза, която следва да се цени изцяло като компетентно изготвена и
предвид представената декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, а също и разпечатките
от социалната мрежа, следва изводът, че е налице доказване извършването на
твърдените актове на насилие на посочените дати. Фактът, че молителката и
общото на страните дете, са живели в обстановка на непрестанно случващо се
домашно насилие, се установява от обстоятелството, че същата е била лишена
и ограничена от семеен и приятелски кръг, както и от обстоятелството, че едва
след като се е разделила с ответника е събрала сили и смелост да потърси
защита. От приетата по делото съдебно психологична експертиза, се
установява, че скалата на лъжа, при М. Т. е ниска, а нивото на достоверност е в
голяма степен, което допълнително обосновава изводът, че изложените в
декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН обстоятелства са верни. Депозираната пред
съда декларация е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на
основание чл.13, ал.3 ЗЗДН съдът може да издаде заповед за защита само въз
основа на приложената декларация. Тази декларация се ползва със
специфична доказателствена сила за разлика от останалите частни
свидетелстващи документи, които имат формална доказателствена сила
съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК. При оспорване на истинността на
фактите, изложени в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, доказателствената
тежест е за лицето, което я оспорва. В случая не се събраха и не са ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да оборват изложеното от
молителката. Фактът, че същият от 27.07 до 22.08. е бил в три различни
болнични заведения, не води до извод за невъзможност за реализиране на
твърдяните физически посегателства на 08.07 и 23.07. и последвалите такива
пред месец септември 2024 г. От приетата по делото съдебно психиатрична
експертиза се установява, че Х. Г. Р. е емоционално – волево неустойчив,
импулсивен. При него е налице доминиране на импулсите над механизмите за
самоконтрол. Склонен е към конфликти и има желание да доминира като е
налице слаб контрол на импулсите. Личност с нисък фрустрационен толеранс
с вербално отреагиране и обичайно запазване на телесния самоконтрол, но
поради ниския праг на фрустрация не е изключено и физическо отреагиране.
Тези характеристични данни, установени от психологичната експертиза,
допълнително доказват горепосочените изводи на съда. Самият ответник
признава, че е вършил много неща, но твърдението, че не е чувал нежелание и
отрицание от страна на партньора, съдът не възприема за достоверно, тъй като
представлява защитна теза.
Съвкупният анализ на всички събрани доказателства по делото –
писмени и гласни води до единствения възможен извод, че спрямо
молителката са извършени актове на домашно насилие, изразяващи се във
физическо, емоционално и психическо такова.
Съдът намира, че и спрямо детето са реализирани твърдяните актове на
насилие, случили се през месец юли 2024 г., доколкото страните са живеели в
едно домакинство. Обстоятелството, че ответникът не се посвенил да
6
извършва физическо насилие, докато детето е в дома им, води до извод за
липса на спазване на установени обществени норми, който факт се
потвърждава и от приетата по делото съдебно психологична експертиза.
Липсва каквото и да е оправдание, относно поведението на Х. Р., за
осъществяване на физическото насилие спрямо Т. и то докато детето им е в
дома им. С оглед гореизложените мотиви, съдът приема, че се доказва,
наличието на осъществен акт на психическо насилие от страна на Х. Г. Р.
спрямо детето Х. Х.в Р..
С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че депозираната молба за
защита се явява основателна и следва да се уважи като на ответника се
наложат мерки за защита по реда на чл.5, т.1, т.3, т.4 ЗЗДН по отношение на М.
Т., а по отношение на детето Х. Х.в Р. чл.5, т.1 и т.5 ЗЗДН. По отношение на
майката мерките по т.3 и т.4 следва да се наложат за максимално предвидения
срок, предвид осъществените актове на насилие. Налагането на мерките за по-
кратък от предвидения срок, не би изпълнило целите на закона. Съдът не
следва да налага по отношение на детето другите предвидени мерки,
доколкото от приетата по делото съдебно психологична експертиза се
установява, че детето не се притеснило от бащината фигура като дори е
осъществило и вербален и физически контакт с него. Предвид факта, че
бащата е осъществил акта на насилие спрямо майката, докато детето е било в
дома им и това не е оказало възпиращо въздействие за ответника, съдът
намира, че следва да постанови мярката по т.5 за срок от 18 месеца, считано от
постановяване на незабавната защита. По отношение на детето не следва да се
налага мярката, по т.3 и т.4, тъй като това би довело до отчуждаване на детето
от бащата и разкъсване на съществуващата между тях връзка.
По отношение на разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Х. Р. следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна
такса в размер на по 25,00 лв.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за
защита.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Х. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к "В." бл.**, ап.
** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Р. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г.. Г.“ № **, вх. **, ет.**, ап.** и детето
Х. Х.в Р., ЕГН **********
ЗАБРАНЯВА на Х. Г. Р., ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА
молителката М. Р. Т., ЕГН ********** на по-малко от 100 м., нейната
месторабота – адрес: град В., ул. „Ц. К.“ № **и град В., ул. „В. Д.“ № **,
детска ясла № ** „Пр. с.”, както и местата за социални контакти на М. Р. Т.,
7
ЕГН ********** и детето Х. Х.в Р., ЕГН ********** за срок от 18 месеца,
считано от издаване на заповедта за незабавна защита – 25.09.2024 г.
ЗАБРАНЯВА на Х. Г. Р., ЕГН ********** да осъществява контакт с
молителката М. Р. Т., ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително
по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца,
считано от издаване на заповедта за незабавна защита – 25.09.2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Х. Х.в Р., ЕГН ********** при
майката М. Р. Т., ЕГН **********, на адрес: гр. В., ул. „Г.. Г.“ № **, вх. **,
ет.**, ап.** за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за
незабавна защита – 25.09.2024 г.
ОСЪЖДА Х. Г. Р., ЕГН ********** да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – град Варна държавна такса в
размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от 29.05.2025 г.
/датата на постановяването му/ пред Варненски окръжен съд, на
основание чл. 17, ал.1, предл.2 във връзка с чл. 15, ал.7, изр.2 ЗЗДН
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8