Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Габрово, 17.06.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Габровски районен съд в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Петракиева

при секретаря Радинка Кулекова-Атасова и в присъствието на прокурора ...................... като разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД №188 по описа за 2020 г.  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Жалбоподателят М.Ц.И. *** ЕГН **********, е обжалвал наказателно постановление №53/11.02.2020 г. на Началника на РУ Габрово, с което за това че на 18.12.2019 г.,  в гр. Габрово, ул. "Цанко Дюстабанов" №20-22, като собственик и управител на ЕТ "М.-М. Ц." с ЕИК №********* и адрес на управление гр. Габрово, ул; "Варовник" №17, попълнила контролен талон част от разрешение за придобиване на боеприпаси №20190485703/26.11.2019 г. на РУ Габров като не го е представила в срок от 10 работни дни на органа, издал разрешението, за нарушение на чл.46 ал.2 от ЗОБВВПИ и на основание чл.173 ал.1 от ЗОБВВПИ е наложена глоба в размер на 500 лева.

Същият не се явява в съдебно заседание като се представлява от адвокат Детелин Цонев. Същият моли съдът да отмени цитираното наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно е била ангажирана административната отговорност на жалбоподателя като физическо лице. Не били отчетени и предпоставките на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът по жалбата не изпраща представител и не взема отношение по нея.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

На 31.01.2020 г. свидетелите В.С.П. и И.М.П. *** извършили проверка в търговски обект - магазин за търговия с оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, находящ се в гр. Габрово, ул. "Ц. Дюстабанов" №20-22, стопанисван от ЕТ "М.-М.Ц.". Търновецът притежавал разрешение  за търговия с ОБВВПИ №20160269840/30.11.2016 г. на ГДНП-София.

При проверката било констатирано, че на 18.12.2019 г. е осъществена продажба на боеприпаси за късо нарезно оръжие. Попълнен бил контролен талон част от разрешение за придобиване на боеприпаси, но същият не бил представен в предвидения срок от 10 работни дни на органа, издал разрешението. Срокът за представянето му бил до 07.01.2020 г.

За направената констатация били съставени Констативен протокол от 31.01.2020 г. и  АУАН №53/06.02.2020 г. /бл.№827183/ Въз основа на последния било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства – показанията на свидетелите И.М.П. и Венцислав С.П., както и въз основа на приложените писмени доказателства - писмо вх.№ 1605/20.02.2020 г.; жалба; копие на НП №53 от 11.02.2020 г.; копие на АУАН 53/06.02.2020 г.; копие на разрешение; копие на докладна записка; копие на констативен протокол; копие на заповед от 2018 г.;

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия,  видно от заповед №8121з-515 от 14.05.2018 г.

Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

            Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът не възприе заключенията на административния орган, като кредитира тезата на жалбоподателя. Същият е санкциониран за нарушение по чл.46 ал.2 от ЗОБВВПИ: "Лицето, получило разрешение за търговия, предоставя в срок 10 работни дни попълнения талон по ал. 1 на органа, издал разрешението за придобиване.: Цитираният текст е във връзка с предходния такъв - ал.1 на чл.46, която регламентира, че "При продажба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях лицето по чл. 35, ал. 1 попълва контролен талон по образец, предоставен му от лицето, получило разрешение за придобиване." Препратката, която прави нормата на алинея първа, сочи субектите на визираното задължение като казва: "Търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, след получаване на разрешение за търговия, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице:.

             На плоскостта на конкретния казус цитираните текстове означават, че субект на задължението по чл.46 ал.2 от ЗОБВВПИ е ЕТ "М.-М.Цветкова с ЕИК№********* и адрес на управление гр. Габрово, ул; "Варовник" №17 Именно на този търговец е издадено разрешение за придобиване на боеприпаси №20190485703/26.11.2019 г. на РУ Габрово. От изложеното следва, че при нарушение следва да се ангажира отговорността на търговеца, а не на собственика и управителя като физическо лице. Действително, едноличния търговец като правен субект в много случаи се идентифицира с физическото лице – собственик, но в редица хипотези, включително настоящата разграничението е съществено. То рефлектира във вида отговорност, която следва при извършване на нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: обществено порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Тези наказания са предвидени само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл.6 от  Закона за административните нарушения и наказания, а вина могат да формират само физически лица по арг. от чл.24 и 26 от ЗАНН. Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава ІV “Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци”, която е след глава ІІ  “Административни нарушения и наказания”. Имуществената санкция  е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно чл.83, ал.1 от  ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Видно е, че законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби.   За целите на административното наказване ЗАНН е приравнил едноличните търговци на юридическите лица, като ги е поставил в една група и е предвидил за тях специална хипотеза за носене на безвиновна административнонаказателна отговорност, която следва да бъде съобразена от наказващия орган. В случая, с налагането на „глоба“ АНО недвусмислено е заявил, че ангажира отговорността на физическото лице, каквато оттоворност то няма във връзка със задълженият по чл.46 ал.2 от ЗОБВВПИ. Като е ангажирал административнонаказателната отговорност към субект, който не е задължен по посочения текст от закона, АНО е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.

         Самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП са и предпоставките на чл.28 от ЗАНН, предвид индивидуализиращите нарушението обстоятелства: Свидетелят П. сочи в показанията си, че жалбоподателя се занимава с тази дейност от 25 години. Следва да се приеме, че нарушението е инцидентно, не се предхожда от други такива, а жалбоподателя се отличава с ниска степен на обществена опасност като нарушител. Такава е и степента на обществена опасност на самото нарушение, тъй като няма накърнени обществени отношения, причинен вредоносен резултат и каквито и да е неблагоприятни последствия. Тези обстоятелства определят нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Целта на административнонаказателното производство не е самоцелно санкциониране за всеки пропуск. Същото има и превантивни функции, цели се адекватност и съпоставимост на извършеното нарушение с наложеното наказание. Става въпрос за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно – при наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Доколкото преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол, неприлагането на чл.28 от ЗАНН при наличие на неговите предпоставки, е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със

При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, РУ Габрово, следва да бъде осъдено да заплати на М.Ц.И., направените по делото разноски, във вид на адвокатско възнаграждение, в размер на 300,00лв.

 

Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

       

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №53/11.02.2020 г. на Началника на РУ Габрово, с което на М.Ц.И. *** ЕГН **********, за нарушение по чл.46 ал.2 от ЗОБВВПИ и на основание чл.173 ал.1 от ЗОБВВПИ е наложена глоба в размер на 500 лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, РУ Габрово да заплати на М.Ц.И. ЕГН **********, направени  разноски по делото в размер на 300,00 (триста)лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Габрово.

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: