ПРОТОКОЛ
№ 311
гр. К., 07.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
СъдебниИВАНКА Г. ЯНЧЕВА
заседатели:СТЕФКА Г. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
и прокурора П. П. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Наказателно
дело от общ характер № 20235320200177 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ОТКРИ СЕ СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - П., ТО - К., редовно призована, явява се
прокурор П. Р..
ПОДСЪДИМИЯТ П. Л. С., редовно призован, явява се лично и с адв. А.
Б. Б. упълномощен от ДП от АК П..
Адв. А. Б. Б. - защитник на подсъдимия, редовно призован, явява се
лично.
Адв. Б.: Представям пълномощно и договор за правна защита и
съдействие по настоящото производство.
ПО ХОДА НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. Б. - Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Л. С.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ се самоличността на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Л. С. – ***************, ЕГН **********.
ПРОКУРОРЪТ: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, преди повече от 7 дни.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Л. С.: Получих препис от обвинителния акт,
съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от
разпореждането на съда преди повече от 7 дни. Уведомен съм за въпросите по
чл. 248, ал. 1 от НПК, преди повече от 7 дни.
Адв. Б. - Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното заседание правото
им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния
секретар.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам искания за отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ П. Л. С. - Нямам искания за отводи.
Адв. Б. - Нямам искания за отводи.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, а
именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
2
наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ– Делото е подсъдно на настоящия съд. Не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. На
досъдебното производство няма допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на
подсъдимия. На този етап не са налице основания за разглеждане на делото
по никое от диференцираните процедури, освен ако подсъдимият не направи
искане за това. Няма основание за разглеждане на делото при особените
правила, както и при закрити врати, привличане на резервен съдия или
съдебен заседател, нито за назначаване на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Няма основания за изменяне на взетата мярка за процесуална принуда, следва
да бъде потвърдена. Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Делото следва да бъде разгледано в съдебно заседание по общия ред.
Адв. Б. – По отношение на въпросите визирани в разпоредбата на
чл.248, ал.1 от НПК представям следното становище, делото е подсъдно на
настоящия съд, тъй като са налице процесуално правните предпоставки
обуславящи местната и родова подсъдност за престъплението предмет на
внесения от съда обвинителен акт. Не са налице основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство. По отношение на въпрос номер 3
считам, че в хода на ДП са допуснати множество отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на
3
процесуалните права на обвиняемия С.. В този ред на мисли отбелязвам, че
обвинителния акт, считам за необоснован и несъответстващ на императивния
характер на разпоредбата на чл.246 от процесуалния закон, която
възпроизвежда задължителни реквизити на този акт и минималните стандарти
към неговото съдържание. Ноторно е, че обвинителния акт е съзиращия съда
процесуален документ, с който от една страна се повдига обвинение пред
съда, а от друга страна определя фактическата и правна рамка на
обвинението, респективно предмета на доказване в наказателния процес. В
обстоятелствената част на обвинителния акт следва в пълнота и в
необходимата последователност да бъдат посочени конкретни факти
обуславящи обективната и субективната съставомерност на правната
конструкция, с която подзащитния ми е процесуално ангажиран,
включително и факти за начина на извършване на престъплението връзката
между инкриминираното деяние и подзащитния ми, който е сочен като
извършител, както и факти за наличието на специалната цел. В процесния
обвинителен акт смея да твърдя, че на практика отсъства обстоятелствена
част по смисъла на чл.246, ал.2 от НПК. Това е така, защото изложените от
държавното обвинение твърдения за инкриминираната фактическа обстановка
са обосновани със снетите от подзащитния ми на 03.11.2022г. обяснения,
извън процесуални такива от полицейския инспектор К.С.. На страница пет
от обвинителния акт е възпроизведено съдържанието на въпросните
извънпроцесуални беседи и с това се изчерпва фактическата обстановка. Тук
отварям една скоба и държа да отбележа, че организирането на беседи,
разговори в писмена или устна форма, проведени от полицейски служители
по закона за МВР могат да имат само оперативно значение с оглед
разработване на версии и тяхната проверка. Те нямат процесуална стойност.
Направените изявления от лицата не могат да бъдат включени в
доказателствения материал, включително и не могат да бъдат процесуална
основа за изготвяне и мотивиране на обвинителен акт. В обвинителния акт, с
който е повдигнато обвинение на подсъдимия П. С. и същия е предаден на съд
за престъпление по чл.281, ал.2 от НК при наличието на две квалифициращи
деянието обстоятелства, липсва каквато и да е фактическа аргументация на
вмененото изпълнително деяние, а именно, че същия противозаконно е
подпомогнал чужденци да пребивават и преминат през страната ни. В този
ред на мисли следва да се отбележи, че в обвинителния акт не са отразени
4
конкретни фактически действия, които е извършил подзащитния ми за
осъществяване и реализиране на инкриминираното изпълнително деяние, а
именно подпомагане и то именно при наличието на специалната цел набавяне
на имотна облага. Впрочем повдигнатото обвинение касае двете възможни
форми на изпълнителното деяние включени във вменената на подзащитния
ми С. правна конструкция, а именно подпомагане да пребиват и преминат
през страната. Изправени сме пред един дефицит на фактическа информация
за всяка една от двете форми на изпълнителното деяние, които са предмет на
повдигнатото обвинение. Всъщност, съдържанието на обвинителния акт
според мен покрива характеристиките по – скоро на едно литературно
произведение, в което се прави преразказ на възприятията и предположенията
на К.С.. В подкрепа на това моля да имате в предвид, че на страница седма от
обвинителния акт е отразено, че полицейския служител е останал с
впечатлението, че П. С. и друг път е извършвал подобни услуги. Подобен
маниер на изготвяне на обвинителен акт е недопустимо от процесуална
гледна точка от една страна, а от друга прави обвинението изключително
неясно и неразбираемо. Също така липсват факти установяващи връзката
между подсъдимия и инкриминираното деяние в извършването на което е
обвинен, както и факти за наличието на задължителната специална цел и
съпричастността на подсъдимия С. към извършване на изпълнителното
деяние под формата на конкретно извършени фактически действия.
Декоративно е формулирано, че инкриминираното деяние е било извършено
умишлено под формата на пряк умисъл, без да са изложени каквито и да било
аргументи, които в крайна сметка да посочат какви са обществено опасните
последици следващи това деяние и в крайна сметка да се посочи дали
подсъдимия е искал или допускал тяхното настъпване, респективно не са
изложени необходимия обем факти, които да разграничат вида на умисъл.
Обръщам внимание, че предявеното обвинение е за съучастническа дейност
под формата на съизвършителство, а словесно на страница седем от
обвинителния акт е изписано цитирам: „Е подпомогнал извършителя М.Г. да
извърши престъпление.“ Налице е абсолютно несъответствие между
словесното описание на престъплението и дадената от държавното обвинение
правна квалификация по отношение на вида на съучастническата дейност до
колкото цитирана фраза предполага квалификация на деянието по чл.20, ал.4
от НК, каквото обвинение всъщност не е предявено. Автора на обвинителния
5
акт напълно е неглижирал и задължението си да посочи в обстоятелствената и
заключителната му част задължителен реквизит на обвинителния акт, а
именно налице ли е основание за приложението на аргумента визиран в чл.53
от НК. В конкретния случай това е повече от задължително, понеже по делото
са приобщени като веществени доказателства лек автомобил и мобилен
телефон притежавани от П. С.. Считам, че в случая обвинителния акт не
отговаря на въведените от законодателя изисквания и стандарти и страда от
множество пороци, тъй като повдигнатото с него обвинение не се
характеризира с необходимата пълнота, яснота и разбираемост. Прокурорския
акт считам, че не е годен да сложи начало на съдебната фаза на процеса, да
определи предмета на доказване от гледна точка на вмененото престъпление
и участието на подзащитния ми, както и не е годен да гарантира
реализирането на правото на защита по един пълноценен начин.
Съдържанието му не дава пълна възможност на подсъдимия да разбере в
какво престъпление е обвинен и да организира защитата си, както по фактите,
така и по правната квалификация. Ето защо с оглед на горе изложеното
считам, че в хода на ДП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила свързани със съдържанието на обвинителния акт
изразяващи се в това, че предявеното обвинение е неясно и непълно, които
нарушения ограничават правото на защита на подзащитния ми да разбере в
какво е обвинен, респективно възпрепятствана му е възможността да изгради
пълноценна и адекватна защита съобразно повдигнатото му обвинение. В този
ред на мисли моля да прекратите съдебното производство и да върнете делото
на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила.
По отношение на точка четвърта не са налице основанията за
разглеждане на делото по особените правила. Желаем, ако не уважите
искането ни за връщане на делото, съдебното следствие да протече по общия
ред. Няма основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане
на резервен съдия или съдебен заседател, нито за назначаване на защитник,
вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация. Към настоящия момент липсва основание за
ревизиране на мярката за процесуална принуда взета спрямо С.. Имам искане
- представям и моля да приемете разписка издадена от „И.“, която
удостоверява, че на 13.02.2022г. подзащитния ми П. С. е заплатил в полза на
6
ОДМВР П. сумата от 236 лв. представляващи разноски за извършената
химико – токсикологична експертиза. Представям това писмено
доказателство с оглед на това, че тези разноски са описани в обвинителния
акт, като неплатени. По отношение на въпрос осем – в случай, че не уважите
така направените възражения касаещи прекратяването на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора, моля да бъде насрочено
делото по общия ред и да бъдат призовани лицата посочени в обвинителния
акт, като към момента съобщавам, че ние няма да държим на разпита на
вещите лица извършили химико – токсикологичната експертиза и в следващ
момент в хода на съдебното следствие ще дадем съгласие заключението в
тази експертиза да бъде прието в отсъствието на вещите лица. Благодаря!
ПОДСЪДИМИЯТ – Съгласен съм с казаното от защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да взема становище по исканията на защитата. Да
се приеме разписката представена от адв. Б..
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представената от адв. Б. разписка, с която се установява, че са
платени разноските към ОДМВР П..
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ на тайно съвещание за обсъждане на искането
на адв. Б. за връщане на делото на прокурора.
СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните и като съобрази
въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 НПК, намери следното:
Делото е подсъдно на съда;
Няма основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното
производство;
В хода на проверката по реда на чл.248, ал.1, т.3 от НПК съдебния
състав установи, че на досъдебното производство са допуснати съществени
отстраними процесуални нарушения, които са довели до ограничаване
7
правото на защита на подс.С..
При изготвянето на обвинителния акт е нарушен чл.246, ал.2 от НПК.
Безусловното спазване на изискванията, предвидени в цитираната
разпоредбата, освен, че произтича от императивния характер на същата и от
изчерпателно изброените в нея обстоятелства, които следва да съдържа
обвинителният акт, има и важно значение поради факта, че внесеният в съда
обвинителен акт определя фактическите рамки, в които протича съдебното
производство. Съдът е длъжен да разгледа делото само по отношение на
посочения в обвинителния акт обвиняем, за вменените с него деяния и във
връзка с отразените в него фактически обстоятелства, така както
прокуратурата ги е приела за установени.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, което е
задължително за съдилищата, „главното предназначение на обвинителния акт
е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от
гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него
и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване правото на защита“, като в обвинителния акт прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в неговото осъществяване. Липсата на
изложени факти от тази категория или тяхното фрагментно маркиране,
съгласно цитираното по-горе решение, съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване
на правата на страните в съдебното производство. Представителят на
държавното обвинение е следвало да изложи фактическата обстановка такава,
каквато той я е възприел и въз основа на какви доказателствени източници.
Същият е следвало да представи данни за време, място, начин и механизъм на
извършване на престъпното деяние. Така представителят на държавното
обвинение е следвало да постави основната рамка на обвинението, което на
свой ред се намира в корелативна връзка и с осъществяване на пълноценното
право на защита на подсъдимия.
В конкретния случай съдът счита, че изготвения от РП П., ТО К.
обвинителен акт не отговаря на стандартите за съдържанието му въведени в
чл. 246, ал. 2 от НПК. Настоящият съдебен състав намира, че в
обстоятелствената част на същия липсва фактическо обвинение, липсват
8
факти въз основа на които държавното обвинение е квалифицирало деянието
на подсъдимия като престъпление.
Сред фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
липсват такива, които очертават с какви действия подсъдимия е осъществил
обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 281 от НК.
Липсват факти относно участието на подсъдимия в изпълнителните деяния:
противозаконно подпомагане на чужди граждани "да преминават в страната"
и "да пребивават в страната". Не са посочени такива обстоятелства, които да
съответстват на повдигнатото на подсъдимия обвинение, че той и
съучастника му - М.И.Г. са действали в съучастие, като извършители при
осъществяване и на двете форми на изпълнително деяние. От хаотичното
изложение в обвинителния акт не става ясно каква роля е имал всеки от
извършителите – подсъдимия и М.Г. при осъществяване на престъпната
дейност, както и съзнавал ли е С. престъпния характер на постъпките си. В
тази връзка съдът констатира, че в обвинителния акт липсват данни за това,
че подсъдимия е знаел, че чуждите граждани са влезли незаконно в страната,
а от там и че транспортирането и пребиваването им е незаконно.
Действително в обвинителният акт е отразено, че от разследването е
установено, че намиращите се в товарния отсек на лек автомобил марка „Ф.“
модел „Г.“ с регистрационен номер *************** лица са чужденци –
общо 7 /седем/ м. граждани и били проникнали в Б. като прескочили оградата
на границата, където водачът им от Т. ги повел през гора. Вървели пеша 4
дни, след което били натоварени на автомобила на обв.М.Г. /?/, в което били
заловени по-късно от полицаите. Те били заплатили по 200+2200 евро за
нелегалното им прекарване от Т. за Б. и от там през С. и до И., но не е
посочено какво отношение, участие или съпричастност към твърдените
обстоятелства има настоящият подсъдим - П. С., тъй като обвинението касае
него, а не М.Г., който няма процесуалното качество обвиняем, респективно
подсъдим по това НОХД.
На следваща място, съдът отчитайки, че закона изисква специална цел
за осъществяване на престъпното деяние по чл.281 от НК и, че користната
цел, като признак на състава на престъплението следва да бъде надлежно
описана и мотивирана в обстоятелствената част на обвинителния акт, намира,
че и в тази си част прокурорския акт не отговаря на законовите изисквания.
Прокурорът е приел, че подсъдимият е извършили престъплението с цел да
9
набави за себе си имотна облага, но в обстоятелствената част липсват не само
факти, а и твърдения в тази насока. Сочи се, че полицейският служител С.
останал с впечатление, че П. С. и друг път е извършвал подобни услуги, тъй
като споделил някои факти, като например, че ако мигранти се превозват по
магистралата до гр.С. – мястото, където трябва да се стоварят е комплекс
Черната котка и, че сумата за трафика на един мигрант през Б. е около 2000-
3000 евро, на друго място в обвинителния акт прокурорът сочи, че пред св. С.
подсъдимият П. С. споделил, че за услугата щял да получи парите за гориво
и около 500-600 лева, а на трето е описано, че мигрантите били заплатили по
200+2200 евро за нелегалното им прекарване от Т. за Б. и от там през С. до И..
Очевидно е, че в така описаното по-горе няма твърдение на прокурора и
съответно изложени факти за възможността подсъдимия да получи имотна
облага от престъпната си дейност и съответно не може да се обоснове
користна цел.
Освен това, спрямо подсъдимия, видно от диспозитива на обвинителния
акт, е повдигнато обвинения за деяние по чл. 281, ал.2, т.1, предл.1-во и т.5,
във вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като се твърди се, че подс.
С. и лицето М.И.Г. са действали в съучастие, като съизвършители. В
обстоятелствената част на обвинението обаче няма изложени обстоятелства
от анализа на които да се заключи на какви фактически твърдения
прокуратурата счита, че двамата са действали в съучастие. Следва да се
отбележи, че според правната теория и практиката, съучастието е задружно
умишлено участие на две или повече лица в осъществяването на едно
умишлено престъпление. От обектива страна, всеки един от съучастниците
обективно допринася за отрицателното засягане на правно защитения обект.
От субективна страна е налице общност на умисъла между съучастниците,
която е в две насоки - умисъл за участие в съответното престъпление и
умисъл за съучастие (възможно е да се разграничи на пряк и евентуален). В
обвинителният акт, относно двамата, съучастието не е описано въобще,
поради което не е изяснено по какви обективни и субективни признаци е
възприето от прокуратурата, че между двамата е имало съучастие за
извършване на престъпление по чл. 281 от НК.
10
В резюме - в случая липсват факти относно съставомерните признаци
от обективна и субективна страна на престъплението, извършено от
обвиняемия, няма никакви данни за начина му на извършване, за участието на
всеки от съучастниците – подсъдимия и М.И.Г., при това в качеството им на
извършители, както и за специалната цел, която преследва закона.
На следващо място и в обстоятелствената част на обвинителния акт и в
диспозитива на самото обвинение липсват каквито и да било факти и данни
по отношение на седемте чужденци, които са били превозвани освен, че са м.
граждани – няма данни за самоличността им - в обстоятелствената част и в
диспозитива, в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено
кога са проникнали в РБ, няма описание същите да са пребивавали в страната
в нарушение на закона, което следва да е налице, за да има осъществен
състава на престъплението и т.н.
От внесения в съда обвинителен акт, подсъдимия трябва точно и ясно да
знае срещу какви факти и обстоятелства трябва да се защитава.
Обстоятелствената част на обвинителния акт очертава рамките на
обвинението и противоречията и непълнотите в тази част на прокурорския
акт ограничават правото на подсъдимия да разбере в какво точно го
обвиняват и да организира защитата си.
Всъщност, цялата фактическа обстановка изложена от прокурора
описва действията на полицейските органи от РУП К. и възприятията при
оперативната беседа със С., предположенията, съмненията, догадките и
изводите на св. Кр. С., а не действията на подсъдимия и съучастника му.
Вътрешното противоречие на прокурорския акт и липсата на съответика
между фактическото изложение и юридическото обвинение съществено
ограничават правото на защита на подсъдимия, което е закрепено в
разпоредбата на чл. 55 от НПК, като негово първостепенно и необходимо
право да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства. Само
след като това изискване бъде изпълнено със съответния коректен
обвинителен акт, той е в състояние да участва ефективно в наказателния
процес и да упражнява правото си на защита.
По изложените по-горе съображения съдът констатира, че при
изготвянето на обвинителния акт са допуснати отстраними, съществени
нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на
11
защита на подсъдимия, поради което съдебното производство следва да бъде
прекратено на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК и
делото следва да бъде върнато на РП П., ТО – К. за отстраняване на
допуснатите процесуални нарушения по реда на чл.242 от НПК.
Поради изложеното по – горе настоящият състав не следва да се
произнася по останалите точки на чл.248, ал.1 от НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.248,
ал.1, т.3 и ал.5, т.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 177/2023 г. по
описа на КрлРС.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районна прокуратура П., ТО - К. за отстраняване
на посочените съществени процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес по реда на Глава ХХII от НПК пред Окръжен съд – П..
ПРОКУРОРЪТ: Моля да ми се изпрати копие от протокола от днешното
с.з. на ел. поща.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Да се изпрати копие от протокола на прокурора по ел. поща.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:02 часа.
Г.Б.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
12
Секретар: _______________________
13